Враца - родове и личности


Виолета Шонева - Враца в моите спомени: Шоневият род


Категория : Моята история / нашата история
photo

Виолета Шонева - Враца в моите спомени: Шоневият род

НАЧАЛОТО
Някъде бях чела, че населението, което населявало Врачанско, е от тракийските племена трибали. Жените им са  се характеризирали със своя опак нрав, а  сега, когато съм   почти на деветдесет години, мога да кажа, че съм “трибалка” по характер и корените на моя род могат да се търсят при древните траки.
Аз съм от Шоневския род и родовата ни памет  започва от прадядо ми Алексо и прабаба ми Параскева, която са наричали Пена.
За прадядо ми Алексо знам само, че е дошъл от Румъния и се е задомил за прабаба ми Пена ( починала през 1892 г.). Имал е кръчма, а баба Пена е била нещо като акушерка ( бабувала е ). Имали са само един син – Атанас / Таско /.
Град Враца се намира в котловината на Врачанския балкан и по онова време е бил малък град с хубави възрожденски къщи и будни граждани, които са оставили следи в революционната история на града.
Сведения за онова време намерих в записките на моя прадядо Алексо и дядо ми Таско. Тези записки са направени във “Вечния календар” – книга, която пазим и сега в нашия род.
В нея може да се прочете: “ На 18 V /май / 1873 г. влезе Кръшовската вода и наводни гр. Враца.”
“През 1873 год. дойде Владиката........”
“През 1876 год., когато стана размирие посякоха Попа, Коста Боюклийски, Цветко Стоянов и много други, що се намираха по сокака / на улицата / 34 души.”
“През лето 1878 V май, 6-ти ден започна да се събира из България войници. Първо събират из Враца и селата 505 души младежи от 18 години до 20 години.”
“На 6-ти май 1878 година започна войната.”
“Във 1885 год. валя град из Лилешкото и измреха много стока. Валя 24 часа град непрекъснато.”
“През 1886 год. VI / юни месец / валеше град, със ветрове, много силни 24 часа непрекъснато и нищо не остана от къщите и чамовите прозорци. 3 / трима / се удавиха и всичко произведено се удави нищо не остана.”
През 1898 год. дядо Таско бил на воденицата, имало е голямо наводнение и  за да се спаси, заедно с мливарите, се качва на покрива на къщата и престояват там, докато се оттегли водата.
Дядо Таско Алексов е роден през 1827 година в град Враца и е починал през 1909 година на 82 години. Имал е много имоти, без граници с други хора, от път до път, от слог до слог. Имал е и воденица   /караджейка / в землището на село Лиляче, Врачанско. Била е близо до река Въртешница и до пътя от Враца за Лом и Видин. Хората я наричали “Тасковата воденица”, макар че по – късно става мелница.
Дядо Таско се задомява за хубава мома Мария, която била дошла от Велико Търново. За нея майка ми и лелите ми казваха, че е от болярски род. Нейният баща се казвал Георги Шонев.
Мария Шонева била много красива и с добри обноски. Сватбата им била много пищна за онова време, а дядо ми приема фамилията на жена си и става Таско Шонев, въпреки че и той е бил единствен син. Така фамилията “Шоневи” продължава при деца, внуци и правнуци.
От брака на Мария и Таско се раждат седем деца:
Първият син е баща ми Тодор или Тошо, както са го наричали.   Роден е на 25. IХ. 1877 г.   и е  починал   на 18. IХ. 1929 на 52 години.
Второто дете е Алексо – роден на 9. IХ.1879 г. и е починал на 18. IХ. 1879 г.  Той е живял само 9 дни.
Третото дете е Иванка / Зинка /, която са наричали Йонка на галено. Тя е родена на 11. II. 1881 г. и е починала на 20 август 1956 г. на 75 години.
Четвъртото дете е Христо, роден на 15 август 1885 г. Нямам
данни кога е починал.
Петото дете е Екатерина / Ката /, която е родена през 1887 г. и умира един ден след сестра си Йонка - на 21 август 1956 г. на 69 години.
Шестото дете е Цветко / Цено /. Той е роден на 24 април 1892 г. и е починал на 21 май 1955 г. на 63 години.
Седмото дете е Петър / Петърчо /, роден на 10 декември 1897 г., починал е на 23 януари 1906 г. на 9 години.
 
