Всяка вечер край детската люлка сядала щастливата майка и тихо пеела приспивна песничка. Една вечер тя отново седнала до рожбата си и запяла. Но не песен, а клетва с просълзени очи шептяла, с голяма мъка отровни думи изричала, с разкъсано сърце наричала:
- Нани, нани, пилинце на мама -
каквото си, да не пораснеш!
Нани, нани, пиленце на мама -
каквото си - такова да си останеш!
Чул я мъжът и ядосан викнал:
- Спри се, жено! Защо така кълнеш детето? Ума си ли загуби - какво ти е сторила тази невинна душица?
Навела очи жената, очи, пълни със сълзи и замълчала. После пуснала шарената връв на люлката, запалила кандилото и седнала на миндера:
- Ела, - повикала го - седни до мене и ще ти разкажа. Слушай…
Зло предчувствие свило мъжкото сърце, но той я послушал и седнал до нея. Тогава тя започнала своя разказ:
- Ние с теб сме деца на поп Опро от Молдова. Някога турците ни заробиха - искаха да ни потурчат. Аз успях и се скрих, но теб взеха и направиха еничар. Ние с теб сме брат и сестра! Веднъж, когато бяхме малки, както си играехме, се скарахме. В яда си взех саджака и те ударих с него по главата. Този белег - ето тук - и посочила дългия, червен белег на главата му - аз съм ти го направила. Този белег някога сторих на моя брат. Не исках да ти казвам за този наш страшен грях - късно белега видях, късно в своя мъж изгубения свой брат съзрях, но ето сега ти вече знаеш.
Помълчала жената, хванала шарената връв на люлката и започнала да реди своята песен - клетва:
- Нани, нани, пиленце на мама,
каквото си - да не порастеш!
Нани, нани, пиленце на мама,
каквото си - такова да си останеш!
Преданието е от с. Хърлец. Литературна обработка и преразказ с превод от влашки – Виолета Гергова, незабравимият и обичан учител и краевед, завещал ни стотици образци от народната съкровищница на хърлечани.