УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧЕЛОПЕК 1963 - 1989 ГОДИНА

 От 1963 г. до 1966 г. ОбНС-Челопек се преименува в Пълномощничество с пълномощник АНГЕЛ ГРИГОРОВ АНГЕЛОВ. Жителите на селото са 805. Продължава строежа на фурната и Стопанската сграда. Започва водоснабдяването на селото от извора над с. Паволче, граничещ с Челопек. Строи се водопроводен резервоар над селото, изградена е подпорна стена на училищния двор. Строителните дейности се извършват от специално създадена бригада  в състав Петко Младенов, Дойчин Илиев, Петър Вачов, Илия Горчев, на която се заплаща от Пълномощничеството на с. Челопек и ГНС-Враца. През същия период на трудови начала е извършена пренастилка на главната улица на селото и отсечката до фурната. През 1964 г се прокарва пътя за връх Околчица.

     От 1966 до 1969 г. пълномощник е ИЛИЯ ВЪЛКОВ МАНЧЕВ /за втори път/. Той продължава работата по благоустрояването  и водоснабдяването на селото - изграждането на резервоара над селото с капацитет 140 кубика и помпена станция, като водата от резервоара се включва във водопреносната мрежа.

      От есента на 1969 г. за пълномощник е избран БЕНКО ЦВЕТКОВ – начален учител в ОУ „Хр. Ботев“-Челопек. По това време административен център е Градският народен съвет-Враца. От 1 септември 1969 г., ОУ „Хр. Ботев“- с. Челопек е закрито и прогимназията с началния курс на училището е преместена в с. Паволче. Учениците се извозват с автобус. В закритото училище се настанява целодневната детска градина. 

    Негативните промени за селото продължават и със закриването на селската потребителна кооперация с председател Коцо Димитров и счетоводители Елена Христова и Ирина Григорова от с. Паволче. Както се случва и с ТКЗС, което се разформирова и се образува ДЗС-Враца, обединяващо селата Челопек, Паволче и Лютиброд. Последва АПК-нова форма за обработване на земята. Реорганизациите всъщност отнемат възможността на населението пряко да участва при решаване на ежедневните въпроси, свързани с неговия живот. Всички искания, жалби, сигнали са изпращани на по- „горни“ инстанции за вземане на решения. Един път в годината се организират отчетно-изборни събрания на пълномощничеството и неговия съвет /Съвет с представители на политически и масови организации и на трудови колективи/, но поставените въпроси и проблеми са решавани според възможностите на бюджета.

     През 70-те години, в Челопек, в дома на Петър Каменов Горчов,  се открива приемателен пункт за услуги – боядисване на прежда, тъкане на килими, ремонт на битова техника, поправка на радиоапарати и електроуреди с приемчик Цена Георгиева. Открита е и бръснарница в дома на Дино Георгиев, с пътуващ от Враца бръснар.

    В областта на образованието е открита целодневна детска градина. Отпуснати са средства за ремонт на училището-водоснабдяване на двора и сградата, изграждане на вътрешна тоалетна, ремонт на помещенията и покрива, преустройство на помещенията за кухня и склад, направа на плочник в двора и монтиране на съвременни съоръжения за игра на децата.

   През есента на 1970 г. е завършено водоснабдяването на селото, започнало при Ангел Григоров, работено при Илия Вълков.

    В този период е приета мащабна строителна програма, която се изпълнява от бригада в състав Петко Младенов, Дойчин Илиев, Петър Вачов, Илия Горчев, Никола Вълков, Найден Г. Дилов, Найден Василев. Разширен е площадът в центъра на селото, като за целта е отчуждена и съборена сградата на АПК и е построена автоспирка. Заедно с площада е шосирана и асфалтирана главната улица по посока на Люти брод. Засадени са дръвчета и декоративни храсти  по главната улица и около съвета. Изграден е парк с подходящо озеленяване, като е отчуждена, изплатена и съборена къщата на Аспарух Ценов. Със средства на ГНС- Враца е издигната подпорна стена край училището. Със средства на Окръжно пътно управление е разширен моста в центъра на селото. Изпълнители са Тошо Георгиев, Цено Георгиев, Никола Вълков. Изградена е обществена тоалетна и магазина за обществено хранене на мястото на отчуждения парцел на Петко Николов Ненков.

     Извършено е подобрение на уличното осветление с монтирането на 150 нови луминисцентни лампи. Във всички дейности населението се включва активно с безплатен труд.    

     От 1 октомври 1976 г. за кмет е избрана ГЕНА ИЛИЕВА ГЕОРГИЕВА – първата жена, управлява Челопек.

    /В каре визитна картичка - Родена е на 29 юли 1939 г. Основното си образование завършва в Челопек, а средното в селскостопанския техникум в плевенското село Долни Дъбник,  през 1956 г. Започва работа в Семеконтролната станция във Враца. От 1 април 1958 г. постъпва в ДЗС- Враца като изчислител и полевъден бригадир към с. Голямо Пещене, до 20 януари 1960 г. Връща се в Челопек като изчислител и касиер-счетоводител в стопанството, а от 1962 г. - филиал на ДЗС-Враца. Гена Илиева е дъщеря на избирания два пъти за кмет Илия Вълков Манчев, който има значителни заслуги по благоустрояване и водоснабдяване на селото през 60-те години. Тя продължава неговата дейност седем години и оставя трайна следа в развитието на Челопек. Преди края на втория се мандат, през 1983 г поема управлението на ДЗС-филиала. Пенсионира се на 52 години, през 1991 г. Продължава активната си обществена дейност като председател на читалището до 2016 г. и певица в тригласния женски народен хор.  Майка е на две деца – Тихомир и Снежана. Има две внучки Михаела Тихомирова и Яница Христова и една правнучка Сияна/.

    Тридесет и седем годишната счетоводителка приема номинацията на партийното бюро за кмет, водена преди всичко от желанието 20 години по-късно да продължи делото на своя баща в името на благоустрояването и развитието на Челопек. Тъй като Бенко Цветков прекратява предсрочно своя мандат, Гена Илиева в началото е назначена да изпълнява длъжността до редовните избори септември 1976 г., които спечелва с голяма част от гласовете на своите съселяни. С ценния капитал, наследен от баща й и с доверието на челопчени, започва да изпълнява програма, включваща най-важните и тежки проблеми на селото.

     Първата й стъпка е построяване мост към фурната с активното участие и доброволния труд на хората и  асфалтиране на улица „Орешака“. „Тогава се убедих, как може да се работи добре, когато селото е задружно“, казва Гена Илиева. Следват улиците „Погледец“, над кметството, покрай училището към с. Люти брод, улицата за стопанския двор и за варницата, и на трети район от главната обиколна покрай училището до новия трафопост. На всички улици са положени бордюри от пътните строители Цветко Ангелов, Павел Григоров и Тошо Георгиев. В асфалтирането  са вложени около 120 000 лева, отпуснати от ОбНС /Общински народен съвет/-Враца. Но сред многото дейности, извършени през мандата й, тя поставя като най-важната завършването на водоснабдяването на кошарите през 1977-1978 г. от „Ямата“ до „Ушите“.  Войници от  трудовото поделение във Враца помагат при полагане на тръбите, но челопчени се включват с доброволен труд със собствените си волски коли и магарета.

     Следва изграждането  на водопровода до туристическия комплекс „Околчица“. Под нейно ръководство се организира пълна мобилизация на жителите, които помагат на местната специализирана бригада, водена от Петко Младенов. „Изградихме автоматична телефонна централа, радиофикация на селото, телефонизация, продължава Гена Илиева. Работехме с отлични техници – Тоньо Кънев и Петко Туртански от Строително предприятие -3 във Враца. Пари имаше, стига да се направи добра организация. А когато свършваха парите, настоявахме пред управата във Враца, искахме за благото на селото. Бяхме задружни. Спомням си една събота се обажда Туртански и казва: „Изпращам ти асфалт, ще го поемеш ли в почивния ден“.  Отговорих му да го праща, събрах хора, за два дни положихме асфалта. После се почерпихме – един изнесе вино, друг мезе и туршия, и работата ни завърши с веселие. Така работехме и живеехме, задружно. Стандартът и благосъстоянието на хората се повиши. Много от тях се трудеха във врачански заводи и в Мездра, както и в стопанството. Това им позволи да си построят нови двуетажни, водоснабдени, електрифицирани и модерно обзаведени къщи, да си купуват леки автомобили и да пътуват. Имаше богат културен живот. Към читалището действаха народен хор, театрален и танцов състав“.

    В резултат на тази активна дейност, на местните избори през октомври 1980 г. Гена Илиева отново е избрана за кмет. Започва втория си мандат с честване на 50-годишнината на народно читалище „Огнище 1930“. На 2 юни 1981 г откриват туристическия комплекс  „Околчица“, в близост до паметника, с хотелска част, ресторант, музей за пътя и сраженията на Ботевата чета от Козлодуй до Околчица. През есента на 1982 г. започва изграждането на нов трафопост. Пред завършване е и новата постройка на казана за ракия.

    От 30 април 1979 г. редом до Гена Илиева е секретарят на кметството Иванка Христова Тошева, назначена със заповед на Общински народен съвет-Враца. „Бяхме много добър екип. Тя е по-млада от мен и много организирана, казва Илиева. Заедно направихме ЕСГРАОН-а,  -  доста труд хвърлихме. По това време се извърши и преброяване на животните – овце, кози. Много имаше. Само магаретата бяха 150. Водехме и военен отчет, мобилизацията“. 

 Преди края на втория мандат, Гена Илиева напуска кметството по настояване на директора на ДЗС-филиал „Боров камък“  Христо Вълков и става управител на филиала, който включва селата Челопек, Паволче и Лютиброд.

     До редовните избори за кмет, работата й поема Иванка Христова Тошева - най-дългогодишният секретар на кметство Челопек – от 1979 до 2008 г.

 /Визитна картичка- Родена е 18 април 1948 г. с. Челопек. Завършва основно образование в родното си село, а средно специално образование в техникума по облекло във Враца. До 1979 г работи като фактуристка в ДО „Булгарплод“. Родителите й са овчари в ДЗС, съпругът й Мито Драганов Тошев е работил в конезавода. За 29 години е преназначавана, включително и след прекратяване на трудовия й договор по различни причини, двадесетина пъти като секретар, помощник-кмет, специалист „изпълнител бюджет“, главен специалист, секретар, пенсиониране… до 31 юли 2008 г. През това време работи с кметовете Гена Илиева, Надя Вутова, Василка Манчева и Борислав Манчев. Както се казва живата история на административното управление на Челопек и всичко, случващо се през това тридесетилетие в селото.

     В длъжностната й характеристика е записано, че секретарят отговаря за административното обслужване на населението, ръководи изпълнението на дейността по финансовите въпроси. Организира техническото обслужване на населението. Подготвя и изпраща планове за работата на кметството; протоколи от заседанията и събранията на кметската управа. Отговаря за работата на ЕСГРАОН /Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, създадена през 1977 г./. Подготвя и отчита преброяване на населението, жилищния фонд, животните, посевите и трайните насаждения и баланса на земята със съответните таблици и обобщения и ги отчита в Общинския съвет-Враца. Замества кмета в негово отсъствие. Отговаря по подготовка и изпращане на запасните и по ГО като началник щаб. Отговаря за комунално-битовите услуги, транспортното обслужване на населението, търговията и работата на културните институти.

За съвместната й работа с Гена Илиева казва, че са били в пълен синхрон и разбирателство. „Женски екип, но работехме повече от мъжете. Асфалтираха се много улици, над 3 км. Строителните дейности вършехме обикновено през пролетта и есента, а лятото помагахме в селското стопанство. Когато се наложи, организирахме помощни бригади за събиране на сено, пластене, товарене на бали, вадене на лук и картофи, почистване на продукцията, подреждане и изпращане в необходимия й вид за Булгарплод-Враца. По въвеждане на ЕСГРАОН извършихме усилена работа като преминахме обучение във Враца. Съставихме списъци, ходехме от врата на врата, за да направим на всеки човек картон с личните данни, тогава бяха около 700 жители. Бяхме едно от първите села, които се справиха добре. Изпращахме войници в казармата и в запас. Водехме военен отчет, участвахме в учения, организирани от военното окръжие във Враца. Страхотна дисциплина имаше.

   Когато Гена Илиева се премести в стопанството, строяхме трафопоста и аз продължих сама с организацията. Работеше се на трудови начала, хората имаха желание, искаха да се прави нещо ново, селото да се развива, но трябваше да се организират. Става дума предимно за по-възрастни хора, вече пенсионери, тъй като младите работеха извън селото – във Враца, Елисейна, Мездра, Ботевград. Така с доброволен труд направихме улиците, тротоарите, трафопоста, казана, ограда на гробищния парк. Купуваха се само материали, някъде техниката помагаше, останалото – от хората. На общоселско събрание, жителите гласуваха всяко семейство да даде  по 5 дни доброволен труд. Хората работеха без пари, съвестно, защото бяха убедени, че това което се прави, е от полза за всички. Да се направи нещо хубаво в селото, така се изграждаха добри отношения, задружност-добродетели, които за съжаление по-късно изчезнаха“.

      От 24 февруари 1983 г. за кмет е избрана НАДЯ ВУТОВА, секретар Иванка Тошева.

    /Визитна картичка- Родена на 19 юли 1949 г в Челопек. Два пъти избирана за кмет. По професия е строителен техник. Работила е в Домостроителния комбинат във Враца. Съпругът й Иван Вутов също е строителен техник в Инвеститорска дирекция.  След изтичане на мандата й през 2001 г. работи в техникума по обществено хранене, личен състав, където се пенсионира. Има двама сина, двама внуци и един правнук.

   Още в първата година от управлението, Надя Вутова предприема инициативата за пребоядисване фасадите на всички обществени сгради, с което кметството се нарежда на първо място в община Враца по благоустрояване и хигиенизиране и получава флагче. Монтирана е автоматична телефонна централа със 100 поста, от които в експлоатация са въведени 62. 

   На мястото на бозоварната е изградена нова фурна за производство на хляб. При откриването й през октомври 1985 г. кметът Надя Вутова казва:“Сбъдна се отколешната мечта на трудовите хора от Челопек да имат модерна, на високо техническо ниво пекарна за производство на хляб. Вековно е нашето преклонение пред хляба, без който живота на българите би бил невъзможен. Особено ние, трудовите жени, знаем колко е изморително при домашни условия производството на хляба и затова сме щастливи с тази придобивка“.

     Инсталацията за производство на хляб е доставена от фирма Бротшрит от Германската демократична република. По този повод на тържеството присъстват представили на фирмата с ръководител г-н Паулик. Технологът Андрей Митов от Наркооп-Враца е обучил за работа с пекарната Татяна Иванова, Цонка Дилова и  Славка Кръстева“. Фурната работи до края на 2000 г.

     От началото на 1984 г. започва строителството на голяма Комбинирана сграда, продължило до 1989 г. Проектът е на Проектантска организация - Враца. Предвиждало се в нея да бъдат настанени кметството, читалището, библиотеката, кооперацията, младежкия клуб, ресторант. „Хората помагаха с доброволен труд, организирахме бригади. Този обект се превърна в символ на желанието ни да се благоустроява селото, да се случва нещо хубаво, символ на задружния ни живот тогава. Инвеститор беше общината, а изпълнител-кметството. Иван Вутов осъществяваше строителния надзор. Изкопът направихме с булдозер, не с багер. Беше много трудно, затова ме боли, че остана недовършена. Покрихме я, но поради липса на средства и на добри работници спряхме строежа през 1989 г. С големи усилия успяхме да освободим от рудник „Плакалница“ пет майстори да работят 45 дни на сградата, но и това не реши проблема. Бях доставила цялото обзавеждане, предадох го с протокол на следващия кмет, но какво стана с него, не зная. Както не зная какво ще стане и с незавършената сграда, която вече 30 години се саморазрушава“. /За съдбата на тази сграда ще стане дума по-нататък/. 

От 1984 г. започва водоснабдяването на селото с питейна вода от Крушовския извор, изпълнявано отдружество „Водоснабдяване и канализация“ /ВиК/-Враца, но с доброволния тежък труд на жителите.

     На 30 май 1985 г. в центъра на с. Челопек, на мястото на старата чешма „Излако“, се открива чешма-паметник за увековечаване на изключителната българка – баба Илийца. На паметната плоча, дело на скулптура Георги Тишков, е изобразена баба Илийца с болното си внуче и ранения Ботев четник. Проектът е безплатен дар на селото от о.з. полковник Цоньо Петров, който участва и с труд при построяването на чешмата. На тържественото откриване кметът Надя Вутова казва :“В навечерието на 100-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета и гибелта им във Врачанския балкан, ние отново си спомняме и за саможертвата на обикновената българка, на челопенката баба Илийца, обезсмъртена от патриарха на българската литература Иван Вазов в разказа „Една българка“. Смело мога да кажа, че ние сме признателни, горди и достойни нейни наследници. Преди година ние уловихме бистрата планинска вода и я включихме към тази чешма, за да утолява жаждата на местните хора и на туристите, за прослава на нашето хубаво село.“

      Една година по-късно до чешмата се изгражда паметник на загиналите във войните 1911-1914 г. жители на селото, разположен в парк от стъпаловидни зелени площадки.  Проектът също е дар от о.з. полковник Цоньо Петров. Изпълнението на строежа се ръководи от Цоньо Данчов Петров, а техник е Иван Вутов. Облицовката на паметника, плочника и стълбите е извършена от строителна бригада от с.Челопек с участието на Иван Вутов, Владимир Николов, Веселин Ѝорданов и Николай Василев и каменоделска бригада от завода за мрамор и гранит в Мездра. Изразходвани са 120 000 лева, предоставени от ОбНС-Враца.

    Кметът Надя Вутова превръща в традиция тържественото изпращане на младежи в казармата за отбиване на военната им служба. Обичайно тя им пожелава: „На добър час, млади войни. Обичайте и бдете над земята, която е вашата майчина люлка. Когато изричате свещената клетва за обич и вярност към родината, знайте, че вие ставате мъже и защитници на нашето скъпо отечество, на род и родина, на нашия прекрасен Врачански край и любимото ни родно село Челопек, на вашите семейства и близки. Бъдете храбри и достойни синове на България“. .  –

     През 1988 г. на Челопек се присъжда званието образцово село. За асфалтиране на улици са вложени 40 000 лв.

    От протокол от 8 юли 1988 г,  изготвен от Иванка Тошева след заседание на кметската управа, става ясно, че се подготвя план за развитие на селото до 2005 г. Георги Лазаров предлага да се довърши комбинираната сграда, водоснабдяването- да се търсят нови източници, асфалтиране  на нови улици, канализация за мръсната вода. По селското стопанство – да се търси съдействие на институциите за изграждане на комплекс за отглеждане на овце.  Да се създадат условия за лагеруване на телци – телеугоително стопанство, като се приложи семейния акорд. Да се  потърси съдействие за обработване на пустеещи имоти със засаждане на билки и лекарствени растения. Фелдшерът Доно Донов предлага да се открие медицински кабинет с медицинска сестра, лекар и зъболекарски стол до 1990 г. Като голям проблем се отчита съществуващата на територията на селото от 1975 г  конна база на Противочумния институт-Враца. Населението настоява за закриването й или преместването й извън селото, тъй като замърсява природата и въздуха. Това става в 2003 г.

 

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019