РОДОВО ОПИСАНИЕ
От брака на ТОДОР и ТОДОРИЦА  ШОНЕВИ се раждат и остават живи Йорданка, Виолета и Любомир.
ЙОРДАНКА Шонева е родена на 22 юни 1918 година. Тя завършва Стопанско училище – шев и кройка. Омъжва се за Николай, който е роден през 1911 година в село Кемал кьой, Тутраканско  работи като бръснар-фризьор. Те се женят през 1937 година и живеят в град София. От брака си имат син и дъщеря – Георги, роден на 13 август 1939 година и Лилия – родена на 15 юни 1944 година.
Георги / Жоро/ завършва Висшия икономически институт в София, специалност „Външна търговия”, а Лилия завършва Икономическия техникум, специалност „Търговия” и дълги години работят във външно търговски предприятия до пенсионирането си.
Георги се жени през 1979 година за Екатерина Костадинова и от техния брак се раждат две деца – Йорданка, родена на 6 август 1980 г. и Николай, роден на 29 юли 1986 г. Йорданка се омъжва през 2002 г. за Самуил Бенатов и имат две деца – Габриел, роден на 8 септември 2005 г. и Михаил, роден на 15 юли 2009 г.
Йорданка е завършила Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалност „География”, а Николай е завършил Испанската гимназия.
Лилия не е омъжена.
 
ВИОЛЕТА Шонева е родена на 2 август 1921 г. Тя завършва курсове за медицински сестри във Враца. Омъжва се в Силистра на 3 март 1943 г. за д-р Владимир Филипов от Видин. От брака си има две дъщери – Филипка, родена на 9 март 1945 г. и Тодорка, родена на 20 май 1951 г.
Филипка е завършила Строителен техникум в Плевен и от брака си има един син – Владимир, роден на 24 януари 1968 г. Той се жени за Даниела Христова и имат дъщеря  Мария –Филипа, родена на 16 август 1992 г.
Владимир е завършил Минно-геоложки институт в Санкт-Петербург, Русия.
Тодорка е завършила Държавен библиотекарски институт и Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий”. От брака си с Владимир Дончев има син Мартин, роден на 5 септември 1973 г. и дъщеря Виолета, родена на 21 март 1976 г.
Мартин се жени през 2000 г. за Светла Чингарска и от брака си  имат две деца – Владимир, роден на 17 май 2004 г. и Тодор, роден на 10 март 2010 г.
Мартин е завършил частната художествена академия „Жул Паскин” в София.
Виолета е завършила Икономически техникум. Тя е омъжена за Цветко Цветков от София.
 
ЛЮБОМИР Шонев е роден на 3 август 1925 г. Завършва Софийската духовна семинария и филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи във финансов отдел на Градски народен съвет във Враца. Трагично загива при автомобилна катастрофа на 26 август 1973 г. Брат ми също имаше певческа дарба, тенор с блестящо „до” на втора октава. Пееше в хора на Врачанската опера и в октета. Много обичаше да пее весели песни, когато ходехме със сестра ми във Враца и правехме роднински сбирки със семействата си, стринка Ценка,  Васка и Манол.
Той се жени за Мария Левурдашка през 1954 г. и от брака си има дъщеря Дора, родена на 11 юли 1955 г. и син Димитър, роден на 19 октомври 1960 г.
Дора е завършила математика и е омъжена за Петьо Мермерски. От брака си имат син Александър, роден   на 18 август 1989 г.  – студент по икономика.
Димитър е завършил „Фина механика и оптика”, женен е за Росица и имат две дъщери – Мария, родена на 7 февруари 1983 г. и Лора, родена на 18 август 1984 г.
 
ЙОНКА е третото дете на Таско и Мария. Тя е родена на 11 февруари 1881 г. Омъжва се за Симеон Бакърджиев от Плевен. Те имат пет деца – Никола /Коло/, Георги, Екатерина / Катинка/, Атанас и Тодор.
Никола /Коло/ има средно образование и взима занаята на баща си – бакърджийство. Имат работилница с работници, изработват медни съдове – тави, котли, тенджери и всичко необходимио за домакинството. Той хубав, висок и много добър. Жени се за Данчето от Враца, след дълго ергенуване. От брака им се раждат четири деца – Симеон, Иванка, Марийка и Христо.
Бате Коло много ни помагаше и беше в помощ на майка ми след смъртта на татко.  На празника „Свети Никола”, той канеше сестра ми Данчето да черпи гостите му.
Георги е второто дете на леля ми Йонка. Той остава неженен, защото майка му не е позволила да се ожени за момичето, което той много обичал и казваше: „Ще се оженя, когато умре майка ми”. Той също много помагаше на майка и на воденицата беше все с нас. След смъртта на леля Йонка, след като взеха голямата къща на пазарището, той отиде да живее при брат си Коло. След неговата смърт отиде да живее на лозето в землището на „Пиперката” и там умира.
Третото дете на леля Йонка е Катинка. Тя беше хубавица и голяма домакиня и чистница. Тя се омъжва след дълги уговорки за Тодор манифактурист. Баща и не позволява да се ожени за него, защото е беден и казваше: „Аз злато с грошове не меся”. След дълги уговорки от страна на баща ми, свадбата стана. Но на зетя Тодор му остана името „Тошо грошо”. От брака на Катинка и Тодор се раждат – Веска и Емилия.
Веска се омъжва за офицер Йордан, чийто баща е бил кмет на София. Имат една дъщеря – Юлия Цанкова, журналист от БНР и майка на Боби Цанков.
Емилия е омъжена за д-р Чанталийски и имат едно момиче.
Четвъртото дете на леля Йонка е Атанас. Завършва прогимназия и става шивач на мъжко облекло. Много добър към нас и към всички роднини. И неговото ергенуване беше дълго, защото   леля Йонка не му позволяваше да се ожени за момичето, което обичаше, защото не е от сой. Бонка обаче го чака, докато сърцето на леля ми се смекчи и те се женят и отиват да живеят при нея в малката къща. Когато се разболява много тежко, Бонка била все около нея. Раждат им се две момчета – Симеон и Стефан. Симеон катастрофира с мотор и загива и бате Атанас умира от скръб.
Стефан се жени и има дъщеря Богдана.
Петото дете на леля Йонка е Тодор, завършил техникум и работи в бакърджийската работилница на брат си Коло.
Тодор се жени за Богдана, завършила Стопанско училище. Леля ми и тук се опитва да се намеси и не позволява този брак. Но бате Тодор не позволи да се стигне до големи разправии. Кака Богдана беше голяма красавица и много скромна, а бате Тодор беше веселяк. Спомням си свадбата и големите приготовления. Сестра ми Данчето и кака Николинка /дъщеря на леля Ката/ бяха шаферки. Вечерта те трябваше да отидат да вземат даовете. Но аз най-нахално се наместих във файтона, а те останаха в каруцата със скрина. Сестра ми ме напердаши, но аз не отстъпих и важно пристигнах с файтона. Само леля Йонка посрещна свадбарите, защото вуйчо Симеон вече беше починал. Свадбата беше много хубава.
От брака на Тодор и Богдана се раждат две момичета – Веска и Румяна. Живеят заедно със сестрата на Тодор Катинка в една къща. Тя се настанява в две стаи, а той в една и кухнята е обща. Това общо съжителство е трудно и имат много разправии. Двете момиченца се отглеждат сами. Леля Йонка рядко ги е гледала, когато майка им и баща им са на работа. Кака Богдана се разболява тежко и умира, а бате Тодор се жени за нейната приятелка и тя ги гледа добре. След като отчуждават голямата къща за изчислителен център, всеки получава апартамент, но отношенията не се променят.
Леля Йонка умира на 20 август 1956 г. Тук искам да разкажа как двете сестри си отидоха една след друга на 20 и 21 август 1956 г. Леля Йонка живееше до бившето пазарище в голяма къща, където е изчислителния център , а леля Ката до църквата „12 Апостоли”. Леля Йонка умира на 20 август, а погребението на 21 август, и опелото е в черквата „ 12 Апостоли. Майка ми отива при леля Ката да и каже, че сестра и е починала, но се поколебала, защото и тя била болна. В това време забила голямата черковната камбана „за умряло”. Леля Ката се обърнала към майка и казала: „Някой големец е починал, затова бие голямата камбана.”, а майка и казала „ Я ми дай пари за свещ, да идя да видя дали не е наш познат и да запаля свещ.” Забързала се, а опелото вече приключвало, все пак успяла да постави запалена свещ в ръката на сестра и. В това време идва Перо и казва:”Майка ми почина”. Погребват ги една до друга, така както те цял живот са били заедно. Така се откъснаха два клона от родословното дърво на бащиния ми род.
 
 ХРИСТО е четвъртото дете на дядо Таско и баба Мария. Той е роден на 15 август 1885 г. Бил е на военна служба, фелдфебел в  гр. Никопол. Жени се за Руска от същия град и имат една дъщеря Марийка, която е родена през 1900 г. и умира в София на 90 години.
Нямам много спомени за този си чичо, спомням си, че беше дошъл да си продаде имотите, но аз бях много болна. Беше с военна униформа. Той също умира, след смъртта на татко, и на погребението му отиват само чичо Цено и братовчедите Атанас и Тодор. Съпругата му и дъщеря му Марийка заминават за София, тя там учи и се задомява за Петър Иванов /Пешо/. Имат шивашка работилница с работници.
Марийка идваше много често във Враца и ходеше винаги при леля Йонка и чичо Цено. Веднъж беше дошла на воденицата със стринка Руска.
От брака си Марийка има две момчета – Божидар и Христо.
Христо завършва машинно инженерство, но умира млад. Божидар е роден през 1944 г., женен е за полякиня и има две момчета.
 
ЕКАТЕРИНА /КАТА/ е петото дете на дядо Таско и баба Мария. Тя е родена на 25 април 1887 г. и умира на 21 август 1956 г., един ден след сестра си Йонка, на 69 години. Тя е завършила начално образование. Омъжва се за Никола Петров, известен шивач, със собствено ателие. От брака им се раждат пет деца – Любомир, Георги, Николина, Петър /Перо/ и Йордан /Даньо/.
Любомир завършва архитектура и математика., като малък беше любимец на баща ми. Той се жени за Любка от София, която е финансист. Имат две дъщери – Емилия и Камелия и двете са завършили архитектура.
Георги завършва ж.п. училище и работи като машинист и началник гара. Жени се за Донка и от брака си има син и дъщеря – Йордан и Катето.
Йордан / Данчо/ завършва архитектура и от брака си има две момчета. Данчо умира млад през 2009 г.
Катето е завършила икономика.
Николинка завършва Стопанско училище. Омъжва се за Боньо и живеят в София. Имат дъщеря и син – Ирина и Георги. Ирина е медицинска сестра по професия и работи в Александровска болница като старша сестра. Омъжена е и има дъщеря и син.
Георги / Жоро/ е инженер и работи в БНТ.
Петър / Перо/ е роден през 1920 г., завършил е ж.п. училище и до пенсионирането си работи като машинист на влак. Жени се за момиче от добро семейство – Христина. Имат дъщеря Людмила, която има син Кирян. Перо умира на  4 април 2008 г.
Йордан /Даньо/ е роден през 1923 г., завършва техникум и работи като шофьор. Жени се за Митка от Враца и имат син Николай, който има две момчета.
 
ЦВЕТКО / ЦЕНО/  е шестото дете на дядо Таско и баба Мария. Той е роден на 24 април 1898 г. и умира на 25 май 1955 г. на 57 години. Той завършва прогимназия и научава занаят – бакърджийство. Изработва медни съдове – котли, тенджери, тави. Беше човек с широко сърце, бохем, обичан от всички.
С баща ми бяха все заедно и на воденицата и на всички имоти. Заедно остават да живеят в бащината къща.
След смъртта на баба ми и дядо ми той се жени за момиче от Лом – Ценка. Тя е завършила гимназия, а това е сериозно образование за онова време. Работила е като машинописка.
Идва на гости във Враца на сестра си Олга, която живее близо до къщата на баба и дядо. Лелите ми я харесали.  Чичо Цено също я харесал, и свадбата станала. Заживели с майка и татко, заедно се хранели, отворили си прозорче между спалните, за да си говорят преди лягане. Стринка Ценка винаги казваше: „Кака Тодорица ме научи на всичко, аз нищо не знаех, а и много добре ме гледаше, докато бях тежко болна.”
От брака им се раждат три деца – Димитър, Марийка и Василка /Васка/.
Димитър се ражда на 13 февруари 1922 г. и умира на 31 декември 2000 г.
Той завършва висше военно въздушно училище и става авиатор бомбандировач. Участва във Втората световна война през 1944 г. След прекратяването на войната е освободен от длъжност.
Димитър Шонев има много дарования – музикално –сценична и художествена дейност. Основател и един от главните изпълнители на Врачанската самодейна опера и оперета. Художник с много изложби. Дългогодишен читалищен деец. Той пее в главните мъжки роли в  – „Аида”, „Риголето”, „Травиата”, „Севилският бръснар”, и много други. С тези постановки посещава много градове в страната. Награждаван е много пъти, официално са чествани негови юбилей. През м. май 2000 г. става Почетен гражданин на град Враца. За него нямаше разделение на хората. С всички беше на „ти” и ги наричаше с различни шеговити имена. Беше запален рибар, обичан от роднини и приятели.
Разболява се тежко от бъбреци и умира на 31 декември 2000 г., изпратен е от много врачани, които му се поклониха във фоайето на Читалище „Развитие”. Погребан е в Старите врачански гробища.
Била съм бебе на 6 месеца, когато той се е родил. Неговата майка е имала мляко и е поела и моето кърмене, така сме станали млечни брат и сестра. С него премина нашето детство и много се обичахме и уважавахме.
Димитър Шонев се жени за Мария Георги Пенчева, от известен врачански род. Вдигат голяма и хубава сватба. Раждат им се син и дъщеря – Виктор и Ирена.
Виктор е завършил Архитектура и благоустройство и има две деца – Мария и Димитър.
Ирена има едно дете – Явор.
Марийка е второто дете на чичо Цено и стринка Ценка, родена през 1924 г. Когато била на шест месеца е паднала от люлката, завързана на тавана в къщата на  воденицата. При падането си удря главата от дървен нар /легло/. Намират я с пяна на устата и в несвяст. Веднга заминават в София на лечение в болницата на „Червен кръст”. Искат да направят операция на главата, но стринка ми не се съгласява, че може да умре. Връщат се във Враца, но Марийка получава парализа, расте, не може да седи, движи си само десния  крак и дясната ръка.
Беше голяма хубавица. Загива по време на бомбандировките над град Враца през 1944 г. Баба и Василка и сестра и Васка я слагат под кревата и бягат на двора, за да се скрият зад купа сено. В двора пада бомба, покривът на къщата се срутва и я затрупва под кревата.
Василка /Васка/ е третото дете на чичо Цено и стринка Ценка. Тя е родена през 1931 г. Завършва гимназия и се омъжва за Манол Добрев от Варна, военослужещ.
Васка работи като касиерка във Врачанския театър до пенсионирането си. Умира на 10 ноември 2009 г.
Тя има една дъщеря – Жасмина, която е с висше образование и работи в Община Враца.
Васка беше любимата ми братовчедка, много се обичахме и си звъняхме по телефона само, за да си чуем гласа.
Щастлива съм, че съм част от фамилията Шоневи, дала двамата най-известни тенори на град Враца – Димитър Шонев – първи солист на Врачанската опера и брат ми Любомир Шонев, също тенор.
Това бяха моите спомени за град Враца от началото на миналия век и за един живот и нрави, които никога няма да се върнат.
Хората бяха честни и трудолюбиви, но застигани от чести беди. Пожари, войни, бомбардировки, наводнения, които донесоха много жертви, скръб и мъка.
Животът, обаче, винаги продължава, раждат се нови хора, с нови надежди и мечти.

Информатори / Автори
Виолета Шонева / Враца в моите спомени от началото на ХХ век, 2012
Споделяне

Истории от Враца - родове и личности

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa