Очин дол
За дървените фигурки на дядо Неделко и любовта към всяка Божия твар - разказ на Росица Неделкова
Категория : Моята история / нашата история
За дървените фигурки на дядо Неделко и любовта към всяка Божия твар - разказ на Росица Неделкова
Неделко Иванов Атанасов е роден на 8 май 1938 г., умира на 25 декември 2015 г. По професия дядо Неделко е бил миньор, но когато се пенсионира и се връща в Очин дол, у него се пробужда нова страст - да пресъздава от дърво всякакви Божи твари: първо птичките - прави патерички, които завършват с някое птиче, после животинка - кученца, лисички, мечки, докато целият Ноев ковчег, с морски, земни и небесни обитатели, че и самите хора, не се появява върху дървените патерички. И това е само началото - до последните си дни той съзерцава заобикалящия го мир и го пресъздава в пиказни фигурки, които днес всеки може да види в построената от него и синът му къща в центъра на Очин дол. Наследниците си дали дума, стаичката, в която е разположена колекцията от стотиците негови творби да бъде съхранена в този ѝ вид, да радва туристи и гости на красивото балканско селце. Спомените са на неговата дъщеря Росица Неделкова, записала Калина Тодорова, 1 юли 2021 г., с. Очин дол.
Аз се казвам Росица Неделкова Христова, баща ми е Неделко Иванов Атанасов, това е човекът, който изработва дървените фигурки. Той от малък е останал сирак, баща му е починал от рак, когато бил на 10 години, после вече са израснали сами, само с майка си. Винаги е имал мерак да свири на акордеон. Събира си пари, бил е селски говедар, купува си акордеон. После отива войник, жени се за майка ми и от много голем мерак се научава да свири – никой не го е учил. Също и на гъдулка. И така през годините той прави къща в Зверино, защото там е училището, работата и ние там сме учили, работили. Но след пенсионирането им се връщат в Очин дол и тука той започва да гледа животинки и прават още една къща. Може би поуспокоен, че вече е пенсионер и с животинките из гората – като вижда едно дърво…
А той в началото, когато бех малка, когато ме е водил из гората, той винаги, на всяко нещо ми е обръщал внимание: „Внимавай, тука може да има змия!”… Змия, ако има отгоре каре е такава, ако има рогче на главата е пепелянка – те са опасни, смоците не са опасни…” Виж това пиленце как чурулика, тоя камък какъв е!” – на всяко нещо в природата се възхищаваше. На гората – застане под едно дърво и може да гледа с часове в него. Знаеше всичките пиленца кое как пее, кое е сокол, какво прави… И така, с това ходене в гората, вече поуспокоен малко след пенсионирането… Защото той винаги е работил в мината и е затрупван в мината, когато аз съм се родила и тогава само ботушите са му са се видели и другарите му го изкопават от мината и го изнасат последната секунда, преди да се срути цялата мина. Така че той много неща е преживел през главата си, но е много упорит, много упорит! И тогава започва той са прави едни малки патерички – да изделя пиленце… Най-напред правеше пиленца, пиленца малки и като си дойде: „Виж днес какво направих!” С ножчето, с ножче предимно. След това с малко шкурка изглади. След това започна кученца, лисички, животинките от гората… Мечката! Най-напред направи мечка – всички ѝ се радвахме, като жива. След това започна да прави и хора. Това беше около 90-те години, политиката вървеше, показваха се нови политици и нови герои – секи му беше интересен, някой му харесва с приказката, той го харесва и го направи. Най-напред обаче направи царя, защото когато царят дойде за първи път по време на демокрацията в България, еуфорията беше голема и така той започна от царя. И след това полека, полека, сичките герои – просто до последния момент в живота си е изработвал фигурки. Това не значи, че по цел ден работи фигурката. Отива, работи – коси, строи, къщата ще се боядисва ли, ще се варосва ли – каквото требва, ще се прави, докато му остане пет секунди време или пет минути и го занел – той вече си беше направил там долу една малка работилничка, да си хване фигурката и там с часове… Значи, ако го нема некъде по вънка, значи той така се е закротил некъде – значи е там. Накрая така повече работеше с фигурките и затова направи толкова много фигурки. С брат ми направиха къщата и с неговите деца, брат ми с ковано желязо се занимаваше – така научи и момчетата си, много добре работат и – той пък на струга изработи фигурките от шах и играехме с тях известно време – на плочата беше направил и шахматна дъска, а сега останаха в колекцията.
Последно направи две мечки. Беше много болен и в количката, която бутах от линейка в линейка, докато го държах и просто не знаех какво ще се случи, той пак се обръща и така се усмихва, и вика: „Росе, да знаеш, че като са върна, ше направа две мечки, къде са борат!”. И после ги направи. За съжаление след това почина, преди това почна брат ми от рак и той това – две години след него – не можа да го преживее. По-скоро това му допринесе. За съжаление и майка след некоя година почина. И така – колекцията ще остане – така със сичките внуци сме се разбрали, че просто ше я поддържаме до последно и няма местене оттам!
-
Аудио
Спомени за самобитния майстор на дървени фигурки разказва Росица Неделкова
-
Видео
Истории от Очин дол
-
Очин дол през вековете
- Откак се е село заселило
-
Празникът на „Дядо Йоцо гледа” и курбанът в Неделята на слепия
- Вярвания и традиции / песни
-
Оброк на Света Петка
- Вярвания и традиции / песни
-
Общоселски оброк на Пресветица
- Вярвания и традиции / песни
-
*Свети Спас*, честван на Спасовден – оброк на махала Падеш
- Вярвания и традиции / песни
-
Оброкът *Свети Дух* на Шуман
- Вярвания и традиции / песни
-
Фоторазказ за Очин дол - ХХ век
- Фотоархив
-
Местности, оброци и традииции - разказ на Огнян Петров
- Вярвания и традиции / песни
-
Две лазарски песни
- Вярвания и традиции / песни
-
Из историята на Очин дол
- Откак се е село заселило