Приносът на Филип (Фило) Пенов за развитието на учебното дело в гр. Враца
Категория : Моята история / нашата история
Приносът на Филип (Фило) Пенов за развитието на учебното дело в гр. Враца
През 1901 година от с. Зверино във Враца се заселва Фило (вероятно Филип) Пенов и младата му съпруга Вуна (Вуца) Христова. Семейството му в Зверино е голямо: четирима братя – Кръстьо, наречен Цинцара- собственик на кръчма в селото, Фило, който се заселва в сегашния квартал Медковец, Георги – женен в Паволче, Димитър (Мито)- женен в с. Челопек и две сестри – Мария и Катерина, които остават в селото.
Фило Пенов е роден около 1880 година в. с. Зверино, умира през 1952 година във Враца, заобиколен с много обич и уважение от всичките си деца. Погребан е в гробището над Медковец. През 1975 година тленните му останки са пренесени в Стария гробищен парк.
Семейството на Фило и Вуна Пенови има осем деца- Кръстьо, Христо, Георги, Стефан, Рада, Мария, Димитър и Екатерина. Интересното е, че дядо Фило кръщава децата си на своите братя и сестри. Христо и Рада носят имената на родителите на баба Вуца. Всички деца на семейството живеят до дълбоки старини – умират над 75-80 годишна възраст, а третият му син Георги доживява до 95 години.
С името Филип са наречени двама негови внуци, а дъщерята на най-малкия му син Димитър, вече покойница, носеше името Вуна. От своите деца Фило и Вуна имат 24 внуци, 46 правнуци, над 70 праправнуци. Разликата във възрастта между първото и последното им дете е 21 години.
Дядо Фило е наричан от своите деца и внуци „тато” - истински знак за уважение, а баба Вуна за всички е била „мама Вуца”.
Снимката, която виждате, е правена през март или април 1943 година. Седнали са: от ляво на дясно- Христо, баба Вуца, дядо Фило и Кръстьо. Прави- Стефан, Рада, Мария, Димитър, Екатерина и Георги.
Фило Пенов не е бил много образован, но предприемчив и много трудолюбив. За кратко време със заеми от Земеделската банка успява да купи доста имоти- над 40 декара в Медковец, 40 декара в местността „Занкиното”, където сега има зеленчукова градина, напоявана от кладенец, който той е направил. В местността „Деривол” имал над 15 декара лозя. На част от неговите земи е построено и училище „ Петър Берон”. Сега земите му са поделени между децата и внуците му.
Когато се заселва в Медковец през две-три години се раждат децата му и желанието му да ги изучи е голямо. Заедно с други предприемчиви бащи решават да направят училище в Медковец и по сведения на моята баба- Рада Филова Пенова, си делят разноските за даскала. Баба ми Рада, на която аз съм кръстена, е учила до четвърти клас, но имаше голям интерес към четенето на книги.
На 15 септември 1922 година в къщата на Иван Николчов Миков се създава първото училище. То представлява две стаички в старата къща на улица „Бистрица”№3 , сега „Райна Княгиня”, която съществува до около 1970 година. В училището са учили момчета и момичета. Но все повече стават децата, които искат да се учат и през 1939 година дядо Фило дарява 400 кв. метра земя, в имот, намиращ се близо къщата му, за построяване на училище. То е построено само с доброволен труд и материали, дарени от населението. Наречено е на един от най-свидните български синове-Васил Левски. Училището има салон, три класни стаи и учителска стая. По-късно земите около училището са отчуждени и дворът му вече е над 5 декара.
През 60-те години на миналия век към училището са пристроени още три класни стаи. В това училище до трети клас съм учила и аз.
В училище “Васил Левски” дългогодишен преподавател е била Маргарита Пенева- съпруга на внука му Филип Христов Пенев (Пенов).
Всички деца, внуци и правнуци на дядо Фило знаят и с гордост говорят за неговото дарителство и помощта, която е оказвал за развитие на училищното дело.
Може би сега, от дистанцията на времето този дарителски жест не ни се струва толкова значим, но в онези времена е било дело, което не всеки би се решил да направи.
Днес неговите правнуци и праправнуци се развиват в различни области – има земеделци, икономисти, филолози, агроикономисти, юристи.
В родовата ни памет името на Фило Пенов остава записано като име не само на родолюбец, но и истински народен будител.
Използвани източници:
1. Захариева, Ивана. “Село Зверино – бит и традиции в края на ХІХ и първата половина на ХХ век”, Враца, 2002 г.
2. Спомени на Рада Филова, Цветана Ангелова и Симеон Филов
Информатори / Автори Радосвета Крумова/ Седма регионална конференция "Минолото на родния край - послание към бъдещето"