Козлодуй


Дадено за оня свет


Категория : Вярвания и традиции / песни

Дадено за оня свет - разказ на Латинка Митрева

Разказ на Латинка Христова Митрева, р. 1933 г., гр. Козлодуй

В навечерието на Великден баба събираше букети с цвета, водеше ни децата на Дунава, правеше канавки – 3-4 канавки. В тия канавки поставяше цветята със свещички. А плюс това вземаше една кратунка, в нея, кратунката слагаше свещички, запалваше свещичките, пускаше я по вода на Дунава и казваше: „Плавай, плавай и със светлинатата озарявай духа на всички добри хора!“
- Ама това на влашки или на български?
- На български – баба беше грамотна, четеше вестници.
***
След погребението, на 40 се прави помен, след като се върнат от гробището се прави трапеза и тогава се дават дрехи на някой близък, който прилича на покойника. Слагат се върху леглото му сякаш е легнал човек на него.
И за 40 обезателно на покойника, ако е жена – по подобие, нали подобна да бъде.
- Да прилича на нея?
- Да прилича на нея не само по външност, физически да има прилика, а да има душевност, каквато е имала покойната. И й се дават дрехи. Майка ми като почина, тя приживе си беше определила на кого да дадеме дрехите. Майка е определила: „Ше дадеш, казва, дрехите на кака ти!“ Трябва да има обувки, трябва да има чорапи, бельо да има, горна дреха обезателно. Костюмче, в зависимост – може и рокля, да не е костюмче.
- Кърпа за глава дава ли се?
- Дава се. От – до! И сутиен, обеци, гривничкиако покойната е носила кичове /под кичове се разбира женски накити – б.м./- и така и на нея се дава. И това е. Прекаждат се /на леглото както са подредени/ и когато вече е прекадено, тази жена, която е получила дрехите, трябва да се облече.
- Тя ги облича още тогава , на 40?
- В дома – така е прието при нас. Сяда на масата с тия дрехи облечена.
- И какво се вярва всъщност, защо се прави това?
- Вярва се тия дрехи да отидат н отвъдното, за да бъдат притежание на човека, който ги е нарочил /покойника/. На починалия.
- И се вярва, че така ще бъде?!
- Вярва се. И сега е така. И сега раздаваме. Ние сме егейци – баща ми е егеец, не сме турлаци.

Информатори / Автори
Разказ на Латинка Христова Митрева, р. 1933 г., гр. Козлодуй
Споделяне

Истории от Козлодуй

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa