Зверино


Обща трапеза на задушница в Зверино


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Общи трапези на задушница

Все още, както някога, на задушница хората в Зверино се събират на обща трапеза в двора на черквата.

"Значи попа определя часа, в който той ще кади и казва: „Това да бъде седем и половина.” Там всеки род си има място, къде да застане. В Зверино пред храма в двора – там има две църкви – едната е „Рождество Богородично”, параклиса, а другата е „Св. Димитър” – там има дворче, където е и този паметник на загиналите (това е в гробищата – б.м.). И на тази поляна обикновено като е хубаво времето. Ако не е хубаво времето се влиза в новата черква, че е по-голяма, по-светъл е салонът – но на пода, не на други места – ние слагаме по земята (редят трапезата – б.м.). Постилаш месали… И всеки род си има определено място – защото това е, пак според мама, умрелите (близки – б.м.) си знаят там и ги намират там… Там (точно на определеното място мъртвите – б.м.) си търсят близките хора. Застават си, подреждат си, попът изпълнява този ритуал – прави си молитвата и да спомене имената на умрелите, които хората са подали. И всеки чака да чуе името… […] И така – споменава се, след това попът минава – кади абсолютно всичко, което е сложено. Задължително трябва да има жито, вино, вода. […] Ако некой от умрелите много е обичал нещо като храна – много е обичал нещо, те на помените си носат, но и на Задушницата с това „канят” другите „за Бог да прости”. С всичко това по правило, което е занесено, се ходи по гробовете. Но преди да се тръгне по гробовете, жените „за Бог да прости” си раздават всичко, което е занесено на тая обща трапеза. Те го раздават – аз получавам от другите, аз раздавам от мойто, така че никой не трябва да върне нещо от неговото… Събират се доста – може би сто жени. […]

На времето, мама казва, отиваме на Великден – всичко се кади, както на Гергьовден – никой не яде преди да е прекадено и как всеки става да се размени… Това е пак – в двора на църквата се прави обща трапеза и всеки става и си сменя яйцето: „Христос Возкресе! Христос Возкресе! Христос Возкресе!” И аз я питам защо, а тя казва: „Ами счита се, че като се размениш така (разменят великденски яйца помежду си – б.м.) с тия хора ше се виждаш и на оня свет. Затова си разменят яйцата на Великден секи със секи пак на тия общи трапези в църквата където са правени."

 

Информатори / Автори
Ивана Захариева, р. 1944 г. в Зверино, краевед. Зап. Калина Тодорова, 15.ХI.2014 г., гр. Враца

Истории от Зверино