...

Зверино


За името и историята на Зверино


Категория : Откак се е село заселило
photo

За името и миналото на Зверино

Село Зверино̀ (но и Зѐврино) – от звернь – място, запазено за лов на големци; от старобълг. Зверн – място за лов на царя, място в което има много диви зверове. Мнозина подкрепят това твърдение с наличието в селото на м. Царева ливада и свързания с името на цар Иван Шишман Черепишки манастир.
Съществуват няколко предположения за възникване на наименованието (според народната етимология), в основата на които стоят легенди и предания. Така например, Зверино идва от Зоранино, защото рано изгрява зората. Жителите на съседните села го наричат Зоронино и Зорнино – от зор (трудност,...), защото в планината трудно се живее. Най-разпространена е легендата за Печената църква, дошла от времето на турското робство. Тогава селото било разположено през Искъра, там, където е местността Печената църква и веднъж по Великден, когато хората били в църквата минали черкези, затиснали входа й и я запалили. Изгоряла църквата, изгорели хората. Така останало името на местността. Останалите живи много боледували и умирали млади – от влагата и липсата на слънце. На левия бряг на Искър било слънчево и хубаво, но диво – никой не ходел там. Пръв се преселил някой си Нено и заживя в дивото, при зеверовете – от там Звер-Нено – Зверино. Последвали го и други (3верино 1990).
Разположено на двата бряга на р. Искър при устието на р. Златица (ляв приток на Искър). До моста се влива в него и р. Джърньовица (десен приток на Искър), която идва от Ржана планина. Намира се на 30 км. южно от гр. Враца. Състои се от махалите Кемеро, Слого, Сивец и Долината, по-скоро образувания кв. Оданат, Крайще, зад Камик. Землището е с преобладаващо планинска земя.  Граници: на североисток – с мерите на Паволче, на изток – с Лютиброд и земите на Черепишкия манастир, юг – Игнатица, и мерите на Оселна и Зли дол, запад – Елисейна и Очин дол, север – с мерите на Згориград и Паволче.
Старо поселище с открити артефакти от тракийски и късноримски селища. Основано върху развалините на голямо средновековно селище. Местността Слого – средновековен некропол с християнски погребения и накити от ХІІ до ХІV в. Името му се среща в османотурски документи от 1430 г. – Изверине. Местността Джурилова глава – развалини от голяма средновековна охранителна крепост, разположена на стар римски път. В кв. Оданат е открито сребърно съкровище – накити от ХV в. и турски и западноевропейски монети. (Николов, Б. От Искър до Огоста)
Църкви: „Св. Димитър”, осветена през 1907 г. на Димитровден, построена върху останки на по-стар храм. Параклис „Рождество на Пресвета Богородица”, изграден през 1995 г. в двора на черквата. 

Информатори / Автори
Карина Тодорова, "Топонимията на Природен парк "Врачански балкан", 2015
Споделяне

Истории от Зверино

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa