Враца - родове и личности


Софроний Врачански


Категория : Моята история / нашата история
photo

Софроний Врачански (1739-1813)

Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец. Учи в килийно училище в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. През 1762 година е ръкоположен за свещеник. 30 години работи като учител и книжовник. Прави първия препис на Паисиевата ”История славянобългарска” (1765г.) Епископ във Враца. Въвежда разговорния български език в църковното богослужение. Взема активно участие в изпращането на Иван Замбин и Атанас Некович с мисия до руския император през 1804 година. Развива голяма обществено- политическа и книжовна дейност.
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. „Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници — единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение — поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Пише и друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ . „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век. Канонизиран е за светец от Българската православна църква през 1964 г. – паметта му се чества на 11 март.
 
Пред величавия образ на светеца възрожденец
 
Софроний Врачански! - Аз, сякаш, те гледам,
как скиташ бездомен във село и град;
приведен, измъчен, посърнал, и бледен-
от вечни несгоди, лишения, глад!
 
Ти пръв на Паисия книгата пръсна-
история славна за целия род:
във дните на ужас и  в нощите късни-
със трепет я чете на своя народ!
 
В България, сякаш, навеки се съмна,
тъмата изчезна ведно със нощта,
и чудното слово, кат песен прозвънна,
навред се разнесе- далече в света!
 
Живя неспокойно- в неволи и мъки,
изпита камшика на турския гняв;
от своето паство бе често в разлъка-
едничката радост на теб се отне!
 
И въпреки всичко, с надежда облъхна
нещастните роби, родени във мрак;
христовата вяра чрез теб не заглъхна,
че ти бе апостол обичан и драг!
 
Измъчен и болен, отиде в чужбина;
там книги написа на звучен език.
и с болка угасна, далеч от родина,
отдаден на нея-до сетния час!
Ненчо Савов

Информатори / Автори
Из "Врачански будители и дарители", 2013

Истории от Враца - родове и личности