История от Козлодуй

Козлодуй

ЗАГАДКАТА! КОГА Е УЧРЕДЕНО КОЗЛОДУЙСКОТО ЧИТАЛИЩЕ?

Категория : Моята история / нашата история

ЗАГАДКАТА! КОГА Е УЧРЕДЕНО КОЗЛОДУЙСКОТО ЧИТАЛИЩЕ?

Читалището е типична българска обществена институция за разпространение на култура и знание. Читалище е и сградата, в която се помещава тази институция.

През 1856 г. в град Свищов, а след това в град Лом и град Шумен, се създават първите читалища. След Освобождението от турско робство и в село Козлодуй се появява читалище.

Въпросът с учредяването на козлодуйското читалище ме заинтересува много отдавна, още от деня, в който започнах да издирвам информация за миналото на моя род. Събирайки различни сведения, установих, че Янош (Иван) Сабадош (брат на моя дядо) е избран в „Комитет за постройка на читалище с театрален салон“ в село Козлодуй. За да науча по-подробно за неговата дейност като читалищен деец, започнах да проучвам историята на козлодуйското читалище. След като се запознах с различни архивни документи, попаднах на факти за създаване на козлодуйското читалище и за мен този въпрос се изясни още през 2021 г. Трябва да кажа, че в самото козлодуйско читалище не са запазени почти никакви документи относно неговата история.

Една от причините в козлодуйското читалище да липсват архивни материали е извършеният показен палеж на „неподходящи“ книги и документи по заповед на завзелите властта нови управници, а изпълнението е на група ремсисти начело с Билка Кирова-Филипова. Това е най-срамната страница от историята на Козлодуй и е един варварски акт на унищожение на духовността, извършен от тогавашните комунисти, които повтарят действията на националсоциалистите в Германия, когато на 10 май 1933 г. се изгарят „вражески“ книги в Берлин.

Друга причина за липсата на останали след палежа архивни материали е немарливото и безотговорно отношение на някои читалищни ръководители, които позволяват тези документи да попаднат и останат в лица с исторически интереси.

Но да видим какво представлява село Козлодуй след Освобождението от 1878 г.

Ще трябва да си отговорим на някои въпроси: Има ли предпоставки и условия за създаване на читалище в селото? Кои са лицата през този период, които имат народностен дух, нужните знания и отдаденост да изпълнят тази благородна мисия? Кое е мястото, където тези лица биха могли да се събират и извършват културно-просветна дейност в ползу роду?

В „Българския алманах за 1893 г.“ от страница 752 до страница 755 е написано и отразено всичко, свързано за село Козлодуй, Раховска околия.

След преброяването от 1888 г. „…то [село Козлодуй] имало 500 къщи с 3700 жители, от които 220 българи, 3400 румъни [власи], а останалите от разни народности“. Улиците в селото са десет, от които само две са оформени и по-населени. Преобладаващите постройки в селото са землянки, покрити със слама, но напоследък са построени „до 50 къщи с печени тухли“. В Козлодуй има сграда на общинското управление и телеграфо-пощенска станция. Началното училище съществува от 1865 г. То се намира в църковния двор и също представлява землянка. В училището се обучават 67 ученици от 3 учители. Православната църква „Света Троица“ е построена през 1855 г., а богослужението се извършва от двама свещеници на румънски диалект и български език. След 1890 г. митрополит Константин Врачански забранява богослужението на румънски диалект и отстранява румънския свещеник.

Румънски диалект се използва не само от основната група хора от селото, но и от другите преселници, дошли да живеят тук, което води до голяма опасност за държавата. Проблемът е огромен и княз Фердинанд I подписва указ № 26 от 5.06.1901 г., с който разрешава преселването на 105 бедни семейства от Босилеградска околия, като на всяко семейство се отпуска по 80 декара земя от козлодуйското землище.

Основната цел, която си поставя княз Фердинанд I, е с това действие да регулира народностния състав в село Козлодуй.

Преди Освобождението в село Козлодуй са работили като учители Петко Цалков и Димитър Буюклийски, но те се преселват на друго място. Техният заместник Младен Павлов („Козлодуйското даскалче“) след Освобождението започва работа като съдебен секретар и съдия в близки градове и след това трайно се установява в село Долни Вадин. По-късно като учители в Козлодуй са работили Христо Иванов, Цвета Симеонова и Йон Абаров, който става кмет, а след това е избран в комитет за построяване паметник на Ботев на Козлодуйски бряг. Сведения и за тримата като читалищни дейци няма.

Явно е, че при тези предпоставки и по това време в село Козлодуй не може да се появи читалище, което да разпространява култура и да утвърждава българщината.

В редица публикации за историята на читалището в Козлодуй можем да прочетем: „ … стари читалищни дейци твърдят, че козлодуйското читалище е основано през 1879 г. с указ на Княз Александър I. Документът е пазен като реликва, но след 1944 г. е изгорен.“ Но дали всичко посочено по-горе е истина? Този текст ни задължава да се доверяваме на думите „някой каза“. За да се провери истинността на тези изречения, се направи проучване в Държавна агенция „Архиви“, за да се издири нужната информация. Най-близкото място до Козлодуй, където се съхранява вестник „Държавен вестник“ от 1879 г., в който са публикувани издадените укази, е Държавен архив – Видин.

Изданията на Държавен вестник от 1879 г. са от брой № 1 до брой № 18. Първият указ, подписан от княз Александър I, е под № 1 от 5.07.1879 г. и се отнася за създаване на първото правителство на Княжество България с министър-председател Бурмов, а последният указ за 1879 г. е с № 380 от 13.12.1879 г. и е за назначаване на избори за народни представители.

В изданията на Държавен вестник от 1879 г. няма публикуван указ за създаване на читалище както в Козлодуй, така и в друго населено място в България. Трябва да се поясни, че практиката за създаване на читалища е това да става с учредителен протокол на доброволно сдружени хора, а не с указ на държавния глава!

В друга публикация откриваме текст за козлодуйското читалище, в която се споменава: „В отчет на врачанския окръжен управител от 1889 г., сочи съществуващо в Козлодуй читалище, което изпитва остра нужда от финансова подкрепа.“

След Освобождението от 1878 г. Османското териториално-административно деление в Княжество България се запазва като санджак става губерния, кааза-окръг, нахиите-околия. През 1880 г. правителството на Драган Цанков въвежда 21 окръга и 58 околии, одобрени с указ на княз Александър I. В списъците на окръзите забелязваме гр. Вратца с две околии – гр. Вратца и с. Каменно поле. Друго населено място одобрено за окръг е гр. Оряхово с две околии – гр. Оряхово и гр. Бяла Слатина. Село Козлодуй попада в границите на Оряховски окръг, Оряховска околия.

Във Врачанския архив се съхранява документ „Изложение на оряховския окръжен управител за 1889 г.“. В това изложение не е споменато нищо за читалища и читалищно дело през отчетната година в окръга.

От казаното всичко дотук стигаме до извода, че до края на XIX век в село Козлодуй няма създадено читалище.

През 1904 г. просветителите и туристи Стойне Георгиев и Тодор Икономов съставят сборник „Пътеводител за Оряховската околия“, в който се описват най-подробно забележителностите в околията и всичко свързано с история, география, култура, бит, занаяти, институции, сдружения и др. В раздела „Читалища и дружества“ за град Оряхово е записано, че читалище „Надежда“ е основано през 1896 г., а преди това първото читалище в града е създадено през 1871 г.

В страниците, отредени за село Остров е написан текст, в който се казва, че в селото има читалище с име „Развитие“, основано през 1903 г. и в него членуват 61 човека.

В написаната информация за село Козлодуй не се споменава нищо за съществуване на читалище.

В Държавния архив гр. Враца се съхранява протокол на общинско управление с. Козлодуй от 23.12.1923 г. В него се откриват сведения за читалище в с. Козлодуй. Установяваме, че през 1919 г. е създаден „Комитет за постройка на читалище с театрален салон“. Щом се споменава за създаден комитет за постройка на читалище, значи вече имаме създадено читалище. И най-вероятно в един и същи ден и година са създадени и читалището, и комитета. В протокола от 23.12.1923 г. се споменава и името на читалището, което се казва „Просвета“. В някои публикации е посочена датата 19.04.1919 г. (Велика събота преди Великден) за дата на учредяване на козлодуйското читалище, но това е само предположение, защото не са открити необходимите достоверни факти.

С решение от заседанието на 23.12.1923 г. се „упълномощава народния представител Стан Ангелов да се яви пред министъра на финансите и се помоли за отпускане на общината сумата от 200000 лв. за доизграждане на читалището“.

Във взетото решение, написано в протокола, откриваме някои неточности. Моли се за отпускане на финансова помощ на общината за доизграждане на читалището. Трябва да кажем, че строежът на читалището до този момент още не е започнал. Необходимо ли е да се представя пред министерството друга информация за строежа? Основната задача на гражданския комитет е набиране, намиране и събиране на средства и дарения за построяване на сградата на читалището. Вероятно комитетът е създал свой „Фонд за постройка“ и всички средства трябва да постъпват в този фонд, а не в общината. Дали са умишлени тези неточности в решението от 23.12.1923 г., или пък са случайни, само можем да гадаем?

През 1926 г. третото правителство на Демократически сговор отговаря на молбата на козлодуйци и отпуска финансова помощ, но тя е много по-малка от поисканата.

На заседание на Министерски съвет, състояло се на 19.07.1926 г., понеделник, 17 часа, ръководено от министър-председателя Андрей Ляпчев се взема решение: „На основание чл. 194 от правилника за прилагане Закона за бюджета се одобрява отпускане финансова помощ на 77 организации, читалищни настоятелства, дружества, клубове и др.“

Под т. 35 е записано: „Отпуска се на комитета на читалището в с. Козлодуй за доизкарване постройката на читалище „Христо Ботьов“… 10000 лв.“

В документа от заседанието на Министерски съвет от 19.07.1926 г. откриваме, че читалището в с. Козлодуй вече е преименувано на името на поета революционер Христо Ботьов.

В една от точките на „Насоки за развитие“, които трябва да изпълняват правителствата на Демократически сговор, се казва: „Целенасочено да се провежда политика за укрепване на националното самосъзнание в районите със смесено население.“ Може би затова прогимназията в с. Козлодуй се преименува от „Св. Св. Кирил и Методий“ на „Христо Ботев“, както и читалище „Просвета“ на читалище „Христо Ботев“.

На 28.11.1928 г. след много перипетии се полага основния камък на сградата на читалище-паметник „Христо Ботев“, а на 29.12.1935 г. с много усилия, труд и доброволни дарения е завършена и осветена сградата на читалище-паметник „Христо Ботев“ с. Козлодуй.

В една публикация ни се представя изказване на митрополит Паисий Врачански, който предлага идеята за построяване на сграда на козлодуйското читалище, като вместо паметник в полето, да бъде построено читалище. Той казва: „… та чобани да си трият цървулите си у него“, а в селото – „да се сее култура и духовна светлина“.

Колко е вярно написаното в тази публикация всеки може да направи своя извод, защото знаем, че още през 1919 г. козлодуйци създават Комитет за построяване на читалище, а през 1928 г. започва неговия строеж. Паисий Врачански е избран за митрополит през 1930 г., а от 1934 г. той става постоянен член на Светия синод. Първото му посещение в Козлодуй е за Ботевите чествания на 30.05.1936 г. Тогава той запалва „Свещен Ботьов огън“, който щафетно се пренася от Козлодуйски бряг до Околчица и освещава бетоновия кръст-паметник на Ботев на Козлодуйски бряг.

При представянето на дадено историческо събитие то трябва да бъде достоверно, проверено и истинско. За да се изпълнят тези условия, се използват знания, придобити чрез изследвания. Твърде често, представяйки тези събития, се допускат грешки, отдалечавайки се от истината. А историята е история, когато се казва само истината!

Информатори / Автори
Венелин Сабадош