ЛЕСНИЧЕЯТ АЛЕКСАНДЪР МЕЧКАРСКИ – ЕДИН ОТ СТРОИТЕЛИТЕ НА СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКА ВРАЦА

 Парк „Хижата” е любимо място за разходка, спортуване и социални контакти на врачани някога и сега. Малко са тези, които знаят неговата история и още по-малко тези, които са чули името на Александър Мечкарски, който създава и години наред се грижи за това пространство с любов и професионализъм. Държавен лесничей, един от първите организирани туристи, дарител за построяването на хижата, почетен член на ТД „Веслец”.

    Роден е през 1880 г. в семейството на Георги и Гена Мечкарски. В „Културно-политическа история на Враца” авторът, Димитър Йоцов , изрежда 35 врачански рода от „Възнесенската част” на града. Oт тях „произлизат”  някои от „централните личности, които играят роля в живота и развитието на Враца през ХIХ столетие”. Един от тези родове е Мечкарския. Какъв е поминъкът на фамилията не се знае със сигурност, но явно са видни граждани, защото през 1890 г. Георги Мечкарски е избран за общински съветник в екипа на Цено Леонкев. Според посочения по-горе източник семейството принадлежи към „занаятчийската и земеделска класа”. Пак там се споменава като  популярна личност от преди Освобождението Кръстю Мечкарски Хекимина. Можем само да гадаем дали този човек се е занимавал с лечителство, или прозвището е случайност. От 1872 до 1890 г., в  дома на Георги, на бял свят се появяват шест деца – Екатерина, Кръстю, Аника, Александър, Еленка и Христо.

     По сведение на Сава Любенов Савов, внук на Александър, двамата с Христо следват в Прага – единият лесовъдство, другият право. Последният през 1933 е избран  за помощник-кмет на Димитър Сараджов, а в следващите години е общински съветник. Бил е областен управител във Враца, а след промените през 1944г. е арестуван и нищо повече не се знае за него. Според непроверена информация от друг източник е работил в криминалната полиция.

     Фамилната къща се намира на „петте кьошета”, ъгъла на ул. „Леонова”  и ул. „Константин Фотинов”. Направена е през 1890 г. Тя представлява три отделни жилища със самостоятелни входове и две стаи за магазини, което насочва към търговията като дейност. И сега входовете са пет. През 1912 г. Александър построява собствена къща на „Константин Фотинов” № 11 или 13 (сегашна номерация), което означава, че следващите парцели също са на семейството или това е бил един голям двор, продаден в следващите десетилетия заедно с две части от фамилния дом. Съпругата му се казва Ружа Спиридонова (родена в Севлиево), имат две деца – Божидар и Надежда. Последният собственик, наследник на едната трета от къщата, син на Емилия - дъщеря на Велислава и внучка на Христо, е доц. д-р Тодор Иванов Димитров-Мечкарски, преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство, който приема за артистичен псевдоним фамилията на майка си.

      От 1906 г. Александър  е лесничей в Берковица, в края на годината негов район е и Белоградчик. В някои документи е назован „лесничей”, в други „държавен лесничей”. До него са свеждани за изпълнение заповедите на горския инспектор за назначения, уволнения, разрешаване на спорове за граници на гори, ливади, совати ( пасища ) и др. В Заповед №8 от 16 януари 1906 г. се заповядва на „берковския лесничей Александър Мечкарски“ да глоби горския стражар, който „постоянно стоял в канцеларията на общината и при всичко, че му е правена забележка, той продължавал същата практика”. Със Заповед № 9 от 17 януари 1906 г. на „Господину Берковскому лесничею Александър Мечкарски се възлага да уволни Фердинанд Владимиров от Краводер за самоволно отсъствие от участъка от 15 декември 1905 г. до 1 януари 1906 г.”. Следват още осем заповеди за глоби и уволнения.  От 2 декември 1908 г. се споменава като Врачански лесничей.  Прибира се в родната Враца, когато за по-модерния облик на града като че ли се грижи само туристическото дружество.

    През 1900г. 41 видни граждани учредяват четвъртото в страната и единственото със запазена протоколна книга сдружение на любителите планинари – ТД „Веслец”. Още в 1902г. те изискват от Горския отдел на Министерството на земеделието семена, за да залесят хълма Калето. През 1903г. Методи Маждраков лансира идеята за „направа” на „туристически локал”, а на следващата година събират 50 лева и регистрират фонд за строежа, който се попълва много бавно. В Протокол № 4 от 30 март 1904 г. четем: „Много хубави местности около Враца нямат названия и затова на тия хубави места да се дадат имена, отговарящи на мястото, което заемат във Врачанския балкан, тяхното историческо и икономическо значение”; „да се поставят показатели на съмнителните  разклонения на пътеките”; „най-близката околност на града, поради немилостива човешка ръка, е оголена и застрашава града от наводнения и трябва да се залеси планомерно и постепенно като се търси подкрепата на Врачанската градска община и лесничейството”; „ пътят до Вратцата да се залеси от двете страни като се искат от разсадника дървета безплатно”. В отчетния доклад за 1905г. се говори за „апатията” на врачанската интелигенция, която „по-обича да прекарва кафенеджийски живот в празничните дни, отколкото да се хвърли в прегръдките на майката природа”.

     От този период има налична информация за още трима служители  с фамилия Мечкарски – Велю и Григория, издържали изпит за горски стражари, и Димитър, който е лесничей. През 1911 г. се появява ново наименование на ведомството – Врачанско административно лесничейство. Архивът приключва  през 1923 г.  Останалата част вероятно е в Монтана, поради някакво преструктуриране.

      В следващите две десетилетия името на Александър Мечкарски откриваме в протоколите на Общинския съвет и на ТД „Веслец”, дейността на което замира по време на войните. Пак по сведение на Сава Савов, чийто баща е офицер във Враца, дядо му участва във Балканската война в битката при Чаталджа. Баба му Ружа съхранява много снимки и картички, изпращани от фронта, които за жалост не са запазени. Зетят на Александър, съпруг на Надежда и баща на Сава се сражава за Ниш по време на Втората световна война. Уволнява се и завършва архитектура. До пенсионирането си работи като главен архитект в Дирекцията за изграждане на центъра на София.

     Чак през 1925г. с Писмо № 11 от 27 март ТД „Веслец” „моли да му се отдаде общинско място в местността Калето за залесяване”, а в Протокол № 12 от 11 април се обсъжда искане за строеж на хижа. На 12 юни (Протокол № 20 ) Общинският съвет решава: „На ТД „Веслец” се дари в собственост 500 кв. м. в м. Калето, в която да построят хижа, а останалата част да им се даде във владение за залесяване”. Само за една година хижата е построена с доброволен труд и дарения от 77 частни лица и 13 обществени организации, банки, фабрики, Врачанската митрополия, общината, които събират 144 590 лв. и много строителни материали, дограма, обзавеждане, книги. Александър Мечкарски дава 1000 лв.

      В Протокол № 19 от 20 май 1925 г. на Общинския съвет  е споменат като председател на комисия, която „ да установи достатъчна ли е мерата за паша на добитъка и да потърси още за задоволяване на нуждите”. В следващите две години, друга комисия, където участва като „държавен лесничей” се занимава с определяне на границите на „спорен соват”.

От лятото на 1925 г. до 8 ноември 1926 г. хижата е построена. Започва залесяването на хълма. Общинският съвет разрешава на туристите и на членовете на Врачанската ловна организация да отбиват временната си трудова повинност в работа, която да бъде определена от самите ръководства. Подобряват се и се правят нови „пътища от града до туристическия дом и се залесява около същия”. Мечкарски  отговаря за стопанската дейност и получава задача да „обърне” хълма на парк.

През 1936 г. Общинският съвет дава 5 дка. от общинската мера в местността Басака за общински разсадник за „развъждане на дървета за градските улици и други обществени нужди”. Най-после е оценена необходимостта от подобаваща градска среда.  На 10 декември 1936 г. е решено „постоянното присъствие да проучи и в следващото заседание да докладва къде могат да се определят места за направа на парк и квартални градини”. Само след два дена техническата служба предлага подходящо за парк място с граници „ река Лева и улиците: Трапезица, Венеца, Рупел, Беласица, Средна гора до Скакленското дере и до местността Калето, около 400 – 500 дка. Част от този терен вече е залесен с борови дървета и са прекарани няколко алеи”. Всичко това се случва по идея на туристите и с личното участие на Александър Мечкарски.

     Пак по тяхна инициатива през 1936 г. е  каптиран  изворът Крушовица, до който отсяда за почивка Ботевата чета преди сражението. Направена е чешма с барелеф на поета  (сега мястото е обрасло с бурени и храсти ) и 30 дка. наоколо са обявени за парк. В същата година 247 дка. около паметника на Околчица, чиято първа копка е направена през 1901г. и който, най-после, след 35 години, е готов, получават статут на „национален парк, строго охранителна горска площ” по Наредба и закон за защита на родната природа.

     Александър Мечкарски умира  през 1942 г. Получава инфаркт на работното си място, високо във Врачанския балкан, откъдето е свален с техника на военните.

     В негова памет и в  паметта на десетки наши съграждани , сътворили най-емблематичния архитектурен паметник на града - Хижата, трябва да осъзнаем, че паркът на хълма Калето е културно пространство и се нуждае от нашата грижа, отговорност и любов.

 

БЕЛЕЖКИ

Благодаря за съдействието на Сава Савов, внук на Александър Мечкарски, и на Ралица Цветкова от Регионалния исторически музей във Враца, правнучка на Христо Мечкарски.

 

В статията са използвани текстове от протоколите на Община Враца от 1925 до 1940 година, първата протоколна книга на ТД „Веслец”, Заповедните книги на Врачанското лесничейство от 1900 до 1923 година и Албум на дарителите за построяване на Хижата, които се съхраняват в Държавен архив – Враца:

фонд 232, опис 1, архивни единици 1 – 11;

фонд 203к., опис 2, архивна единица 1;

фонд 28к., опис1, архивни единици 25 – 34;

фонд 28к., опис 2, архивна единица 4;

Бочев, Димитър, История на Туристическо дружество „Веслец“ Враца 1900 -2000 год. БГ ПРИНТ-ООД, 2002г.

Информатори / Автори
Бойка Лозанска / Хубава си, моя горо, 2024