Орисници и Моаша/Баба

След като са роди дете, се събират на третия или до пе­тия ден, до една седмица. Аз го правих тази година на моята внучка. Така си е останало от некога – викаш първите си бра­товчедки – задължително на ритуала присъстват само жени, независимо дали момче или момиче. Викаш ги – месиш една пита сутринта на третия ден, с квас, хубава пита, голяма или с името, или с датата, годината там отгоре направена, из­писана – се да има нещо изписано на питата. Идват и на тази пита се слага боб с люти чушки. Бабата, която е поканила гостите, вдига тази пита, а другите оставят пари, слагат това върху питата (чушките, боба и парите) и дигаш три пъти на­горе и наричаш: „Да е здрава! Да е умна! Да е родолюбива!...“ Само бабата – три пъти вдига и след това сядате, чупите пит­ката за здраве на детето и тези пари си ги дава след това за детето. Това е питка за орисниците. При детето се слага на третата вечер в креватчето една книжка, играчки, дрешки – така да „преспат“ на третата нощ обезателно.

Катинка Цветанова Савова, р. 1950 г.

Знаете ли – аз се омъжих 1952 г. Очаквах да имам рожба – така и не се случи. Баба отиде, молила се е там, молила се е, в църквата се е молила – батко ми, на братовчедка ми мъж беше поп – Крум Шивачев, ѝ казва: „Моли се и предай на Латинка“ – една икона ми донесе баба ми в Русе. Аз като се омъжих, мъжът ми беше военен, бяхме в Русе – там се роди Роси (синът ѝ). Така – и да не ви разкажа подробности.

Аз вече имах син – датата трябваше да е през май, а той се роди преждевременно. Росен е седмаче. На третата вечер, обаче, акушерката ми вика: „Слушай, момиче, тоя родилен дом е еврейски дом, дарен от един богат евреин – да стане родилен дом. И тука повелята е коя родилка какво роди – да се запише в книгата!“ Ами мен като не ми идваше сън! А тя пак се връща: „Абе най-накрая затваряй тия очи и почвай да сънуваш!“ Преваля вече нощта и в момента, скъпи гости, какво мислите, че сънувам?! Пристига Ботев с един четник и носи едно военно облекло. И казва: „Ти роди син и той ще ме замести и продължи…“ И мъжът ми искаше да го кръстим Валери, той понеже е военен, викам: „Боже, не ми харесва това име!” Вече очаквахме да се запише името му. И как да го запишеме, как да го запишеме и когато сънувам Ботев: „ Ше го назовеш с мойто гальовно име Росен.“ Па тогава… Сега всеки трети човек е в България Росен – единствен беше тука в Козлодуй, в околията Росен. И така го записахме Росен. Така сънувах. Записах съня си и след около десет години бяхме поканени, всички тия, които сме записани в регистрите на родилното в Русе, да видат докъде сме стигнали. И децата из­раснаха, казахме им, че вече сме щастливи, Роси беше тогава в прогимназията вече. И когато Роси завърши военното учи­лище, отново бяхме поканени в Русе, за да видат наистина…

– Ти си записала там съня ли?

– Да, да. Там има една книга – е такава дебела (Показ­ва наистина дебела книга!) В тоя родилен дом, сега не знам дали съществува още, и всички сънища на третата нощ се записват там.

– И после отивате на среща да кажете дали тоя сън се е осъществил?

– Да, да. Сънят се е осъществил – ето го (сочи синът си – военен). Ние бяхме три жени на военни – едната беше на моряк, другата беше на авиатор – така бяхме се случили и те също така – каквото са си писали, се е осъществило.

* * *

Като се роди детето – извикват се три жени и се слагат три книги, заедно с моливи. Сега каква книга е донесена – това е вече повеля. Всъщност едната е книга, а другите две са тетрадки. Тази книга, която са я купили за подарък на де­тето – ще броят листата: според правилника Господен, кол­кото листа има и тетрадките, където са донесени с молива – колкото листа има – толкова са годините… И го орисват. Едната орисница, водещата казва примерно: „Това дете да бъде благословено, да израсне, така, така честито, да бъде късметлия, да има Дух Господен!“ Така, другата казва: „Да бъде ученолюбиво, да обича книгата, трудолюбиво, да обича хората“. Много е важно какви листа ще избере. Те отиват без да знаят – това не се казва (влизат в книжарницата и искат тетрадки без да казват за какво са). Това анонимно – купуваш тетрадки – според повелята е колко листа има тетрадката, толкова това дете ще живее…

– А с книгата какво гадаят?

– Първият досег на детето с книгата – кат я отвори, да видят на коя страница е и да прочетат какво пише там. По смисъл. Това правехме ние тука у нашия род. Те се дават на родилката.

– А тези трите баби вие ли ги каните?

– Те са си баби – роднини на бебето. Орисниците са род­нини.

Разказ на Латинка Христова Митрева, р. 1933 г., гр. Козлодуй