Баница


Читалище „Светлина”


Категория : Откак се е село заселило
photo

Читалище *Светлина*

      Читалището е едно от най-ценните достояния на народа ни през Възраждането. В Баница то е основано в началото на XX век и е сред първите в окръга. Най-ранните сведения за неговото създаване са от 1904г., когато се основава дружество „Светлина” – дружество за просвета и икономическа помощ. Основател е Петър Маринов Гетовски. Поради малкия си капитал дружеството не могло да окаже помощ на нуждаещите се и едва кретайки просъществувало до 1911г. В 1908г. се основава кредитна кооперация „Земеделец”, а дружеството „Светлина” остава като читалище за просвета (1). В него остават малко членове, предимно измежду учителите и по-начетени младежи. През 1910г. то развива по-оживена дейност и е регистрирано от по-горестоящите организации. На 25-ти септември 1910г. в.”Борба” съобщава, че Врачанската окръжна постоянна комисия е предвидила помощ на читалищата в Бяла Слатина, Враца, Оряхово, Кнежа, Козлодуй, Струпен, Бреница, Борован, Койнаре, Баница и Попица (2). Може би за това 1910г. е приета за година на основаването му.
      Големите исторически събития – войните и следвоенната криза не попречили на изявите на младите хора, особено на учениците от Врачанската мъжка гимназия. „Всяка ваканция – пише Тодор Бенински – се устройваха вечеринки от името на читалището. Те се ръководеха отначало от Панталей Нинов, а по-късно от музикалните ученици Мито Къновски и Васил Котов. Панталей пееше хубаво, имаше мек лиричен тенор и подпомагайки си с мандолината подготвяше малко хорче на два гласа – няколко песни, обикновено китка народни песни, каквито бяха модерни тогава. В тях Панталей изпълняваше солото, няколко стихотворения с патриотична и социална тематика, няколко хуморески и накрая малка едноактна пиеса и салона (коридора на училището) се напълваше, а мнозина не можеха да се вредят”. Почти като по Вазов в романа „Под игото” сцената е построявана на южната страна на коридора, пред учителската стая и класната на първо отделение, от потоници и дъски, домъкнати от дворовете и поставени върху чинове.”Имаше и някои музикални изпълнения на цигулка и мандолина. След литературната част чиновете, който служеха за пейки за сядане на публиката, се връщаха в класните стаи и салона се освобождаваше за веселата част – хора и танци. Тогава за пръв път се танцуваше в салона валс, местната музика г изпълняваше сносно и доста задоволително”. Танци за пръв път баничени виждат на сватбата на Александър Попов – учители от Тлачене, от където е булката, ги устройват на открито пред „Поповото” (3).
       Тази активност на младежите от Баница подтиква общинското управление да поеме инициативата и на 8-ми януари 1924г. да свика събрание, а да се обмисли построяването на салон и читалище. Мотивите са: „Увеличаване на интелектуалните сили в селото; култивиране на младежката душа в интелектуално и нравствено закаляване; по плана на селото има отредено място за тая цел; от направените до сега вечеринки в помещението на основното училище се доказва, че младежта от селото се масово отзовава и при изпълване на малкия коридор е принудена с огорчение да напуща; за успеванието на всяко народно дело е нужно добросъвестност и постоянство, чрез което ще могат своевременно да се използват подаяния за целта” (4).
       Събранието избира комитет за събиране на средства за постройка на салон и читалище: председател Стоян Цолов, подпрецедател Ангел Петков, касиер Александър Попов и секретар Иван Цанов. Решенията са: комитета да изработи устав и започне събиране на средства за предметната постройка; името на читалището е „Светлина”; събираните суми за фонд постройка на читалището да се внасят в местната кредитна кооперация; дава се право на комитета да сключва заеми за по-скорошното постигане на целта.
       Протоколът е подписан от представители на всички съсловия в Баница – учителство, учаща се младеж, земледелци, индустриалци, бакали, търговци, инвалиди, свещеника – за църквата, кръчмари, ловджии и музиканти.
       Независимо от своите политически пристрастия всички е са убедени, че читалището е необходимост, като център на просвета и култура в борбата с неграмотността, невежеството и тесния духовен кръгозор на населението, за възпитаване на обществен интерес, обществена хигиена и обществена солидарност. На 24-ти април 1924г. членовете на читалището провеждат първото редовно събрание, приемат устав и избират ръководство: Управителен съвет от 9 души с председател Иван Митов, секретар Димитър Вълков и Проверителен съвет от 3 души – Кръстю Ралчев, Анто Неделков и Иван Дилков (5).
       Укрепнало организационно, читалището постепенно разгръща културно-просветната си дейност в три направления: библиотечно дело, лекционна пропаганда и театрална самодейност. Важно значение има създаването на Окръжния читалищен съюз на 24-ти декември 1924г. и Врачанския вестник „Читалищно дело”, който дава насоки за читалищната дейност, изпраща лектори по селата, публикува вести от дейността им.
       В осъществяване на основната цел на читалищата – да приобщават населението към придобивките на духовната и материална култура – основното средство е общодостъпната читалня към библиотеката. През 1929г. библиотеката вече разполага с 309 тома книги, от тях 141 са дадени за четене на 64 души четци (6).
       Библиотекари са били: Васил Ангелов, свещеник Наум Мешков, Иван Петров, свещеник Спас Димитров, Панчо Ватов. Библиотеката се помещавала в частна къща и поради голямата заетост на библиотекарите, които са били и постоянни членове на арбитражните комисии, не е била непрекъснато отворена. Основната им дейност е била раздаване на книги за четене вкъщи.
       В отчетите до Върховния читалищен съюз е отбелязвана цялостната дейност на читалището, сред която важно място заема лекционната. Изнасяните беседи са по земеделие, възпитание, политика, история, хигиена и здрвеопазване, кулинария и домакинство. За лектри са канени лекари, юристи и известни учители от Враца, но постоянните лектори са местните учители. И макар че в селото имало няколко кръчми, салончето се препълвало с младежи и възрастни, а читалището станало център на българското слово и светилище на книгата.
       За увеличаване на фонд „Постройка на читалищна сграда” се изнасят вечеринки, разиграват се томболи. В цялостната дейност на читалището най-активно участват учителите – те са негови основатели и членове, председатели и секретари, библиотекари, читатели, изнасят пиеси, продават билети за томболите, организират курсове за грамотни и неграмотни, постоянни лектори са в Народния университет.
       Най-интересната дейност на читалището която привлича всички жители е театралната самодейност. До 1944г. са представени: „Службогонци”, „Ловци”, „В забранена зона”, „Партизани”, „Борци за свобода”, „Камбаните на свети Климент”, „Анга”, „Прокълнато семейство”, „Бунтовници”, „Планинци”, „Наецка”, „Три синджира роби”, „Женско царство”, „Доктор” и други. В първите години по-изявени артисти са: Александър Попов, Димитър Вълков, Мария Петрова Маринова, Мара Ганчева, Панталей Нинов, Тодор Бенински и други. От 1935 до 1942г. в театралната самодейност под ръководството на Никола Банков вземат участие повече от 40 младежи: Гена Микадовска, Райна Тодорова Кръстева, Пенка Минкинска, Неда Тошева, Гълъбица Костова, Мария Цветкова Мижорска, Денка Василева, Горка Галатинска, Цанко Минкински, Тодор Андреев, Иван Андреев, Иван Ангелов Рашковски, Христо Димитров Печовски, Васил Вешов, Дило Петров, Васил Панчов, Иван Димитров Печовски, Григор Каменов, Андрей Иванов Котов, Дилко Иванов, Петър Д. Рунтовалски, Георги Иванов Василев, Марин Георгиев, Марин Целов Мариновски, Петър Христов Жоковски, Цветко Христов Девенски, Ангел Дамянов и други (7).
       Читалищната дейност е относително самостоятелна, но винаги е носела духа на времето. Годините на Втората световна война се отразяват върху дейността на читалищата. В приетия през юни 1941г. Закон за народните читалища с налице доста по-консервативни постановки от предишния. Съобразеният с него читалищен устав поставя сериозни прегради пред изявите с по-прогресивен характер (8).
       През 1941г. читалище „Светлина” остава едно от най-будните в района, но почти се закрива Народния университет, налага се цензура върху изнасяните сказки, не се организират представления и забави, забраняват се политическите беседи.
       След 9-ти септември 1944г. обстановката се променя. През есента на с.г. се избира Временен управителен съвет, който включва утвърдените вече читалищни дейци – учителите Цветко Данков, Димитър Вълков, Иван Петров и обществениците Никола Иванов Банков, Цветко Цеков, Петър Вачов, Цоло Вачов и Кирил Вълков. В проверителния съвет са Лазар Гергов, Димитър Ангелов Вълов и Георги Кръстев Ралчев. Взема се решение да се открие Народен университет, определят се темите на беседите и лекторите; да се открие вечерен курс за ограмотяване на неграмотни; преглед и почистване на читалищната библиотека от фашистката литература и образуване на любителска театрална трупа (9).
       В първите години след 9-ти септември 1944г. читалището активизира още повече своята дейност. През 1948г. то отчита увеличаване на книжния фонд (1942 тома), на читателите, читалищните членове (228 души), фонд „Постройка на читалище” достига 174 975 лева (10).
       През 1949г. е закупена теснолентова кино машина, филмите са прожектирани в старата училищна сграда, а киномеханици са Софронии Георгиев и Иван Мижорски. Създава се вокална група на РМС с ръководител Тодор Ценков, която става двугласен хор с ръководител Евстати Василев, а след това смесен четиригласен хор с ръководител Николай Димитров. Агидката към РМС изнася програми в чест на изборите и масовизиране на ТКЗС. Активно работи театралния състав на читалището, ръководено от местните учители. Изнесени са пиесите: „Йончови ханове”, „Ревизор”, „Доктор”, „Камък в блатото”. На посещение в селото идва и Драматичния театър – Враца.
       Читалищната дейност отново е белязана от политическия заряд на времето. През 1958г. за честване на 9-ти септември и 23-ти септември общоселския актив избира комитет за честванията чиято задача е: украса (лозунги на 14 места в селото, стопанския двор и фермата; 50 агид табла; 3 витрини); в ТКЗС – изложба на селскостопански произведения; в библиотеката – деветосептемврийски кът от книги; 4-ти септември – общоселска седянка – 120 жени; 6-ти септември – вечер с военното поделение и богата литературно-музикална програма; 8-ми септември – митинг с програма – 1200 души; 9-ти септември – митинг-манифестация, а след това обща трапеза; 21-ви септември – тържествено събрание с доклад от Цветко Данков-председател на читалището; 22-ри септември – 60 души от селото заминават за Михайловград за участие в общите тържества по случай 35 години от Септемврийското въстание 1923г.(11).
       В началото на 60-те години животът на читалището позамира, намалява заинтересоваността към художествената самодейност, загубва се старата традиция, често се сменят библиотекарите, малко средства се заделят за театралния колектив. След електрифициране на селото 1961г., радиофицирането и навлизане на телевизията в селските домове, много от активистите на читалището се отдръпват от него. Към това се прибавя и нежеланието на хората да се занимават с обществена дейност, ежедневното пътуване за работа в града, липса на работа за младите в селото.
       По същото време започва подготовката за строеж а читалищната сграда, чието място е определено в регулационния план на Баница още в 1907г. В изграждането активно участие взема цялото население. Сградата се строи със средства от самооблагане, доброволен труд и помощ от държавата.
       Новата сграда на читалището е завършена през 1969г. Проблем става нейното използване и обзавеждане, оборудването на сцената, разнообразяване на читалищната дейност, привличане на младите в самодейните колективи, създаване на клубове по интереси. Читалищните колективи подготвят програми за нова година, чествания на бележити дати, за годишните събрания на читалището, вечери на механизатора и производственика, организират се различни празници, седенки, събори, поздравителни концерти. Изявява се естрадно-инструменталния състав с ръководител Цветан Николов, а след това Митко Павлов и Максим Георгиев, който изнася програми и в съседните села. Годишно се подготвят вече по-малко на брой пиеси: „Когато гръм удари”, „Рози за доктор Шомов”, „Изстрелът”, „Борба”, „Омагьосаните влюбени”, „Аналфабета”, „Предградие”, „Черни очи за случайни срещи” и други. Някои от тях самодейците представят по два пъти, посещават селата Нивянин и Соколаре. В помощ на театралния състав идват актьорите от Врачанския драматичен театър Георги Горанов и Георги Калчев, но не се стига до представление поради отказ на някои от участниците да продължат репетициите. В окръжния преглед на читалищата през 1970г. читалище „Светлина” е класирано на второ място в окръга (12).
       Свои представители читалището изпраща за участие в националните събори в Копривщица. През 1976г. сребърен медал получава Димитър Симеонов Мондов – кавал. Награди получават Пена Тодорова – певица и Радка Петрова за оригинална народна носия (13).
       От всички направления на читалищната дейност най-добре се развива библиотечната. От работата на библиотекарите най-вече зависи отношението на хората към книгата. Те организират четения, подвижни библиотеки, читателски конференции, викторини, срещи с писатели и поети, изложби на нови книги, полагат много усилия за привличане на читателския интерес. След 1944г. библиотекари са били: Софронии Георгиев, Наум Цонов, Иван Стоянов, Славейко Ангелов, Никола Йорданов Колибански, Надежда Петкова, Радка Цанова, Райна Кръстева, Невена Цветкова, Дафинка Вълова и Диляна Шишковска. Най-активна дейност развива дългогодишната библиотекарка Дафинка Вълова – неуморен радетел и организатор на многобройни инициативи за разнообразяване на библиотечната дейност.
       За периода 1972-1990г. се забелязват две тенденции в работата с книгата – непрекъснато увеличаване на книжния фонд (от 8165 тома на 14591 тома) и постепенно намаляване броя на читателите (от 1200 на 800 души). Това се обяснява с намаления брой на учениците които винаги са били основните читатели, с появата и обогатяването на личните библиотеки на специалистите и учителите, с навлизането на телевизията във всеки дом. Танцовата самодейност е активна само няколко години, създава се и танцов състав на малцинството, но твърде бързо прекратява изявите си.
       Промените след 10-ти ноември 1989г. се отразиха и на читалищната дейност. Тежкото финансово състояние на читалището блокира неговата дейност. От всички негови състави, работили редовно или с прекъсване през годините, остава вокалната женска група с ръководител Афродита Вешева, която работи върху репертоар от народни, стари градски песни и автентичен фолклор. Групата е носите на златни отличия от съборите в Копривщица през 1986, 1991 и 2010г. С много трудности и в намален състав продължава своите изяви и инструменталния състав с ръководител Максим Георгиев. От 2000г. по инициатива на Петра Йолчева – тогава кмет на Баница и на Петър Александров – бизнесмен, се утвърди нов селски празник – „На баница в село Баница”. Празникът привлича със своята оригиналност, с интерес е очакван от населението и е отразяван в медиите. Основното в него е конкурса за най-вкусна баница и награждаването на отличените домакини.
       За 100 години с името на читалище „Светлина” е свързана дейността на няколко председатели: Иван Митов, свещеник Наум Мешков, Цветко Данков, Венета Кирилова, Йорданка Атанасова, Николай Димитров и Цветана Цалова. Най-дългогодишни председатели с повече от 20 години са учителите Данков, Димитров и Цалова. С ентусиазъм са работили стотици членове на управителния и надзорния (контролния) съвети, в него са влизали хиляди читатели, себераздавали са се десетки ръководители и участници в самодейните състави. Тези многобройни ентусиасти са вършели своята работа доброволно, без заплащане, водени от родолюбие и духовна потребност.
       Времената се менят, промениха се потребностите и интересите на хората. Телевизията и интернет отнеха зрителите от селската сцена, откъснаха ги от белия екран в киносалона. Интернет дава всякаква информация и възможността да се чете и да се общува от разстояние.
       Намаляла е силата на светлината на читалище „Светлина”, но тя няма да загасне защото българското читалище – тази уникална културна форма – си остава стожер и в духовно и в бездуховно време.
Използвана литература и източници
  1. Тодор Бенински. История на Баница (ръкопис),1977,с.57
  2. В.”Борба” бр.9, 25.09.1910
  3. Тодор Бенински, пос. съч., с.61-62
  4. ТДА, ф.680к, оп.1, а.е.7
  5. ТДА, ф.2к,оп.5 а.е.2, л.4
  6. ТДА, ф.680к, оп.1, а.е.9
  7. Доклад по случай 75 години на читалището в Баница, с.3
  8. ДВ, бр.129, 17 юни 1941г.
  9. ТДА, ф.2к, оп.5, а.е.2
  10. Пак там
  11. ТДА, ф.934к, оп.2, а.е.10, л.1
  12. ТДА, ф.680к, оп.1, а.е.2, л.17
  13. ТДА, ф.934к, оп.3, а.е.6, л.12
 

 

Информатори / Автори
Анета Дилова - Регионално краеведско дружество - Враца
Споделяне

Истории от Баница

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa