...

Ракево


Сватба


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Сватба

Закачката или харесването между младите ставало на селския мегдан – на хорото, по тлаки и седенки, но най-вече  при Гоцовия герен (намирал се в центъра на селото, пред съвета) – „тук са се събирали, тук са се харесвали” момите и ергените. По-късно това е ставало на вечерните разходки, наречени с модната по онова време дума „движението”. „Движението” си имало и точно определен маршрут - „от Цено Миланов до сеги къде е Мандрата”. Докато се разхождат  и направят по няколко обиколки на този маршрут, момичетата и момчетата, „които са се харесвали или тепърва ще се харесат, чакат да се ощипат, да се погалат и да се срещнат”. Тези закачки са от страна на момчето, защото „тогива момите беха много свенливи”. Момите не можели направо да изразят своите любовни стремежи, но затова пък прибягвали до гадания и наричания за да разберат, доколкото е възможно, кой ще е бъдещият им  съпруг и отговаря ли на техните чувства избраникът. Както си тъче, момата изнася совалката на прага и слуша да чуе кое име първо ще се спомене – с това име ще е нейният жених. На Игнат и на Бъдни вечер пукат чемшир, слагат първия залък от тиквеника под възглавницата, срещу Васил слагат пък огледало и гребен и се надяват да видят насън своя бъдещ стопанин. Дали ще се задомят близо- в село или далеч „питат” калинката – малинката:
             “Калинка-малинка като а фанеш и а сложиш на ръката си – казваш:
             - Калинке, малинке, накъде ше са ожена?
             И това го повториш три пъти и си кажеш ръката така (изпъваш я и я повдигаш нагоре с отворена длан) и она фръкне. Накъде фръкне – натам ше си земеш мъж”. (Младенка Панова)
             “Тука е до женитба. Това го праат момите.          Викат й:
             - Калинке, малинке, кажи накъде ми е пъто?
             И она фръкне – каже ти.” (Пенка Томова)
             Ако двамата се харесат, си разменят китки или някакъв подарък – например пръстен, а „момата казва: „Прати годежари.” Това става след като и момата и ергенинът са се съветвали със своите родители и те са одобрили избора им. Техните чувства не са тайна, те са припявани на люлки и по седенки, закачките им са явни. Но не редки са  случаите, когато думата на младите е пренебрегвана поради различни причини – заради добра зестра е предпочетена друга мома за момчето, или пък за избраницата или избраникът „се чува лоша дума” –  че е „шавлива” или „болнява” за момата, че е „скандалджия и пияница” за момъка, че „поскитва” и т. н.  В някои от тези случаи, когато старите от страна на момта не са съгласни да я омъжат за нейнея избраник, то тя „му пристава”. Ако ли пък някой момък е „хвърлил око” на мома, която не проявява интерес към него или пък се колебае между двама, то той събира свои другари и някоя вечер „крадат” момата – издебват я, когато е сама и се връща от седенка или пък направо от „движението”. Такава разходка, наречена по същия начин, е имало не само в Ракево, но и в съседните села – Баурене, Добруша и останалите. Баба Веселия, родена и момувала в село Градешница, разказва как нея са я причаквали да я откраднат – някой си Борис Ганов с брат му я причакали на пътя към дома, но тя ги видяла и се изплашила, пък и слушала баща си, а баща й не желаел да я даде на въпросния Борис. Тогава бързо намерила един свой роднина, младеж, който също бил на „движението” и той, с другарите му я завели у тях по най-заобиколните пътища.  Разминала й се участта на „крадена мома”. Близките на такива крадени моми веднага отиват да си я приберат, но не рядко тя остава с този  мъж, защото вече „е посрамена” или както казват „Па като са прибереш след такова – за какво си – некой ща погледне после?!”
            Момите искат да се задомят в същото село „да са по-близко до своите”, но това  „е до късмет”. В селото има доведени невести от околните села – най-много са бауренките и добрушанките, също и градешченките, има и криводолки, липненки и от други врачански и монтански села, както и от различни краища на страната.
            Предпочитан сезон за сватбите е късната есен и зимата, когато хората са приключили с кърската работа и са прибрали реколтата.    
            Годежът е първата стъпка към желаната сватба. Най-напред като годежари отиват свекърът или по-голям брат, ако има такъв и техни роднини, „който по-умее да говори” и „догажда приказките”. В дома на момата са предупредени и са приготвили малка почерпка. От дума на дума, по алегоричен начин годежарите „искат” момата. Ако родителите са съгласни и одобряват избора на дъщерята, то те могат веднага да дадат положителен отговор или пък „ако искат да си придадат по-голяма важност, казват: „Елате до неделя – тогава ще ви отговорим.”  Щом се сгодят,  момата дава дар – „малкия белег” – в шарена торба или бохча се редят мъжка риза, чорапи, пешкир, а за свекървата – риза, престилка. Торбата се връзва и се закичва с китка здравец. Следващата неделя или по-следващата се први „големия белег” – т.е. сега вече се дава гласност на годежа.  С музика свекърът, свекървата, етърви, зълви, девери, зетьове и всички най-близки роднини отиват у дома на момата. „Щом засвири музиката, децата вече са се събрали и чакат да видят даровете” - спомня си баба Ненка. На връщане - с даровете - сватбарите се спират на мегдана, където се играе хоро – „Обикновено се минава през мегдана. Тук се играе хоро - да се види тая булка какъв дар има”. А даровете наистина са големи, ако момата е от по-заможно семейство – на свекъра и на мъжете в къщата непременно се слагат чаршафи или одеало, мъжка риза, чорапи, пешкир, възглавница.
            И с „големия белег” се насрочва сватбата. Ако от дома на момчето имат „стар” кръстник и се почитат и уважават, него ще поканят. За старокя се вика близък роднина на свекъра, а девер става по-малък брат на младоженяка, а ако няма братя – близки роднини.
            Седмица преди сватбата свекърът ще отведе булката на Враца „за плат за рокля, за венче, за цвете, за бариш”. Обичаят задължава момковите родители да купят палто на булката – „...Одихме на Враца, ма водия, нали така водат невестата да й купат палто и дреи – плат за рокля.” – разказва баба Пенка.
            Сватбарските китки, с които са се кичели близките, не са „купешки”, а са се правели – „варкосан чемшир”.    В седмицата преди сватбата роднините от всяка къща „се калесват” т.е. канят се на сватбата. Най-често две момичета – едно от единия край на селото, другото от другия (ако сватбата е по-голама може и повече), носейки закичена с венец от здравец и босилик, оплетен с червен конец бъклица  с вино обикалят родата – „оди у сичките роднини и н’ги целува ръка и ги кани”. „Сватбата почва от петък”, тогава, когато „се зима квас”. Заквасването става в къща, в която да няма наскоро починал човек и „да гледа на изток” или се събира квас от три къщи, които да отговарят на горните условия. Жени от дома на момчето събират от тези къщи цветя, чемшир, босилек, с които в събота ще се прави уруглицата.
             Уруглицата се кичи от моми и се прави от момци – „се от млади ора” – от момковия род. От плодно дръвче – най-често от дуд (черница) се реже дълъг прът, на който се прикрепят червен плат, с пришит по средата бял пешкир. Пешкирът трябва да е тъкан от младоженката или от свекървата. На върха на уруглицата се прикрепя с червен конец китка чемшир и “варкосана” червена ябълка или „червени ябълки и китки на три места”. От направата й уруглицата присъства на всички сватбени обреди. Тя е носена от девера.  Докато се кичи уруглицата, се избира и момичето, което ще бъде „прикривано” т.е. забрадено обредно и ще му се постави венче на главата. То трябва да е „майчино и бащино” и да е близка роднина на младоженяка. Шиенето на уруглицата и приготвянето  на венче от чемшир и босилек за бардето или ибрика за водата, е съпроводено с песни и закачки. След обяд, с музиката, начело с уруглицата и играещите ръченица шаферки излизат на мегдана. Някога се е случвало в един ден да има и по две, по три сватби – когато се случи така, „те се разбират по между си да дойдат по различно време, щтото не е добре да са срещат булките”. Тук се играе хоро, като по време на хорото “пускат” вътре „прикритото” момиче, което слага бъкличката по средата и тя на три пъти леко е подритвана – да се отлее от водата. С тази вода се връщат до дома на младоженеца, играейки ръченица – с нея се меси „шугавата турта”. Слагат на момичето да сее брашно, „но не да тупа ситото”, а да не си отделя ръцете от него. Като се опече „шугавата турта” отиват, „както е редно - малко хора” да занесат закупените от свекъра дрехи  на булката. Щом се върнат, пак с музика – отиват у кръстника, за да го поканят. Кръстникът си е подготвил неголяма почерпка и посреща „с пълно”. С ходенето у кръстника може да се смята, че предсватбения ден е приключил и всички се оттеглят на кратка  почивка  в очакване на големия празник. Музиката, ако не е ракьовска, а от друго село, е настанявана да спи в дома на младоженяка или в някои техни близки роднини – „три дни там спи музиката”.
            В неделя, в деня на сватбата, рано сутринта „ахчийте” – приближени мъже от дома на младоженяка, закарват накичен с китка овен или овца в дома на младоженката – да се готви  и „сичко, какво ше са готви – лук, сол... и ако нещо се забрави, там (в дома на булката) и да го има, не им дават, а ги връщат да си вземат оттука”. Това понякога е ставало и предния ден вечерта – в събота, за да имат време готвачите.
            Този ден, също рано сутринта „давачите” отиват в дома на булката. Това са няколко души мъже от дома на младоженяка, начело с кръстника и свекъра. Там те „на греяна ракия” дочакват останалите. За булката се ходи с файтон, накичен с цветя, конете сресани и също накичени, а за чеиза й, който е в скрин, се впрягат каруци. Една от бауренките – баба Пенка, си спомня, че в годината, когато тя се е омъжила имало много тежка зима „снег до пояс” и тогава за нея дошли от Ракево в Баурене с шейни. Във файтона или шейната сяда младоженякът със снаха си или някоя по-приближена жена, тук са и шаферите и деверът, с уруглицата. Цялото шествие, с музика се отправя към дома на булката. Тук са посрещнати от родителите на младоженката, на които женихът целува ръка или пък както по-често става – намират пътната врата заключена и за да влязат при булката и да я вземат, то сватбарите от момковия род трябва да я откупят. Откупува я кръстникът, свекърът или младоженякът, а може и старокята. Булката, облечена в сватбената си премяна, прикрита с червено було и накичена с венче, с китка чемшир и босилек, потопена в бяло котленце с вода „ръси на кръст сватбарите – за здраве”, ръси с жито и подава на младоженяка „китката”. Тази китка е завита в малка кърпичка и се нарича „ситен дар”. Нея младоженякът закитва в горния джоб. Обичай е булката да ръси за здраве от по-високо място- от най-горното стъпало на къщата, от излъка и оттам да хвърли китката на младоженяка, а той да я хване. Сватбарите са поканени в дома, където празничната трапеза е сложена. Поднася се греяна ракия, салата от кисело зеле (нали е зимата), овча супа, зеле с месо, суджуци. Рядко се поднасят баници в дома на булката - домакините се задоволяват с поднасянето на „две яденета”. Виното се носи с котли или в бели котлета „се пуска да обиколи трапезата”, като всеки отпива и предава на седналия до него и така, докато се изпразни котлето, след което се пълни и пак се пуска да обикаля трапезата. Когато булката се извежда от дома, тя се прощава със своите, а другарките й пеят „Прощавай, майко, прощавай...”
            Към обяд е венчавката в черквата. По пътя към черквата във файтона сядат младоженците, а при тях и една жена от дома на булката, носеща „една бохча с дар за свекъра и свекървата”. На венчавката от страна на свекървата се носят „два колака” – сватбени обредни хлябове, паничка с мед, пръстените и една кърпа, на която стъпват младите по време на ритуала. След венчавката кръстникът и кръстницата си отиват у дома, а шествието поема към дома на младоженяка. Пред него са се събрали хора от цялото село в очакване на сватбарите. Когато те дойдат, младо момиче от рода „ще преръси” – за здраве. В дома младоженците са посрещнати първо от свекъра и свекървата. Свекърът ще подаде украсена със здравец и босилек, с червен конец бъклица с вино на невестата. Тя ще поеме бъклицата, ще му целуне ръка и ще отпие от нея, след което ще му я върне. По същия начин свекърът подава на младоженяка. Свекървата поема бъклицата и я подава на булката, тя я взема, целува й ръка и отново отпива, по нея – младоженякът. След свекървата се изреждат братята и сестрите на жениха и по-стари баба и дядо. На тях младоженците също ще целунат ръка. Момиче, което е от момковия род и е „майчино и бащино” дарява булката от името на свекървата. Дарът не е малък – кенарени ризи – до пет в по-заможните къщи, престилки, чорапи, терлици, бариш за забраждане. Жената, която още от дома на булката върви с младоженците, развързва бохчата и дарява пък свекървата.  Свекърът и по-голям брат на момчето ще дарят невестата с пари, ще я „уведат” в дома, като я хванат за ръка, а в това време пред тях свекървата ще разстила бяло тъкано платно. След туй се приготвят да доведат кръстника – отиват отново с музика, с уруглицата.
             В дома на кръстника се влиза за символична почерпка. Кръстницата изнася две бели котлета на кобилица, а в котлите ще сложи „купено” я за блуза, я за рокля, за пола и по пътя към дома на младоженяка ги дава на някой от приближените й да ги носи. От страна на кръстниците на сватбата присъстват по 7-8 до 10 души най-близки, поканени от кръстниците сватбари, които се наричат „госкето”. Те ще носят обредния хляб, „гн’етената” кокошка и баницата, които са приготвени от кръстницата. Кръстникът си носи (някой близък от „госкето”) котле с вино, за да черпи по пътя. Интересен е и обичаят кръстникът да бъде носен „на леса” до дома на младоженяка. Изпълнявани са и всички негови прищевки – пред него се играе ръченица, сватбата спира на най-оживените места и се играе хоро... С кръстника се минава през центъра на селото, през по-главните улици. В дома на кумците те са посрещнати от булката и младоженяка, от свекъра и свекървата и всички най-близки роднини. На поднос изнасят греяна ракия. Булката подава на кръстника чашка от ракията, като му целува ръка. Втората чашка е за кръстницата, след което „канят” с чашка ракия и останалите от „госкето”. Сватбената гощавка вече може да започне. Гощаването става „по собите”, откъдето е изнесена покъщнината и са наредени трапезите. На централно място е наредена трапезата за младите, кръстниците и най-близките  - върху шарени месали са наредени обредните хлябове. Върху хлябовете се поставя сол. Един такъв хляб се оставя пред кръстника, друг пред старокята, пред свекъра и свекървата и пред останалите най-близки на тази маса. Върху тях по-късно ще бъдат сложени пари за младите. На тържествената трапеза се редят салати от кисело зеле, суджуци, печено месо, кокошката, донесена от кръстницата, кокошката, приготвена от свекървата, баници, по-късно ще се сервира чорба, от зелето с месото, вино и ракия. Дарява се най-напред кръстника - на тъкан чаршаф се пришиват мъжка риза, чорапи, пешкир, тъкана възглавница, на кръстницата – „риза с кенари”, престилка, кърпа, чорапи. На останалите  - престилки на жените, чорапи, кърпи, възглавници на мъжете. Даровете и на момчето, и на неговите родители, и на кръстниците и на останалите близки сватбари по традиция се изработват от булката. Още щом поотрастне момичето и се научи да тъче на стан започва подготовката му за деня на сватбата. Едва 13-14 годишни, пък и по-малко започва да готви „рубата” и даровете – ризи със свилени и фатени ръкави, чаршафи, престилки, възглавници, кърпи.... Плетат се чорапи... Баба Пенка донесла рубата си в „ковчег” (ракла) от Баурене и тук вече решили кой с какво ще бъде даряван „...и к’во посакат, я требва да го имам...” След като се дадат даровете  се излиза на мегдана и се играе „Шареното (х)оро”. Това хоро се започва от дома на младоженяка до сред село, където продължава. Там вече са се събрали и деца, и младежи да поиграят и по-стари „да погледат даровете”. На мегдана се играе „до късно” и щом решат  да се „разтури” сватбата, кръстниците не се прибират от мегдана в къщи, а се връщат в дома на младоженяка. „От там ще ги заведат с музика.” Когато се изпращат кръстниците, на тях „им се връща” – кълка от кокошката на кръстницата, кълка от кокошката на свекървата, един хляб, от баницата, парче суджук и от всички гозби.
            В полунощ или рано сутринта музиката ще възвести на цяло село дали невестата „е чес(т)на” или пък не е. „Ако невестата  е чес(т)на засвирва една музика, ако не е - си засвирва друга.” Когато младите се пиберат в своята стая, булката „е препипана” от лелите на младоженяка да не би да има останал по нея някой остър предмет – я фиба, я друго.  „Дойдоа и ми слекоа вало и обраа по мене игла къде има. И свалия роклята от мене... да не би да са драсна негде и да потече кръв...” – разказва за своята сватбена нощ баба Пенка – „ Влезнаа тетка и майка (свекърва й) и зеа ризата, а деверът стои на вратата... И вънка насред дворо туриа на тупаньо ризата и цела нощ пеяаа и викаа...” В полунощ ризата й се изнася и ако по нея личат кървавите петна, то тя се слага на тъпана и  музиката свири така. Свекърът хвърля пари на ризата, а на сутринта отиват в моминия дом „на блага ракия”, като свекървата носи бардето, а отстрани припяват:
            Добро утро свате, носим ти ракия,
            носим ти ракия във зелено барде,
            ракията – пресна, невестата – чес(т)на.
            „Пак бардето с варак и червена вълна на шийката и го носи свекървата или бело котле и чашка с греяна ракия и когото срешне – се черпи.”
            Ако ли пък невестата „не е честна я водат сутрин да я къпат”- това става във ледените води на реката и нерядко води до тежки здравословни проблеми. Такива „къпани” жени често остават бездетни. Срам понасят и родителите - „фръгат боб у сватовете” или им се изпраща пробито бардето с греяната ракия.
            В понеделник сутринта става „оденето на геран”. Начело е уруглицата и музиката, булката, с бялото котле, младоженякът, зълвите и свахите. Около герана се играе хоро, а булката ще извади вода и направо от кофата или от котлето ще плиска „за здраве и късмет – да им връви по вода.” 
            След завръщането си младите се стягат за повратките или „госкето” у момините родители. Свекървата е приготвила за това „госке” „турта, кокошка, баница, вино, ракия”. До момините двори шаферките играят ръченица. Посрещането става на двора – там момините родители спират гостите и „младоженякът разкъсва  петлика или илика от горната дреха на тъща си, като и дава пари, а майката на момичето пуска през пазвата й едно еце (яйце) – за плодовитост и една совалка – да й спори работата.” Младите са отделени в една от стаите, а старите „на голема трапеза едът и пият цел ден.” За това госке тъста и тъщата са заклали овен или овца, изпечени са суджуци, месо, сготвени са чорби. Докъм привечер трапезата, на която не липсват и песните, и веселбите, е поопразнена. Тогава домакините започват „да крадът” калпаците или каскетите на гостите. На откраднатите вещи се пришиват кърпи, чушки и жените захващат да играят хоро с така накичените каскети, а техните собственици трябва „да си ги откупат”, като дадат дребни пари. По това време от гостите се промъкват в курника и хващат най-тлъстата кокошка, пък може и две и три – в зависимост от „имотността” на домакините и ще си откачат една-две „връви пипер” (сушени чушки). Майката пък прави хурка за дъщеря си – „слага й една къделка вълна, заприда й на едно ново вретено и хурката нова и дава я на една жена от госкето и тя играе с нея през цялото време.” „Госкето” приключва късно вечерта с игри и хора на мегдана.
            Във вторник сутринта булката ще стане рано, ще замеси хляб, ще заколят кокошка, ще я сварят цяла, пълнена. Свекървата и невестата отново ще отидат у момините родители. Това гостуване се нарича „по госкето”.  С него сватбата се смята за приключена.
            След сватбата кръстникът кани младите, свекъра и свекървата „на прошка”. Денят на прошката се определя от кръстника, но той трябва да е до месец след сватбата. На прошка се ходи вечер. „Приготовлява се кръстникът според обичая – кокошка, турта, греяна ракия...” Обикновено в съботен ден вечерта идват гостите от дома на младоженците – младите и техните най-близки, около десетина човека. Щом дойдат, свекървата ще поднесе омесена от нея погача, ще постави няколко щипки сол върху й и всички „от най-стария до най-младия си слагат ръцете отдолу и държат хляба и най-напред младоженякът се прекръства и целува ръка на кръстника и казва „прощавай”. След това целува ръка на всичките от дома на кръстника, които държат хляба и „този, на когото е целунал ръка първи ще му даде пари или подарък.” Същото „ще се прощава” и булката, а ако свекърът и свекървата са по-млади от кръстниците, те също целуват ръка за прошка. Тогава „зимат една кърпа и сипват солта и парите и кръстникът ги дава на булката, а тя целува ръка и ги взема.” От своя страна младоженците даряват всички в дома на кръстниците – на кръстника и кръстницата са донесли ризи, а на останалите престилки, кърпи или някакъв дуг „малък дар”. По същия начин на прошка се ходи и при старокята, и при девера. В празнични дни отново се ходи у кръстника. „У кръстника най-много се ходи на Василовден, на Ивановден и на Богоявление”. На тези дни „площадът е пълен – кръстниците откупват музика” и гостуванията приключват с общоселска веселба.
            На Гергьовден на същия този площад, докато младата невеста се е хванала на хорото, в празнична премяна, свекървата ще стои отстрани до хорото и ще събира колаки. Гергьовските колаки се месят от всички близки и роднини на младите и се поднасят закичени с китка и червен конец. По това коя колко колаки е събрала се съди за уважението  и „името” й в селото. Сучвало се е, по думите на баба Ненка, „по лични” невести да съберат по сто, сто и двадесет колака.

Информатори / Автори
Калина Тодорова, "Село Ракево. Духовна култура", 2006
Споделяне

Истории от Ракево

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa