История от Северозапад

Северозапад

Документи, свързани с културно-просветното развитие на град Видин след Освобождението

Категория : Моята история / нашата история

Документи, свързани с културно-просветното развитие на град Видин след Освобождението

Документи, свързани с културно-просветното развитие на град Видин след Освобождението, съхранявани в отдел „Краезнание” на РБ „Михалаки Георгиев”

Основният източник, от който черпим сведения за културно-просветното развитие на Видин, това е „Видинската книга: Какво е дал Видин на българската книжнина и общественост”, 1946 г., на д-р Бърни Бончев. След Освобождението във Видин се обособява активно гражданство. Една част от него произхожда от редовете на еснафското и търговското съсловие, а друга – от земевладелците. От тези среди активното поколение на града е можело да излъчи държавници и общественици, които са давали тон на целия стопанско-икономически и обществено-политически живот, истински носители на новото, модерното в живота и управлението, науката и просветата. Много са личностите, които Бърни Бончев изтъква. Като по-важни общественици това са: Димитър Мишев, Найчо Цанов, Димитър С. Балев, д-р Тодор Витанов, Иван Шишманов, Антон Страшимиров, самият д-р Бърни Бончев, Стефан Младенов, Михалаки Георгиев, Цеко Неев и много други.

За някои от тях можем да прочетем в книгите на известния краевед Генади Вълчев „Бележити видински учители, Ч. I.” от 2007 г. и „Видинските кметове (1878-1944)” от 1996 г.

Много от именитите граждани, които са работили за Видин, свързали живота си с него и записали името си в неговата история, не са родом от тук, но под влиянието на видинските условия, те се изявяват на книжовно-просветното поле преди всичко като местни, такива каквито създава града със своята самобитна духовна и материална култура.

Според Бончев първата книгопечатница във Видин е открита от Коста Адамович, по произход сърбин или хърватин, в периода 1880-1887 г. Печатницата на Адамович била проста преса, с която могли да се печатат до 1000 екземпляра дневно. Бончев посочва, че единственият намерен печатен лист на тази печатница, е опис на лицата от кожухарското съсловие, които дават помощи за изграждането на храма „Св. вмчк Димитрий, Св. Георги и Св. Йоан Рилски” през 1885 г. Накрая на списъка, със златни букви личи фирмата: „Печатница на Коста Адамович - Видин”.

През този период се чувства нуждата от модерна печатница, която е набавена от Виена през 1883 г. На нея е издаван първият видински политически вестник „Свобода”, под редакторството на Димитър Мишев, Найчо Цанов, Жельо Димитров и Александър Филипов. В същата печатница била отпечатана през 1884 г. първата издадена във Видин книга „Историята на французкий селянин” от Шовел, преведена от Мишев, Митев и Мицев, тогава първи граждани на Видин. Управлението на печатницата било поверено на книжаря Тодор Хаджитошев. На нея е отпечатана една от най-първите книги на Илия Р. Блъсков във Видин „Куцото учителче или нашето огледалце през год. 1883/5” от 1888 г. /посочените две книги са притежание на РБ „Михалаки Георгиев” - Видин/. След 1892 г. Димитър С. Балев доставя нова печатница от Виена, на която се печатат: в. „Народен лист” от 1894 до 1901 г. /притежание на Регионалната библиотека/, сп. „Медицинска беседа” от 1895 до 1902 г., сп. „Здраве” от 1902 г. Така през 1939 г. във Видин има 6 книгопечатници.

„Изтъкани и облъхнати от всичко онова, което представлява духовната и материална същина на Видин, всеки видински гражданин е плът и кръв – духовна еманация на Видин” – отбелязва авторът на „Видинската книга“.

Първи книжовно-просветни изяви Бърни Бончев търси в периодичния печат след Освобождението. Във в. „Славянин”, издаван в Русе през 1879 г., се намират данни от Видин, по които може да се състави мнение за просветното ниво и за общественото настроение на гражданите.

Според автора по това време във Видин имало дейна интелигенция, олицетворяваща културно-просветното, стопанското и политическото състояние на града. Наблюдава се готовност на видинските граждани да подпомогнат учебното дело. През 1880 г. е възобновено ученическо дружество „Надежда” от учениците на Скобелевата реална гимназия.

Виден представител на поколението от следосвобожденския период е Цеко Неев – честен, почтен, добър дипломат. Избран за кмет на Видин, участвал във всички културни начинания на града. Също така взел участие при строежа на театър „Вида” и на катедралната черква „Св. Димитър” и при откупуването на голямото стопанство „Св. Петър” за издръжка на основните училища.

Забележителен представител на този период е Михалаки Георгиев – изтъкнат книжовник и общественик. Роден във Видин. Учител във Видин, Лом и София. Сътрудник на списанията „Читалище”, „Право”, „Ступан” и др. След Освобождението неговият дом става средище на градската интелигенция. Написва една от най-ценните книги в педагогическата литература от този период – първият в България „Учебник по ботаника”, издаден през 1881 г. Той урежда Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Интересува се и пише по всички научни и обществени въпроси на страната. Има заложби на разказвач-баснописец и твори стихотворения и разкази, които печата в списанието на Иван Вазов „Денница”. Сътрудничи и публикува свои разкази в списанията „Мисъл”, „Български преглед”, „Българска сбирка” и др. Животът на град Видин се отразява върху неговата книжовна и обществена дейност, определя характера на творчеството му, на езика и героите. Той рисува картини от градския живот, които допълва с предания и вярвания на езика на своите съвременници. Оригинален и самобитен, хуморът му е добродушен, неговите герои представят видинския живот с най-големи подробности. Обществената и книжовната дейност, произведения и информация за него са събрани в изданието на Регионална библиотека – Видин „Михалаки Георгиев (1852-1916). Биобиблиография”.

Друга видна фигура, за която говори Бърни Бончев, открояваща се в следосвобожденския период, е тази на Димитър Мишев. Пръв журналист във Видин, учител във Видинското класно училище през 1880-1881 г., с директор Михалаки Георгиев. В града става обединително звено на интелигенцията и вдъхновител на всички културно-просветни начинания. С Найчо Цанов и други либерали създават кръжок и издават вестник „Свобода”. Вестникът става трибуна на защитниците на Конституцията и противниците на княжеските пълномощия. Избран за народен представител от Видин през 1884 г. Добър оратор и писател, педагог, трудолюбив, културен, интелигентен, неговият живот преминава в служба на обществото.

Наред с Димитър Мишев, се отличава и личността на Найчо Цанов. Голям общественик, който работи за България цели 40 години. Силна личност – адвокат, народен представител и общински съветник, надарен с благ характер, смел, откровен, голям русофил и добър българин, той става любимец на хората от града и селата. Посреща с възторг Съединението на България, проявява завидна храброст при отбраната на града в Сръбско-българската война и заслужено е удостоен с Орден за храброст. През 1894 г. Найчо Цанов започва да издава вестник „Народен лист”. Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” притежава броеве на този вестник от 1898 до 1902 г. В него се разглеждат изключително въпроси от вътрешната и външна политика. Според Бърни Бончев „това е сериозен вестник, който остава верен на принципите за народовластие и пълно зачитане на конституцията и неговото издаване е голям актив за видинската книжнина”.

Като народен представител Найчо Цанов води борба в защита на Конституцията, срещу личния режим на Фердинанд. Защитник на народните свободи, той протестира срещу всяко беззаконие и неправда. Така се стига и до дуела с австроунгарския консул Доменик Кирали на 23 октомври 1898 г. край София. Воден от човеколюбиви идеи, Найчо Цанов не стреля, а хвърля презрително оръжието вместо да си цапа ръцете с човешка кръв. Така неговите действия стават пример за подражание в цялата страна. За дуела повече можем да прочетем в двете книги, които са притежание на Регионалната библиотека: „Как трябва да гледаме на дуела? (По поводъ дуела на г. Найча Цанова)”, 1899 г. от Сава Т. Ничев, отпечатана във Видин в „Печатница на Д. С. Балев” и „Дуелите на Найчо Цановъ”, 1912 г. от Ц. Ангелов.

В следосвобожденската епоха се откроява фигурата на Димитър С. Балев – общественик, един от кметовете на град Видин, оставил най-дълбоки следи, пример за подражание от кметуването си в общината. Неизчерпаем извор на идеи и дела, той работи неуморно за благото на Видин като човек и гражданин. Отдаден на общественото дело, кметът Балев съставя план и система на работа за цялостното стопанско, икономическо, просветно, здравно и социално развитие на града в защита на общите градски интереси. Той прокарва принципа на задължителното първоначално учение. Още в първите дни на кметуването си открива детски училища – забавачници, библиотеки към всяко квартално училище, откупва театър „Вида” и отваря врати за безплатно ползване от културните организации. А едно от помещенията на театъра определя за библиотека. През 1942 г. д-р Бончев издава във Видин книгата „Димитър Балев като човек и общественик”, която е притежание на библиотеката и е с автограф от автора. Според д-р Бърни Бончев можем да смятаме Димитър Балев и за родоначалник на модерното пчеларство в България.

През 1884 г. видинската книжнина се обогатява с едно ново списание - „Венец”, първият брой на което излиза през месец юни под редакцията на окръжен училищен инспектор Димитър Ц. Коцев – отговорен човек със солидна обща култура и специална училищна подготовка. Това е научно-популярно и литературно списание, което разглежда предимно въпроси на образованието и възпитанието. В него се публикуват статии от областта на естествознанието, разкази, народни песни, гатанки, приказки, критика и други.

През 1889-1890 г. в печатницата на Тодор Хаджитошев излиза списание брой 7 на „На учителското дружество”, като първите броеве са били под формата на вестник. Това е първият учителски професионален вестник в страната, издаван във Видин от основаното Видинско учителско дружество по инициатива на Димитър Благоев, което работи за издигане ролята на учителите като просветители и участници в напредъка на човечеството.

