...

Челопек


Челопешки гозби


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Челопешки гозби - традиционни местни ястия

На делничната, а и на празничната им трапеза присъствали обикновено питки и шарена сол, сирене, качамак и лютика, баници и сладкиши.
По стар обичай жените месели хляб и готвели гозби за цялото семейство. Хлябът  месели обикновено от царевично брашно, от което правели още качамак и триеница. Царевицатасмилали на водениците - караджейки в селата Паволче, Моравица и манастирската воденица на р. Искър под с. Люти брод. Житото било оскъдно и малкото, което имали селяните, го смилали и държали за "добри дни” - Коледа, Великден, Димитровден, когато бил селския събор и посрещали гости. Вино правели от грозде, ракия от плодове - джанки, сливи, круши, грозде. Имало няколко вида, но най-предпочитана е пърцуцата и каманярката. Опитвали се да правят огнена течност и от дюли, къпини, дренки, диви лешници, мушмули, бъз, дори от картофи и жито. Вино и ракия пиели обикновено вкъщи. В кръчмата влизали само мъже, стари хора, но не и младежи и жени. Да влезе в кръчма жена или младеж, това било "срамота” от хората./1/
През лятото селяните се хранели със зеленчуци, мляко и си­рене, като варели чорба от коприва, зелен фасул, лапад, киселец. Месо не се ядяло, с изключение на пиле по празничен повод. Сушели плодове- сливи, круши, ябълки, киселици и от тях верели ошав. Есента на саджаците в широки тави разбърквали лютеницата, мармалада от сини сливи и шипки, а на големи ламарини печели червени чушки. През зимата готвели кисело зеле, картофи, фасул, лук.
Само една седмица преди Великден и Бо­городица се разрешавало да риба. За Великден се заговявало в две последователни недели - първата от месо, втората от си­рене и други блажни храни. Обичай било на "сирни заговезни" да се люшкат варени яйца и бяла халва,  което доставяло голяма радост на децата. В миналото селяните постели в сряда и петък. По време на християнските празници ходели на черква в Черепишкия манастир и в с. Моравица, където приемали така наречената „комка“.
За определени празници приготвяли специални ястия – за Коледа свинско месо, за Гергьовден печено агне, на Петровден готвели ядене от пиле, а на  Никулден - печен шаран с ориз. При тържест­вени случаи правели баници.
90-годишната Мария Стоянова обяснява какво е приготвяла в миналото на семейната трапеза. „Бяхме голямо семейство и месехме много хляб в подници. Те се правеха от пръст, глина, намокря се с вода и газим с крака или се меси. Като стане готова, тя почва да се лепи. Тогава на ръка й правим дъно и навиваме нагоре. Запичаме я на огнището, на жарта. В тази подница печехме само царевичен хляб. Омесения хляб слагахме в подницата на огнището. Като изгорят дървата, тя става червена, обърнем я на лопата, турим хляба на жаравата и го ядем горещ. С лютика, боб, сиренце, каквото има. Белия хляб печехме на връшник - метален капак, който поставяхме върху подницата, а отгоре слагахме жарава и пепел, докато се опече хляба“.
Мара Петрова: “Като деца най-ни беше блага чорбата от картофени листа летно време като ходехме да пластим у балкана. Майка я вареше в котела на саджака и немаше олио, ами събирахме в паар каймака от млекото и от него слагахме. По това време правехме претривняк от пресен лук, магданоз и сирене или бутаница от пресно сирене, люти чушлета на ситно и пресно млеко.
1.Манчев Васил Иванов, „ История на с. Челопек, окръг Врачански, 1780-1986 г.“, ръкопис.
   Рецепти на Йорданка Христова, Дачка за типични за Челопек ястия:
Обръщана питка на гьоз
Продукти – 1 кг брашно, 5-6 с.л. кисело мляко, вода, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. сол, олио и ¼ кубче прясна мая.
Приготовяне – Пресяваме брашното и го прехвърляме в купа. Правим кладенче в средата и поставяме маята, млякото и останалите продукти. С постепенно наливане на малко вода се замесва тестото. Оставя се да втаса около 30 мин, покрито с кърпа. Може и втори път да се намеси. Оформя се питката като тънка кора. С дървена лопата се мята на гьоз /печка с дърва/, като се обръща и от двете страни. Хваща корица и мирише на препечено, но има страхотен вкус.
Пълнени чушки с кълцан боб.
Продукти – суров боб, сухи чушки и подправки - чубрица, джоджен, лук, червен пипер и сол.
Приготовяне – В скълцания в чутура или хаванче боб се слагат подправките. Важно е да се знае, че бобът не се вари. С тази смес се пълнят  сухите чушки, предварително залети с топла вода, за да омекнат. За препоръчване е чушките да не се пълнят много и да се варят в тенджера на по-слаб огън.
Пълнени чушки с варен боб
Продукти- 30 сушени червени чушки, 2 с.л. олио, 1 кг суров боб, 2 глави кромид лук, 1 ч.л. сушена чубрица, 5-6 стръка пресен магданоз, 5-6 стръка джоджен, 1 ч.л. червен пипер, сол.
Приготвяне- Сухите чушки се потапят за 10 мин в топла вода. Суровият боб се почиства и измива и се прехвърля в купа. Добавя се нарязания лук, поръсва се със сухи подправки и се разбърква. С приготвената смес се пълнят чушките и се редят изправени в тенджерата. Заливат се с олио, налива се вода колкото да покрие чушките и се варят под капак 90 мин.
Лютика със сирене
Продукти – 200 гр сирене, един печен патладжан, 3-4 печени чушки, глава кромид лук, връзка магданоз, сол на вкус и олио.
 Приготвяне – Лука се нарязва на ситно и се прехвърля в глинена купа. Посолява се, добавя се магданоз, нарязания патладжан и стритото сирене. Разбърква се и се овкусява със струйка олио.
Картофена лютика
Продукти - 10 червени сушени чушки, 1 кг картофи, 2 стръка праз лук, олио и сол.
 Приготвяне – Сваряват се картофите, чушките се пускат в горещата вода за кратко /може и с печени/, нарязва се празия лук и се накълцва. Сварените картофи се режат на парчета и се прехвърлят в хаванче. Посоляват се, смачкват се, добавя се праз лук и пак се смачкват. Прибавят се нарязаните на ситно сварени или печени обелени чушки, магданоз,  препечено олио и се обърква сместа. По желание може и счукан чесън.
   Балканска каварма в „юнашки“ тиган
В традиционното врачанско ястие са 100 кг. лук, 70 кг. чушки, 40 кг. домати и още няколко тайни съставки, които ги знаят само готвачите от село Челопек!п
Или 90 кг лук, 15 кг марков, 10 кг червени и 10 кг зелени чушки, 20 кг гъби, 10 буркана доматено пюре, масло, олио, магданоз- за 600 порции
Баница с праз и люта чушка
  Продукти - 1 пакет кори, 300-400 г. праз лук, 5-6 яйца, 1 купичка кисело мляко, 300 г натрошено сирене , 1 ч.л сода, олио за поръсване на корите и капки оцет за бухване.
  Приготвяне – Яйцата се разбиват и се приготвя смес с млякото, содата и натрошеното сирене. Предварително се задушава 300-400 г. праз лук, сол и 100-150 г. вода. По желание може да се сложи 1 люта чушка, нарязана на ситно, тъй като тази баница обикновено е за мезе, както и капки оцет за бухване.
Кората се намазва и се разстила част от сместа, върху нея се поставя още една кора и пак от сместа. Ако баницата е вита, готовата кора се навива леко, без притискане и се поставя в предварително намаслена тава. До нея се нарежда следващата и така докато свърши пакетът. Ако е налагана, продължава редуването на кора и смес, но без да се притискат. Пече се на 200 ºC, около 30 мин.
Пържени филии
Продукти - 4 броя яйца, 9 филии бял хляб, около 200 мл олио, 1 кофичка кисело мляко,
 1 ч.л. сода за хляб, сол
Приготвяне - Содата се прибавя към киселото мляко, а след това се смесва с разбитите яйца. Посолява се леко на вкус. Мазнината се загрява в тиган. Всяка филийка се оваля в яйчената смес и се слага да се пържи последователно от двете страни.

Споделяне

Истории от Челопек

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa