ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА И ОБРОЦИТЕ В СРЕДНА ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА И ОБРОЦИТЕ В СРЕДНА ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ –

КУЛТУРНА ЕКО-ДУХОВНО-РЕЛИГИОЗНА СТОЙНОСТ

            Изследователят на историята на с. Заселе, общ. Своге Илия Гьошев описва вековните дървета и оброците: „като свидетели на миналото стоят немите, обрасли в мъх и лишеи каменни кръстове и вековните дървета. Населението и сега нарича кръстовете „бранища“ – което показва, че с поддържането на вековните традиции, ние се браним от злото“ (Гьошев 2015, 12).

            Оброците и вековните дървета са част от българското културно-историческо и природно наследство. Гигантите  закрилници са онзи пространствен елемент от социално-екологичната система, който пази своята обществена значимост във времето и е носител на материални и/или духовни ползи с висока стойност за предходните, настоящите и бъдещите поколения.    

            Традицията „Оброк“ винаги е свързана с конкретно място, т.е. има точно пространствено измерение. За да се превърне в „наследство“, това място не загубва своето духовно-религиозно значение и стойност, преминавайки от едно поколение към следващото и следващото, и въпреки всички превратности на времето и историята. Оброчните места предоставят нематериални ползи за хората, от които те имат фундаментална необходимост.      

            Българският народ оформя отношение към вековните дървета като към „наследство“. Те имат особено висока стойност и значение за общността (социума), което напълно кореспондира с дефиницията за „наследство“ (културно и природно) в Glossary of ecosystem services mapping and assessment terminology (Potschin-Young et al., 2018). Понятието за културно-природно наследство се формира в един продължителен период на исторически променящи се ценностни системи, в който неговата стойност остава призната от различни групи от хора (CEU, 2019).

            В тази връзка, оброците и вековните дървета са носители на постоянен респект, чувство за местна и национална принадлежност, гордост, и на ред други непреходни културни и духовни ползи, от които българското общество неизменно се нуждае в процеса на своето историческо развитие.

            Културните екосистеми и техните въздействия върху хората и природата се изучават от интердисциплинарно направление, включващо различни научни специалности по екология, етнография, икономика, география, социология и др. Изследванията върху тях в България са ограничени, и въпреки тяхната безспорна даденост и важност за живота на населението, засега те остават встрани от реалната горскостопанската политика и практика (Dodev et al., 2020). Оброците обикновено се изследват от етнолози и археолози, а горската наука не се включва в този процес, въпреки че културните екосистеми следва да са във фокуса и на нейното внимание.

            Осигуряването на социални ползи за обществото и защитата на природното и културно-историческото наследство са изведени като приоритети в чл. 4, т. 3 и 4 на действащия Закон за горите (2011), както и в Националната стратегия за развитие на горския сектор в България за периода 2013-2020 г. В тази връзка много полезно би било включването на горските учени в интердисциплинарни изследвания за комплексно проучване, описване и картиране на оброчната система в България.

            Оброци се срещат навсякъде в българските земи, но днес са най-добре запазени в западната част на България – на териториите на областите Видин, Монтана, Враца, София област, Перник (Дикова-Иванова, 2020), а също в Кюстендил, Ловеч, Пловдивско.

            Оброчните знаци сами по себе си не дават достатъчно информация без цялостен анализ на местоположението им и контекста на заобикалящата ги среда. Природните дадености са изключително важни при основаването на оброк. Винаги е търсена някаква забележителност в заобикалящия ландшафт, където да се направи оброчище. При учредяването на оброк местните жители нарочно търсят някаква забележителност в природата и/или връзка и приемственост с древните обитатели на земите си. Избирани са най-различни природни обекти (вековно дърво или група дървета, извори, могили и други), както и древни свети (култови) места.

            Природата и нейните дадености са неизменна част от живота и душевността на хората, живеещи в Западна Стара планина, както в миналото, така и днес. Духовната им връзката с природата е най-ясно изразена в почитта им към вековното дърво или група вековни дървета. Това е най-често срещаният природен елемент, с който са свързани установените оброчни места. Във всички селища от изследвания район има оброци, основавани край вековни дървета. В изследваните седем общини са регистрирани от общо 1031/220 оброчни места или 21,34 % с вековно дърво (1/5).

            Народът ги нарича „свети“, „кръстати“, „хлебници“, „берекетници“ или „закрилници“. Някои от тях са „миросани”, с раздвоени стволове, дупки в стеблото или са засегнати от мълнии (Мутафов, 1989). От древността дъбът е дървото на бог Зевс. За хората вековните дървета са символ на мъдрост и живот, векове наред са почитани като закрилници, край тях са поставяни оброчни знаци и са извършвани магични действия и християнски ритуали (Маринов, 2003; Петкова, 2012; Георгиев, 2019; Павлов, 2000). В сенките на огромните дървета хората откриват закрила и опора, спокойствие и подслон, но те привличат и гръмотевиците в бурите. И днес те имат внушителен вид и привличат вниманието на хората от далече (Луканов, 1984).

            Най-често оброците са до вековни дъбове, макар че много по-рядко се откриват и до друг вид дървета – бук, върба, явор, черница, круша, орех и др. Хората вярват, че огромните столетни дъбове излъчват особена сила, смятана за божествена, и местните идват тук да се молят за запазване на селото от бури и нещастия (Тодоров, 2001; Кусев, 2008; Гацин, 2015). Тодорова (2016) посочва, че дъбът е считан за свещено дърво от планинците от Искърското дефиле, и под клоните на вековни дъбове хората от векове дават жертва за здраве и берекет, правят молебени за дъжд или са връзвани обредни люлки на Великден и Гергьовден.

            Митологията на месното население пази следи от предхристиянски вярвания, според които светът е голямо дъбово дърво. Образът на дъб с орел на върха е прототип на световното дърво и се среща както в легенди, предания, приказки и разкази, така и в песенната традиция на хората от Врачанския Балкан. Смята се, че тези орли са пазителите на землищата от хали и градушки. Дъбът е и самодивско и змейово дърво, път между горната и долната земя. Обредните люлки, които се връзват на вековните дървета, за да се люлеят момите, са също с предпазен характер – за здраве, берекет и късмет (Тодорова, 2016). Иречек (1978) цитира в своята „История“ откъс от текст от XIV в., който съдържа информация за отдаване на божествени почести на дъб, под който се принасяли в жертва овце и агнета.

            Изследователите регистрират и случаи, в които оброкът не е обозначен с паметен знак (кръст, стела, параклис или нещо друго), а тази роля играе самото вековно дърво. Такъв например е оброкът на Спасовден в с. Елисейна, при който няма друг знак, а само вековно дърво на най-високото място в землището, но въпреки това и днес хората се качват там и поддържат традицията. Закрилата на вековните дървета е търсена и в по-нови времена. Например, в с. Осиковица през 1913 г., по време на Междусъюзническата война, до вековен дъб е учреден нов оброк в чест на Св. Богородица и върху знака е изсечен следният надпис СВ. БОГОРОД. 15 АВГУСТЪ ВЬПАМ/ЗА ПАЗВМ/ОТ РОМ/ВОЙСКИ/. Друг пример е вековно дърво в м. Зелин до Ботевград, до което има оброчен знак, и на което е поставена табела със следния надпис: „Свещен дъб. Ванга при пребиваването си в града и околностите казва, че дървото пази града“.

            Още един интересен факт за с. Видраре, където са регистрирани най-много оброчни места 45 броя, от които 28 с формата на стела и 16 кръста, на 3 места няма оброчен знак, на 2 е използвана естествена скала за знак. В махала Мусатското има оброчище с два знака – стела и кръст. 9 от оброчните места са върху останки от древни могили, 24 са в близост до вековно дърво (т.е. повече от половината за селището). В землището на селото са записани сведения и за единственото свещено (миросано) дърво в м. Молението.

            В с. Върбешница Калина Тодорова записва Костадина Младенова Митова, която разказва за още един интересен ритуал при вековните дърветата и оброците на Гергьовден в м. Падината  – в навечерието на празника, всички почитащи се събират около вековното дърво. Свещеникът отслужва света литургия, присъстващите палят свещи, а жените носят специална китка, направена от здравец, чемшир и цвете. Тази китка е връзвана на вековното дърво, след като е благословена от свещеника, както символ на всяка къща, почитаща оброчното място.

            Младите булки от селото вече имат право да свалят сукмана и да обличат бръчник (вълненик) – т.е. вече са стари невести. След което във всяка къща, невестата е допусната и до нощвите – замесва първия си обреден хляб в къщата, която се носи от неин дом за оброка. В деня на празника всяко семейство приготвя обредното животно, то се заколва, опича обреден хляб и всичко приготвено се занася под короната на вековното дърво. Свещеник прекадява обредната трапеза и след това всичко се консумира вкъщи. Следобед има музика и отново младите невести са в центъра на общността, всяка получава обреден колак/кравай с червен конец като целува ръка на даряващия човек, а тази която събере най-много е зачетена от колектива (Тодорова 2017).

            Описан е и случай на преселение на хора, които вземат със себе си оброчен камък от старото си селище, и на новото място, на което се заселват, търсят отново вековно дърво, до което да поставят знака и да продължат честването на оброка (Нитов, 1999).

            И днес вековните дървета до оброците са на особена почит сред местното население от всички етнически и социални групи. Дълбоко вкоренено в душевността на хората е вярването, че ако някой посегне, отсече или счупи, било то със зла умисъл или не, свещено („миросано“, „клето“) дърво или пък самия оброчен знак, ще се разболее, умре, или ще се случи нещо друго много лошо на него или на семейство му (Тодорова, 2009; Тодоров, 2001), тъй като в дървото „седи“ съответния светец. В изследваната територия има достатъчно съхранена народна памет за подобни случаи, които се помнят и припомнят за поука, в резултат на което страхът е жив и до днес. Запазването на толкова много оброчни места на изследваната територия се дължи на страха от божие наказание при посегателства върху тях, както и в защитната функция, която имат оброчните места.

            Освен до вековни дървета, много оброци се откриват край или върху могили. Вероятно това е резултат от търсене на най-високото място в околността и придаването му на особена почит, или съществуването на по-стари (предхристиянски) култове на тези високи места. Поставяни са и край извори, до скали, в подножието на върхове и други природни забележителности. Тези обекти притежават сакрално значение за местното общество (Георгиев, 2019), въпреки че може да са без белези за уникалност по своя произход или визуални характеристики (биофизични черти). Те често са носители на религиозни и/или духовни ценности и културни значения, отразени в местния фолклор и легенди. Например, според местната легенда за оброка на св. Прокопий в землището на с. Лакатник, веднага щом мястото било „харизано” за оброк и за почит на светеца, там по чудотворен начин „изврела“ вода. И сега на мястото има свещен извор (Тодорова, 2016). Друг интересен пример е оброкът до скалното образувание Ритлите в землището на с. Лютиброд в Искърското дефиле. Вероятно в миналото местните жители са смятали, че ще получат закрила и измолване на благодат от природния феномен. Оброк съществува и в защитената местност Трескавец в с. Бов. Вероятно той да е свързан с култ към река Трескавец и природната среда (екосистема), която се формира около нея.

            Оброчните места носят в себе си особен заряд, идващ от мястото (често свързано с обект от природното или културно наследство), паметен знак, вековната им устойчивост, местните предания и легенди. Те притежават потенциал да са туристическа дестинация, и затова районите, в които има повече действащи оброци, заслужават внимание от гледна точка на туризма. Оброците предоставят възможности за различни видове туризъм – културен, познавателен, религиозен, фототуризъм, празничен, и други.

            Те са много интересни като обекти забележителности от българското културно и природно наследство. Оброците са фактор, влияещ върху културната идентичност и чувството за място на хората, които ги почитат. Те имат много важно място в богатата обредна система на хората от Западна Стара планина, което е пряко обвързано с културната им и родовата памет. Традицията е до голяма степен обусловена от суровия и труден живот в планината, но и от вечната връзка на човека, роден и отраснал по тези места, с природата и заобикалящия го мир. Оброците са запазена древна култова традиция, като ритуалите, които се извършват, са смесица от езически и християнски практики. Древният езически произход на оброка се основава на култа към Майката Природа и преминава през вековете в почит към светец-покровител, като запазва своята символика в принасянето на жертва за благополучие. За развитието на културно-исторически туризъм е необходимо популяризирането на традиционния празник „оброк” и намиране на подходящи форми за „отварянето“ му към външни за общността посетители.

            Оброчните места са много подходящи за развитие на пешеходен познавателен туризъм. За тази цел Исторически музей – Правец разработи през 2013 г. тематичен туристически маршрут „Традиции и устойчивост“, чрез който туристи имат възможност да видят интересни оброчни знаци в общината с богата украса и интересна пластика. На много места край оброците са направени места за отдих. Така туристите могат не само да видят оброчния знак, но и да починат, да хапнат и да се любуват на красивата природа.

            Използвайки опита на музея в Правец, след 10 години, други общини също могат да изработят и включат подобни маршрути за обогатяване на своите туристически услуги. В района се срещат много природни и културни забележителности, които привличат многобройни туристи. Чрез подходящо промотиране, оброците и вековните дървета могат да обогатят тяхната програма. Посещението на оброчни места предоставя рекреационни ползи чрез възможности за отдих, дейности на открито и физическа активност, както и естетични, вдъхновяващи и духовни преживявания, които пряко допринасят за здравето на хората, за тяхното образование и цялостно личностно развитие.

            Оброците са интересни и за религиозен туризъм, тъй като през вековете са използвани от местните общности като храм на открито, когато същинският храм е разрушен или не съществува. По време на робството оброците са мястото, където населението изповядва своята християнска вяра на открито, близо до Бог, и най-вече свободно. Тяхното възникване и предназначение е пряко свързано с изконното желание на общността за общуване с Бога и осигуряване на благоденствие чрез посредническата функция на светеца покровител. Дори и днес, възстановявайки почитането на даден оброк, строейки малък параклис до него, или просто реновирайки оброчния знак, хората отново се обръщат към Бог и търсят връзка с него.

            Оброчните места са подходящи и за фото туризъм. Красотата на оброчните знаци (кръстове, стели, тотеми) предизвиква интерес у обикновените туристи, но най-вече у професионални и любители фотографи. Също така е възможно заснемане на цялостното честване на оброка, като културен феномен, което би дало възможност традицията не само да бъде описана, но и продължена. Чрез подобни записи, и по разкази на стари хора, могат да бъдат подновени изоставени стари оброци – днес или след десетилетия. Така оброчната традиция може да се съхрани и продължи по най-естествен и закономерен начин (Тодорова, 2016).

            Оброците са подходящи и за празничен туризъм. На самия празник се събират много хора на обща трапеза, с музика и танци, и това е празник на селото, рода или семейството. Лимитиращ фактор за туризма е, че почитането на оброка е веднъж годишно. Но пък обикновено всеки гост е добре дошъл да се присъедини и да се докосне до атмосферата на оброчния празник.

            И не на последно място, развитието на оброчните места като туристически обекти, би могло да носи популярност, имиджови и материални ползи за местната общност. В тази връзка предоставянето и търсенето на културни екосистемни услуги са ключови понятия, чието разбиране е много важно за правилното позициониране на оброците в туристическия бранш. С термина предоставяне на екосистемни услуги се обозначава капацитетът на дадена територия да осигурява специфичен набор от екосистемни продукти и услуги за определен период от време. Търсенето на екосистемни услуги се определя като сумата от всички екосистемни продукти и услуги консумирани или използвани на определена територия за определен период от време.

            Оброците като култови (свeти) места, които имат голяма духовно-религиозна стойност за хората, са добре запазени в Западна Стара планина. Оброчната традиция се практикува в района най-малко от началото на XIX век и е все още жива, жизнена и устойчива. Почитащите ги вярват, че оброчните места излъчват енергия, която отдават на природата и особеностите на местностите, в които са разположени, както и на мистична закриляща сила, която намира образ в конкретен православен светец-покровител. Оброците обикновено са свързани с обекти от природното и/или културно наследство. На тези места човек от векове търси и намира вътрешна сила, чрез сливане с природата, приемственост с предците и закрила от Бог. Тези места му дават духовно обогатяване, религиозно пространство, усещане за място и общностна принадлежност, културно наследство, естетическа наслада и други нематериални ползи.

            Оброкът е феномен, който задоволява едновременно универсалните и изконни човешки потребности за контакт с природата и връзка с Бог. Освен това, той допринася за изграждане у човек на усещане за единство, съпричастност и принадлежност с общността. Оброкът функционира само когато са изпълнени всички негови компоненти – място (природа), вяра (празник, светец, Бог) и общност. Така оброкът затвърждава родовите и фамилни връзки, формира съзнание за национална, културна и религиозна идентичност, както и уважение към природата. Духовно-религиозното значение на оброка, от една страна, и социалните му функции, от друга, определят съществуването и почитането му в един изключително динамичен исторически период от развитието на региона в социално-икономическо, обществено и културно отношение – ХІХ, ХХ и ХХІ век.

            Информацията, която носят оброчните места е огромна, многообразието в детайлите им е изключително голямо, и затова настоящето изследване не претендира за изчерпателност. Оброците следва да са обект на интердисциплинарни изследвания, тъй като са типичен случай за предоставяне на културни екосистемни услуги и други социални ползи от природата за хората. Интердисциплинарен подход е нужен, за да може да се постигне по-многостранно и ясно разбиране за същността и социалното значение на оброка като феномен, който е важен за благополучието на местното население.

            През вековете оброчните места неизменно запазват своето духовно-религиозно значение въпреки всички превратности на времето. Те напълно отговарят на описанието за „културна ценност“ дадено в чл. 7, ал. 1 и 2 на Закона за културното наследство, но въпреки това не са изрично упоменати като такава в чл. 6 на същия. Липсата на ясна нормативна регламентация ги прави незащитени като културна ценност, каквато несъмнено са. В тази връзка е необходимо изработването на картотека на всички оброчни места в страната и включването им като обекти на недвижимото културно наследство в подробните устройствени планове. Тяхното запазване в Западна Стара планина се дължи на вродената силна вяра на хората в тях, както и на различни инициативи за опазването им по места.

            За развитието им като туристическа дестинация е необходимо популяризирането на традиционния празник „оброк” и намиране на подходящи форми за отварянето му за външни посетители.

            И не на последно място, оброчната традиция може би най-добре илюстрира етимологията на думата „природа“. Освен всичко останало, тя носи и смисъл на „при-рода“, т.е. обединяване на заобикалящия физически свят с рода на човека, с цел постигане на духовен мир и материално благополучие. В тази връзка продължаването на древната традиция „оброк“ е много важно, за да съхраним нашите корени, това което ни прави българи, едно цяло, една същност, една нация.

Литература

Ангелов, Д. 1980. Богомилството в България. София, 68-69.

Бенчева, А. 2015. Село Хубавене – мое босоного минало. История, предания, легенди и личности. Враца, 80-85.

Беновска-Събкова, М. 1999. Оброците в Северозападна България: вид религиозно поведение в пост-социалистическо време. - В: Българска етнология, 25, №1, 70-84.

Борисова, 2011. Археологически проучвания на Исторически музей-Правец, през периода 2007-2010 г. Резултати, проблеми, перспективи. – В: Исторически корени и културно наследство на община Правец. Книга 2. София, 2011, 9-32

Вутов, П. К. 2003. Игнатица – древна и нова. София, 284-287, 387, 415.

Вутов, П. 2015. Оселна – селище от вековете. София, 208.

Гацин, Р. 2015. Божиите покровители в светогледа на българския северозапад. – В: материали „20 години конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура”. Варна, 2.

Георгиев, Г. 2019. Родословна хроника. Трудовец, 83-92.

Георгиев, Л. 1971. Из миналото на село Скравена, Софийски окръг. София.

Герлах, С. 1976. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. С.

Гълъбов, Х. 1994. Зверино. София, 24.

Гьошев, И. 2015. Из историческото минало на село Заселе. Ръкопис, обработен от В. Дичева и публикуван на http://www.bashtina.org/ .

Дамянов, Р. 1990. Село Люти дол в миналото и сега. 52-60.

Дикова-Иванова, Г. 2011. Оброци и оброчни места. – В: Исторически корени и културно наследство на община Правец, С., 53-72.

Дикова-Иванова, Г. 2016. Оброците в Правешко – една устойчива традиция. – В: Исторически корени и културно наследство на община Правец, С., 137-155.

Дикова-Иванова, Г. 2020. Оброците в Средна Западна България (община Правец, Ботевград, Етрополе, Своге, Мездра, Роман). Дисертация, Великотърновски Университет „Св. Св. Кирил и Методий”, 14-36.

Диков, И. 2007. За родния край. София, 111-112.

Дилчев, Ат. 1997. Радотин/а/ в Пусто Загоре. Историческо минало и развитие. София, 132-135.

Димитрова, М. 2018. Оброците на село Лик – минало и настояще.

Донев, Г. 1970. История на с. Осиковица – Софийски окръг. София. Предадена на съхранение в Исторически музей Правец, Инв. № 413 І/1, 1985 г., 225-226.

Етнография на България, т. ІII. Издателство на БАН, София, 1985 г., 130, 148.

Закон за горите. 2011. Обн. ДВ. бр.19 от 08.03. 2011 г.

Захариева, И. 2002. Село Зверино – бит и традиции в края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Враца, 104-107, 128.

Иречек, К. 1978. История на българите (с поправки и добавки от самия автор). С., Наука и изкуство. http://www.kroraina.com/knigi/ki/ 

Йонов, М. 1979. Немски и австрийски пътеписи за Балканите, ХV – ХVІ в. С., Наука и изкуство, 91.

Каменова-Борин, А. 2013. На църква да идем, оброк да сторим. Монтана.

Кусев, Ц. 2008. Народни празници, обичаи и традиции. Библиотеката на НЧ „Тодор Пеев 1871“ гр. Етрополе, 138-140.

Лилов, Н. 2008. Ботевградското село Липница. Ботевград, 22-25.

Луканов, Ц. 1984. Минало, бит и обичаи с. Осиковска Лъкавица, Софийски окръг. 8.

Любенова, И. 1996. И гробовете умират. София, 162.

Маринов 2003: Д. Маринов. Избрани произведения. Том. І (2), София, 2003.

Марков, Д. 2009. По стъпките на историята – Новачене. Ботевград, 34-35.

Мутафов, В. 1989. Оброчищата като култови обекти. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура, С., 134-222.

Нанов, М. 1999. Джурово. София, 45.

Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България 2013 - 2020 г. 2013. Министерство на земеделието и храните на Р. България.

Нинов, В. 1977. Исторически дати за село Калугерово. в-к Правешки глас, бр. 2/1977 г.

Нитов, В. 2004. История на село Своде. София.

Нитов, Й. 1999. Миналото на село Караш, Врачанско – краеведско изследване. Кн. І и ІІ., Враца, 109-113.

Павлов, Цв. 2000. Село Рашково в миналото и сега – социално-икономическо, демографско и духовно развитие. Част Втора – Из духовния живот на рашковци. София, 2000 г. Стр. 71-117

Петкова, М. 2012. Оброчищата – опит за класификация. – В: Етнологията в България – история, методи, проблеми. София, 388.

Петкова, М., С. Петков. 2009. Брусен среща с историята. 29.

Петков, И. 1982. Страници за историческото развитие на село Бов. http://www.promacedonia.org/giliev/bov/index.htm

Петков, Й. 2005. Равнище. София.

Петков, П. 2010. Камено поле. Враца, 22-23, 52-53.

Петров, П., Х. Гълъбов. 2001. Върбешница. София, 198-201.

Раденков, Г. 2003. Село Свидня: Минало, етнографски поглед, родословия. София.

Ранков, Г. 1994. Страници от историческото минало на село Губислав, Софийска област от неговото създаване като населено място до настояще време. http://gubislav.bashtina.org/ .

Стаменова, Ж. 1985. Родови празници и обичаи. – В: Етнография на България, т. ІІІ., С., 139-158.

Стойнова, В. 2006. Скравенската Мала Света гора. Брошура, Ботевград.

Странчански, Н. 2005. За Странческия род и още нещо. Лютиброд, 112.

Тагамлицка, Г. 1938. Етнографско и езиково изследване на гр. Етрополе. 71-78. https://legendsseekers.travel.blog/ 

Тодорова, З. 2009. Предистория на оброчните кръстове. МАБИК, конференция.

Тодорова, К. 2016. Специализирано проучване „Оброци и оброчна дейност в Искърското дефиле“. Своге, 3, 36, 66, 72-73, 75. http://www.vr-balkan.net/bg/spetsializirano-prouchvane-obrotsi-i-obrochna-deynost-v-iskarskoto-defile/.

Тодоров, В. 2001. История на Гурково. Ботевград, 54.

Тодоров, Г., И. Борисов. 2002. Люти брод праз вековете. Люти брод, 34.

Тончовски, Ц. 2013. Синьо Бърдо – минало и настояще. Враца, 206-209.

Христов, П. 2004. Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век. София.

Цветкова, Б. 1975. Френски пътеписи за Балканите, ХV-ХVІІІ век. т. І от Чужди пътеписи за Балканите. С., Наука и изкуство.

Цветкова, Б. 1981. Френски пътеписи за Балканите, ХІХ век. т. ІV от Чужди пътеписи за Балканите. С., Наука и изкуство.

Цветков, Ц. 2000. Село Рашково в миналото и сега – социално-икономическо, демографско и духовно развитие. Част Втора – Из духовния живот на рашковци. София, 71-117.

Dodev, Y., M. Zhiyanski, M. Glushkova, W.S. Shin. 2020. Forest welfare services - the missing link between forest policy and management in the EU. Forest Policy and Economics, 118, 102249, Elsevier, 2020, DOI: https://doi.org/10.1016/j.forpol.2020.102249

CEU, 2019………………

MAES (Mapping and Assessment of Ecosystems and their Services). 2013. An analytical framework for ecosystem assessments under Action 5 of the EU Biodiversity Strategy to 2020. http://ec.europa.eu/environment/nature/knowledge/ecosystem_ assessment/pdf/MAESWorkingPaper2013.pdf

MEA (Millennium Ecosystem Assessment). 2005. Ecosystems and Human Well-being: Synthesis. Washington, DC: Island Press.Muller & Burkhard, 2012.

TEEB (The Economics of Ecosystems and Biodiversity). 2010. Mainstreaming the Economics of Nature: A Synthesis of the Approach, Conclusions and Recommendations of TEEB. Geneva: TEEB.

Potschin-Young, M., B. Burkhard, B. Czúcz, F. Santos-Martín. 2018. Glossary of ecosystem services mapping and assessment terminology. One Ecosystem 3: e27110, 26. https://doi.org/10.3897/oneeco.3.e27110

Информатори / Автори
Галя Дикова-Иванова,Исторически музей - Правец; Йонко Додев, Институт за гората – БАН, София
Хубава си, моя горо, 2024