Козлодуй
ХРИСТИНИН КЛАДЕНЕЦ
Категория : Моята история / нашата история
Преданието за Матеев геран - Христинин кладенец
Изтичал зъл ноемврииски ден. Било 20 ноември 1877г.
Предишният ден за Оряхово се вдигнали ожесточени боеве. Опората на турската власт - Плевен - все още се държала. За пълното му обкръжение и изолиране, според плана на Тотлебен, Обучев и Гурко, освободителите - руси и румънци - действали и на запад в Подунавието. Козлодуйци ги очаквали. Като всички българи, така и те подпомагали с всичко, което било по силите им: разузнавателни сведения, провизии и въоражено съдействие.
По Воденишкия път - откъм цибърските воденици се задал тежък турски керван. Пренасяли се провизии и боеприпаси за обкръжените три хиляди низами при Оряхово. Охраната му била добре въоръжена. По Окопа пасъл стадото си младият козлодуйски овчар Цветко Манев. Зърнал той турците още в цибърското поле, избързал със стадото си, затворил го и препуснал с коня си до румънската част на капитан Меришеску под Хърлец. От Скъта до Козлодуй с него потеглили няколко ескадрона. Турската група била вече спряла при Матеев геран за отмора и водопой. Срещу студа и мрака турците наклали огньове. А Цветко превел румънските ескадрони незабелязано от турските постове. Връхлитайки изневиделица, те завързали ожесточен бой. В разгара му Цветко видял, че турската отбрана е водена от респектиращ турчин, прикрит зад каменния пръстен на герана. Огънят го осветил и тогава овчарят познал в него похитителят на изгората му Христина.
Христина напуснала божия свят няколко години преди този ден. Криещият се сега при кладенеца турчин - виден оряховски башия вързал тогава и повел силом към харема си хубавата козлодуйчинка Христина. Не подозирал той какво сърце носи тя… Керванът му бил спрял за попътен отдих на същия този геран. Христина поискала да я отвържат - с вода студена да се напие. Но вместо ведрото да докосне, без вик и стон тя скочила в дълбокия геран. Останала момата вярна на своя род и на своя любим.
Забушувала от спомените младата Цветкова кръв. Смело се промъкнал младият чобанин и стоварил тежката си гега върху анадолската глава на Христининия похитител. Незамахнал още втори път и няколко турски куршума се забили в тялото му. Разказват, че били три - колкото годините от Христинината смърт. Двата трупа се стоварили над каменния пръстен на Христинин кладенец.
И днес още старите хора на Козлодуй наричат Матеевия геран Христинин кладенец…
Три дни след това - на 23-ти ноември 1877г. в Козлодуй влезли румънските конници, за да донесат очакваната пет века свобода. Командвал ги българинът на румънска служба капитан Александър Перец. И той, и всичките му войни, и цялото село отдали своята почит към младия им помагач Цветко и към неговата мома Христина.
Информатори / АвториН. Маринов / Из "Крал-баир", 2000
Истории от Козлодуй
-
ХРИСТИНИН КЛАДЕНЕЦ
- Моята история / нашата история
-
Из историята на Козлодуй
- Откак се е село заселило
-
Спомен за знаменосеца Марин Маринов Радулов
- Моята история / нашата история
-
ГРОЗДОБЕР
- Вярвания и традиции / песни
-
Орисници и Баба / Моаша
- Вярвания и традиции / песни
-
Строеж на къща, обичаят "Дигане на гред"
- Вярвания и традиции / песни
-
Фоторазказ за живота през втората половина на ХХ век - из историята на ТКЗС
- Фотоархив
-
Българска бродерия от колекцията на Катинка Савова
- Вярвания и традиции / песни
-
Българска бродерия от колекцията на Латинка Митрева
- Вярвания и традиции / песни
-
Помана на живо
- Вярвания и традиции / песни