История от Борован

Борован

Из миналото на Борован

Категория : Откак се е село заселило

Из миналото на Борован

Името на селото Борован е старобългарско лично име — Борова̀н от Боро и -_ова̀н_, както Мил -ова̀н, Рад -ова̀н и Болова̀н, което е съкратено от Боле — слав. А Боро е съкратено от Борислав, Боримир или Боривой. Личното име Борован се среща в документи от XIII век (Заимов, Й., Български именник, С., 1988, с. 28 и 30).

Районът на Борован е обитаван от човешки същества още през каменно-медната епоха /V хил.Пр.Хр/. Известни са две селища от този период- в местностите” Лапчовец” и „Езерото”, където са намерени кремъчни и каменни оръдия с разнообразни форми и богата украса. Следи от бронзовата епоха са открити в местнотта „ Васков чукар. Установено е, че през I хил.Пр.Хр. в района на Борован съществуват две тракийски селища и два тракийски надгробни некропола, съответно в местностите „Езерото” и „Тиев лъг”. Намерени са тракийско въоръжение и железни юзди, датиращи от II в. Пр.Хр.

Днешното с. Борован лежи върху останките на голямо трако-римско селище, за което свидетелстват откритите гробове /I-IV в./, глинени съдове и римски монети. На височината на Борованската могила са запазени част от основите на стените и кулите на късно- римската крепост. Открити са останки и от средновековно българско селище.

Името на Борован датира от българското средновековие. В документ от 1614 г. (Тимарски регистър) е открит списък с имената на 325 жители на с.Борован, сред които 5 свещеници, вероятно по това време съществуват църква и килийно училище за подготовка на свещеници и учители. През 1820 г. в Борован е открито едно от първите във Врачанския край светски училища. През 1834 г. борованчани построяват дървена църква, наречена „Св.Параскева”, а през 1843 г., каменна. Храмът „Св.Николай” е изграден през 1872 г. и век по-късно е обявен за паметник на културата.

На 18 май /ст.стил/ 1876 г. през селото преминава Христо Ботев със своята чета на път от Козлодуйския бряг за Врачанския балкан. Този маршрут е включен по-късно като част от мемориалния комплекс „Ботев път” и по него всяка година преминават стотици Ботеви поклонници.

Село Борован е освободено от османска власт на 25 октомври 1877 г. от Лейбгвардейския хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф. След Освобождението, Борован се превръща в едно от най-големите села във Врачанско. Населението му нараства от 4295 души през 1910 г. на 5905 през 1946 г. Основен поминък е земеделието. Отглеждат се предимно зърнени култури, царевица и слънчоглед. Функционират модерно оборудвана маслобойна, фабрика за маджун, няколко мелници. Прочута със своите вкусови качества става борованската боза.

През 1902 г. в Борован е открита пощенска станция, а пет години по-късно е основано читалище „Будилник”, преименувано през 1944 г.на „Цани Иванов”. На 1 юни 1972 г. е открита новата сграда на читалището и паметника „Конника”, посветен на загиналите в Септемврийското въстание.

Забележителности - Борованска могила /423м./, обявена през 1961 година за природо-исторически обект.

Стари родове в с. Борован са А̀ндровци (от тях са Миндолете, Рандолете и Шандолете, от последния има изселени в с. Търнава и там също се наричат Андровци, а в Кнежа изселените от тях се наричат Ша̀ндолете, вж. името на извора Ша̀нденец), А̀лювци, Ба̀рфанчовци, Белѝчовци (от тях има изселени в Левчѐво), Бекя̀рете, Бѝчовци, Боя̀нкинци, Влашкозѐмците /през 1828 г. те се изселили в Молдава, но на връщане един от братята остава в Добралево и от него са добралевските Влъ̀човци, Въ̀ловци (от тях са Блъ̀гарете, Га̀рговци, Коцовци и Мангърете, старият дом на Въловци е бил гдето е сега общината, Въло Коцов Казалѝята е бил богат търговец в района), Га̀нецовци, Гѐцковци, Гѐловци, Га̀нджинци, Градиня̀рете, Драга̀нинци, Дѐнчовци, Дрѐньовци, Дръвеня̀ците (те избягали от кърджалиите във Влашко и навръщане един от братята им останал в Алтимер и от него са Буа̀лкьовци), Ко̀новци, Ко̀човци, Ку̀лкинци, Ма̀рковци (Ко̀нецовци), Мѝлчовци, Му̀тинци, Нѝчовци, Но̀нинци (от този род е Мара Но̀нинска — първата киноактриса в България), Па̀човци, Петра̀шковци, Пеца̀новци, Пира̀ците, Попо̀вци, Ста̀нинци, Съ̀лковци. Сто̀йновци (навръщане от Влашко техни братя останали в Алтимер и от тях се развъдили Бѐлчовци, Далбано̀вци и Тарашо̀евци), Фезлѝйте и Я̀нкулчовци.

Преселници в Борован са следните родове: Арнаутете — те са дошли преди XVIII в. от Албания или от Македония, щото в един документ от 1809 г. е записано: „Да се знае каде що купуваме кошере за тамазлък у Борован от Цола Арнаутина — 6 оки за 67 гроша, и от деда Цена Дървеняка 1 ока за 14 гроша“ — архив на Хаджитошеви, т.I, с. 398. Други преселници са Андрѐевци (от тях са Вълкачо̀вци, Йо̀товци и Кръ̀жовци) те идват в началото на XIX в. от с. Долна Кремена, рода Лаковци. Преди 1614 г. от с. Чирен идват трима братя: Обрѐтен — от него са Вра̀човци, понеже били лечители, Цено — от него са Сла̀вковци, и третият Ру̀син — от него са Ру̀синовци (за разлика от Ру̀синчовци и То̀дорчовци, които са преселници от с. Реселец). Те са от чиренския род Славковци. След тях от село Черен и Борован се преселили Белѝнците и Бѐлниколовци. От с. Тишевица идват Му̀цовци и Свѐщниковци, а от с. Гору̀н махала (дн. Пелово) дошли Малджа̀нете. От с Оходен се преселват Боса̀ците, от с. Девене — Кискѝмете, от с. Мраморен — Злата̀новци (те са едно с Иван Ганчов от с. Градешница). От село Ветрен, Пазарджишко са се преселили Гьоргьовци и от същото село една вдовица се омъжва за Сълко Тричков и довежда със себе си невръстно момче Семьон. От този Семьон в Борован са Каластѝрете — Семьо̀новци: Пено, Герго, Сълко, Крачун, Найден и Трифонка, която е омъжена за Стойчо Дреньовски — на дядо Игнат Дреня дядото. От с. Овча могила, Великотърновско, идват Цветковци (вж. от същото село преселници в с. Баница) и вече в края на XIX в. от Гевгелийско (Македония) тук се преселват Воденча̀рете. Сведенията за фамилиите на с. Борован съм взел от много старци през 1955 г., но най-верни се оказаха тези на дядо Вълчо Обретенов Ангелов Обретенов Врачовски, роден в 1891 г. Наскоро бе преведен и един османски документ от 1614 г. Този документ се отнася за облагане с данъци на не войнаганското население в Борован. Посочени са 325 мъже от Борован, които са платили данъци. Сред имената са: Радун/чо/ — родоначалник на рода Дунчовци, Стойно — на Стойновци, Драган — на Драганивци, Марко — на Марковци (Конецовци), Ничо — на Ничовци, Вельо — на рода Вельовци… В същия списък е записано и лицето Обретен, който е пришелец. От този Обретен е произлязъл родът Врачовци. Обретен е пришелец от с. Чирен. През 1614 г. в Борован християнската религия и българщината се е обслужвала и поддържала от петима свещеници, които фигурират поименно в този списък. Щом като през 1614 г. в Борован е имало петима грамотни свещеници, то вероятно е имало и килийно училище за тяхното обучение??? Наистина прави впечатление многобройното население на Борован през посочената 1614 г.

От землището на с. Борован сме събрали общо 348 имена на местности, но не претендираме за изчерпателност, тъй като проф. К. Попов е категоричен, че около Борован има 128 имена, които той е публикувал в „Местните имена в Бялослатинско“ (ГСУФФ, т. 54, св. 2, С., 1959 г.)

Население: 1860 г. — 250 двора (ДБИ, т. I, 154), 1871 г. — 262 къщи и 532 венчила (Летоструй, 1873, 58), 1910 г. — 4295 жители, 1926 г. — 5598, 1934 г. — 5835, 1946 г. — 5905, 1965 г. — 4886, 1975 г. — 4347, 1992 г. — 2973 (Николов, Богдан. От Искър до Огоста, 1996).

Информатори / Автори

Богдан Николов / Из "От Искър до Огоста", 1996

Борован

Из миналото на Борован

Категория : Откак се е село заселило

Из миналото на Борован

Истории от Борован

За проекта

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa