Легенда за Крали Марко и пещерата Камъка

Пещерата „Камъка”

    ...Някога,  през робските години, народът в тоя край се вдигнал на бунт срещу поробителя. Селяните-бунтари били малко, в шепа да ги събереш. Но те се били геройски. Въпреки техния героизъм, победата на врага била близо...
    В тоя миг горе на Балкана застанал юнакът Крали Марко. Когато видял как неговите братя гинат, очите му се налели със сълзи, после засвяткали в искри. Хванал се здраво Крали Марко за планината, с цялата си сила откъснал един огромен камък и го хвърлил към врага. Камъкът се стоварил върху изплашените турци и до един ги смачкал. От тогава до сега стои там и напомня за легендарния юнак...
    ***
    ... Фенерите са запалени. Ние влизаме навътре...
    Отначало вървим наведени, после пълзим малко и ето ни в огромния пещерен храм. Сякаш попадаме в някое приказно подземно царство. Пред нас се откриват високи колони, срастнали в краищата си. Други пък са увиснали като ледени висулки, остри в долния си край. Това са сталактити и сталагмити, които природата с векове е ваяла от размития варовик. Вървим между тия колони. Край нас е дълбока пропаст. Пристъпяме внимателно и се ослушваме в някакъв писък. Пещерни птици!
    Спираме пред едно корито, от което прелива кристално чиста и студена вода. Това е същото корито, за което старите хора казват, че водата му е лековита...
    После спираме пред някоя фигура и с минути я разглеждаме. Провикваме се „Е, хе-е-е-е-е!” Някъде отвътре ни отвръща същият глас, само че по-друг – кънтящ и разтърсващ цялата пещера. Чува се странно бучене. Любопитстваме и усилваме крачките. Но въздушното течение така се усилва, че ние внезапно спираме. Шумът, който идва отвътре, ни кара да се провикваме, за да се разберем. Казват, че бученето идва от подземната река. До нея е невъзможно да се стигне.
    Време е да се връщаме. Когато стигаме до изхода, очите дълго не привикват към светлината. След кратка почивка се изкачваме на върха. Оттук се вижда цялата равнина. Скалите под нас са отвесни, а долу, в подножието им, лъкатушат сребристите води на Ботуня. Ето ги и селата на ботунския край...  На запад планинската верига се е проточила на десетки километри. Накрая възвишенията се преплитат и се губят в синевата. Там, при най-високия връх, планинската верига е нарушена. Сякаш липсва част от планината. Навярно от там Крали Марко е откъртил огромния камък…

    Легендата е разказана от Тодор Михайлов в публикацията му  “В пещерата “Камъка” (Вестник “Отечествен зов” №92 от 7.VІІІ.1965г.,с.1.)