Майсторът на народните художествени занаяти Димитър Митов

Известният не само във Враца и България, а и в страните, в които е участвал в изложби, врачански майстор на ковано желязо и мед Димитър Митов е роден на 13 ноември 1939 г. в с. Баница, Врачанско.
    За себе си той споделя, че още от малък се навъртал в работилницата на дядо си, строител и дърводелец, с голямото желание да му помага. Дядото навярно е открил дарба в своя внук и не само го учил, а го и насърчавал. Сигурно в онова дядово „училище” в родното му село, са се родили златните ръце на майстора.   
    През 1967 г. завършва четиригодишен задочен курс по рисуване и живопис към Комитета за изкуство и култура – Централен дом на народното творчество. След пенсионирането си като военен, дълги години работи като художник в две предприятия във Враца. От 1990 г. изцяло се отдава на кованото желязо, а от 1998 г. работи повече кована мед.
     В своя очерк „Кованото желязо носи духа на времето” Евелина Ангелова представя врачанския майстор предимно с изработване на „оборудване за камини и барбекюта, декоративни прозоречни решетки, масивни входни врати ”. Не може да се отмине и фактът, че в цялата страна само двама са майсторите, които изработват фенери, а единият от тях е Димитър Митов. Неговите „малки и големи фенери за оформяне на градини и дворове, изработени с виртуозната техника на майстора”, са много търсени в „съвременния модерен, оригинален и ефективен интериор на съвременния дом”. Казани са и няколко думи за сюжетите на металопластиките му, които „са заимствани от историята и фолклора, в други присъстват митични елементи, а по-голямата част от тях са оригинални и самобитни, родени от безграничната фантазия и таланта на врачанина”.
В обширното интервю на Даниела Хитова с Димитър Митов „Желязото оживява, щом го пипне ковач”, дадено по повод на юбилейната му изложба в чест на неговата 60 годишнина, е проследено творческото му развитие като един от най-добрите майстори на ковано желязо и мед. На въпроса й „Може ли да се каже, че желязото има душа?”, той  отговаря: „Ясно е, че за да излезе нещо хубаво, трябва да вложиш душа. Това е тайната на майсторлъка. Желязото започва да живее и да диша, след като го пипне майсторът”.
Димитър Митов е „единственият в страната майстор на художествени произведения, който изработва образи на светци, български ханове и царе от кована мед... Държи образите да са възможно най-автентични, затова иконите ги прави по каноните на църквата, а за хановете ползва историческите сборници... Обича да изобразява свети Софроний Врачански, Иван  Рилски, Климент Охридски. Има няколко образа на Ботев – неговият гениален кумир. Драго му е, че е оставил ярка диря при възстановяването и реставрацията на манастирите в Черепиш, Струпец и Чипровци, в интериора на възрожденските къщи във Враца” – разказва за него журналистката Цветана Евгениева в двете си статии „Медта се кове докато оживее” и „Образи на светци от мед вае врачанин”.
 Димитър Митов участва в много международни изложби. Негови произведения са представяни в Германия, Гърция, в с. Орешак, изложбапосветена на 1300 годишнината на българската държава (1981), Алжир и Мароко (1981), Корея (1983), Куба и Мексико (1985), бившия Съветски съюз и други страни. През 1986 г. участва в пленер в гр. Пшчин, Полша, където получава втора награда от общо 1 500 участници от цяла Европа, две дипломи, парични и предметни награди.  
За четиридесет години творческа дейност той представя творбите си във всички национални и регионални изложби и печели награди. През 1979 г. получава първа награда на окръжната изложба от Петия републикански фестивал на художествената самодейност, а през 1986 г. – Грамота от ЗМНХЗ (София) за високи постижения в областта на художествените занаяти. Послучай 50-годишния му юбилей през 1989 г. във Враца е организирано тържествено честване.
Член е на Съюза на майсторите на народни художествени занаяти (ковано желязо и мед) от 1980 г. и на Регионалната занаятчийската камара – гр. Враца.
През 1987 г., на официалното честване на 20-годишнината на Задругата на майсторите – София е награден със златен медал и Диплом за високи постижения в областта на народните художествени занаяти. През 1992 г. получава  свидетелство от ЗМНХЗ (София) – майстор на НХЗ – „Ковачество”.
Неизменно е и неговото участие в организираните ежегодно от отдел „Изкуство” на  Регионалната библиотека „Хр. Ботев” традиционни изложби „Великденска икона”. Третата му юбилейна изложба „Тракийски мотиви” е открита на 19 ноември 2009 г. в Регионална библиотека по повод провеждането на ежегодната краеведска конференция „Историята на родния край – послание към бъдещето”, която през посочената година е посветена на народните художествени занаяти.
През 2007 г. участва в дарителска акция „На ползу роду”, организирана послучай 20-годишнината на Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански” във Враца.
Предмети, изработени от него се намират в много частни колекции в страната – на президента на Република България Георги Първанов, бившия кмет на София Стефан Софиянски, кмета на гр. Бор (бивша Югославия), министри, дипломати, евродепутати; посланиците на Украйна, ЮАР и Беларус. Негови творби от последните две години са медният обков с портрета на свети Софроний Врачански на книгата „История славянобългарска” и паното  „Тракийско съкровище от Рогозен” – и двете подарени на евродепутатите в Брюксел (2008) и пано „Тракийско съкровище”, подарено на еврокомисар Миглена Кунева при нейното посещение във Враца (2009).
Признание за дългогодишната му художествено-творческа дейност и мястото му сред майсторите на народни художествени занаяти са излъченият през 1997 г. по БНТ в рубриката „Портрети” филм на Радосвета Крумова „Очерк за майстора на народни художествени занаяти от гр. Враца Димитър Иванов Митов” (32 мин.), по Кабелна телевизия „Враца” – под същото заглавие през 2004 г. филм на Станимир Михайлов и през 2007 г. филм на Милка Маркова (11 мин.).
Ще спомена накратко и за материалите на Даниела Хитова „Врачански майстори се представят достойно в Орешак” и „Първо участие на занаятчийската камара във Врачанския панаир”, в контекста на които е споменато за Димитър Митов и са представени негови произведения.
Други две публикации, сходни по тема – на Райна Тошева „Мои пана с древни орнаменти красят домове в цял свят” и на Албена Коцанкова „Врачанско изкуство краси домове по цял свят” мисля, че не се нуждаят от представяне, тъй като заглавията достатъчно ясно разкриват съдържанието им.
За Димитър Митов пишат и Мариана Шамлиева (Гълъбова), Ивайло Спасов, Галя Стоянова, Таня Йорданова и други (виж библиографската справка).
Българската поговорка е „Бързата работа – срам за майстора”, а неговият девиз е „Колкото по-бавно работиш, толкова по-бързо ще свършиш по-качествено работата си”. Това го доказват изработените великолепни художествени изделия, които най-добре представят своя автор.

Информатори / Автори
Блага Атанасова / Из "Златни ръце", 2010