...

Баница


Легендарният Милин камък


Категория : Моята история / нашата история
photo

Легендарният Милин камък

Милин камък е сред паметните и свети места, свързани с безсмъртната история на българския народ в борбата му за свобода срещу турските поробители. Самотен планински рид, преди земните простори да се разпрострат сред дунавската шир и прибрежията на река Дунав. Извисява се някъде на около 360 метра височина, сред осеяните каменисти поляни и разпръснати горски храсти. Уникално е това уединено и тихо място. То оживява всяка година в края на май. Тогава на свещения и легендарен връх се събират хиляди хора не само от близките села Баница, Чирен и Мраморен, но и поклонници от цялата страна - участници в традиционния туристически поход от Козлодуй до Околчица. На този връх е станал първият кървав бой на Ботевата чета, преди двестате пламенни бойци да бъдат разгромени в героичната схватка с турската войска, черкезите и башибозуците на 2 юни (нов стил) 1876 г. във Врачанския Балкан.
Дошъл тук, човек размишлява за онова робско време и за превратностите на историята. И без да иска, си спомня и шепти стиховете на унгарския поет Шандор Петьофи, побратим на Ботев:
"Две неща ми трябват на земята.
Те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота за любов,
любовта да дам за свободата съм готов."
В далечното време преди 136 години каменистото и пусто планинско бърдо усетило огнената целувка на двестате смели юнаци, акустирали на родна земя с австрийския кораб "Радецки", и с борбената песен "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари" тръгнали да се борят за освобождението на родината. Знаели са, че "пътят е страшен и славен...", но не се уплашили от свирепия враг.
Страшен бил боят на Милин камък. Диви в своята ярост и злоба, турските поробители цял ден стреляли. Ботев с част от своя щаб командвал и насърчавал четниците в битката. На един от най-уязвимите флангове застанал поручик Никола Войновски - военен ръководител на четата. Този 27-годишен младеж знаел шест езика, но обърнал гръб на примамливата кариера на офицер в руската армия, за да поеме пълния с изненади и рискове живот на бунтовник и борец срещу насилието и мракобесието.
 
Казват, че когато поутихнало кървавото и тежко сражение, Ботев с уморените бойци обърнали взор в далечината към пътя за Враца, откъдето чакали щедро обещаната помощ. Уви! Били излъгани. Вместо подкрепа и помощ, от пълния с турска войска град дошли озверени войници, черкези и башибозуци. Боят продължил през целия ден. Палещото слънце се стелело над плешивия каменен връх, хората изгаряли от голяма жажда. Къде ти вода в тази тиха планинска пустиня. В късния следобед войводата поет изпаднал в отчаяние и безпомощност. Защо сме тръгнали да освобождаваме този народ, който не ни подкрепи нито в Козлодуй, нито в Борован, който спеше, когато през нощта преминахме през селото?
 
В жестокия бой загинали 15 четници, а други 15 били тежко ранени. В сражението паднал смъртоносно прострелян оня висок и сух момък, познат със своята сила и храброст - Никола Симов-Куруто, обаятелен човек, знаменосец на четата. Край с. Мраморен останал да лежи и онзи бунтовен борец поп Сава Картафилов, който захвърлил патрахила и кадилницата и при слизането на козлодуйския бряг благословил четниците: "Да бъдете живи и здрави, да държите здраво и смело оръжието и да биете насилниците. Бъдете верни на българското знаме и му отдайте верността си до последната капка кръв..."
Когато паднал вечерният мрак, обособени в две колони, изморените и помръкнали от загубите бойци заобиколили Мраморенското езеро и се отправили към местността Речка във Веслеца - близкото възвишение. Преди четниците да пресекат пътя Враца - Оряхово, укрилите се в засада черкези произвели залпово огън и убили родения във Враца Ботев съветник Давид Тодоров. Бил човек с представителна външност, природно умен, изключително любознателен, владеещ френски, немски, румънски, гръцки и турски език. На 42 години посветил живота и голямото богатство на баща си на народното дело. Името му не е забравено, врачани тачат героизма и паметта му.
В онова кърваво и робско размирно време никой не посмял дори и да помисли за погребението на загиналите на върха. Във Враца върлувал жестокият Альо паша, който режел главите на непокорните... Народът разказвал какви ли не изобретателни легенди за боя на Милин камък. Пеели се песни за героичните Ботеви четници и за загиналите борци.
Минали години и чак на 30 май 1920 г. тук е издигнат паметник от жителите на трите села Баница, Чирен и Мраморен. Обикновен и скромен като скулптурно творение, но с изписани имената на пролелите кръвта си на това място и в трите войни - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, за свободен и мирен живот на България.
От 1974 г. има възпоменателен знак - паметник на безименното козарче, което според преданието безстрашно по време на боя носело на смелите юнаци студена вода. Скулпторът Цветко Йорданов сътвори творбата си до Хайдушкото кладенче, за да е вечно жив споменът за емоционалния подвиг на безстрашното и смело дете в този планински кът.
Има и привлекателно уредено историческо място край асфалтовия път недалеч от с. Мраморен, от Враца за селищата в Дунавската равнина, с внушителен паметник на Давид Тодоров в близост до лобното му място, дело на скулптора Цено Ценов.
От 30 май на далечната 1884 г. на Милин камък има тържества с човеколюбива панихида и упоменание на отишлите си от този живот и с гръмки патриотични речи. Засвидетелстват почитта си към героичните борци за свобода няколко десетки хиляди участници в организираните досега национални туристически походи "По стъпките на Ботев от Козлодуй до Околчица".
... Повее ли откъм Балкана южнякът, където е лобното място на гениалния поет и велик българин - войводата Ботев, или злият и студен дунавски вятър близне Веслешките възвишения с планинските рътлини, Милин камък сякаш отново оживява и започва да шепти: "Братя, тази е земята, на която сме родени, тази е земята, на която ще измрем..."

Информатори / Автори
Илия Борисов
Споделяне

Истории от Баница

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa