История от Зверино

Зверино

Илинден - За оброка при Дървото и лечението с вяра

Категория : Моята история / нашата история

Илинден - За оброка при Дървото и лечението с вяра

Три оброка на Илинден има в Зверино:

Оброкът при Дървото – вековно дърво и стар оброк на Илиндень, 20 юли – височината на изток от селото. Някога оброчният знак бил до вековен габър и затова и името на оброка се помни като „Дървото”. Днес малкият кръст от бигор (0,25/0,25 м) е до първите дървета от борова горичка. На съседния бор е поставен дървен кръст. Участват хората от махалите Кимеро и Крайще.

"Тоя оброк не знам откога е започнал – историята му не знаеме, но като малка съм ходила. Като малка съм ходила с едно бело котле калайдисано и отиваме там и родителите, майките наредат котлетата около казана, дето е сготвена чорбата и там прекади попа и ни сипат чорбица и ние си тръгаме – тя много хубава чорба. И после много години са не прави. Възстанових го преди 28 години. Бех болна нещо и аз преди да ида на операцията, викам: „Ше направа оброка!”. Помогнаха ми още две жени, събрахме пари, купихме овца и купихме и други работи. И моите деца ми помогнаха, та направихме маси на улицата там при нас – три години го права пред нас оброка. Първата година кат го напраихме и един партиец дойде да ни бутне казана. И тогава го правих три години пред нас – ние ходехме там (на кръста – б.м. в м. Дървото), та заколим едно петле на кръста и кат са върнем, ние го сварим и там го раздадем по махалата и на дечорлията и на други. После овцата – що то е далече и не мое да я караме таа овца, па да я върнем. Три години пред нас и после реших: местото му е горе и си го върнах горе оброка. Там е много хубаво, имаше и вила на заводо. И така. Почнахме да колеме там – колехме по една (овца). Но много народ се събира – почти цялото село и три да заколиш… От шест часа (18.00 ч.) хората отиват горе – попа дойде. Преди беше на обед, но сега, докато си сготвиме…Ние си викнем готвач – аз си викна хора, та помагат. Децата ме питат: „Кога ше са праи оброка?!” Идват там, помагат да се сготви. Секи си идва с тенджерката, с паничката – да му сипат.

[…]

Да знаеш, че ние по две овце колим горе на Дръвото. Неколко дена преди тръгвам и събирам от хората пари – по левче, от района, от махалата, кои обичат. Даже, като ма видат хората, викат: „Ти що не мина?” – искат да са прави оброка – това се прави за здраве. И събера парите и сичко са събере – овце се купат по две, спонсори имам.

Този оброк го права от 28 години. Аз съм организатора, аз отговарям за всичко там – в Кемера. Колиме по две животни, защото много народ се събира, много – 200 човека моа и толко да има. Да, и деца и секи са е пременил и облекъл и аз стоя там и те като се зададт по пътя и аз ги посрещам, и като ги вида – и те ми пълнат душата! Все едно ми дават сила – като видиш тоа народ как излиза нагоре на поляната. Стръмно е малко, но има около нея борове насадени. Некога е било само едно дърво, цер – затова местността се казва Дървото.

[…]

Аз вярвам, че ми е помогнал! И отидох на операция и доктора ми казва така: „Ние от теб очаквахме друго!” И аз се моля на Господ и мисля, че той ми е помогнал и докато съм жива, докато мога да хода, ще го права тоа оброк!”

Разказът е на Христана Цветкова Митова, р. 1942 г. в Зверино, пенсионер, работила в завода в Зверино.

Оброк на Илинден на Гарата. Каменен кръст до пътя с височина 0,60 м и ширина на раменете 0,40 м и надпис: „СВЕТИ ИЛИЯ – ЛЕТО 2002”. Оброкът е пренесен от Бовска Габровница. Курбанът се дава от махалата Гарата – събират се пари от хората за животното и продукти. „На Бовска Габровница се правят два оброка и се спазват сички стари правила: не се събират пари, а се редуват, слагат си зобта (на обредната трапеза – б.м.) (ИДК).

Оброк на Илинден на Рътовете в лозята. Стар оброк с оброчен кръст. Правят го хората, които имат имоти там. Идват и от Игнатица на него.

Когато се случи да викат един поп, той тръгва от Дървото, минава през Гарата и последно кади тук, на Рътовете.

* Лечение с вяра

Планинците вярват, че оброците възникнали в древни времена – Бог пратил „личби” на хората – мор и болести, суша, градушка и наводнение и всякакви бедствия. Всички те били масови прояви на неговата воля. Днес много курбани са подновени поради лични и семейни причини – нещастие, злополука или болест в дома или рода.

Молитвата, като част от лечебния обред, е широко разпространена сред християните и цели отстраняване на болестта. Според християнството, с грехопадението се ражда злото, а с него – болестите и смъртта. В народните представи чак до средата на ХХ в. болестите са невидими същества (или виждани само в определени случаи), които притежават редица човешки качества. При хората те идват като различни животни, птици или с човешки образ – говорят, ядат, пият, могат да се подкупят и омилостивят, но могат и да се разсърдят. И до днес съществува вярването, че „болестите Господ праща на земята като възмездие за сторени грехове”. В народната медицина християнските светци са посредници между хората и отвъдния свят, но и заповедници на определени болести и защитници от тях. Когато говорим за т. нар. „лечение с вяра”, изцеряването се представя като преход от състояние на немощ в състояние на телесна и душевна сила и всичко това се случва по Божия воля. В процеса на лечението съществена е ролята на посредника, на застъпника на човеците пред небесния господар. Чрез своята молитва към Бога светците осигуряват здраве на всеки, потърсил с вяра тяхното застъпничество. Така молитвата и служенето – курбанът могат да бъдат представени като своеобразен договор между човеците, Бог и светците.

Информатори / Автори
Калина Тодорова/ Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014

Аудио