На 18 юли 1892 г. излиза първият брой на вестник „Видин”, политико-литературен вестник с редактор Тодор Хаджитошев. В него са разглеждани обективно всички местни и държавни въпроси. Той е ценен източник за развитието на град Видин по това време.

През месец юли 1894 г. във Видин излиза списание „Медицинска беседа” под редакцията на д-р Теодоси Витанов – лекар и общественик, с което иска да образова хората в областта на здравето и предотвратяване на заболяванията. След спиране на списанието д-р Витанов продължава да издава вестник „Здравна просвета”.

Д-р Бърни Бончев посочва, че през 1897 г. във Видин кипи бурен духовен живот. Тук излизат редовно няколко вестника и списания, издават се книги. По това време за преподавател по литература във Видинската мъжка гимназия е назначен Антон Тодоров Страшимиров. Едва 26-годишен, той има зад гърба си десетгодишна писателска и обществена дейност. Включва се във всички културни инициативи, като на повечето е организатор. Той започва да издава списание „Праг” заедно с още трима гимназиални учители. От около 95 статии, поместени в списанието, близо половината носят подписите или псевдонимите на Антон Страшимиров. Д-р Бърни Бончев го причислява в редицата на видинските книжовници и общественици, който познава добре народната душа и като народен представител отстоява правата на видинските граждани. В нашия библиотечен фонд е книгата на Антон Страшимиров „Село Върбовчецъ” от 1932 г.

За периода след Освобождението Бърни Бончев посочва, че във Видин са издадени 47 книги, от които 15 са оригинални трудове на видински автори, 30 вестници и списания, а всички останали са превод на чужди автори. Такива книги, притежание на библиотеката са: „Произходътъ на човека и видовете посредствомъ естественъ подборъ. Съ автобиография на автора”, 1905 г. от Чарлз Дарвин, преведена от учителя по естествена история във Видинската държавна мъжка гимназия Димитър С. Балев; „Видински окръгъ в земеделско отношение”, 1917 г. от Тодор Н. Торбов – директор-агроном на Видинската държавна подвижна земеделска катедра; „Християнството между славяните и българите на Балкански полуостроъв до князъ Бориса-Михаила”, 1910 г. от Димитър Цухлев с автограф от самия автор; „В недрата на Могурата”, 1927 г. от Бърни Бончев; „Годишникъ на Видинската държ. мъжка гимназия за учебната 1907-1908 година. Година девета”, 1908 г.; „Годишникъ на Видинската гр. девич. гимназия „Антимъ I” за учебната 1908-1909 година. Година първа”, 1909 г.

Д-р Бончев достига до извода, че след Освобождението у нашия народ съществуват още закостенели предразсъдъци, липсват му още много знания. Добре развитата интелигенция трябва да работи, за да просвещава и обединява.

През този период във Видин се основават: „Комитет за културно повдигане на град Видин и видинския край”, „Дом на изкуствата и печата”, „Литературен кръг” и много други организации, които обединяват книжовните дейци и се явяват като значими културни прояви на книжовната и просветната дейност.

Орган на „Комитета за културно повдигане на град Видин и видинския край” е вестник „Просвета”, който започва да излиза от 1 януари 1928 г. Основната идея на този комитет според автора е: „Като привлече цялата интелигенция от видинския край, да се започне една системна културно-просветна работа във Видин и околията. Повишавайки просветата и културата на населението от селата и градовете, се цели да се повдигне неговото стопанско положение, здравето, бита и благоустройството на целия видински край”. Редактор е самият той. В отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” има само брой 111 от 5 януари 1935 г. на вестника.

Един от книжовниците на Видин, който ни завеща безспорно най-голямо наследство, е Димитър Николов Цухлев. Автор е на повече от 50 научни труда. За видинчани е особено ценна неговата „История на града Видин и неговата област (Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Оряховско, Врачанско, Фердинандско, Берковско и Крайна)”, 1932 г.

Характерно за културно-просветното развитие на Видин след Освобождението е, че много интелигентни, образовани и значими личности застават начело на обществения и културно-просветен живот с достойнство. Тяхната книжовна дейност служи за подражание и пример на всички. Както казва д-р Бърни Бончев: „Цялата тази книжнина, преценена през призмата на националната идея не само че е в пълна хармония с националните идеали, но и достойна за показ като чистота на опита, като граматически и фолклорни постижения и изискана възпитателност.”

Информатори / Автори
Наталия Николова, Галина Стоянова
Пътища към новото време - Градската и селската култура в модерна следосвобожденска България, 2020

Северозапад

Документи, свързани с културно-просветното развитие на град Видин след Освобождението

Категория : Моята история / нашата история

Документи, свързани с културно-просветното развитие на град Видин след Освобождението

Истории от Северозапад

За проекта

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa