Жива вяра - Врачански край


Служби и оброци на свети Георги в планината и край реката


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Служби и оброци на свети Георги в планината и край реката

По материали от селищата по Искърското дефиле – Дружево, Оплетня, Зверино, Зли дол и Игнатица
 
Искърският пролом e най-дългият и най-впечатляващият природен феномен от този род в България. Величественото дефиле в Западна Стара планина свързва Софийската котловина с Дунавската равнина. Мястото е определяно като изключително интересно от геоложка гледна точка, тъй като проломът представлява напречен разрез на Старопланинската верига. Районът е наситен с природни и културно-исторически забележителности.
Красивите местности покрай река Искър са обитавани от най-стари времена. Многобройните археологически находки – надгробни могили и артефакти, исторически, езикови и етнографки извори, представящи културата и бита на народите, населявали тези земи, са красноречиво доказателство в подкрепа на твърдението ни, че тук е имало живот от праисторическо време и той не е прекъсвал за дълги периоди. Най-ранните, установени засега, селища в изследвания район са от края на медно-каменната епоха (V-IV хил. пр. Хр.), разположени на естествено укрепени и защитени места. Такова е локализирано в м. Градището при Елисейна, където има останки и от късноантична и средновековна крепост. Тази топографска приемственост вероятно е валидна и за другите антични и средновековни градища в Искърското дефиле. Все още личат останките от поселенията на траките, десетки антични и средновековни крепости и селища: Осиковското, Лакатнишкото и Дупнивръшкото градище, Градо при Оселна, Златишкото градище в землището на Зверино, Калето при Игнатица, Заград, Шишмановото кале и Коритенград при Лютиброд. В тяхното разположение е установена закономерност: всяко едно има визуална връзка с други две съседни, което предполага размяна на светлинни или димни сигнали.
Обликът на стопанските дейности в изследвания географски ареал се определя от планинското животновъдство и земеделие, със значителен дял на рударството. Планинското земеделие е свързано с облагородяването и превръщането на гористи местности в орници – трудоемък, но необходим процес, който продължава чак до средата на ХХ в. Липсата на достатъчно обработваема земя, която да задоволи нуждите на нарастващите домакинства и техните стопанства става причина и за основния начин на съществуване на селата още преди Освобождението – не съборно, а разпръснато по махали, колиби и кошари. Разбираемо Гергьовден е най-големият пролетен празник тук –със задължителни общи трапези, с особена почит на оброците и службите в чест на закрилника на пастири и земеделци.
Оброчищата заемат особено място сред свещените места на Врачанската планина, Козница и Ржана. Те носят в себе си знаците на древни знания, вярвания и практики, посветени на митичния стопанин закрилник и в същото време сами по себе си са знаци за християнското преоткриване на връзката между земното и божественото. Места, където се срещат старинна магическа обредност, чисто народни обичаи, църковно-религиозни ритуали и символи. Тяхното възникване и предназначение е пряко свързано с изконното желание на общността за общуване с Бога и осигуряване на благоденствие чрез посредническата функция на покровителя – стопанина, светеца. Мястото им в богатата обредна система на планинците от Искърското дефиле е пряко обвързано с културната и родова памет и традиции, до голяма степен обусловени от суровия и труден живот в планината, но и от вечната връзка на човека, роден и отраснал по тези места с природата и заобикалящия го мир.
В проучване на Природен парк „Врачански балкан” и Областна администрация Софийска област, проведено от януари до юни 2016 г. успяхме да опишем 118 оброка и оброчни места, които се намират в землищата на 11 селища, разположени на двата бряга на река Искър от Дружево и Лакатник до Лютиброд – селища, погранични за ПП „Врачански Балкан”.[1]
Тук представяме оброците и службите, посветени на св. Георги: три оброка – в селата Дружево, Зверино и Игнатица, допълнени от общите трапези на Гергьовден в Оплетня и Зли дол. Всяко оброчище е разгледано в рамките на оброчната система на региона и селището и в контекста на традиционния календар на планинците. Хронологична рамка – от нач. на ХХ в. до наши дни. Описани са оброчните знаци, патроните и обредността, свързана с жертвата – курбан за всеки изследван обект.
Дружево
Селото до 1952 г. носи името Дупни връх. Намира се в Софийска об­ласт, община Своге, на 33 км северно от гр. Своге, в Дружевската/Дупнивръшка седловина. Състои се от отделни махали, разположени от 800 до 1000 м надморска висо­чина. Днешното село е възникнало в края на XVIII и нач. на XIX в. Първите жи­тели, преселници от близки райони, намират тук добри условия за препитание, но землището е обитава­но от дълбока древност. Седем са неизследваните тракийски могилки, наричани от местните „буци". Запазени са останки от основи­те на две стари църкви. Едната е в центъра на Дружево, а другата – в ниско планинско дере, под днешното село в м. Манастира. Според предание там е съществувала голяма махала, но след превземането на Видин, турците я опожаряват. Основен поминък земеделие, живот­новъдство и дърводелство. През ХХ в. хората от селото намират препитание в мините и металургичния завод в Елисейна. Първото училище е отворено през 1860 г.[2]
Събор на селото някога празнували и на Спасовден, и на Димитровден, но днес е останал само този на Спасовден. През ХХ в. действаща черква в Дупни връх/Дружево не е имало, хората се черкували, женили и кръщавали в съседното Осиково/Миланово –  в старата църква в махала Старо село.
Останки от стар манастир и църква. Според фолклорни данни, събрани през 1927 г., мястото е заселено около 1760 г. като първоначално дошлите от софийските и врачанските села се установили в м. Селището: „Селото е пръснато, а само около 20-30 къщи са групирани около тогавашната черква и училище. Знае се, че черквата е осветена 1860-1870 год., а неколко години преди това е била построена от букови дъски.[3] В района на селото има развалини от стар манастир, а м. Църквището е „много старо черковно место“, твърдят местните жители.
Оброци и служби. По време на нашето теренно проучване успяхме да съберем данни за седем оброчни места, разположени в знакови за селището местности, за обредните действия някога и подновената служба на курбаните днес. В спомените на местните като особено събитие е „запечатена” общата трапеза на Гергьовден при оброка на Градище. Дори „по комунистическо” се опитали да подновят курбана, макар тогава да се събирали на общи трапези на 1-ви май. Оброкът при вековното дърво е смятан за най-старото и свято място в селището и днес.
 
Оброкът на Гергьовден на Градището
 
Стар оброк до вековен дъб на полянка сред горичка във високата част на Градището. На оброчното място до вековното дърво има два каменни кръста. Единият е от началото на ХХ в., според местните – от 1915-16 г., с релефни изображения на соларни символи и християнски знаци (слънчева розета, но и антропоморфно представяне на слънцето - божеството, кръстове и др.) и внушителни размери – 1.70 м височина и ширина на раменете 0,80 м. Пред него е запазен, макар и счупен, още по-стар, по-малък кръст от бигор. „Имало е дъб, още по-голем от този. И на същото место израства този, който е може би на 200 години, може и повече” (СИС).
 
*Градището – домът на цар Константин и Царица Елена
Местността е белязана с легендарен ореол, подобно на Осиковското, Лакатнишкото и всички останали градища по дефилето. Легендите и преданията го отнасят към култовите обекти, посветени на Бога Слънце и неговите християнски заповедници светците Константин и Елена. „Градището е много стар оброк – още от преди латинско време още. Имало оброци – два са били. Един е на местото на тоя, който е сега – и стария си седи кръст до него, знаеш го, бигор. Имало е и още един – точно в средата на Градището. И той, дедо Петър, ми казва, че това е било летна вила ли е, резиденция ли е, сгради, постройки и тука са идвали летото царица Елена и цар Константин. Имали са сгради – Градището. Отдолу казват, че е имало кухина, голяма кухина – пещери и вътре тунели, такива работи. Имало вода. Изворна вода. И сега нали извира – над Градището към Бьоринов трап извира вода – точно по средата на Градището и на Стубел – почти на едно и също ниво от двете страни на тази височина извира вода. Оттам са черпили вода. Имало е подземен тунел – далеко излизал”(СИС).
Имало още един каменен кръст – той бележел гроба на голям воин, паднал тук в сражение „още по времето на цар Константин и царица Елена”, твърдят местните жители.
Легендите и преданията за летния царски дом на Константин и Елена на Дупнивръшкото градище са част от интересен цикъл, посветен на Св. Царей. В него влизат фолклорни материали за няколко природни забележителности и градища в региона – Божия мост (естествен скален мост) при с. Лиляче, Врачанско, Баните – пещери с езера при прохода Вратцата и също там – Колесницата – скална група на билото на масива, както и Костадин камик  при с. Лехчево, Монтанско. Всички те пазят древния култ към слънцето и са сочени от народния разказвач за домове на светците, „слънчеви заповедници”.
*Дъбът – свещеното дърво на планинците
По време на нашите теренни обиколки през 2016 и 2017 г. видяхме оброци до стари букове, върби и явори, черници, круши и орехи, но дъбът е свещеното дърво на планинците от дефилето. На голяма част от запазените оброци и в многобройните разкази свещенодействието се извършва до вековни церове, които пазят спомен за общите трапези на поколения. Под техните клони хората давали и продължават да дават жертва за здраве и придобив, правели молебени за дъжд или връзвали обредни люлки на Великден и Герьовден. Вековните дървета и тези до оброци, параклиси, църкви и манастири са почитани от всички – ако отсечеш такова дърво и дори само клон, ще се разболееш и умреш, вярват старите. В селищата от дефилето се знаят такива случаи, които се помнят и припомнят за поука. Записахме ги и ние. Интересно е преданието за  оброчното дърво на Градището в Дружево – за малко дъбче, израсло от старо вековно дърво, което днес вече е на повече от два века. Дървото на живота – тази универсална митологема, във варианта оброчно дърво – път между световете, здраве, сила и безсмъртие, закрила свише.
 
*Традицията на Гергьовден: курбанът, хлябът и трапезата
 „Много хубав курбан! Целото село излиза и носи по едно агне от къщи и в един кръг така се нареждат – секи си знае местото къде му е” (ЕАН).
„Гергьовден ние си го честваме на оброк и секи си коля агне. Коляме си на Гергьовден ягнето, сложиме му венче, прекадиме го некой  път на живо и тогава са заколи. И на Гергьовден са пълни, пече са. И зимаме го цело, как си е цело – на оброко. Там си имаше трапези така те – наредено и секи си знаеше къде му е местото – кой къде си слага. Слагаме агнето, слагаме колак – така викахме на хлеба.
Омесен хлебо и нашаран околе и тогава имахме селски коняр и за коняро нали са е резало парче от хлеба… И като омесиме хлеба, на средата сложиме дупка – точно на средата и тогава, на единьо край са изреже те така те малко на ъгълче и това от дупката до ъгълчето се режеше за коняро. И тогава попо – като отидехме – и четеше. Нали – има си оброк, цветя си носиме, свещи – и прекади. Като прекади и почва да взема… Сега попо взимаше плешката и долната челюст от агнето и от колако си отреже. А некой, нали ако му е по-малко ягнето, той слагаше пари. Сложи пари на агнето и той земе или челюстта, или само плешката и парите. Едното остава от тия работи.
И тогава си седаме. Вино са носеше. И си прекади попо и си тогава седаме и почваме да си чупиме, нали и си ядеме. Даже нали ние сме наседли така те (в полукръг около оброка на поляната – б.м.) и ни канат хората – ти си земеш от техното, те – от нашето, нали, караме си така те наред там. Ядене, пиене на ливадата там…
[…] Тогава, като си прекадиш на Гергьовден, значи може после да си носиш на всички – на лоши работи, на такива работи (на помени), но требва най-напред да си прекадиш  на хубаво. (СЙН)
Изборът на жертвено животно и практиките, свързани с него, ни насочват към библейския мит за „Аврамова жертва”, но и към едни по-древни представи и практики, свързани със света на мъртвите и божествата на отвъдното. Овцата и овенът са свещени животни. Те, като и „младището” – агнето, са „Божии избраници” и предпочитаната жертва за оброчната трапеза. Някога подборът е бил „строг” – спазвали се редица изисквания към жертвата – да е първородна, да е мъжка (ако е за мъж светец – дава се овен, за жена – овца/, да е здраво – най-хубавото животно в стадото. На Гергьовден не само тук на оброка, а общобългарски обичай е жертвата да бъде специално гледано и наречено за деня агне.
Магическа сила има и млякото – обредно издоено и приготвено по традиционен начин. Задължително на Гергьовден се носи на общата трапеза първото мляко, млечница и „пресно сирене”. Вкусвайки от млечницата и напивайки млякото, стопаните един друг си благославят стадата: „Да ти (х)илядат и мильонат!” Обичаят един други да си „накусват” обредно първата млечница и сирене на Гергьовден и да си благославят стадата, къщата и домашните животни именно на тази обща трапеза е разпространен повсеместно из селищата по дефилето – регистриран от нас и в Дружево и околните села, в Оплетня, та до Зверино и Игнатица.
Освен на Гергьовден на този оброк до вековния дъб селото се събира отново при суша за общ молебен. „А и правехме кога не вали, правехме молебен. Кога не вали дъжд, правехме молебен. Попо си чете – една година, помна значи… На същото място са прави молебен за дъжд. Събират са сичките, къде си ходехме – селото. И тогава попо чете, чете, прави молебен и като са създаде един облак и като удари значи, та си не моа дойдеме! Дъжд, тогава, същио ден, кога направи молебена”. (СЙН)
 
Други оброци:
Оброк на Петровден на Чудил. Оброкът е подновен, като се служи на същия патрон, но обща трапеза се прави в селото „три къщи са там и са редат – колат овца”. Оброк на Говежди кръст в м. Крушите. Стар оброк, на който се служело на Горещниците –Горщците, както го наричат тук. Службата на оброка е преустановена в средата на ХХ в., след което не е подновявана. Оброк на Илинден в подножието на връх Гарванец – „Пенчовия кръст”. Стар оброк, празнуван на Илинден до средата на ХХ в. Подновен от Евгени Николов от рода Пенчовци, когато станал кмет на селото през 2005 г. „Той е родов оброк, защото съм чул, баба ми е казала, че са хилядили. Нали като та благославят некога и речът: „Да илядиш!” (ЕАН).Оброк на Илинденския кръст на Остреница. Междуселски оброк, на който се събирали хора от съседни махали на Губислав и Дружево. Службата на него не е подновена. Оброк в м. Дел; Оброк на Бигоро – не са действащи.
 
Оплетня
 Селото е разположено в полите на южния склон на Врачанска планина. Започва от долината на река Искър и „пълзи” нагоре по стръмната долина на река Бяла вода. Историци­те смятат, че землището е обитавано от траките, а днеш­ното поселище датира от преди XIV в. В турски докумен­ти от XVI в. се среща като село Оплатна и със сегашното си име.
Според авторите на популярния сборник „Българското село”, издаден през 1930 г., „името си е получило от лъкатушната и непроходима балканска местност Оплетня”. Начинът на изграждане на къщите, оплетени от лескови пръчки, дава и името, твърдят днес неговите жители. Според трета легенда името на селото идва от тъмните векове на робството, когато поробители оплели косите на една непокорна мома за най-голямото дърво. Основният поминък бил риболовът, планинското животновъдство и земеделието, рударството – ­характерно за селищата от региона. През ХХ в. хората търсят препитание в мините, в завода в Елисейна или в железниците.
По време на нашето теренно проучване през 2016 г. успяхме да се срещнем с 97-годишния дядо Мито Петков и с неговите деца и 91-годишния дядо Петър Христов. Най-старите жители на селцето си спомниха своето детство и младост, разказаха за селските празници и делници, общите трапези, люлките и оброците.
Според тях някога селото празнувало два събора – на Св. Дух и на Архангеловден. Тогава свирела някоя от духовите музики на съседните села – Осиково, Очин дол или Елисейна, тъй като селцето е малко и нямало собствена музика. Нямало църква, нямало и поп. Венчавали се и се кръщавали в Елисейна, а на двата курбана кадели селските първенци. Обща трапеза на Гергьовден редели сред селските гробища, а край реката и на Дъбо се люлеели за здраве на Великден. Двата оброка, които някога са поддържани от хората в Оплетня, са разположени от двете страни на река Искър. По-старият оброк е бил в селото до училището - Оброк до дъбо край училището, а другият – в м. Ливагето и обслужвал тринайсетте кошари, които са се намирали там. И двете оброчни места се познавали отдалече по двата вековни дъба. И на двата оброка се е служело до 50-те години на ХХ в., след което службата се преустановява и днес в селото, което наброява около 80 жители, предимно възрастни хора, няма действащ оброк.
 
* Великденски люлки, Гергьовски трапези.
„На събора и на Великден до реката имаше черница и връзваа люлки и се люлеят. Имаше и малко равно место до нея и там правеа хорото. На Стояновия ток – на това место там са играеше хорото” (ДНП). „Имаше един голем дъб и некога на Великден са връзваше въже и правеха люлка – до самото училище” (КДВ).
„Като традиция помна. Черква немаме, а секи ше си заколя животно - Гергьовден. Тука целото село имаше животинки. […] Секи човек си гледаше и кози, и овци. Ние имааме около 37-38 овци и 15 кози. Я имах по-мъниък брат и си ги гледахме ние – я не съм одил на работа докато отидох войник. […] И опечат – най-много яганца печеа и одеа в гробищата доле го отнесат – секи. На средата на гробищата си слагат – секи – един до друг.
Ше дойде стоката на обед. Издоят най-напред звънчарката. Ама издойват и кози, и овци заедно, сварат млекото, прават го на млечница и около дванайсе часа се събират доле в гробищата, слагат го така околе – на кръг. Секи си знае. И одим на секи. Ше зема от твойто млеко и ти викат: „Да ти илядат и мильонат!” – така благославят стоката. Секи оди и ти гребе от това – от млекото, а и месото. И кога станат, та си тръгнат, тръгат напред най-първата невеста коя е, она тръга напред и другите – по нея. Тука, дека ни е сега мосто, имаше дървен мост на рекичката – минават невести и млади мъже с прътове ги лискат – за да вали дъжд. Едни отгоре, едни отдоле и тия, невестите, кои са най-пъргави, претицват напред” разказва 97-годишния дядо Димитър Петков.
Зверино
Разположено на двата бряга на р. Искър, при устието на р. Златица (ляв приток на Искър). Тук са открити артефакти от тракийски и късноримски поселе­ния. Основано е върху развалините на голямо средновеков­но селище. В местността Слого  е разкрит средновековен некропол с християнски погребения и накити от XII до XIV в. Иметона селището се среща в османотурски документи от 1430 г. - Изверине. В Джурилова глава личат развалини от голяма средновековна охранителна крепост, разположена на стар римски път. В квартал Оданат е открито сребърно съкровище - накити от XV в. и турски и западноевропейски монети (Николов 1996).
Съществуват няколко предположения за възникването на наименованието (според народната етимология), в основата на които стоят легенди и предания. Най-разпространен е разказът за Печената църква, дошъл от времето на турското робство. Тогава селото било разположено „през Искъра” и веднъж по Великден, когато хората били в църквата, минали черкези, затиснали входа и я запалили. Изгоряла църквата, изгорели хората. Така останало името на местността. Останалите живи много боледували и умирали млади - от влагата и липсата на слънце. На левия бряг на Искър било слънчево и хубаво, но диво - никой не ходел там. Пръв се преселил някой си Нено и заживял в дивото, при зеверовете - от там Звер-Нено - Зверино. Последвали го и други (Зверино 1990; Захариева 2011).
Църквата„Св. Димитър”, осветена през 1907 г. на Димитровден от Врачанския митрополит Константин, е построена върху останки на по-стар храм, известни сред местните като Катакомбата. Храмът е разположен в гробището до р. Искър. В строежа с труд и пари участвало цялото село. От следващата година до ден днешен на втория ден след Димитровден се прави селският събор. Паметникът, „издигнат в чест на падналите борци в Турско-българска­та война 1912-1913 г.", се намира в църковния двор. Параклисът „Рождество на Пресвета Богороди­ца” е изграден през 1995 г. в двора пред черквата от майсторите, правили разширението на храма. В легенди и предания до нас са достигнали сведения за съществували в миналото християнски светилища като Църквата в м. Поп – малка каменна църква, която обслужвала махалите Бела вода, Равна и Слатина.
По време на нашето теренно проучване успяхме да опишем петнадесет оброка – на повечето от тях се служи и днес. Хората, които поддържат или участват в ежегодните курбани, смятат, че единствената причина да бъде прекъсната службата на даден оброк, е обезлюдяването. В селището има няколко преместени оброка и един, който е местен временно. „Историята как възникват оброците не знаем, ма нали ти казвам – поличби е имало, поличби: или градушки много, или наводнение. От такива работи са направени оброците” (ХЦМ, ЛАИ, СХН). „Някога старите хора така са правели – за курбан са давали мъжко! И са дава за добро, за здраве на животните, за здраве на хората! На самия оброк се оплита един венец. Сутринта, на самото место и са заколва самото „младище”, къде му казваме – дали ше е шиле, дали ше е агне – да е младо. И са коле на самия кръст, на местото – сутринта. Пали са на главата му свещичка – ако има рог, се слага на рога, ако ли не – така, на главата са задръжи една свещичка и венче му са поставя на врата като на Гергьовден. И са заколва там на кръста. Кръвта не се събира. И се вари чорбата. Вари се в два казана : единия с ориз, с дреболиите, а другия – с месото. Тогава сварат главата отделно – само главата. И човека, който в момента е дал курбана, той пише имената за здраве на всички и попа ги чете там. Тогава самия стопанин, който е заклал животното, минава по трапезите, защото е много народ и дава хляб, пита, омесена специално за това от къщата непременно. Сички си носат хляб и свещици, та си палат. Главата е накъсана (месото от нея – б. м.) и минава стопанина, та на секи дава от винцето – да си пине, от питката – да си отчупи и малко от животното (главата) да си вземе. Те се слагат в началото на трапезата и там ги кади попа (ИДК).
Ако мястото е много отдалечено, по кошарите, и по различни причини не може да присъства свещеник, то неговата роля се изпълнява от най-възрастният присъстващ, независимо дали това е мъж или жена, или от човек, който е най-вещ по църковните въпроси.
Оброкът на Гергьовден е на махала Оданат. Оброчното място е до реката Джърджовница, досами пътя, „при Донкините”, каменен кръст с височина 0,60 м при ширина на раменете 0,30 м и надпис: „СВ. ГЕОРГИ”. Местните казват, че си е стар оброк, сега подновен. Курбанът се дава от махалата.
 
Други оброци:
Оброк на Трифон Зарезан на лозята м. Гробо; Оброк на Благовец до валевицата на р. Златица.  Намира се до Кьосовската воденица, в края на махалата Кимера. На мястото има малко кръстче от бигор (0,35/ 0,35 м). Оброк на Летни Св. Никола (9 май) в м. Нивища при Петков кладенец; Оброк „Св. Св. Константин и Елена” (на 21 май) на Кошерен при церо. Два оброка на Спасовден: Оброк на махала Сливец - на Кръсто; Оброк при Спас Милов – пренесен от Зли дол. Стар оброк на Русаля, празнуван на Св. Троица; Оброк на Св. Дух в м. Преслоп при Бачиището; Оброк на Прокопе (25 юни), на Кръсто над Печена църква. Три оброка на Илинден: Оброкът при Дървото – вековно дърво и стар оброк на Илиндень, 20 юли – височината на изток от селото.; Оброк на Илинден на Гарата и оброк на Илинден на Рътовете в лозята. Оброк на  „Св. Мария Магдалина” (Опърлия) – на 22 юли и новият оброк на  „Св. Богородица”, на 15 август, обслужван от Долната махала.
 
Зли дол
 
Село Зли дол е разположено по дължината на скалист дол покрай потока Реката – десен приток на река Искър. Името му идва от географската характеристика на място, сред което се разпростира. Легендата разказва, че по време на турското робство хората се преселили от недалечното село Люти брод, според едни, или Люти дол – според други. Намира се на 30 км южно от Враца. Събран тип долинно старопланинско селище, което е с много малко землище (7670 дка). Среща се в османски документи от XV в. като ленно владение: „Село Излидол с 15 домакинства…“  и в друг документ от 1697 г., също с името Излидол. Жителите на селото през втората половина на ХХ в. се препитават със скотовъдство или работят в металургичния завод в Елисейна, на гара Зверино и по железниците.
Селото, заради местоположението си, е част от културната територия и на Черепишкия манастир (намира се на ок. 10 км източно), и на „Седемте престола” (15 км). Няма и не е имало църква през последните столетия в Зли дол, а хората се венчавали и кръщавали в църквите на съседните Оселна и Елисейна. Съборът на Зли дол се празнува на 14 ноември, свързан с празника „Свети Врачеве Козма и Дамян”. Празник на селото през последните години се чества и на 22 септември – съботата след Кръстовден, с курбан и общоселска трапеза.
Великден и Гергьовден – на Черква, люлки – на Арто̀. Някога старото поселище на Зли дол било нагоре по Реката, но постепенно през годините сякаш „пълзяло” надолу по течението – към Искър. В центъра на новото селище, до сградата на сегашното кметство и читалище, от ляво на Реката има трафопост и смесен магазин. Те се намират на мястото на старото гробище и свещената местност, където така и не бил построен храм, но останала в сакралната топонимия на селището като Черква. Старото гробище е изместено в новото гробище – край селото, до Искър, а Черква не съществува – част от нея е застроена с трафопост, а другата част е в двора на жилищен имот. Тук се събирали на общи трапези на поляната хората от селото на Великден и Гергьовден до средата на ХХ в., а според нашите информатори тук също е оброчно място и освен на Нешов рът, „дедо Димитър е правил оброко” и тук.
„Дека е трафопоста сега, тука некога имаше „Черква” му са викаше. Черква си – оградено местенце и всички хора на родовете си знаят и седат, нали така, Яне?! И седаме на камъньете, с дечицата, това-онова… И секи си знаеше местото – нема… Като влезне и си носи и са одеше на Великден и на Гергьовден. (ПГВ).„Като са събираха всички на Черквището – всеки си знае местото – възрастните седнат на камико, младите стоят отстрана така – в Черквата и като мине свещенико, пречетеше, отреже от сека питка парченце – си го земе и по едно еце му дават. И тогава сички – секи си има еце и са разменявахме и викахме: „Ристос Возкресе!”  и тя казва: „Воистина Возкресе!”  С други, с други, други… На Великден са раменяват. И са чукаме и си белим яйцата. Тогава мъжете носат ракийка в барденца – в земляни барденца. Некои носеха па бъклица с вино. […] Пропуснахме, че носехме на Великден и козунаци. И на хлеба си слагахме каша – правена домашна каша с масло и пържени яйца. Ама маслото – бито, от домашно (мляко – б.м), със сирене натрошено и кашата запечена така много хубаво. Без месо! На Велекден не се ядеше месо! На Великден само яйца, козунаци и млеко квасено! Нема пиле! Докато не е дошло Гергьовден – не се ядеше месо. Да са мине молитвата! И сме постиле по 50 дена. Великден некой път е една седмица преду Гергьовден – чакаме! Да! Не дават да накусим некога. На Гергьовден попа пак четеше, ръси ни за здраве и по една плешка – ама гледаме левата да земе попа, а десната да си остане за назе. И като земем десната плешка, окъсаме место и сложим е така и гледаме вътре дали е пълна или е празна. Ако е пълна – то личи – дали ше имаш пари през годината. Ако е бистра – е празна и нема да имаш пари. И гледаме десната плешка да си остане за чорбаджията, така са ми казвали възрастни хора и така го предавам” (РДТ).
*Гадаене на костта от агнешка плешка
На дясната плешка от жертвата – агне, шиле, овен или овца, дадени на Гергьовден или на оброк се гледа, за да се предскаже бъдещето. Когато е на Гергьовден се гледа за къщата, когато е на оброк – гледа се за цялото село, махала или род. Когато всички седнат на общата трапеза, дясната плешка се дава на гледача – такъв във всяко село е имало. Той гледа на костите от плешката и отгатва, сякаш „чете на книга”: сиромашия или богатство, загуба или печалба, купуване на добитък или стадо, раждане или смърт на член на семейството, война или мирно време очаква хората. Бялото е сиромашия, а черното – благополучие, шуплите на определени места са белег за раждане или смърт, кривата кост е война.
 
***
По време на теренната експедиция успяхме да опишем девет оброка, разположени от двете страни на потока Реката, обграждащи селището, сгушено в дола. Оброците са разположени така, че обслужват всички махали, макар че някои от тях са поддържани от жителите на самите махали или родове, служи се за цялото село и цялото село също участва в подготовката и провеждането на курбана.
Оброк на Константин и Елена. Оброк на Спасовден на Арто̀. Оброк на Ковачев лаг при вековен дъб. Оброк на Петдесетница на Реката. Там е било първото поселище, после се е изместило по-надолу. Оброк „Св. Илия” на Поганова полена; Оброк на Мала Богородица на Арто̀;Оброк на Нешов рът на Мала Богородица и оброк на Маждилица.
 
Игнатица
Според местно предание селото някога се е намирало в м. Пелиньо или Селимов камък. По време на една от чумните епидемии хората се разбягали зад дола в м. Ливагето. На мястото на днешното село най-напред се заселил един ковач на име Игнат. Той построил ковачницата си тук. Изпърво селяните ходели за услуги при прочулия се майстор, но постепенно почнали сами да се заселват наоколо. Така възникнало сегашното село, което получило името по името на майстора. Някои казват, че той имал хубава жена – Игнатица и затова идвали, не само заради майсторлъка на ковача, но заради нея – тя дала името на селото.
Игнатица е разположена в старопланинска котловина, недалеч от десния бряг на р. Искър на 35 км южно от Враца. Районът е планински, нарязан с много долове, по които текат поточета и рекички. До 1965 г. с. Игнатица се е състояло от централно село и многоброини колиби. Тези колибарски селища са били от 5-12 къщи и са създадени още в началото на XIX в. от отделни семейства на родовете в централното село. В края на ХХ в. населението живее в централното село Игнатица и в махала Габро̀вница. В района се намират останки на селище от бронзовата епоха и на тракийско селище от желязната епоха., останки от богато българско средновековно селище и неговия некропол. Разкрити са християнски погребения с накити от XII – XIV в. От същото това време са и развалините на голямата средновековна крепост Градище. Игнатица се среща в османски регистри от средата на XVI в. (Николов 1996).
Църква „Св. Игнатий Богоносец” e изградена с дарения на местни  жители и фирми. Осветена и открита на Игнажден – 20 декември 2007 г. Мястото, обаче още преди десетилетия е отредено за селски храм.
Великден на Черквището. Мястото се е намира над гробищата, точно там, където днес са църквата и черковния двор с камбанарията. „Некога са почвали църква да прават и са оказало непосилно – не са имали средства…” (ЦПВ) „Беше си една ливада и през годината се позанемари, обаче за Великден тръгваме с греблата, изчистваме, оправяме и имаше наредени камъни – значи секи род си имаше и си знаеше мястото на камъните и по средата е зелена площ. И по зелената площ се слага трапезата и секи седи на камъчета – значи тоя род е тук, тоя род е там, в кръг така се нареди сичко – да, така беше! Поне аз така съм го заварила (като се омъжила през 1976 г. тук и дошла от Еленов дол)” (ПВВ).
Селото e популярно в региона със своите 18 стари оброка, които се правят още от преди Освобождението до днес почти без прекъсвания. На всички оброчища, които успяхме да посетим, има стар оброчен камък от бигор, а до него в повечето случаи са поставени циментовия от края на ХХ в. и съвсем нов – от последните години каменен кръст. На Габровница има подновен навес – зидано парклисче с покрив. За разлика от съседното Лютиброд, на повечето от оброците не са спирали курбана и службите през целия ХХ в. Малкото от тях, които сега са необслужвани, все още са тачени като свети места, а честванията са преустановени поради една единствена причина – обезлюдяване на махалите, които са ги поддържали.
Четири от оброците са съсредоточени в централното село, останалите са разположени около него – в махалите, на високи и видни места. Както е видно от историята на селището, не липсват тракийски и средновековни некрополи в землището и голама част от оброците са на такива места – в село, на Преслоп, Салкин гроб и Чъртеж. За общоселски са смятани оброците на Ивановден в центъра на Игнатица и Гергьовден в двора на църквата – м. Църквището, макар да са обслужвани от близките махали. Всички останали оброци са махленски и родови, но и днес на тях присъстват хора от цялото село и от съседните селища – Зверино, Рашково.
Първият оброк през всяка календарна година е на Ивановден, а последният – на Архангеловден, като болшинството са „струпани” в пролетно-летния сезон, когато опасността от природни бедствия и унищожаване на реколтата е най-голяма. На Петровден са правени три оброка на три отделни места – в селото м. Ливадища, махала Габровница и на Синята могила, Трънски рът. Интересно предание е останало за възникването на оброка на Петровден, обслужван от Горната махала в селото. След чумна епидемия преди Освобождението – около 1720 г., хората се разбягали в планината – в Радкова чукла и Лопошако. Тогава са поместени гробищата под селото, дето са и днес. Селото бързо започнало да се увеличава след епидемията, но за да се предпазят от нови нашествия на болестта, извършили обредно обораване на селото. Двама братя близнаци с два вола от една крава и рало, ярем, жегли, пръчки, тояги – все от едно дърво, обиколили селото с една бразда. Почнали от южния край – при Тишовския род, надясно и обиколили цялото село – „склопили браздата” там, където почнали. Посъветвали се с монасите от манастира и поставили каменен кръст. „Това направили на Петровден, заклали черен овен за курбан и всяка година на Петровден правили курбан – овца или овен, в знак, че чумата вече няма да дохожда и действително не дохождала.” (Вутов 2003: 387).
Предпочитани за жертвени са здравите, мъжки животни – овен, шиле, мъжко агне. „По принцип, когато даваш, ти даваш за здраве и трябва да бъде здраво животното, което даваш”. По едно жертвено животно се дава за всеки курбан, независимо от броя на присъстващите – понякога 170-200 души, дори и повече. Редуват се семейства от махалата или рода. Жертвата се колила и готвила на място на самите оброчища, но днес по-често се коли в домовете на даващия курбана, а понякога и там се приготвя. Практикува се в последните години на оброка да се занесе главата на жертвата и питка, да се прекади там от попа и всички присъстващи да се върнат на мястото, където ще се прави общата трапеза – в читалището например, където се свети вода, кади се трапезата и курбан-чорбата. Това се прави за по-далечните и зимни оброци, защото по-възрастните не могат да отидат. В селото и в близките до селото места се редят общи трапези на маси и пейки. По време на летните и по-отдалечени оброци се прави обща трапеза на земята като някога.
Когато се случи в постен ден – сряда или петък или други пости, не се коли животно. Приготвя се боб – запържва се, правят се чушки с боб или рибена чорба.
 
Оброк на Гергьовден в двора на църквата – м. Черквището за целото село. Мястото е наречено така, защото още от някога, през 30-те год. на ХХ в. било дарено за църква, но такава построили чак през 2007 г. Названието на местността останало Черквището или Църквището. Имало е камбанария, която при строежа е преместена до църквата. Оброчният знак е каменен паметник, висок 1,60 м, завършващ с кръст и надпис на лицевата страна: „СВЕТИ+ГЕОРГИ ПОДАРИЛИ ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ГРИГОР ЛУКАНОВ ЛУКАНЪ ВАСИЛОВ”. Поставена е гравирана гранитна плочка с икона на св. Георги в средата на паметника и надпис с името на дарителя – Георги Валериев Йорданов. Сега оброчището е в двора на храма „Св. Игнатий Богоносец”, който е парково изграден на няколко тераси. На долната тераса има каменна чешма, също с икона на светеца, дар от Борис Кръстев.
„Разрешиха ни да се построи параклиса – нашата черква тука и започна отстрани да се работи и тогава се откри кръста. Кръста беше засипан със земя – само кръстчето (най-горната част на оброчния паметник, завършваща с каменно кръстче) отгоре са виждаше и като се откри вече и най-отдолу са яви надпис – кои са били дарителите и прише на кръста „Св. Георги” – значи това е било първото желание на хората, когато да строят черква, но не им е било разрешено – трисет и некоя година. […]Оброк на Гергьовден започнахме след като открихме кръста и видяхме вече, че отдолу е –  2006 г.” (ПВВ).
Курбан се дава от Долната махала, а общата трапеза се реди на открито – маси и пейки пред църквата. До голяма степен в местната традиция служенето на оброка заменя някогашния ритуал, с обща трапеза, на която се събирало селото. „Вярваме, че свети Георги ще ни помогне – това са хора повече земеделци и животновъди, агнето си е наше, има си стадо девера”(ПВЗ).
 
*Черквище – сакралният център на селото
Черква, Черквище, Църквище – свещено място, обикновено разположено до или в старите гробища, в центъра на селото или върху древно светилище. В повечето случаи това е място, дарено или наречено за изграждане на църковен храм, който поради различни причини не е построен или е построен чак след десетилетия. Представлява зелена морава, на някои места оградена, често в близост до вековно дърво. В центъра е полянка, а около нея са наредени камъни, на които хората сядат „по родове” на общоселски тържества: „Имаме си камънци тука наредени, та си знаеме рода – тоа род е по тия камъни, оня род е по тия камъни… От стари времена е така. Немаше черква (църковна сграда). То беше полена тука и са наредени – да кажеме моя род, да кажеме твоя род, така наред, наред, наред…” Така хората се редят на обща трапеза на големите празници. След построяването на църковни сгради или там, където има стари, тази обща трапеза се реди в черковния двор, обикновено пред църквата. Събира се цялото село на Велеикден и Гергьовден, пък на много места и на задушниците, поставят в средата на полянката месали, а върху тях – донесените храни и напитки, после всички се редят около нея по родове – по камъните. След като храната е прекадена и благословена, започва „меняването” на великденски яйца на Великден – всеки с всеки – „та да се срещнем и на оня свят” и се носят по гробовете, „да се поканят мъртвите”, и накусването на млякото и млечницата един други и благославянето на стоката на Гергьовден. Според вярванията на хората, тази общоселска трапеза е огледален образ на небесната трапеза, на която всички ние сядаме заедно на оня свят; това е нашата обща трапеза: „Това сме – една обшнос(т): как сме били тук, така един ден ше бъдеме там!” (ПВВ)
Информатори:
 
ДРУЖЕВО: Димитър Владинов Георгиев, р. 1931 г. в Дружево, пенсионер, работил като сондьор и кравар;Евгени Ангелов Николов, р. 1964 г., кмет на селото; Саво Илиев Савов, р. 1947 г. в Дружево, пенсионер, работил в „Химко” – Враца;Стояна Йорданова Николова, р. 1933 г. в Дружево, пенсионер, работила в ТКЗС.
ОПЛЕТНЯ: Димитър Николов Петков, р. 1919 г. в Оплетня, пенсионер, работил като магазинер, ветеран от Втората световна война; Костадина Димитрова Вутова, р. 1938 г. в Оплетня, пенсионер, работила в БДЖ; Никола Димитров Николов, р. 1943 г. в Оплетня, пенсионер, работил като шофьор и миньор; Петър Ценов Христов, р. 1925 г. в Оплетня, пенсионер;Янка Иванова Николова, р. 1945 г. в Очин дол. 1965 г. се омъжва в Оплетня и остава да живее в селото, пенсионер, работила като счетоводител.
ЗВЕРИНО: Богдана Якимова Петрова, р. 1945 г. в Зверино, пенсионер, агроном; Борис Митов Кръстев, р. 1954 г. в Зверино; Иванка Драганова Колева, р. 1942 г. в Бовска Габровница, пенсионер, работила в завода за контактни елементи в Зверино; Лиляна Александрова Иванова, р. 1958 г., работила в БДЖ; Маргарита Цветкова Ценова, р. 1955 г. в Зверино, библиотекар;Славка Христова Найденова, р. 1944 г., бизнесмен; Христана Цветкова Митова, р. 1942 г. в Зверино, пенсионер, работила в завода в Зверино. Поддържа курбана на оброка при Дръвото на Илинден.
ЗЛИ ДОЛ: Ваня Николова Кръстева, р. 1970 г. в Зверино, омъжена през 1987 г. в Зли дол, където живее, библиотекар в читалището; Кръстьо Цонов Кръстев, р. 1930 г. в Зли дол, пенсионер, работил като заварчик в завода в Елисейна;Петра Григорова Величкова, р. 1939 г. в Зли дол, пенсионер, омъжена и живяла в същото село. Предава разкази и спомени на своята майка – баба Верка, над 90-годишна, един от най-възрастните жители на селото; Рада Димитрова Тодорова, р. в Елисейна, пенсионер, омъжила се в Зли дол през1950 г. и оттогава живее в селото; Яна Алексиева Атанасова, р. 1933 в Зли дол, тук омъжена и живяла, пенсионер.
ИГНАТИЦА: Божидар Иванов Минев, р. 1946 г. в Игнатица, пенсионер, работил като механик. Поддържа родов оброк „Игнатешкия кръст” при Черепишкия манастир;Гълъбин Димитров Иванов, р. 1945 г. в Игнатица, пенсионер, поддържа оброка на Петровден в м. Ливагето; Камена Илиева Николова, р. 1936 г. в Игнатица, пенсионер, работила като готвачка; Мария Василева Минева, р. 1951 г. Поддържа със своя съпруг родов оброк на Игнатешкия кръст при Черепишкия манастир; Павлина Величкова Вутова, р. 1956 г. в Еленов дол, от 1975 г. е в Игнатица – тук е омъжена, живее до църквата и се грижи за нея;Цветан Петров Вутов, р. 1950 г. в Игнатица, животновъд – дарил шиле за курбан на Гергьовден.
 
Литература:
Българското село. Юбилеен сборник. София, 1930, 599 с.
Борис Вълчев, Димитър Синьовски. Геоложки феномени на България. [Електронен ресурс]: http://mgu.bg/geosites/home.html
Вутов, Петър. Игнатица древна и нова. София, 2003, 415 с.
Захариева, Ивана. Село Зверино – бит и традиции в края на XIX и първата половина на ХХ веск. Враца, 2002, 128 с. 
Зверино. Състав. Христо Гълъбов. София, 1994, 24 с.
Кръстанова, Красимира. Обредното жертвоприношение – общностна идентичност и културни взаимоотношения. В: Известия на исторически музей Кюстендил, Т. VII. Кюстендил, 1997, с. 265-270.
Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, 1996, 341 с.
Николов, Богдан. Топонимията на Врачанска околия. София, 1997, 470 с.
 
[1] Цялото проучване е публикувано в нашия дигитален архив „Карта на времето”. ВЖ: http://kartanavremeto-vratsa.org/story/1689/218
[2] ТДА – Враца, Ф1, оп1, а.е. 115, л. 2, 3.
 
[3] Пак там.

Информатори / Автори
Калина Тодорова / Хубава си, моя горо, 2024
Споделяне

Истории от Жива вяра - Врачански край

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa