- Аз от майка ми съм запазила много неща. Много неща съм научила от нея. От свекърва ми, от Видинския край, също много неща съм научила. Там има интересни неща, които те правят.
- Които са различни от тези тука?
- Има различни неща. Последно най-интересно, което пък е за техния край, те пък на втория ден на Великден правят едно хоро на умрелите. Много често(всяка година) една от телевизиите излъчва това хоро. Прави се на Алботинския манастир. Той е скален манастир от римско време. Там се събират хора от всички околни села. Всяко село си идва с музиката и всяка музика свири хоро на умрелите, които са починали през изминалата година. И даряват свои близки и други с цветя.
- Докато се играе хорото?
- Играе се хорото, да, които играят хорото.
- Вино? Вино разнася ли се или не?
- Не, там не се разнася вино. Цветя обикновено и кърпи, пешкири...от тези неща. Това е най-интересното, което съм запомнила и което се знае от оня край. Тук...
- Тук такова хоро не ви е познато.
- Тук такова хоро не се играе.
- В Козлодуй – не?
- В Козлодуй – не.
- Защото в Софрониево – да...
- Да, има някъде...
- Да...и те не са спирали да го играят, играят си го всяка година.
- И тук си го играят непрекъснато. Аз например на мойта майка, нищо, че е от този край, там също съм й играла такова хоро, защото тя е ходила, когато беше жива и ѝ хареса.
- Хареса ѝ този обичай?
- Да, този обичай ѝ хареса. И като почина, на втория ден на Великден отидохме...
- Същата година?
- Да. Тя почина на 19 февруари и април-май беше Великден. На втория ден отидохме и също играх това хоро, за да изпълня така желанието, както се казва. Тя го хареса този обичай. Много често свирят там. Илия Луков беше, много често канят от тези народни изпълнители и става наистина много хубаво. А тук, свързано с тези обичаи за починали, това е например да се раздават за починалия дрехи за 40 дена, като му се прави помен.
- Искаш ли да ми разкажеш за майка ти какво направи? А преди това помана на живо тя правила ли е?
- Нейната сестра си прави помана.
- Кажи първо за сестра ѝ за поманата на живо! Ти какво си видяла там?
- Тя я прави може би 15 години преди да почине. Тази помана, както се прави в действителност помана след като починеш, но там свиреше музика. Това е характерно за тук. Много хора са си правили в Козлодуй такава помана на живо. Идва музика, свири, разнасят се, дават се дарове. Дават се на жените забрадки, а на мъжете хавлиени кърпи. Правят се вече всичките ритуали, които се правят на помена. Правят се пити, колачета и съдове се разнасят на всички. Дават се на всички присъстващи там. Съдове с храна, чаши с вода, вино, безалкохолно.
- А даровете как се дават?
- Тази, която си прави помена, взима кърпа, забрадка и забражда жената, на която дава. А на мъжа слага хавлиената кърпа на рамото.
- Кое рамо? Запомнила ли си? Ляво или дясно?
- Мисля, че е лявото. Лявото рамо. Така съм...то беше много отдавна. Преди 30 години и повече. Задължително си дава дрехи. И за мъжа, и за себе си...да, и за себе си и за съпруга дава дрехи на...които те пожелаят, на мъж и на жена.
- Значи и за себе си, и за мъжа си?
- Да, тя е сестра на майка ми, даде на мен. Тогава беше кадифена пола с горнище, като костюмче. Обувки, чантичка, бельо, всичко, което се раздава след това на 40 дена. Тя понеже имаше снаха и се надяваше...така си мислеше, че снаха ѝ няма да ѝ направи такъв помен и затова реши да си го направи тя. И си свири музика.
- А тя с каква цел го прави това?
- С цел да ѝ се намира на оня свет. Да е сигурна, че си е дала и храна, и дрехи, и музика ѝ е свирила и е поканила близките да ги нахрани, та да си спомнят за нея, когато умре.
- А за дървото, дето тя...?
- Сега, това дърво правих аз за майка ми.
- А тогава на живо, слагаха ли?
- Не, защото тя си даде на всеки и не е слагала на дървото.
- А чакай сега, на живо друго исках да попитам. Хлябове слагат ли се? Ябълки отгоре?
- Абсолютно всичко се прави, както се правят тук: три хляба се правят един върху друг, три такива хляба, три един върху друг. Слага се клонче, на него се слагат колачета и ябълки. И те се именуват, едното е за 40 дена, другото е за 6 месеца и третото е за 1 година. Както след като почине.
Информатори / Автори Разказва Катинка Цветанова Савова, р. 1950 г. от рода Бънкови