История от Враца - родове и личности

Враца - родове и личности

ВАСИЛ КЪНЧОВ

Категория : Моята история / нашата история

ВАСИЛ КЪНЧОВ - ЕДИН ДОСТОЕН БЪЛГАРИН

ВАСИЛ КЪНЧОВ

14 юли 1862 г. – 22 януари 1902 г.

ЖИЗНЕН ПЪТ

Васил Кънчов е роден на 14 (28) юли 1862 г. във Враца в семейството на Иван и Къна Кънчови. Посрещат го с радост, тъй като преди него 4 деца умират още малки от различни болести. Бащата Иван Кънчов е бъчвар, но въпреки добрия си занаят едва изкарва прехраната на семейството си. Роден е в бурна и динамична епоха – цялата енергия на българския народ е насочена в една посока – освобождението.

Родолюбието и всеотдайната му преданост към българския народ се формират още в ученическите му години под въздействие то на възрожденските учители Иван П. Славейков и Христо Даскалов. Значение оказва и приятелството му с други будни врачани – Мито Орозов, Стефанаки Савов, д-р Христо Йорданов, както и контактите му с верни на националната кауза личности - Михаил Сарафов, Михаил Арнаудов, Драган Цанков и др.

През 1878 г. Васил Кънчов започва работа като писар при общинското управление на Враца, за да спести пари да продължи образованието си, но през 1879 г. обаче дава почти всичките си спестявания, за да отиде в Търново и да види Великото народно събрание – на 17 години е и за него е изключително важно да се докосне до най-представителната институция на възстановената българска държава, да се увери със собствените си очи, че свободата на българския народ е действителност..

През лятото на следващата 1880 г. той взема изпитите за IV клас и заминава за Лом с надеждата, че ще получи стипендия за бедност, за да учи в тамошната гимназия. След като не успява, се връща във Враца. Със средства му помага врачанският градски съвет, трогнат от неговата молба. В Ломската гимназия е избран за председател на ученическото дружество “Зора” – има активна позиция, лично отношение към политическия и обществен живот. Ваканционните месеци прекарва при родителите си във Враца. По това време вероятно се разгаря страстта му да пътешества, да открива непознати местности, да изучава бита и миналото на населението. Кръстосва Северозападна България и околностите на Враца. На 22 год. Васил Кънчов завършва реалната гимназия в Лом. В архивния фонд на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” се пази зрелостното му свидетелство от 07.06.1884 г.

През лятото на 1884 г. В. Кънчов прави постъпки пред Врачанското училищно настоятелство и е назначен за „главен учител по български език и история” в четирикласното училище. Като учител във Враца В. Кънчов взема участие и в дейността на читалище “Развитие“ (ученолюбиво дружество „Развитие”). Той е един от учредителите му и е сред най-активните му деятели..

През 1885 г. Васил Кънчов заминава за гр. Харков в Русия да учи със стипендия от Добродетелната дружина в Букурещ - записва естествени науки, учи химия. Скоро обаче прекъсва доброволно следването си заради Сръбско-българската война – както много български младежи, той се връща в България, записва се в ученическия легион, но не успява да участва в бойни действия. След войната заминава за Мюнхен (1886-1887 г.), където учи „химическа технология”, а през 1887-1888 г. е студент в Щутгарт, където откриват, че е болен от ревматизъм и се налага да се лекува в Австрия. В края на април 1888 г. се връща във Враца поради заболяването и си търси работа.

През същата година Васил Кънчов изпраща молба до Министерството на народното просвещение да бъде назначен за учител в Солунската българска гимназия. Участта на българите в останалите под робство региони не му е безразлична.

В Солунската мъжка гимназия Кънчов учителства от 1888 до 1891г. В това време с негово участие се откриват нови български училища – в Демир Хисар, Струмица и др. През 1891-92 г. е учител в Сяр, а през 1992-93 г. е директор на Солунската българска мъжка гимназия. Съставя учебници и ръководства за учители, където описва структурата на българската образователна система и акцентира върху актуалните проблеми на народното просвещение.

