Хърлец


СЪКРОВИЩЕТО НА АВГУСТА


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

СЪКРОВИЩЕТО НА АВГУСТА

В землището на Хърлец, северно от днешното село по посока към река Дунав, в местността Калето се намират останките на късноантичната и ранновизантийска крепост Августа.
Слънцето вече изтичало, отнасяли забързаните води на реката последните лъчи. Бавно пропълзявал мрак.
С мъка откъснал дядо Петко очи от позлатените речни вълни и тръгнал да събира разпилялото се по цялата ливада стадо. Докато викал овцете, старецът още усещал сладостта в сърцето си. „Какви чудесии за дивене и радост има на тая земя, че да не можеш да откъснеш поглед от тях - да гледаш, да гледаш, дорде очите ти отмалеят, а душата с мед се налее” – мислел си и пак понечил да погледне към залеза, но чул, че другите овчари вече са подкарали стадата, та и той се забързал - да тръгне, преди да е мръкнало съвсем.
Много овце имали родовете Гърбльовци и Нешковци, но и много паша и то все тук, през Огоста, на хубави места. Овчарите им били всички като дядо Петко - работни, кротки хорица, пък и добре познавали местността. Излизали сутрин, преди изгрев слънце, връщали се по мръкнало - цял ден крак не подвивали, а стадата - сити и пресити.
Тъй минал и този ден. Овчарите се прибирали, а с тях и дядо Петко забързал крачка. Както си вървял и изкусно въртял овчарската гега, сппрял го страшен трясък - сякаш гръм разцепил земята. Кучето се спуснало с лай към реката. Що да види старецът: през реката, от земята та чак до небето бяло зарево обгражда старата крепост. И докато той се взирал слисан, трясъкът отново се повторил - още по-силен. Видял отдалече как тежката желязна врата, заключена от незапомнени времена с голям катинар, се отваря и ярка, ослепителна светлина блясва като мълния.
Съблякъл се, вързал дрехите си на вързопче и съвсем забравил за стадото, преминал реката като на сън и като на сън влязъл през отворената врата на Августа. Само каква гледка: в края на неширок коридор като слънце светело безмерно съкровище! Събрал смелост овчарят, влязъл в залата и едва не извикал от учудване. Големи и малки делви, грижливо подредени, препълнени все с бели сребърни парици…  Монетите били толкова много, че и в делвите не се побирали, та се търкаляли  по целия под. Неканеният гост успял да забележи, че стаята завършва с друг каменен коридор. Силното любопитство го повело по него, следван от вярното куче. Озовал се в друга, още по светла и бляскава стая, изкусно украсена със злато и скъпоценни камъни и всякакви други невиждани гиздосии. Медни, златни и сребърни съдове, прекрасни накити светели с неземна хубост, купища едри жълтици и още какво ли не.
Но и това не била последната стая - от нея се влизало още по-навътре в крепостта. Стеснал се не на шега дядо Петко, но нали очи са ненаситни, а сърце не трае - тръгнал бавно по коридора. Колкото по-навътре влизал, толкова по-тъмно и студено ставало, а когато светлината съвсем се изгубила, доловил лек, напевен шум. Докато пред очите му не се разкрила най-неочаквана гледка: в златна стаичка на златно столче седи хубавица златокоса, златно кросно държи и на златен стан златно платно тъче. Тъкмо да я заговори и из цялата крепост проехтя страшен глас:
- Ти, човече, не насилвай късмета си! Вземи от всичко колкото можеш да носиш и си върви! Затворят ли се вратите, чак след още хиляда години ще се отворят отново!
Хукнал презглава дядо Петко и още щом прекрачил прага, вратата с трясък се затворила. Седнал премалял на камъка до нея и погалил запъхтяното куче:
- Сън ли беше това, що ли?!
Разтворил стиснатата си шепа и оттам се изтърколили няколко лъскави парици. Вдигнал глава и видя, че бялото зарево над Августа вече било изчезнало.
- Не, не е било сън. Чудо беше!
И с разтуптяно сърце хукнал да разправя на другите овчари за едно от всичките чудесии за дивене и радост на този свят, за късмета си да влезе и види несметни богатства през врата, която се отваря веднъж на хиляда години.
„Дали ще ми повярват?” - не спрял да се пита дядо Петко, докато прекосявал обратно реката.

Информатори / Автори
Калина Тодорова / Из "Крал-баир", 2000
Споделяне

Истории от Хърлец

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa