Тип и характер на селището
Най-старите кащи на селото са бели еднокатни – в основата си каменен зид, висок 40-50 см, измазан с кал. Горната част на покрива – от дървени греди; стените – от плет, измазан с кал; тавана с изплетени от пръти леси, неизлепени.
Вътрешното разпределение – едностайно помещение, (кащи) четириъгълно с огнище, около което са разположени одрите, направени от плетени леси, сложени на дървени магарета, високи около 30 см, козяци, изтъкани от козя козина и кълчища. Вратата е направена от дебели цепени дъски, на стената с малък пе́нджер с дървен капак, който денно време се отваря за светлина, а нощно се затваря. Покривът е от слама, без комин. Димът минава през таванските леси и се разнася под покрива. Горивото за огнището е изключително от дърва.
След най-стария тип къщи започват да се явявят такива от втория тип, строени по същия начин, както първия, само че освен кащи с огнище се строят и с по една голема соба, с пенджер, с язлък и със зимник, който често служи за яхър. Покрити са с турски керемиди. Собата е отоплявана с кюмбе, направено от ламарина с цилиндрична форма, високо около метър, с три железни крака, една врата, отгоре с отвор за прикрепване на кюнеца, който чрез дупка в стената минава в кащи над огнището, откъдето вече през комина излиза димът. Кюмбето е употребявано само за отопление, а за приготовляване на храна и печене на хляб е ставало на огнището в кащи.
От този тип къщи е останала запазена само къщата на Неделко Тотов.
След това започна строежът на двукатни къщи с по две или три соби, стените от плет, измазани от двете страни с хоросан, покрити с керемиди, външна дървена стълба, с язлък. Долният кат служи за зимници, а в горния кат са стайте за живеене. Отоплението става с кюмбе, вече четириъгълно с железни крака и издигната част – фурна за печене на хляб и гозби. Това кюмбе се използва и за готвене. Другите стаи се отопляват с по-малки цилиндрични кюмбета. Къщата се построява и се намира в задната част на заграден двор, а до нея е изграден малък яхър.
Кошари и колиби
По-голямата част от фамилиите имаха извън селото кошари за дребния добитък – овце и кози. Кошарата се състои от две части – посло́нъ (подслон) и за́мед. Послоньят е пречупен навес, покрит с шума, слама или сено, а замедът е построен от камък, плет и дървета, покрит също с шума, слама или сено, има само един отвор – вратата, и е свързан с послоня.
Колибата е елипсовидна, с малък подзид, върху него са, изправени младици и съединени на върха, покрита с шумнати лесниковици, сено или слама върху тях, без комин и прозорец. На някои младици, вътре в колибата са забити клинове, на които се окачват съдове и дрехи. Колибата се осветява и отоплява от огъня на огнището, около което са поставени едно или две легла, направени от леси.
В по-ново време колибите се заместиха от къщи с две отделения ˗ кащи и соба, построени от камък, плет и дървета, измазани отвътре и отвън с кал, покрити с керемиди, с комин и прозорци. Кащи се отоплява и осветлява от огнището, а собата се осветява от газениче или с газена лампа и отоплява с кюмбе.
Огън и огнище
Първоначално, когато още не е имало кибрит, огън се е палил с прахан, кремък и огни́ло (огниво). Като се удря огнилото в кремъка, праханта се запалва, слагат се малко калчища или добре изсушена слама, сено, шума, мъх, раздухва се, слага се в огнището, начупват се сухи клечки, после по-дебели са́чки и огънят се захваща. Огнището се намира в кащи, близо до една от стените. За да има постоянно огън в огнището, вечер жарта се заравя с по-дебел пласт пепел. Този огън се казва “жив огън”, който се запазва за по-дълго време. За разриване на жарта в огнището се служеше с ръже́нь или ватра́ль - приспособено дърво ˗ или с маши.
Гориво и осветление
Дървата бяха единственото средство за огрев, за печене на хляб, варене на гозби и др. Те никога не бяха на купило. Всеки, който имаше кола, си докарваше дърва с нея, а онези, които нямаха, пренасяха дървата на гръб или с магаре отвсякъде, където намереха. Дървата за огрев се състояха от крату́ги, са́чки, леснико́вици и др.
Отначало – още през турско време, хората са си служили за осветление с вършиняк, сачки, леснико́вици, като са поддържали светлината с често слагане в огъня, особено по време на вечеря. По-късно се появява вощени́цата — восъчна свещ, заменена впоследствие с лоената свещ. След Освобождението се появяват газени́четата ˗ малки конусовидни, тенекиени съдчета, напъл-нени с газ и на върха с прикрепен тънък фитил, който издаваше мъждукаща светлина. За да се използват навън, тези газеничета се поставяха в четвъртита тенекиена остъклена кутия – фенер. Този вид фенер беше най-потребното светило и продължително време служеше за осветление, както вкъщи по време на вечеря, така и нощно време за наглеждане на добитъка, за ходене на воденица и др. В по-ново време се появи ламбата – стъклен или тенекиен съд, напълнен с газ за осветление, съединен с фитил с малка машинка, на която е прикрепено тумбесто шише. Светлината беше по-голяма от тази на газеничето. Заедно с тази ламба се появява и ветроупорният фенер, който служеше за минаване нощно време по планинските пътеки и за други нужди особено във ветровито време.
След прокарване на електрическото осветление газеничето и газената ламба са изоставени, още се употребява ветроупорният фенер.
Информатори / Автори