Борован


Столетницата Павлина Замбовска: "Никога не помисляй лошо за другия!"


Категория : Моята история / нашата история
photo

Никога не помисляй лошо за другия

Ще ви разкажа за моята съседка по вила в китното пернишко село Рударци – леля Павлина, която на 23 февруари 2021 навърши достолепните 100 години. Сутрин, като стана, най-напред излизам на терасата, която гледа към нейния прозорец. Ако тя е там, непременно ще ми помаха за поздрав, аз отговарям със същото и така с ведро чувство и позитивизъм започва денят. Това ми носи някаква светла мисъл и настроение, че този ден ще бъде хубав и спорен, щом един столетник  ме поздравява. А коя е тя?
Павлина Маринова Замбовска е родена на 23 февруари 1921 г. в село Борован, област Враца в многолюдно семейство с 8 деца. Тя е шесто дете подред и има още 3 братя и 4 сестри. Възпитана в духа на традициите, които повелява времето, в трудолюбие и родолюбие. Родителите й Марин и Мария Марковски родом от Борован, са скромни селски хора, които с много труд (предимно земеделска работа) и грижи успяват да отгледат, възпитат, изучат и задомят всичките си деца. Половината от тях са с висше образование (3 момичета и 1 момче), а другите – със средно.
Основно образование Павлина получава в родното село, средно – във Врачанската гимназия, а стремежът й към знания и конкретна професия я отвежда в най-стария икономически университет в страната (тогава Висше училище за стопански и социални науки) – във Варна, където завършва икономика.
През 1945  г. се омъжва за Лукан Замбовски (1914 – 2001), зъболекар, също родом от Борован. Първите си години младото семейство живее в София, а към 1947-48 г. се установява в Перник. Това е градът, в който построяват дом, работят и прекарват активните години от живота си като се реализират успешно в своите професии: тя е дългогодишен учител по специални предмети в Икономическия техникум, днес Професионална гимназия по икономика, а той се утвръждава като един от най-добрите зъболекари в града... Имат две дъщери, 5 внуци и 6 правнуци: Ирина (1946) – първата дъщеря, завършва ВМЕИ (Висш машинно-електротехнически институт) в София, специалност „Електроника“ и работи по специалността си, като повече от 20 години живее и работи в Германия. От първия си брак има двама сина: Божидар Лукарски (1972) – юрист и политик, министър на икономиката в 94-то правителство на Република България (второто правителство на Бойко Борисов /2014-2017/), председател на СДС (2013-2018). Той има две дъщери – Богдана и Йоана; и брат му – Васил (1974), който е политолог, живее и работи в Германия. Има дъщеря Вяра и син Борис. Втората дъщеря на Замбовски е Анета (1949) – лекар, офталмолог, доцент, омъжена за доц. Павел Мишев (1948-2020) от гр. София, който е дългогодишен ортопед-травматолог в УМБАЛСП „Н. И. Пирогов“. Тя е създала медицински център за очно здраве „Фокус“ (Мишеви), в който работят синът й Лукан (1976), снахата Янита и дъщерята й Иоанна (1987), също очни лекари.  Другият й син – Георги (1974) е поел пътя на дядо си Лукан и е стоматолог, лицево-челюстен хирург. Георги има син Павел (2006), а Лукан – Лъчезар (2012). Племенник на леля Павлина е известният адвокат Марин Марковски – син на брат й Филип.
Около 1962-63 г. семейство Замбовски построяват вилата си в курортното селище  Рударци, известно с близостта си до Витоша, с красивата природа, чистия въздух и минералния плаж. След  смъртта на съпруга си, г-жа Замбовска напуска Перник и отива да живее при дъщеря си Анета в София, а последните две години са постоянно в Рударци. Нейният живот като на всяка трудова жена е преминал с хубавите и лошите си страни, съпроводен с много труд, усилия, грижи, да отгледа деца, дом, да бъде добра в работата, да се раздава за учениците си... Като човек, израснал на село, тя е сродена със земята и сега, на преклонна възраст, често през лятото я виждах в двора с мотичка в ръка. Обича да се разхожда, да чете книги, храни се нормално с предпочитания към плодове, зеленчуци и постни ястия. Тя носи вродения стремеж на българката да създава красота при изработването на различни неща за дома – губери, бродерии, плетива... Дори и сега, на тези години има занимание – плете терлици за внуци и правнуци... Обича да дари нещо някому, да го зарадва, да бъде полезна. За освещаването на новопостроената черква в Рударци (2014 г.) тя специално избродира и подари красива покривка за маса. Обича да общува и с нас  – съседите. През лятото се виждахме по-често – през оградата или в двора ни: разказва ми за Борован, за семейството си; с умиление си спомня за учителските си години „За мене в училище беше радост“; цени и моите занимания с книгите и педагогическата ми работа. От нея имам скъп подарък – красива домоткана престилка от родния й край и малки покривчици с ажурени украси и цветна бродерия или плетени на една кука, които през годините е изработвала и на които аз много се радвам. Нищо не струва да откъснеш китка здравец от двора, но значи много да го поднесеш заедно със скъп дар – собственоръчно изработена нежна салфетка.. За мен тя е взискателен човек, най-напред към себе си, принципен и коректен в общуването с околните, мъдър и добронамерен събеседник. 
Да достигнеш 100 години, да си с ума си, да те държат краката и около теб да са децата ти, внуци и правнуци е успех в живота... Юбилеят й бе уважен от кмета на селото – г-н Богданов и нейни последователи – колеги и приятели, а пернишката кабелна телевизия „Кракра“ направи репортаж, който излъчи същата вечер в новинарската си емисия. Пред камерата Замбовска сподели, че най-важно е „всичко да върви на добре“, т. е. „да не се карат хората, да не се обиждат“. Човек не само не трябва да прави зло, но дори да не допуска такива мисли в ума си.
„Никога не помисляй лошо за другия“ – тези думи са й като правило в живота и като завет за тези край нея и след нея. Ключ към доброто, към силата, здравето, успеха. Както е казал народът „Който мисли добро, добро го стига“ и „Прави добро, за да те стигне добро“.

Информатори / Автори
Нонка Кръстева
Споделяне

Истории от Борован

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa