ВРАЧАНСКИТЕ ПИОНЕРИ В ТЕКСТИЛНАТА ИНДУСТРИЯ

След Освобождението българската държава полага големи усилия да развива своя индустрия и смело да тръгне след напредналите европейски държави. Още към края на XIX век е приет Закон за насърчаване на местната индустрия, а новият закон от 1926 г. се разпростира и върху най-динамичния сектор – текстилния. Напредъкът е бърз.

Враца е град с вековни традиции в занаятчийството. Добре развитото тук бубарство е онази солидна основа, която ще позволи от врачанските долапи да израснат няколко фабрики за копринен текстил. Към края на 30-те години на ХХ век за индустриално се смята онова заведение, в което има не по-малко от 10 работника и собствен двигател с мощност 10 конски сили. Повечето от фабриките произлизат от стари занаятчийски работилници, където се е набрал повече капитал. Тези две налични условия са помогнали на врачани да развият копринарската промишленост. Ако за цялата страна през 1936 г. копринарските заведения са общо 11, то пет от тях са във Враца. С това развитие са свързани няколко имена на упорити, трудолюбиви и неуморни врачани – нарекохме ги пионерите!

Савка Тошева, по баща Никола Пърпова, започва работа в копринарството още като дете – от конструирания от нейния баща, известен занаятчия ,“врачански долап”. С огромна морална сила и физическо напрежение тя изминава дългия път на върховно усилие, защото в своето начинание се е сблъсквала и с недоверие, и с нежелание за помощ, и с пречки от всякакъв характер, но всичко това има успешен завършек. Волята на тази жена, майка на четири деца – трима синове и една дъщеря – остава непоклатима. Когато открива своята фабрика през 1927 г. тя е имала един стан, малко средства и многобройни задачи – непрестанни пътувания, търсене на материали и пазари.

Стопанският климат в България по това време е благоприятен. Трайният подем в текстилната индустрия след 1926 г. е подкрепен със Закона за митническите тарифи, който по същество е израз на държавната политика на протекционизъм. В периода 1925-29 г. съществува безмитен внос на машини, горива и сурови материали, което е добра възможност текстилните фабрики да се разпореждат на местния пазар както намерят за добре.

В своето начинание Савка Пърпова получава безрезервната подкрепа на семейството, в лицето на съпруга и сина. Синът Анани Тошев, още младеж, но с дарби на художник десенатор, техник и конструктор е изпратен да учи в сливенския Текстилен техникум. Десетина години след отварянето на фабриката, по негови чертежи и под неговото лично ръководство в нея се построява отдел за коприноточене /филатура/ според най-новите изисквания на тази индустрия. Наличните съоръжения, филатура, предачница, тъкачница и инсталационни мрежи позволяват изработването на готови тъкани изцяло в самата фабрика. Основни дейности са копринено тъкачество, свилоточене и изработка на вратовръзки с марка “ Анани”.

На 5 април 1940 г фабриката става акционерно дружество с 480 хил. лева собствен капитал и се нарича АД “Савка Д. Тошева”. Намира се на ул.”Замбина” 1. През същата година има 84 клиенти в цялата страна, а печалбата му е 573,173 лв. Общият брой сгради прз 40-те години е: 7 – 5 масивни, 1 полумасивна и 1 паянтова. От статистическия отчет за 1946 г към Главна дирекция Статистика е видно, че в предприятието е имало специална стая за почивка и хранене на работниците, донасяна е само изворна вода за пиене, съществува канализация и умивалници, два душа за баня, кухни, издържани от дружеството. Самите работници са определили таксите за ястията и напитките. Работодателят ги е кредитирал, за да използват кухните, а на края на месеца е удържал от заплатите само за продуктите.

Общата площ на постройките тогава е: основни помещения 1720 кв.м. и допълнителни 1037 кв.м. Собствените средства нарастват над 5 млн., но има и заеми в размер на повече от 14 млн. лева. В годините между 1940 и 46-та броят на заетите в производството е достигал до 120 постоянно наети и 765 за година с временно заетите работници.

Дружество “Савка Доно Тошева” е национализирано в 1947 с 32 души работници, година по-късно е уедрено във фабрика “Йордан Лютибродски”.

Савка Пърпова е втората жена в България, удостоена от Н.В.Царя с дамски орден за граждански заслуги ІІ степен. Получава го във връзка със 100 годишния юбилей на българската индустрия. Това, както и признанието и благодарността на работещите с нея като че ли са всичко, защото после признание няма. След смяната на режима тази бойка жена, до последно живяла скромно със семейството си в едноетажна къща с три стаи, е изпратена да лежи в Сливенския затвор. След него тя никога повече не развива подобна дейност.

Едва наскоро, по предложение на един от внуците й Красимир Донов, Общинският съвет във Враца взема решение да наименува пътната връзка между Оряховско и Криводолско шосе на нейно име. Донов бе така любезен да разкаже пред нас свои спомени за голямото семейство на Савка Пърпова, за доброто и злото, съпътстващи неговия живот.

Андрей Тимов е основател и собственик на работилница за копринени платове, който притежава модерни за времето си машини и инсталации за копринено производство. Изработвани са най-фини платове, включително и за вратовръзки. Работилницата се помещава в 2 сгради върху 342 м² площ. Неговият инвентар през 1943г. се оценява на 1 907 000 лв.

В годината на национализация тук работят 10 човека.След нея предприятието се нарича Държавно предприятие Николина (съпругата) и Андрей Тимови. За кратко. С Окръжно № 116 на Държавно индустриално обединение „Вълнена индустрия” от 27.05.1948 г. то се закрива и движимото и недвижимо имущество, както и архива се предават на Държавно предприятие „Атлаз”.

Произведената продукция за 1937г. е 6086,50 м. плат, а през 1947г. – 2899,80 м.

Фабрика „Мария Антонова” – на името на Мария Ценова Антонова е основана на 26 септември 1942 г. И тук израстването в индустриално предприятие се дължи на една много стара традиция. Тя се корени още във възрожденско време, когато в домашни условия работи известната копринарка Константина Антонова /Костадина/. Качествено изработените от нея платове й донасят няколко световни признания – диплом и медал от кралица Виктория и правителствата на САЩ и Франция. Това се случва на световното изложение в Чикаго през 1893 г, описано от Алеко Константинов в неговите пътеписи.

Тази традиция в семейството продължава да съществува и се развива и в началото на следващия век, благодарение на снахата на Константина – Мария Антонова. С професионалната помощ  на големия й син – Антон, тя увеличава броя на ръчните станове, закупува нов – жакардов, който дава възможности за ново развитие в асортимента на произвежданата продукция.

Антон Антонов завършил врачанската мъжка гимназия, но от дете е бил запленен от възхитителната работа на неговата баба Константина и това насочва живота му към дейност в зараждащата се копринена индустрия през 30-те години. Без да е получил специализирано образование, той проявява вродения си талант на самоук десенатор, конструктор и търговец. Изработваните сурови тъкани са се обработвали във фабрика „Ацев” в София. Част от готовите вече тъкани са се продавали в България и Европа, а друга част са се връщали във Враца, за да се шият мъжки вратовръзки и шалове.

Фабриката е разполагала с 8 тъкачни стана, 1 сновило и 1 шпул-машина. Сградата се е намирала на ул. „Отец Паисий” № 2 и в нея са се трудили десет работнички.

На 23 декември 1947 г. предприятието е национализирано и преименувано на Държавно индустриално предприятие „Ударничка”. В този момент неговите  активи са на стойност 5,6  млн. лв. а пасивите - 2,3 млн. лв. Със заповед №502 от 26.06.1948 г. Министерството на индустрията денационализира предприятието и го връща на собствениците, но 4 дни по-късно със заповед №561 отново го национализира. През 1948г. „поради уедряване” предприятието прекратява дейността си, а машините му се предават на по-големите фабрики.

До края на живота си Антон Антонов  работи в малка работилничка, като изработва вълнени килими и памучни кувертюри. Животът на цялото семейство бил осеян с трудности. При новата власт е взето всичко, което са притежавали. Сам със собствените си ръце успява да конструира жакардовия стан, на който са изработвали своите изделия. По същият начин семейството се сдобива и с други 2 ръчни стана за изработване на килимите. Голяма част от изложеното дължим на личните спомените на неговата съпруга – Христина Антонова.

Дружество “Атлазь” е основано от Жельо Чавгов в 1935 г. Той е бил един изключително образован, трудо- и родолюбив българин, роден в с. Пет Могили, общ. Раднево, но идва тук, във Враца, обяснявайки по-късно на семейството си, че е избрал този град, защото е градът на бубарството и копринарството.

Завършил е в Лион, Франция текстилно инженерство и въпреки поканите от редица чуждестранни фирми, решава да вложи своите знания, труд и енергия на родна почва. С голям кредит от Българска популярна банка/който успява да върне до стотинка/ открива копринена фабрика в нашия град за производство на всички видове копринени платове. Становете са внесени от Германия и Швейцария, боите за платове – също. . Работи прецизно, професионално, като тънък познавач на производствения процес от самото начало до края. През цялото време добър негов съдружник и приятел е съоснователят на дружеството, търговец от Враца – Александър Грънчаров.

Дванадесет са фирмите, в които се изнася готовата продукция. Девизът е “Ние сме скъпи, но имаме качество”. Това е фабриката, която е произвеждала най-качественото парашутно платно в цяла Европа и затова в годините на войната то е било изнасяно за германската армия.

През 1947г. дружеството участва в Мострения панаир в Пловдив, където предизвиква голям интерес и получава Почетен диплом. Същата година реализира печалба от близо 2 млн. лева. Основният капитал възлиза на 5 млн., а запасният - на 1,844,821 лв. Работниците в годината преди национализацията са 29.Фабриката е разполагала общо с 566 кв.м. площ – фабрични помещения, склад, работилница, стол, парен котел, още – 24 механични стана, 18 шавтови машини, шпул машина. Освен работни помещения, тук е имало стол за работниците, награди за всеки празник, 13-то заплащане в края на годината и почитане на семейните тържества и традиции на работещите.

След национализацията дружеството обединява всички копринено-тъкачни предприятия във Враца като държавно такова, а през март 1949 г., по предписание на Министерството на индустрията прекратява дейността си и предава всички активи и пасиви на индустриално предприятие "Йордан Лютибродски".

Жельо Чавгов умира през 2002 година на 98 год. възраст и до 90-та си година в работи в малка работилничка, като боядисва и щампова памучни платове. Не че животът му е бил лек. При новата власт е взето всичко, което е притежавал, опитите му да продължи да се занимава със своята професия, дори не изцяло го изпращат да лежи година и половина в лагер в Диген, Никополско. Там, вместо платове, прави павета и разбива каменни блокове. След лагера се премества в Нова Загора и издържа семейството си като шлосер. Най-накрая в с. Шейново – Каданлъшко, с много труд и пестеливост прави малка бояджийница в услуга на местното ТПК, и така трийсет и пет години. Вярата му обаче в доброто у хората, силното чувство за хумор, любовта към семейството, съхраняват достатъчно сили у него, за да продължи до дълбока старост да се занимава с любимата си професия и докрай – с любов.

Голяма част от изложеното дължим на личните спомени на една от неговите дъщери – Фани Картунова, дългогодишен деятел на БАН.,както и на  Емил Грънчаров – син на Александър Грънчаров.

Първата текстилна кооперация в България е врачанската кооперация „Коприна”.

Основана е през 1924г. по инициатива на Борис Бракалов. В нея влизат питомци на врачанското Стопанско тъкачно училище.

Първоначално, година-две, работят с ръчен инвентар – 24 стана, 21 жакардови машини, 5 нищелкови и др. и изработват вълнени шалове и платове за вратовръзки.

Скоро заработват 4 механични стана, от които излизат тънки копринени платове.

От 1932г. Председател на Управителния съвет на кооперацията е Параскева Николова, по мъж Андрей Юнова.

Врачанските кооператорки развиват и ръководят едно крупно предприятие, което няма никакви дългове, има своите резервни фондове, инвентар (машини) и имот на стойност над 5 млн. лв.

Текстилната индустрия като цяло включва и преработката на коноп, от който основно са се изработвали въжета и чували.

През 1926 г братята Панайот и Тодор Савови създават събирателно дружество “Братя Савови”, по-късно трансформирано в акционерно дружество. Започват производство и търговия с въжета и конопени изделия като индустриалци. Тази конопена фабрика в продължение на 20 години работи изключително добре, снабдена с най.модерни германски машини и голяма част от продукцията отива за външните пазари.

Подобно на останалите фабриканти, дали работа на стотици врачански семейства, братя Савови се грижат добре за своите работници. Те са имали регламентиран работен ден и отпуски, пенсионни и здравни осигуровки, стол, баня, за доброто здраве са се организирали редовни излети със семействата. Съществувала е практика от Пловдив да се закупуват големи количества зеленчуци, които след това се предлагат на работниците на ниски цени. Заплащането за положения труд е ставало всеки съботен ден, а не в края на месеца, както е била обикновената практика.

Национализацията ликвидира всичко това и постепенно едно модерно предприятие във възход, без задлъжения е занемарено, преместено ненужно и накрая ликвидирано.

Друго подобно предприятие е въжарската производителна кооперация “Братство”, открита 5 години по-рано. В различните години са работели млежду 15 и 20 човека – майстори, калфи и чираци. В началото на 30-те години поради неспособност на кооперацията да върне взетия кредит от Българска популярна банка, тя конфискува и разпродава нейното имущество.

Това са хората, дали облика на текстилната индустрия във Враца, хора упорити, предприемчиви, безкрайно трудолюбиви, обичани и необичани, те оставят ярка следа и дават своя принос за развитието на нашия град.

Използвани източници:

Д. Йоцов Културно – политическа история на Враца - 1943 г.

Проф. Петко Спирков, Текстилната индустрия в България,Свищов, 1947 г

История на България, т.VІ,изд. БАН, 1987 г

В.Василев и колектив, Текстилци, Профиздат, 1970 г

Стоянов, Ил. Въжарският занаят във Враца. Известия на музеите в Северозападна  България, том 30, 2004

Териториална дирекция ''Държавен архив'' -  Враца:

• Фонд 34К, оп.№ 1, а.е.16;
• Фонд 39К, оп.№ 1, а.е.4;
• Фонд 36К, оп.№ 1, а.е.3;
• Фонд 40К, оп.№ 1, а.е. 16.

Регионален исторически музей - Враца:

• инв. №1945;
• инв.№ 8160;
• инв.№8161;
• инв. № 8162

Регионален исторически музей - Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански”:

• къща „Иван Замбин”, експозиция „Бубарство и копринарство”;
• ФА- Е – 161;
• ФА- Е – 226.

Лични спомени и архиви на:

• Красимир Донов;
• Христина Антонова;

• Емил Грънчаров
• Фани Картунова

Информатори / Автори
Татяна Анчева, Надежда Златанова /"Миналото на родния край - послание към бъдещето"- 7