...

Челопек


Народен календар - пролетни празници


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Народен календар - пролетни празници

    Въпреки че не е лозарско село, Челопек от старо време празнува ТРИФОН ЗАРЕЗАН/14 февруари/ и почита Св. Трифон - лечител, който се прославил с чудесата, които правел. Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се отбелязва в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето. Там събралите се мъже започват ритуала по зарязването на лозите. Обърнати на изток и посрещайки слънцето, те зарязват по три лози, а с отрязаните клонки украсяват калпаците си. Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. В Челопек вярват, че „колко пръчки ша зареже-толко грозде ша изнесат от туй лозе“.  /4/
     В по-ново време празникът започва с водосвет за здраве, берекет и плодородие, отслужен от отец Аспарух в храма „Свети Димитър. В  ритуалното зарязване се включват мъже от селото, които имат лозе. Зарязаните лозови пръчки се поливат обилно с червено вино за добра реколта.
Празникът продължава в салона на читалището с изпълнение на тригласния женски хор и танцовия състав и с голямо веселие.
     БАБА МАРТА, известна във фолклора като капризна и непостоянна жена - „ту плаче, ту се смее“ е предвестница на пролетта. На 1 март всички, малки и големи, се обкичват с бели-червени мартеници за здраве и благополучие, изработени от вълнени или памучни конци. Те се носят докато се види първия щъркел. Тогава се свалят и се поставят на плодно дръвче.
      В първата събота от Великденските пости се отбелязва ТОДОРОВДЕН, като почит към Св. Теодор Тирон. Според легендата на този ден светецът отивал при Бог да моли за лято, облечен с девет кожуха. Той се нарича още Тудорица или Конски Великден. Празнува се с тържествено почитане на коня, с бързи кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете, варят и жито. После идва ред на кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Този обичай продължава да се тачи в Челопек и по традиция завършва с обща трапеза и веселие. На Тодоровден се готви обреден хляб, жито, картофи, пита, гъбена чорба, варена царевица, супа от леща./5/
     На 25 март Православната църква отбелязва празника БЛАГОВЕЩЕНИЕ - денят, в който Дева Мария разбира благата вест, че ще роди непорочно заченат син, съобщена й от Архангел Гавриил. Заедно с християнския празник, се отбелязва и фолклорния празник Благовец.
Вечерта срещу Благовещение, едно от децата обикаля двора, градината, кошарата, яхъра, чукайки с машата върху ръжена с думите:“Бегайте змии и гущери, че заран е Благовец", като се  вярвало, че по тоя начин се прогонват злите духове и се запазва здравето на хората и добитъка. На самияден Благовец, рано сутринта пак с тая цел събират боклука и го палят, та огъня и пушека да прогонят злите духове. Според народните поверия на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта настъпва. Обредните песни, които се изпълняват на този ден съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Някои се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек. Според друго поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.
    Най-хубавите и жизнерадостни пролетни празници са ЛАЗАРОВДЕН И ВРЪБНИЦА /ЦВЕТНИЦА/– ПРАЗНИЦИ НА ЦВЕТЯТА . Те нямат постоянна дата, отбелязват се в съботата и неделята  седмица преди Великден.  Свързани са с възкресението на Лазар, тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим, смъртта и въкресението на Божия син /Великден/, с възкръсващата за нов живот природа, с надеждата на хората за здраве и плодородие.
    Лазаровден по традиция се организира и чества само от жени и моми, защото подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. След като са лазарували, те вече могат да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден им е разрешено да "либят либовник" и да се омъжат.
    Ако се съди по песните, народът е възпял любовта между младите, красотата на момите, облеклото им, наричанията на момите и моцтие да се оженят за своето либе. В различните райони на страна са пеели различни лазарски песни. За Челопек са характерни „Изгреяло ясно слънце“ и „Ой, Лазаре, Лазаре“.
„Изгреяло ясно слънце“, Лазаре, Лазаре,
у Радини равни двори, Лазаре, Лазаре
То не било ясно слънце, Лазаре, Лазаре
най е била сама Радка, Лазаре, Лазаре…“
   И
„Ой, Лазаре, Лазаре,
Що побърза, че дойде. / Ризата ми на кросно,
Сукмана ми на руно. / Червен чембер на пазар,
Златен колан на златар“.
     По стара българска традиция подготовката за Лазаровден започва от рано, още "среди пости". /6/ По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото, пременени в „невестински“ дрехи.  Те пеят и играят на открито – в двора на къщата, обърнати към слънцето. С това символизират не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които се преплитат в едно. Лазарките влизат в дома с песента: „Ой, Лазаре, Лазаре…“.
   „…Тука първом дойдохме / мома и момче найдохме
    Ой Лазаре, Лазаре /
 Я момата женете / а момчето годете…“
   Ой Лазаре, Лазаре
    Колку здравец у гора / толку здраве у дома
    Ой Лазаре, Лазаре
    Колку песък у река / толку деца у дома“.
 
 
   В миналото се вярвало, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата. Стопанката на къщата търкулва сито пред лазарките и гадае за плодородието според това как ще падне на земята. Друг обичай повелява да ги посипва с жито, докато танцуват, а те да се въртят с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се ягнат ягънца, да се телят теленца...“
Тодорка Ангелова, родена 1922 г. си спомня:  „Като ученици лазарувахме, пеехме лазарски песни, носехме кошнички и ни даваха яйца. Очарователната сквежест на младите момичета и момчета, звучните им гласчета и троплимите игри грабмваха сърцата на млади и стари и даваха надежда, че тази година ще имаме повече радост и семейно добруване. Този празник буди силни естетически чувства, защото се влриза във всяка къща, защото се изказват пожелания на стопаните за задреве и берекет“.
    За една от възстановките на празника, на 11 април 1987 г, разказва в спомените си общественикът Христо Младенов Конов: „Малките лазарки се събраха на мегдана на Челопек още рано сутринта. Момичетата са облечени в национална носия – червени вълненици, тънки ризи с дантели, шити елечета и престилки, накичени с ранни пролетни цветя, а момчетата-с черни панталони с пояси и калпачета. В ръцете си момичетата носят украсени кошнички с бръшлян и цветя. В тях ще събират яйцата. Разделени на четири групи, придружени от учители и от управата на селото, влизат във всяка къща и изказват възхвала на момите и момците чрез песни и игри с пожелания за здраве, за женитба и щастлив семеен живот. Благодарните стопани богато възнаградиха лазарките. За заучаване на песните и игрите децата бяха подготвени от Иванка Маринова“.
ВРЪБНИЦА / ЦВЕТНИЦА/ е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. В православните храмове християните държат в ръцете си върбови клони,  сякаш отново посрещат своя спасител. Осветяването на върбовите клонки се извършва в събота вечер. След богослужението хората отнасят осветените клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести. Обикновено се поставят пред домашната икона за цяла година. На всяка къща се закичват венчета от върбови клонки.
    Лазарувалите предишния ден моми се събират, като всяка носи свое венче, направено от клонки от разлистена върба, и омесения от нея обреден хляб (кукла). В Челопек отивали на  чешмата "Излако“  и в коритото с вода пускали върбови пръчки с „шарен кончец-да ги бележат“. /7/ Която от тях тръгне първа, тая мома ще бъде"кумица". Някоя година ергените избирали кумица - хубава, здрава мома, с живи родители. След това отиват в дома й и съобщават на родителите й, като носят и върбово клонче, което засаждат в градината на момата. Първия ден на Великден кумицита дава угощение на момите и ергените в дома си, като всяка мома занася погача и червени яйца. След обяда всички отиват на мегдана и там играят хора до късно вечерта. Поради започващата от следващия ден Страстна седмица, празникът няма обреди, а е просто ден за веселие, песни и роднински трапези. Смисълът на кумиченето е да има здраве и добър берекет през годината.   
    Учителят Христо Младенов Конов, роден 1935 г е записал  спомени и за една от възстановките на този празник, на 12 април 1987 г.:“Няколко моми работни, здрави, майчини и бащини /с живи родители/п се избират за кумици. Смисълът пак е свързан със здравето на хората и с доброто плодородие през годината. Ние опредилхме четири момичета, написахме имената им на листчета хартия. Това бяха Галина Петкова Георгиева, Йомка Захариева Йотова,  Петранка Цветанова Хинкова и Илиана Цветкова Илиева.  Пуснахме листчетата под чучура на чешмата Излако“. Което листче първо тръгне, тая ще бъде кумицата.  Първото беше с иметон на Йовка и беше обявена за кумица на годината. Придружена от младежите, с върбова клонка в ръка тя покани присъстващите в дома си, където посади клончето в градината за здраве и благополучие за своето семейство и цялото село. След това тържеството се пренесе в салона на читалището, заедно с музиката и веселието продължи до късно преуз нощта“.
За този ден си спомня иИванка Василова Коцова,/ родена 1933 г/ „Отидохме на „Излако“ на чешмата, сина ми Васко се облече с национална носия, турна калпак, затакнахме му китка.  Йовка беше с венче, пусна го и я избраа за кумица. Отидохме у дома й, беа нагласили ядене, та отидоа сичките. После в читалището се събра цялото село – музика, хора, веселие. Много убав празник. Лазарувахме и с децата от детската градина, учехме ги на песните и игрите.
   На Цветница се събираха момите, избираха кумица, по-хубава мома. В нейната къща приготвяха ядене, да посрещат  гостите. И ние децата одехме, свиреше музика, играехме. Носехме едни сукманчета, вълнени или от шаяк, ние си ги тъчехме, с престилки и ризи от домашно платно. Спомням си като дете, 1927-28-29 година нямаше музика в село, идеше един дедо Нацо с гайда от Моравица и се събираха хората и играеха на гайдата“.   
       Всички тия празници са създадени с пролетното събуждане на природата за нов живот, с пожелания за добро здраве, добър берекет и семейно благополучие.

Споделяне

Истории от Челопек

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa