Враца - родове и личности


Тодор Балабанов


Категория : Моята история / нашата история
photo

Тодор Балабанов 1852- 1912

Роден във Враца. Утвърдил се като крупен търговец на кожи, копринени пашкули, прежда от точена свила и други манифактурни стоки. Член-основател на местния революционен комитет. След Освобождението става инициатор и дългогодишен председател на Съюза на българските индустриалци. Приживе правил много дарения, между които най- голямото – парцел и парични средства за построяване сградата на читалището във Враца. След смъртта му неговата съпруга Елена и децата им дарили един декар дворно място, къща, два дюкяна и един хан на стойност 600 000 лева.
Синът на търговеца Иван Балабанов вместо на училище е изпратен от баща си да чиракува при Янаки Чохаджиев. Със спечелените пари по- късно Тодор Балабанов откупува от общината правото да събира данъци и така натрупва необходимите пари, за да се захване със самостоятелна търговска дейност. Според съдебен документ фирмата му за търговия с храни, пашкули, спиртни напитки и необработени кожи съществува от 1862 г. В съдружие с Кръстю Хаджиниколов установява пълен монопол върху износа на кожи и коприна в Марсилия, Милано, Цариград и Малта. В 1884 г. открива своя кантора във Враца и е агент на БНБ в града.
Първото дарителство Тодор Балабанов прави непосредствено след освобождението но Враца от турците, като дава за българското опълчение 168 гроша.
Балабанов настоява да се съберат необходимите средства за изработване на план и за строителство на читалище. Малко след като започва, градежът е спрян. В касата имало едва половината от нужните 12 хиляди лева. Балабанов дарява 300 лева. Той дава гаранция и за банковия кредит, за да бъде довършена сградата.
Читалище „Развитие” става любимо място на врачани. Един дом, населен с духа на онези, които дарявали не за да ги помнят, а за да остане добро след тях, за да изпълнят своя граждански дълг, подпомагайки културното и интелектуалното развитие на Враца.
През 1890 г. Балабанов се преселва в София и като предприемач построява ж. п. линията Перник- Радомир и Лъвовия мост. В Мездра открива спиртоварна, която после превръща в текстилна фабрика, управлявана по късно от сина му Иван Балабанов. За строеж на църква предоставя парцел в центъра на столицата. Подпомага изграждането на храма при духовната семинария в София и на църквата в Мездра, дарява средства на врачанската църква „Свети Цареи”, дава пари и на училищата в града. През 1902 г. откупува правото за експлоатация на горите около Рилския манастир и построява дъскорезна фабрика в с. Бароково и ж.п. линия от манастира до Кочериново. Става инициатор  за основаването на Съюза на българските индустриалци /1903/, на който е председател до смъртта си през 1912 г.
Когато врачанските читалищни дейци решават да съградят нова, модерна сграда за културен храм на града, те се обръщат отново към семейството на дарителя с широко сърце. Подходящ за това се оказва парцел в центъра на Враца- един декар с построени къщи върху него собственост на Тодор и Елена Балабанови. Изпращат писмо до жена му, която е в Италия, заедно със сина си Иван и дъщерята Зорка. Наследниците на Балабанов остават верни на дарителската  традиция. На 14.I.1920 г. Иван Бабабанов съобщава, че в памет на своя баща дарява на читалище „Развитие” дворъ, къщата и дюкяните. Стойността на имота надвишава 600 хиляди лева. Още същата година в освободената къща се нанася читалищната библиотека. На мястото на Балабановия имот израства една от най- красивите и представителни сгради на Враца, духовно средище за поколения българи. Така се сбъдва посланието на Балабанов „Работи за обществото, за да намериш и постигнеш себе си!”

Информатори / Автори
Из "Врачански будители и дарители", 2013

Истории от Враца - родове и личности