През 1893 г. към Българската екзархия в Цариград се разкрива длъжността “главен екзархийски инспектор на българските училища” в турските вилаети – европейските територии на Турция. В. Кънчов кандидатства за нея и е назначен. Работи като такъв 4 г., за които успява да запази автономността на българските училища в Европейска Турция, броят им се увеличава четири пъти, а броят на учениците и учителите – три пъти. Този период в живота на Васил Кънчов е свързан и с неуморната му дейност да изследва и описва бита, културата, географията и етнографията на западните и южните български краища, да пише учебници и да съставя ръководства за учители. По това време успява да съчетава тежки служебни функции и трудни житейски обстоятелства – през 1890 г. В. Кънчов се венчава за Христина Н. Балтаджиева – учителка в девическата гимназия в Солун, но семейното им щастие не продължава дълго. Съпругата му се простудява и въпреки усилията на лекарите да я спасят, тя умира през 1893 г. Кънчов остава сам с единствената им дъщеря Невена, която е на 1 г. и 4 м. Влошава се и здравословното му състояние. През 1898 г. е принуден да се върне в България се установява окончателно в София.

Следващият етап от живота му е период на активна дейност в областта на науката, журналистиката и обществено-политическия живот. Васил Кънчов е избран за редовен член на Българското книжовно дружество, а през периода 1898-1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон към него. Той е член още на Природоизпитателното, на Икономическото дружество, на читалище "Славянска беседа". Участва активно в политическия живот на България и става функционер на Прогресивно-либералната партия.

НАУЧНА ДЕЙНОСТ

Научните публикации на Васил Кънчов са пълни, всеобхватни, богати, дават ценна енциклопедична информация. Ученият Кънчов използва източници на информация не само собствените си наблюдения и проучвания, а и изследвания на други автори, официална турска статистика, вестници. Не е професионално подготвен за такива анализи, но сам проучва и използва опита на известни изследователи.

В научните си съчинения изразява ярка гражданска позиция по актуалните за епохата въпроси и проблеми – безкомпромисна, неподвластна на политическата конюнктура и на партийни интереси. Създава пътеписи, статистически и демографски изследвания, географски и картографски трудове, етнографски анализи, археологически бележки, монографии, биографични книги.

Основен обект на научните му изследвания е Македония в две направления –

показва историческия процес на заселване и разселване на различните етнически групи в Македония и количественото съотношение между народите, населяващи Македония в кр. на ХХ век. Неговата монография „Македония. Етнография и статистика” и до днес е сред най-значимите изследвания за тази българска област. Васил Кънчов съставя етнографска карта на Македония, която е най-пълна и внася корекции в изготвените с военна цел френски и австрийски карти от това време, а изключително прецизните статистически таблици дават пълна картина на етническите и религиозни общности.

Сред изследователските му интереси са и българското население в Мала Азия, Косово и Албания, българомохамеданите в областта Чеч и др., а основната цел на публикациите му е да се съхрани българщината, да се противодейства на опитите за асимилация на това население.

ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО

Паралелно с научното си творчество Васил Кънчов се изявява и като писател. Автор е на публицистични и художествени произведения, които все още не са събрани и издадени в пълния им обем. Сътрудничи на вестниците „Юго-Западна България”, „Млада България”, „Право” и „България” /партиен орган на Прогресивно-либералната партия/, списанията „Български преглед” и „Мисъл”.

Васил Кънчов няма филологическа подготовка, но притежава талант и макар творбите му да имат конкретна прагматична цел – укрепване на народностното самосъзнание на българския народ в Македония, той е сред постоянните сътрудници на сп. „Мисъл”, където естетическите критерии са твърде високи. В този смисъл е и оценката на Константин Иречек, според когото Кънчов „владее добре перото и е малко поет”.

ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

От ученическите си години Васил Кънчов проявява интерес към политическия живот в страната и във Враца. Никога не е бил дистанциран от обществения живот, макар да смята политическите среди за „високопоставени кръгове, където не може да се отличи правото от кривото”. Своите позиции отстоява безкомпромисно, без да се съобразява с теснопартийни интереси.

Проявява симпатии към либералите и в последствие към т.нар. непримирими либерали на Драган Цанков, които формират Прогресивно-либералната партия. След завръщането му в България е засипан от предложения за участие в избирателните листи на всички актуални политически формации. Съмненията му са свързани с външнополитическата ориентация на партиите – смята, че не се оценяват действителните цели на руската политика в България и също, че е невъзможно обвързване на българските интереси с тези на Австрия.

През 1899 г. се съгласява да участва в депутатската листа на ПЛП, а в личната си програма включва и свои възгледи, които имат универсален характер и са актуални и днес: икономическа и политическа независимост на България; национално обединение; икономии в бюджета; политика на приятелство с големите държави при зачитане на българските интереси; автономия на общините и развитие на местното самоуправление; коалиране на сродни партии.

В политическата йерархия достига високо ниво – избран е за депутат от Враца в Х и ХІ ОНС, за подпредседател на ХІ ОНС, а през 1902 е поканен да участва в правителството на д-р Стоян Данев като министър на народното просвещение и според самия премиер „назначаването на Васил Кънчов повдига престижа на кабинета”.

Като министър става жертва на нелепи обстоятелства – убит е от един психически лабилен човек, на когото е отказано да бъде оставен на работа като учител в София заради "слаб успех и неумение да държи дисциплината в клас" и заради личната му неуравновесеност. Тома Каранджулов убива Васил Кънчов и се самоубива в кабинета му. Погребението е поругано от македонските приятели на Каранджулов, които смятат, че каузата, на която служат и двамата е Македония и дори се стига до предложение да бъдат погребани в един гроб. Погребан е в София.

РОДНИЯТ ГРАД - ВРАЦА

Васил Кънчов милее за родния си град, свързан е с него до края на живота си. Участва активно в обществения живот още от ученик. Има съществен принос в развитието на следосвобожденска Враца. Той е един от инициаторите за създаването на Ученолюбивото дружество „Развитие” заедно с други млади хора. Протокол №1, от 9.09.1884 г., както и няколко други, са написани собственоръчно от Васил Кънчов. Дори от Австрия, където се лекува от ревматизъм участва в организирането на дарителски акции за събиране на средства за нова сграда на читалището.

Автор е на първите краеведчески изследвания за Враца, както и на първите теренни археологически проучвания в околностите на Враца.

През септември 1900 г лично участва в комисия за установяване на мястото, където е загинал Христо Ботев. Включва се в туристическа експедиция във Врачанския Балкан с останали живи Ботеви четници с цел да се установи лобното място на Воеводата.

ЗАСЛУЖЕНА ПРИЗНАТЕЛНОСТ

Васил Кънчов е един изключителен българин, чийто живот е рядък и ценен пример за всеотдайност и родолюбие. Това разбират и оценяват дори неговите съвременици.

Още след смъртта му във Враца е взето решение една от залите на читалище „Развитие” да носи името на Васил Кънчов и е поставена задача на младия по това време скулптор Андрей Николов да изработи бюст, който да бъде поставен в салона. Смята се, че той е изчезнал или е бил разрушен по време на бомбардировките над Враца през 1944 г. През 1903 г. една от новите врачански улици е определена да носи името на Кънчов, а на 30.05.1924 г. е обявен за почетен член на ч-ще „Развитие”. Животът и делото му са изследвани от Боян Секулов, издаден е юбилеен сборник през 1927 г. По същото време футболният клуб на Враца също носи неговото име. Откритото през 1937 г. (или по-рано) училище от основаването си се нарича у-ще „Васил Кънчов”. През 1942 г. е възложено от Върховния читалищен съюз на проф. Андрей Николов да направи паметник на Васил Кънчов, но по неясни причини идеята не е осъществена. През 1992 г. скулпторът Цено Ценов изгражда барелеф във фоайетто на СОУ „Васил Кънчов” в чест на годишнината от рождението и смъртта на видния врачанин.

Изброените по-горе обстоятелства са свидетелство за достойно признание към заслугите на една личност, която защитава непреклонно през целия си живот националната кауза.

В днешно време съществува идея за изграждане паметник на Васил Кънчов в центъра на град Враца. Нужно е и популяризиране на заслугите му към националната ни история и култура, защото за нашите съвременници видният изследовател, общественик, политик, публицист и писател си остава неизвестен. Вероятно има все още неизяснени обстоятелства около дейността на Васил Кънчов в българските вилаети на Турция.

Няма съмнение, че Васил Кънчов е един достоен българин, един от строителите на съвременната ни държава, всеотдайно предан на народа си, който твърдо и непреклонно следва националните интереси.

Автор: Ива Иавнова-Спасова,

учител по история в СОУ „Васил Кънчов” – Враца

Библиография:

В. Кънчов, Избрани произведения, т. 1 и 2, 1970, С.;
Б. Секулов, Васил Кънчов. Биография, 1927, Враца;
Научна сесия за Васил Кънчов – сборник, 1992, Враца;
М. Василева, Жизнен път и творческо дело на Васил Кънчов;
Васил Кънчов, Писма, 2004,Враца;
Васил Кънчов, Нещо от моя роден край, 1996, Враца;
Ц. Евгениева, П. Петрова, Искам, следователно мога, 1997, Враца.

Информатори / Автори
Ива Иавнова/ Седма регионална конференция "Минолото на родния край - послание към бъдещето"

Враца - родове и личности

ВАСИЛ КЪНЧОВ

Категория : Моята история / нашата история

ВАСИЛ КЪНЧОВ - ЕДИН ДОСТОЕН БЪЛГАРИН

Истории от Враца - родове и личности

За проекта

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa