Челопек


БИТ И СЕМЕЙСТВО


Категория : Откак се е село заселило
photo

БИТ И СЕМЕЙСТВО

Животът на първите жители на с. Челопек бил прост, примитивен. Грижа на всеки преселник била да си направи колиба,  да подслони семейството си, да гледа овце и кози,от които добивал мляко и месо за храна, вълна и козина за облекло, постелки и завивки.
 Заселниците изсичали шумаците и разработвали пустеещите и изоставени парчета земя, които засявали с жито, царевица, кар­тофи и други семена за добив на храна. Мъжете сами си изработвали рало, кола, сане /шейни/,дълбаели дървени лъжици и пахари /паници/, правели бъкли за вода и бурдаци за кисело мляко, опинци /цървули/ от нещавена свинска или говежда кожа.
 В първите години след освобождението от османско робство селяните продължавали да живеят тежко, обременени с много данъци, сред които „десятък“ / една десета  част от продукцията на селяните/ и „беглик“ на дребния добитък- овце и кози и акциз на виното.  В отговор на това те започнали да крият животните си, житото, царевицата и виното и да плащат по-малък данък.1
Тежкият и мизерен начин на живот на всички планинци по онова време предизвикали поетичното и гражданското чувство на Иван Вазов и той създал стихотворението „Елате ни вижте“:
„Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя, / по кръчми, по хижи - ума ми размътя.
Отбивам се в селското бедно жилище:/ картина плачевна душа ми покъртя!
    "Елате ни вижте" 
Под - гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,/ тъмничен въздух; в полумрак потопени
човеци и дрипи... На също гноише / лежи скот и стопан, духовно сближени.
    "Елате ни вижте"“
   Селското жилище, за което пише Вазов, се състояло от една соба /стая/ на земята, а по-късно от стая и предверие /каща/, зимник /мазе/. Членовете на семейството спели в стаята понякога по 10-15 души. Често братята, макар и да имали свои семейства, не се делели. Всички живеели заедно, спели в една соба на отделни одри /песи/, изплетени от пръчки, покрити със слама или сено, застлани с козяци или черги. Козяци и черги им служели и за за­вивки. Одрите били покрай стените, а в средата поставяли синията /софрата/ и всички се хранели от един паяр или паница, насядали намалки трикраки дървени столчета. На една от стените поставяли газеничето или лампата, с която се осветлявала стаята. В собата имало и печка с фурня, дълга повече от метър, наречена самарица и в нея били поставяни цели цепеници за огрев или по-късно за печене на хляб. Прозорците били малки, без стъкла, върху които поставяли хартия, намазана с мас, за да пропуска светлината. / Заагнетата и яретата правели  "божак" / част от стаята за живеене на хората, пре­градено с леса/. Там агнетата и яретата прекарвали през студените зимни дни и нощи.2
     В "кащи“, предверието, се влизало по каменни стъпа­ла. Близо до входа встената имало куки-дървени или железни, на които закачвали котлите с вода. На една от стените в "кащи" имало етажерки от букови дъски,на които били поставяни тенджерите,гърнетата, паниците и другите съдове,с които си слу­жело семейството. В единия ъгъл бил хамбарът с брашното ина него нощовите за месене на хляб. Върху тях поставяли дърве­ната дъска за размесване на хляба /кръга/, а върху него синията /софрата/. В „кащи" се намирало огнището, над което висяла желязна верига, закачена в комина на дървен или железен прът. На огни­щето готвели и бъркали качамак. Хлябът жените месели в подница, направена от глина, като подницата нагрявали на огнището върху купчина дърва. След това го заравяли в жарава,апо-късно започвали да го пекат с "връшник" /железен капак/, който също нагрявали на огнището и го насипвали с топла пепел. До една от стените поставяли одър/легло/, на което спели старите хора.
Под собата бил зимника/мазата/, където поставяли сечивата и предметите, с които си служели за обработка на земята; зимнината и сандъците с дрехи на жените и семейството. Зидовете били от камъни, а върху тях поставяли греди - дъбови или букови. Стените били от плет, измазан с пръст и слама. С пръст бил изма­зан и пода,а таванът бил покрит с букови дъски/талпи/. Покривът на къщата бил от слама – пшеничена или ръжена,щума,царевичак или от плочи /пясъчници/, а по-късно с кере­миди и цигли.
     В двора селяните правели яхъри за ра­ботния добитък /волове и крави/, кошари за дребния добитък /овце и кози/, курници /за кокошки и пилета/ и сайванти-за фуража. Дворовете ограждали с плет и в тях се намирали коша за царевицата и житото, торището, а на по-отдалечено място нужника /тоалетната/. Семейството притежавало и малка градина, където произвеждало зеленчуци.  Дърва за отопление мъжете обикновено набавяли през есента и зимата, защото през лятото били заети с полска работа. Те отивали с магарета и каручки в планината и докарвали дърва за огрев.Набавяли си и тънки дър­ва /вършини/ за печене на хляба и готвене, които обикновено носели на гръб.3
   В по-ново време дворовете, в които има място и за обора, и за кошарата, и за фетериите /лехите/ с лук и чесън, вадите с пипер, стават по-китни с разнообразни и красиви цветя.  През есента  под стрехите се настаняват вървите с чушки, вързопите с царевица, тикви, жълти като слънца. В дълбокия приземен етаж  все така основно място заемат бъчвите с вино и ракия.  В дома на Елена Христова подовете са застлани с черги, а леглата с тъканите от нея халища или кръстосани одеяла. Дебелите чаршафи и одеяла гуни са също домашно тъкани, а цедилата – в червено и черно. Като спомен е останала „лесата“- рогозка, „изплетена“ от лескови клони.
Върху нея ушивали кенарено платно и го пълнели със сено – така си правели дюшеците. Някогашната синия и днес събира гости, а в дървените паари се кълцат най-вкусните лютики от разварени червени чушки. Трикраките столета ги майстори Марин дърводелеца, а най-хубавото вино става в бъчвите на Васил бъчвара. 4. А дървата за огрев все така „слизат“ от балкана с магарета и каруци, но и с камиони.
     Спомен за старата им къща разказва Иванка Илиева Тошева, 1946 г. „Преди да направим новата къща, в която  сме сега с моя мъж Никола Бешовишки, сички живеехме в старата – две стаи и малко коридорче. В едната стая ние /аз, баба, татко, майка, брат ми/, в другата - чича ми с жена си и двете им деца. Аз съм била на 5-6 години. Телето като се отели и то при нас. И  храната за прасето бъркахме вътре. В стаята готвехме, ядяхме, спехме. Два дървени одъра с един сламеник и черга върху него. На единия спяха майка, татко и брат ми, на другия аз с баба. Новата къща я правиха 1951-52 г. Баща ми останал на 16 години сирак, немало кой да му
помага. Оженил се преди да иде войник.  И през това време баба и майка гледали две крави самички. Продавали мляко, сирене и хем се издържали, хем събирали пари за къщата. Като си дошъл татко от казармата, започнали да я правят. Той беше много добър майстор.  Първокопали за мазата, все на  ръка. Отдолу стените на къщата вдигали от камъни. Откъде и как са ги мъкнали тия камъни, не знам. Къртовски труд е било– хората карали с волски кола вода в бурета от Ливагето и Паволче да правят тухли за къщите си от глина! Татко ги слагал в калъп, после ги редели  на слънце да изсъхнат и след това ги печели в пещ.При зидането са ползвали бял пясък като хоросан. Помагали са му и други мъже. Едно време сичко се вършеше задружно.  Даже тетка ми кат си събориха старата къща, спеха у нас, в другата стая. Беха неразделни – пет сестри. Никога не са се карали, много се погаждаха.  Кога баба почина, се събраха да делят - на кой какво се падна, нема да са се карали. То какво ли имаше да делят, ама така. Големата парцела на дедо ми, разделиха си по 500 метра, на вуйча ми който гледал бабата, са му дали два дела. Много задружна фамилия. И такива беа повечето у нашто село“.
     Глава на семейството бил най-старият /дядо, баба, баща, свекърва, брат/. Той нареждал кой и какво трябва да се работи и се грижел за набавяне на зимнина и отопление. Ползвал се е с голяма почит и уважение от семейството.
    Близки са били отношенията и между съседите. Често старите казвали,че съседът е по-близък и от роднина, защото при нужда най-бързо помощ ще даде.
Между тогавашните жители на селото било силно развито чув­ството на взаимопомощ. Те си помагали при сватби, кръщенета, погребения,  оказвали си услуги със съдове, сечива, кирки, лопати, колички, бърдо, станове, заемали са си сол, брашно, захар и други продукти. Противообществените прояви като кражби, сбивания, разпри, били порицавани и за да се избегнат, старите хора предупреждавали младите да се въздържат и да не ги извършват, защото|"какво ще кажат хората ", и „срамота е от хората», „У,ще се смеят хората". В това отно­шение общественото мнение е играело голяма възпитателна роля./5/
       Животът на хората бил особено тежък в годините от 1927 до 1929. В началото на февруари 1927 г. пламнала  епидемия от инфлуенца. Следващите две години настъпила  парична криза и неплодородие - сухо и горещо лято и незапомнена студена зима. Хората изпаднали в голяма мизерия и едвам изкарвали прехраната си./6
   Според Марин Тошев независимо от оскъдицата, която притискала селяните и неблагоприятното разположение на селото /под високи каменисти скали/ и не много плодородната земя, жителите му проявявали буден дух, интерес към просветата и кооперативното движение. Доказателство за това са двете училища-първоначално и непълна прогимназия, кредитната кооперация с 84 членове, както и културно-просветната дейност на читалище „Огнище-1930“.
 
  1.Манчев Васил Иванов, „ История на с. Челопек, окръг Врачански, 1780-1986 г.“, ръкопис.
  2-3. Пак там
  4 Стефанова, Радослава. „Приказка за село Челопек“ /непубликуван очерк за с. Челопек/, Враца, 2004г.
  5-6. Манчев Васил Иванов, „ История на с. Челопек, окръг Врачански, 1780-1986 г.“, ръкопис.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019
Споделяне

Истории от Челопек

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa