Владимир Тодоров Димитров - Хаджитошев и неговите потомци

Родословното дърво на фамилията Хаджитошеви е публикувано в том II-ри на книгата „Семеен архив на Хаджитошеви“ със съставители Валерия Тарашоева, Кета Мирчева, Васил Харизанов и Николай Дойнов -  отпечатана през 2002 година;  изложено е и в по- разширен вид в къщата на Димитраки Хаджитошев в Етнографския комплекс във Враца. 

Обект на настоящето проучване е Владимир Тодоров Димитров – син на Тодораки Хаджитошев и внук на Димитраки. Поради внезапната му и сравнително ранна смърт, сведенията за него са доста фрагментарни и оскъдни. Основна изворова база за настоящето проучване се яви богатия архив на врачанската фамилия Дряновски (Дреновски), любезно ми предоставен за проучване от семейство Елка и Тома Дряновски. Освен информацията почерпена от архивните материали (снимки, писма, некролози, пощенски карти и др.) в настоящата работа са включени и спомени на споменатите лица, записани от мен през месец декември 2012 година.

Владимир Тодоров Димитров (наричан в пощенските карти адресирани до него още Димитриев и Димитракюв) е роден на 25 февруари 1865 година във Враца ⁽¹⁾. Той е четвърто дете в семейството на Тодораки Димитракиев Хаджитошев и Ценка Сокачева (по мъж – Хаджитошева). Преди него са родени: Димитър (1853 – 1899) ⁽²⁾, Мария (1856/57 – 1938) ⁽³⁾ и Никола (? - ?). Първоначалното си образование Владимир получава във врачанското класно („Възнесенско“) училище, а по- късно – на около 17- годишна възраст – заминава за Одеса, където като „ свободен ученик“ посещава клас по правни науки. Измъчван от силна носталгия, той едва дочаква завършването на класа и веднага се прибира в България ⁽⁴⁾.

През 1885 година Владимир е чиновник в Пловдив, а през 1889 година работи в Трънския окръжен съд. През 1890 година, в град Трън, Владимир се венчава за Екатерина Колова Станоева, родом от същия град.

В поканата за венчавката им е записано:

„  Екатерина  К[олова] Станоева

                 и

Владимир Т. Димитриев

имат чест да Ви помолят да

почетете с присъствието си

венчалния им обряд, който

ще се извърши в неделя, на

14 – й того в 12 часа (на пладне)

в църквата „ Св. Никола“.

 Поздравленията ще се приемат

в дома на г – на Т. Пеев.

 

гр. Трън                9 януарий 1890 “

Младото семейство живее известно време в Трън, след което се премества в Бяла Слатина, където Владимир е назначен за помощник съдебен пристав – длъжност, която заема от 1893 докъм 1896 година ⁽⁵⁾. След това семейството на Владимир се премества във Враца, където той е назначен за съдебен пристав и избран за член на Врачанския окръжен съд ⁽⁶⁾.

От съдържанието на един Крепостен акт, издаден на 28 юни 1900 година от Врачанското окръжие научаваме, че „ Тодораки Димитров, чрез повереника си Ангел Ив. Сокачев“, продава на Владимир Т. Димитров „ два дюкяна и градина, находящи се на ул. Хаджи Тошина, при съседи Георги Попов, Тошо Николакев и Николачковата къща“ ⁽⁷⁾. На това място Владимир построява къща за своето семейство. Строежът бил поверен – забележете – на трънски майстори и продължил само 1 година ⁽⁸⁾. Къщата и до днес е запазена в много добро състояние и се намира на адрес ул. „ Димитраки Хаджитошин “ № 9.

Владимир Тодоров Димитров умира преждевременно и даже нелепо, на 2 май 1905 година, на 40 – годишна възраст.

Според наследниците му, той е умрял от преплитане на червата, след като качил чувал с жито на тавана на къщата си. Почувствал се зле и извикали медицинския фелдшер на Враца, но той с нищо не могъл да му помогне ⁽⁹⁾.

В смъртния акт на Владимир от 1905 година е записано:

„ На 1905 година, месец май, ден 2, на 2 часът после обед, се състави настоящият акт за умирането на Владимир Т. Димитров, православен, българин, прошенописец, на 42 години, родом от гр. Вратца, с постоянно местожителство гр. Вратца. Оженен за Катерина К. Станоева, православна, българка, домакиня, на 28 години, родом от гр. Търн (sic!), в който брак е проживел 13 години. Починалият е син на Тодораки Димитров и на Ценка Сокачова и е умрел от болестта Abcesis (sic!) на 12 часът на обед на 2 ден от месец май 1905 г. в гр. Враца на улица „ Хаджитошина“ № 3. Свидетели: Никола Димитров, православен, прошенописец на 30 години от Вратца и Косто х. Иванов, православен, писар, на 28 години от Вратца.“

Следват подписите на двамата свидетели, кмета и мъртвопроверителя ⁽¹⁰⁾. Почти цялото съдържание на смъртния акт предадох тук по две причини. Първо – за да изтъкна, че в него има някои неточности и второ – да обърна внимание на причината за смъртта (causa mortis) на Владимир, така записаната  „ болест Abcesis “, между другото с три правописни грешки ⁽¹¹⁾.

Като медицинско лице смятам , че за да са поставили навремето тази „ диагноза“ най – вероятно са видели оток на меката коремна стена и то ограничен, с променен цвят на кожата над него и силно влошено състояние на пациента – говорят за „болест “. Изхождайки от характерните особености на подкожните абцеси ( по – бавен развой, склонност към самоотваряне и последващо подобряване на пациента, широките познания за лекуването им сред населението и др.) и имайки впредвид разказите на близките на Владимир, за извършена тежка и непривична за него работа, смятам, че причина за смъртта му е инкарцерирана херния на меката коремна стена, която днес, установена навреме се лекува успешно, но в миналото е била фатална.

 Владимир е погребан в Старите гробища на град Враца ⁽¹²⁾.

Любопитно е, че името на Владимир Тодоров Димитров, както и на брат му Димитър откриваме сред спомоществувателите на книгата на Кръстю Пишурка „Куткудачка или разни морални стихове и прикаски“, отпечатена във Виена през 1871 г., където е записано:

„ Братя Мито и Владимир Тодоракеви“. ⁽¹³⁾

Съпругата на Владимир -  Екатерина, умира на 18 февруари 1950 година във Враца. Опята е в църквата „ Св. Николай“. На некролога ѝ е поместена следната епитафия от Пенчо Славейков: „ Починала! Каква хубава дума за отрудените през живота!“

По сведения на сем. Дряновски, Владимир Тодоров Димитров и Екатерина имали 6 деца – едно момче (чието име не можа да се установи) и пет момичета, родени в периода 1891 – 1902 година ⁽¹⁴⁾.

1. Момче ( вероятно Никола или Кольо) – първо дете в семейството на Владимир и Екатерина. Починало много малко – на 1 – 2 годишна възраст. Твърди се, че Владимир, Екатерина и детето се разхождали с файтон в Пловдив, при което детето се простудило и скоро след това починало.

 

2. Ценка Владимирова Димитрова ( по мъж – Пилякова) – второ дете в семейството на Владимир и Екатерина. Завършила гимназия във Враца. Омъжена за Димитър Георгиев Пиляков от Враца. Семейството се премества в София, където Ценка работи като учителка. Починала през 1979 година в София. Деца: 3 – Милка (родена 1920 г.; умира неомъжена), Живка (родена 1927 г.; омъжена, но няма деца) и Здравка (умира неомъжена) ⁽¹⁵⁾.

3. Стефана Владимирова Димитрова – трето дете в семейството на Владимир и Екатерина. Родена през 1895 година в Бяла Слатина. Учителка. Преподавала в село Тишевица (1915 г.); село Стубел, Фердинандска околия (1916 – 1917 г.); Мъжка прогимназия – Враца ( 1917 – 1918 г.); Девическа прогимназия – Враца (1917 г.); Прогимназия „Иванчо Младенов“ – Враца (1918 г.); училище „Христо Ботев“ – Враца (1925, 1936, 1942); град Крушево (1940 – 1942); училище „Софроний Врачански“ – Враца (1951); Образцово училище Петър Берон“ – Враца (1951) и др. Неомъжена. Починала през 1985 година в София. Погребана в Новите гробища на гр. Враца.

4. Павлина Владимирова Димитрова – четвърто дете в семейството на Владимир и Екатерина. Учителствувала за кратко из врачанските села. Неомъжена. Починала на 12 юли 1919 година.
5. Тодорка Владимирова Димитрова – пето дете в семейството на Владимир и Екатерина. Учителка в село Стубел, Фердинандско (1917). Неомъжена. Починала на 22 октомври 1917 година.

7. Мария Владимирова Димитрова – шесто дете в семейството на Владимир и Екатерина. Родена на 9 януари 1902 година, кръстена на 3 февруари 1902 година в църквата „ Св. Николай“ във Враца  от свещеник Петко Хр. Розов при възприемничеството на Костадин Петров. През 1917/ 18 година завършва III клас при Народна средищна прогимназия „Иванчо Младенов“ – Враца. На 21 декември 1930 година се омъжва за Никола Томов Дреновски – търговец (роден на 17 юни 1900 г. в Кнежа, живущ в Оряхово, син на Томо Дреновски от Кнежа и Стокица Николова от Враца) ⁽¹⁶⁾.

Младото семейство се установява в Оряхово, където Дреновски имат голяма къща и хан с името „Кнежа“. Никола Томов Дреновски умира на 23 юни 1944 година, като по това време е член на Ореховското търговско сдружение, на Ореховското питиепродавско дружество „Бататовецъ“, на управителния съвет на Ореховската популярна банка, общински съветник и член на засилената общинска управа. След неговата смърт Мария с децата се връща в бащината си къща във Враца. Умира на 20 май 1979 година. Погребана е в Старите гробища на Враца.

Мария (Мара) и Никола Дреновски имат 2 деца: Тома и Владимир.

Тома Дряновски (роден на 11 наември 1931 година в Оряхово) се жени (1975 година) за Елка Колева. Живеят в гр. Враца. Имат двама синове – Николай ( съпруга Христина, дъщери Елица- р. 2007 г. и Мария - р.2013 г.) и Стефан ( съпруга Нина, дъщеря Моника- р. 2012 г.).

Владимир Дряновски (роден на 28 август 1937 година в Оряхово) се жени за Мария и има две деца: Нина и Иван. Живеят в гр. София.

В заключение може да отбележим, че само две от дъщерите на Владимир Тодоров Димитров се омъжват – Ценка, чрез която Димитрови се сродяват с фамилията Пилякови от Враца и Мария, чрез която се сродяват с фамилията Дреновски от Оряхово и Кнежа.

Мария Владимирова (по мъж Дряновска) е единствената наследница на Владимир Тодоров Димитров - Хаджитошев, която се радва на внуци и правнуци.

Бележки:

⁽¹⁾  - тази дата е изписана четливо върху дървения кръст на Владимир при погребението му, от което е запазена снимка в архива на сем. Дряновски. В смъртния му акт е записано само, че Владимир е на 42 години – т.е. че е роден през 1863 г. Пълният текст върху кръста гласи: IС Х / ТУКЪ / ПОЧИВ./ ПРАХЪТ / НА / ВЛАДИМИРЪ Т. ДИМИТРОВЪ / РОДЕН / НА / 1865 Г 25/II / ПОЧИНА / 1905 Г 2/V. Аз лично съм склонен да приема за година на раждане изписаната върху кръста.

⁽²⁾ - наричан още Димитраки и Мито.

⁽³⁾ - наричана също Мариола и Маргьола (вж. Семеен архив на Хаджитошеви, т. 2, 2002 г., № 363, където се споменават Димитраки и Мария).

⁽⁴⁾ - по сведения на Тома Николов Дряновски, р. 1931 г., внук. Записал: Ив. Никодимов (30 декември 2012 г.)

 

⁽⁵⁾ – в „ Български алманах за 1893 година “ на с. 617 четем: „ Бела Слатина. Списък на по – главните чиновници и търговци. По правосъдието: М. Урумов – мировий съдия; К.Н. Тивчев – секретар; Б. Петров – съдебен следовател и Влад(имир) Димитров – пом(ощник) съд(ебен) при(став).“ Любопитно е, че в същия алманах на с. 652, в раздел Враца, Общински чиновници е записан неговия брат –„ Н(икола) Димитракиевъ – член съветник.“ В „ Български алманах за 1894 година “ на с. 405, отново се споменава Владимир: „Бела Слатина. Списък на по – главните чиновници и търговци. По правосъдието: Б. Петров – съдебен след(овател); М. Урумов – мировий съдия и Вл(адимир) Димитров – п(омощник) съд(ебен) прис(тав).“ В същия алманах на с. 422 и 423, в раздел Враца са споменати брат му – „ Общински съветници: Ник(ола) Димитракювъ“ и баща му – „Земледелци: Тодораки Хаджийски“.От „ Български алманах за 1896 година “ научаваме, че Владимир не заема вече тази длъжност в Бяла Слатина, защото на нея е записано друго лице – Н. Костов. За съжаление, поради неразрешени финансови проблеми от предни години, издателят на Алманаха не е публикувал списъка на „ по – главните чиновници“ от Враца, което би ни позволило да заявим, че точно от 1896 година Владимир е съдебен пристав във Враца. Публикувани са земледелците, между които и баща му „Тодораки Ханджийски (sic!)“.

Институтът за съдебните пристави е уреден със Закона за устройство на съдилищата от 1880 година. През 1884 година IV ОНС приема специален Закон за съдебните пристави и техните помощници, утвърден с княжески указ № 229 от 29 декември 1884 година. Според него, към всеки окръжен съд се назначава по един пристав и от двама до шестима помощници. Техните правомощия се свеждали до привеждане в изпълнение на решенията на всички съдилища в страната, както и присъдите, с които се налагат глоби. При изпълнение на служебните си задължения съдебните пристави и техните помощници могли да търсят съдействието на кметовете и полицейските власти, които били задължени да изпълняват незабавно техните законосъобразни искания. Старото название съдебен пристав съответства на днешното съдия – изпълнител.

 

⁽⁶⁾ – в „ Юбилеен български алманах за 1902 - 1903 година “, на с. 568 е записано: „ Враца. По – главни чиновници и търговци. По правосъдието: Руси М. Русев – председател на окръжния съд, Басарски – подпредседател, членове: Т. Балтаджиев, М. Панев, Ст. Пелов, Гъчо Комшер, В(ладимир) Димитров - съдебен пристав, Ставро х.Статков – съдебен пристав, Ил. Илиев – секретар.“

⁽⁷⁾ – личен архив на сем. Дряновски.

⁽⁸⁾ – по сведения на Тома Николов Дряновски, р. 1931 г., внук.

⁽⁹⁾ – по сведения на Тома Николов Дряновски, р. 1931 г., внук.

⁽¹⁰⁾ – „ Актъ за умиране № 105 на Владимир Т. Димитров / 1905 г.“

^{(11 )}- правилното изписване е „Abscessus“.

⁽¹²⁾ – по- късно в същия гроб е погребана и дъщеря му Тодорка (1917 г.), съпругата му Екатерина (1950 г.) и дъщеря му Мария (1979 г.) Става въпрос за кв.4, ред 5, гроб 24 в Старите гробища. Понастоящем върху гроба има паметник само с името на Мария Владимирова Дреновска.

⁽¹³⁾ – вж. Тарашоева, Валерия. Разпространението на новобългарските книги във Врачанския край по пътя на спомоществователството // Известия на музеите в Северозападна България, том 29, 2003, с. 211.

⁽¹⁴⁾ – според  родословното дърво, изложено в къщата на Димитраки Хаджитошев във Етнографския комплекс, Владимир и Екатерина имали 8 деца- Стефана, Александър, Николай, Райна, Тодорка, Павлина, Мария и Ценка. Фактът, че сем. Дряновски не си спомнят за две от децата, ако те наистина са 8, може да се обясни с това, че те навярно са починали твърде млади.

⁽¹⁵⁾ – любопитно е, че Димитър Бучински в своя ръкопис „ Сведения за археологически находки и биографични данни за стари врачани “, съхраняван в ДА- Враца, ф. 1122, оп. 1, а.е. 15, л. 12 е записал и едно съобщение от 19 април 1950 година на инж. Димитър Георгиев МокърПиляков (съпругът на Ценка), касаещо смъртта на Тодораки Хаджитошев.

То гласи: „ Тодор Димитров – Хаджийски, син на Димитраки Хаджитошин е роден в 1818 година, а почина на 17 февруари 1902 година, на 84 години. Той беше голям русофил и много мразеше Цар Фердинанд. Затова Фердинандовите агенти беха подкупили един файтонджия, който знаеше къде минава всека сутрин, издебнал момента и с файтона си се качил чак на тротоара, та го блъснал и го стъпкал с конете си. Така умре бай Тодор. После файтонджията го осъдиха за 5 години затвор, а лежа само 2 години и го пуснаха на свобода – Фердинандска наредба.“

⁽¹⁶⁾ - Интересна е една картичка от семейния архив на Дряновски, изпратена на 23 април 1925 г. от Никола Томов до Мара Владимирова, в която става въпрос за атентатът в църквата „Света Неделя“ в София , извършен  на 16 април 1925 г. от дейци на БКП, с цел да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III. На нея пише: „ Драга Маша, пристигнах благополучно ( в Оряхово). (В София) бях свидетел на нечувано и зверско злодеяние, което се извърши над църквата „Света Неделя“. Щастие съм имал голямо. Тъкмо бях отишъл на не повече от 100 метра от църквата по ул.„ Мария Луиза“ и взрива експлоадира. Още съм зашеметен и не мога да дойда на себе си. Едва днес се опомних…“

Информатори / Автори
Ивайло Никодимов/Десета регионална конференция - РБ "Хр. Ботев" - Враца, 2013