Челопек


УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧЕЛОПЕК ДО 1963 ГОДИНА


Категория : Откак се е село заселило
photo

УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧЕЛОПЕК ДО 1963 ГОДИНА

1.НАСЕЛЕНИЕ НА ЧЕЛОПЕК
   След освобождението от османско робство, в края на 1877 г., в Челопек са живели само българи, в около 40-50 къщи. Обработваемата земя била около 3000 дка заедно с пасбищата и горите. От началото на 20 век то нараства непрекъснато. 1910 – 636 жители,  1926 – 772, 1934 –1969-най-високата численост в историята на Челопек,  1940 – 783, 1946 – 839, 1968 – 805, 1975 – 835, 1985 – 781, 1992 – 694. /1
2. КМЕТОВЕ И СЕКРЕТАРИ НА КМЕТСТВОТО /ОБЩИНАТА/:
1877 г-първи кмет Петър Вълчинков-15 години
Дойчин Симеонов
Андро Йотов
Лазар Стоичков
Христо Петров-по негово време се строи училището, 1900 г
Васил Иванов Дръндарски
Марин Христов, кмет 1940 г.
Григор Ангелов- 9 септември 1944
Христо Ангелов- 12 септември 1944 г
Иван Кирков Дойчинов-първи избран с избори кмет 1945 г
Григор Ангелов /1946-1948/
Иван Кирков Дойчинов /1948-1949/
Илия Вълков Манчев /1949-1952/
Коцо Димитров Павлов – председател на Съвета на депутатите на трудещите се / 14 декември 1952 г. – 1954 г/
Секретар Иван Савов
Георги Нецов –председател на Общинския народен съвет, община Челопек /1957 -1963/
Ангел Григоров Ангелов -   пълномощник на Пълномощничество-с. Челопек- /1963 -1966 /
Илия Вълков Манчев – пълномощник /1966 -1969/
Бенко Цветков- /1969-1976/ - пълномощник и кмет с непълен втори мандат
Гена Илиева Георгиева – кмет /1976-1983 г/
Секретар Иванка Христова Тошева /1979-2007/
Надя Вутова - /1983-1989/
Секретар- Иванка Христова Тошева /1979-2007/
 
      Управлението на селото след основаването му се извършвало от избран измежду по-будните мъже старейшина. Тази изборност на общинското селско самоуправление била потвърдена и със законова разпоредба от 1864 год. Старейшината ръководел ежедневния живот на селяните. Той се грижел за опазването на посевите, чрез назначаването на полски пазачи, поправка на пътищата,чешмите, гераните, водопоите, така също разрешавал дребни спорове между жителите на селото. Представлявалжителите на селото пред турската власт. Субашата следял да няма бунтове против Султана и органите на турската власт и съдействал за събирането на данъците и таксите иизвършването на ангариите./2
      Събирани били различнивидове данъци: десятък върху селскостопанските продукти - жито, плодове и др., и върху домашните животни - овце, коне и друг добитък. Плащан бил данък върху отделните къщи, както и за църквата. Освен редовните данъци, селяните са задължени да дават допълнителни доставки на храни -домашни животни, предназначени за нуждите на турските чиновници и войската. Плащани са и различни такси: за смилане на брашно, за ползване на горите и пасищата, харманско право и други. По-голяма част от данъците били в натура, но имало и в пари. Освен с данъци и такси, жителите били обременявани и с различни повинности - строеж на пътища, мостове и др., наречени ангарии /безплатен труд/. Селяните страдали и от грабежи и насилия на отделни турци, черкези и кърджалии. Старейшините на селото не само ръководели делничния живот на селяните, но според предания, защитавали честта и достойнството им.
     Разказва се за един случай, когато старейшинът на селото Стоян Манчов Гацовски организирал убийството на двама турци, които посягали на честта на жени от селото. Труповете им били хвърлени в района на с. Руска Бяла. Имало е случаи, когато отделни лица защитавали честта на своите семейства. Двама турци отишли в дома на Пешо Гацов и задиряли жена му Стояна. Той съобщил на баща си Гацо за това, който пък се ядосал и с една цепеница ги убил./3 /
     След освобождението от турско робство, още през 1895 г. село Челопек е включено в община Паволче поради малкия брой жители. То се управлявало от кмет и общински съвет – мъже, избирани от жителите. Първият кмет бил ПЕТЪР ВЪЛЧИНКОВ, който останал начело на управата около 15 години. След него кметове са Дойчин Симеонов, Андро Йотов, Лъчезар Стоичков, Христо Петров/1900 г/, Васил Иванов Дръндарски, Марин Христов Дръндарски.
     Кметът на селото се грижел за поправка на улици, чешми, опазване на посевите и ливадите, съдействал за събиране на данъците и др. Десятъкът бил събиран и след освобождението, до 1895 г., когато бил заменен с поземления данък. Оттогава се въвеждат поземлените книги, в които се вписват на отделни партиди имотите на стопаните – ниви, ливади, гори, лозя. И въз основа на тях се начислява поземления данък. Книгите се водели от служещ, назначаван от кмета. Кметът се грижел и за училището и неговото поддържане.
    През 1932 г се прави пътя за Люти брод.
    От 1934 г. до 1936 г. селото административно е към община Враца. След това преминава в община с. Руска Бяла. От началото на века, жителите на Челопек се увеличават постепенно, като от 636 през 1910 г. стигат до 869 през 1934 г. С тридесет по-малко са при преброяването през  1946 г.
     3а отбелязване е, че за кметове и общински съветници са избирани само мъже. Едва след 9-ти септември 1944 г. за кмет на селото е избрана жена - Гена Илиева/1976 г./, а секретар е Иванка Христова /1979 г./, и двете от с.Челопек. През 1983 г. за кмет е избрана също жена – Надя Вутова, а за секретар е преизбрана Иванка Христова.
    Първите назначени  от новата демократична власт кметове след 9 септември 1944 г за кратко са Григор Ангелов и Христо Ангелов. През 1945 г. Челопек се обособява в самостоятелна община с кмет, бирник и писар. За кмет е избран ИВАН КИРКОВ ДОЙЧИНОВ, членове са Никола Иванов Кръстев и Камен Горчов. Общината разполага с бюджет от 29 131 лв. В протоколната книга от 12 май 1945 г. е записано Решение-декларация на общинската управа, с което се урежда въпроса за правото на собственост на помещенията за бъдещия кооперативен дом между община с. Челопек, кредитна кооперация „Кошер“ и читалище „Огнище“. С протокол №5 от 16 юни се уточнява, че общината разполага със средства, а кооперацията ще направи зданието, което налага да се видоизмени предназначението на квартал 30 от „за обществен дом и читалище“ в „за обществен и кооперативен дом и читалище“. С голям ентусиазъм започва построяването на  кооперативния дом. При изкопаването на основите се открива вода, която каптират и построяват чешма за черпене на питейна вода. Сградата е завършена през 1946 г.
    Направен е основен ремонт на училището, застрашено от срутване – поставени са две бетонни плочи за укрепване на сградата. Към салона на училището е пристроен гимнастически салон със сцена за изнасяне на театрални представления. 
     През юни 1946 г. Общинската управа в лицето на кмета ГРИГОР АНГЕЛОВизпраща молба до Главна дирекция по електрификация да отстъпи правото на общината сама да извърши електрификация на селото, съгласно чл.3 от Закона за електрификацията на България. През 1947 г. се избира строителен комитет с председател Илия Вълков за електрифициране на селото. Паметни  остават в съзнанието на жителите дните, когато всички масово участват в построяването на електроцентралата на река Искър край град Мездра, от която по-късно получават електроенергия за селото. Събират се средства, купуват се материали и през 1948 г., с труда на жителите, Челопек светва.
      От протокол №6 става ясно, че във връзка с предстоящи избори за народни представители на 26 август 1946 г, в селото ще има една избирателна секция, в училището, тъй като право на глас имат 584 избиратели.
      За трудовата повинност – от протокол №7 от 15 юли се вижда, че на такава подлежат мъже от 20 до 45 години – общо 199 човека, които ще полагат от 5 до 10 дни. През 1946 г те са 185 души, като за отговорник е назначен кмета Григор Ангелов.
    През следващата година бюджетът се увеличава на 811 400 лв, като се отпускат допълнително още 177 600 лв.  Предвидено е  общината да участва в кооперация за изграждане на Народна кооперативна болница във Враца с общ дялов капитал 1 320 000 лв, за 30 години напред, съответстващ на 1500 лв. на жител. Годишната вноска е 61 600 лв. Широко се прилага трудовата повинност, като се дава възможност и за „откупуване“ от това задължение.    
    Общинският съвет изработва тригодишен благоустройствен план за развитието на Челопек от 1947 до 1949 г. Строи се общински дом за канцеларии на Селкоопа, ДЗС /Държавно земеделско стопанство/ и за Пощенска станция. На 20 ноември Григор Ангелов докладва, че в общинската каса са постъпили 12 377 лв приходи.
   През 1948 г. новата управа на селото с кмет и председател на общинския съвет ИВАН КИРКОВ ДОЙЧИНОВ /за втори път/, секретар Илия Лазаров и секретар бирник Найден Иванов приема проект за бюджет от 1 116 746 лв. Изработва се план за временна трудова повинност от 1949 до 1953 г. Завършва електрификацията на селото, изгражда се казан за ракия. Идва и първото подвижно кино.
   От 1949 г. селото се управлява от председател, бюджетен изпълнител и писар, а от 1952 г. - от председател, бюд­жетен изпълнител и деловодител. През 1949 г. съставът на общинската селска управа с председател ИЛИЯ ВЪЛКОВ МАНЧЕВ се увеличава с 10 членове – Илия Лазаров, Цена Тошова, Христо Ангелов, Васил Лазаров, Георги Лазаров, Дойчин Кирков, Здравка Павлова, Аспарух Цветков, Тошо Христов и Иван Вълков. Секретар е Аспарух Цветков. Бюджетът на общината е 1 637 900 лв. Взема се решение в трудовата повинност да се включат всички мъже от 18 до 45 г. и жени от 18 до 40 г. по 10 дни в годината /общо в списъка са включени 352-ма/ по поддържане на пътищата и благоустрояване. Някои са освободени по болест, други по закон могат да се „откупят“.
   През следващите 1950, 1951 и 1952 г. председател на  общинската селска управа продължава да е Илия Вълков Манчев. Въвежда се длъжността писар, изпълнявана от Димитър Василев /1950-1951 г/ и Иван Тодоров. На редовно заседание на 31 март 1951 г. председателят докладва, че е завършило образуването на ТКЗС /Трудово кооперативно земеделско стопанство/, започнало преди година. Съветът решава да се отстъпи даром на стопанството общинския говежди разплодник за вечно ползване. Взема се решение за изграждане на постоянни комисии /съгл. член 29 от Закона за народните съвети/, които да са в помощ на съвета – финансова с председател Илия Вълков, благоустройствена – с председател Васил Манчев, народна просвета – Христо Ангелов, социални - Тошо Георгиев, местна индустрия – Дойчин Кирков, земеделска - Васил Лазаров, скотовъдство – Аспарух Цветков, санитарно-ветеринарно дело - Илия Лазаров,  търговия и продоволствие – Найден Митов, народно здраве – Здравка Павлова Григорова. През август общинската управа приема проекта за бюджет за 1952 г. в размер на 1 086 000 лева. Но той не е одобрен от Окръжен народен съвет /ОНС/ -Враца и през февруари 1952 г съветът на Челопек го коригира на 958 000 лв.
      По  това време, от 1949 до края на 1952 г,  се извършва коопериране на земята на селяните в ТКЗС; с доброволния труд на жителите на Челопек завършва строителството на общинския кооперативен дом с  канцеларии на ТКЗС, Селкоопа, Селския съвет и читалището; завършена е електрификацията  на селото; извършен е ремонт на училищния салон; открива се автобусна линия Враца-Челопек-Враца. 
   На едно от заседанията Илия Вълков настоява да му се даде мандат да глобява жители на Челопек до 1000 лева за нарушения. Повод е поведението на Дино Георгиев Динов, саботирал създаването на ТКЗС. Управата решава да бъде глобен с 5000 лв., като парите ще са в полза на касата на селсъвета. Протоколната книга съобщава и за други глобени- 15 стопани не са изпълнили зърнената доставка и се задължават да внесат в касата по 5000 лева; петима стопани се охарчват с по 2000 лв. затова, че не са излизали да сеят; други двама са глобени с по 5000 лв, тъй като не са предали държавните доставки за сено и с това „искат да саботират държавните планове“. За нарушение по собствеността на стопански блок на ТКЗС Манчо Йотов се глобява с 5000 лв. за „назидание пред населението“.
    Изпълкомът на селсъвета определя на всеки работоспособен жител по колко безплатни трудови дни да вложи за изграждането на стопанския двор и в залесяването. Обръща особено внимание на подготовката на животните за зимата. Решава да бъде извършен ремонт на кошарите за зимуване на овцете, като се доставят печка и фенери за овчаря, да се въведе строг режим за икономии на фуража за едрия рогат добитък, да се подобри хигиената в кошарите и оборите и грижата за животните.
    През 1952 г. се сформират постоянни комисии по отделните дейности в селската община – финансова с председател Васил Манчев, земеделие - Дойчин Дойчинов, търговия и производство – Христо Ценов, народно здраве – Здравка Павлова Григорова, комунално стопанство с председател Тошо Тошов, народна просвета- Георги Монов. Назначен е и бирник-изпълнител Илия Пешев със съвещателен глас. Изпълнителният комитет при местния народен съвет задължава председателя на съвета да изготви списъци за депутатството на трудещите си, като в тях се включат служители на съвета, ТКЗС, кооперация „Кошер“.
     На 14 декември 1952 г. е избран и Съвет на депутатите на трудещите се с 11 членове – Григор Ангелов, Гана Цветкова, Димитър Василев, Илия Цветков, Мара Василева, Неца Маринов, Илия Горчов, Иван Тодоров, Коцо Димитров, Тошо Георгиев, Тодор Пенов. Първото заседание на съвета се ръководи от най-възрастния депутат Григор Ангелов. Депутатите полагат клетва. С гласуване е избрано ръководство - председател КОЦО ДИМИТРОВ ПАВЛОВ, секретар Иван Савов, член Димитър Лазаров, както и постоянни комисии по земеделие и скотовъдство, търговия и народно здраве, народна просвета, физкултура и социални грижи, комунално стопанство и финанси с председател и по двама членове. Съветът функционира в този състав до 20 май 1954 г., когато за председател е избран ТОШО ГЕОРГИЕВ ТОШОВ, който продължава да управлява и през 1955 г.
    Още на първото си заседание за 1953 г., на 18 февруари, изпълкомът на селсъвета отчита изпълнението на плана по държавните доставки - събиране на месо и мляко, на данъци и заеми. Има критични изказвания за недобра организация и неизпълнени задължения. Изпълкомът приема бюджета на съвета, разбит по параграфи, като в приходната част са предвидени 55 616 лева. Доста бурно и критично преминава заседанието и на 28 юли, посветено на жътвата и на ремонтните дейности. Членове на съвета посочват слабости в организацията на жътвата, извозването на снопите, неизпълнени държавни зърнени доставки, неизплатени на населението средства за предадено мляко, изоставащия ремонт на училището. Според протокола на заседанието председателят на ТКЗС Лазар Ангелов възприема критиките и обещава в бъдеще да се поправи, като не допуска нередности по време на жътвената кампания.
    Може да се каже, че още по това време се заражда активно гражданско общество, защото челопчени не са пропускали случай да критикуват нередностите и да изискват от местната управа да си изпълнява задълженията. С такова настроение е посрещнат  отчетния доклад на секретаря на местния народен съвет Иван Савов на сесия на 27 май 1954 г. Цитирам изказването на Васил Ник. Василев: „По моя преценка болшинството от депутатите са се демобилизирали, а ние сме избрали тия хора с цел да подобряват работите на нашето село. Предлагам да се влезе във връзка с ИК на ОНС и да се предложи да се отзовават депутати, които не присъстват на сесиите и не оказват помощ на местния изпълком.“ Ангел Григоров Ангелов: „След скандала със секретаря Иван Савов, който не се яви на работа няколко дни, какво наказание му се наложи?“. Вълко Г. Вълчинов: „Колко пъти изпълкома е извикал Илия Горчов да даде обяснение защо се откъсна от избирателите си и не провежда районните си събрания?“. Григор Ангелов Лалов: „Какво направихте с парите от параграфа „водно право“ за подобряване на водоснабдяването?“. Христо Ангелов Ценов: „Как изпълкома и бюджетният изпълнител отчитат парите за дървата на училището, като са докарани от родителите без да се заплаща?“
   Критичното отношение на жителите към управата на селото продължава и през 1955 г. На годишно-отчетната сесия на селските депутати на 5 януари Георги Йотов пита защо се допусна развалянето на кошарите в Балкана и констатира, че в доклада на секретаря Иван Савов не е засегнат проблема с водоснабдяването на селото и не се прави достатъчно за хигиенизирането му. Според Иван Дойчинов в доклада не е обърнато достатъчно внимание на животновъдството, а Иван Димов смята, че изпълнителният комитет не оказва необходимата помощ на ТКЗС. Самуил Николов критикува председателя Тошо Георгиев, че има грубо отношение към младежите като се обръща към тях със заплахи и закани за глоби и пита защо са спрели прожекциите на киното.
    За ремонт на улиците и озеленяване на селото се разчита изключително много на доброволния труд на населението или т.нар. самооблагане. На заседанието си на 17 февруари, изпълкомът взема решение да обложи всички жители от 18 до 55-годишна възраст по четири безплатни трудови дни.   
   В дейността на селсъвета е включена и социална помощ и подкрепа на жителите при необходимост. Например отпусната е месечна парична помощ на три жени – Ивана Георгиева /106 лв/, Неца Маринова /124 лв/ и Петра Стоянова /223 лв/, чиито съпрузи отбиват военната си служба. Опростена е глоба в размер на 746 лв. на Иван Василев, като изпълкома на съвета взема пред вид „тежкото материално положение на молителя, физическото му състояние и че не може да заема каквато и да е държавна или частна работа“ /протокол от заседанието на 21 февруари 1955 г./  Предвидено е перо и за награди. Такава се присъжда на секретаря Иван Савов, 40 лева, като отличник на труда, по случай 1 май.
   Две от сесиите на селския народен съвет, през май и юни, са посветени на проблеми, свързани с ремонти /на училището, детската градина, спортната площадка, мандрата/ и лятната селскостопанска кампания. Посочени са срокове и отговорници – за набавяне на необходимия за прибиране на реколтата инвентар, ремонт на складовете, за разносна търговия и осигуряване на денонощна вършитба. В кампанията да бъде включено читалището с художествени програми и културно-масова работа - лозунги, агитационни табла и стенвестници за отчитане на съревнованието между бригадите, както и училището – по график учениците да участват в прибирането на реколтата.
   През 1959 г селата Челопек, Паволче и Люти брод се обединяват в една община със седалище Челопек, която просъществува до 1962 г, когато преминава към община Враца. За председател е избран ГЕОРГИ НЕЦОВ от с. Люти брод, който управлявал до 1963 г.  Извършва се водоснабдяване на селото от извора на с. Паволче до Челопек, в близост до казана, където е изградена чешма.
    Като самостоятелна община, в селото са извършени не малко благоустройства. На 1 януари 1960 г., е открита Пощенска станция,  която приема и разнася писма, телеграми, колети, телефонни поръчки, набира спестовни влогове, раздава пенсии, прави абонаменти за вестници и списания. Тя се обслужва от Мария Симеонова. Открита е и автоматична телефонна централа. През 1962 г, също с помощта на селяните, се построяват ма­газините на кооперацията и фурната, а през 1963 г. започва строежа на асфалтов път за връх "Околчица". Завършен е през 1966 г. Направен е основен ремонт на училището, като дървения гредоред е заменен с бетонни плочи и така сградата е укрепена.  В центъра на селото се оформя паркова градинка с асфалтов площад, заобиколен с нови и хубави частни къщи и общест­вени сгради. Открита е постоянна автобусна линия Враца-Челопек-Враца, която обслужва и жителите на Паволче. Всяка сряда и събота се прожектират филми в салона на читалището.
     На 14 декември 1962 г. сесия на Окръжния народен съвет във Враца взема решение за закриване на община Челопек и включва селата Челопек и Паволче във Врачанска община. Актът влиза в сила с решение на Изпълнителния комитет на ОНС-Враца от 27 декември 1962 г. Променя се и формата на управление. Начело застава пълномощник или кметски наместник, който според Закона за народните съ­вети е задължен да се грижи за благоустро­яването на селото, поддържането на улиците, хигиената,чистотата, обществения ред и оказва административни услуги на населението. Той се отчита пpeд населението всяка година.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019
Споделяне

Истории от Челопек

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa