История от Враца - родове и личности

На сн...

Враца - родове и личности

Найчо Анков – апостолът на читалищната дейност

Категория : Моята история / нашата история

Найчо Анков – апостолът на читалищната дейност

На снимката: Управителният съвет на Върховния читалищен съюз: проф. Борис Йоцов, Стилиян Чилингиров (подпредседател), Ячо Хлебаров (председател), Найчо Анков, проф. Христо Негенцов, Хр. Киселов (Стара Загора), Ганчо Пеев (Велико Търново), Цветан Минков (София), Тома Върбанов (София), Никола Монев (София), З. Златев (Стара Загора), Орозов (Враца).

Първо бих искала да направя кратко въведение,свързано с читалището. Това, че преди две години българските народни читалища бяха вписани в регистъра на най-добрите практики на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство показва и доказва тяхната уникалност и самобитност. Повече от век и половина те служат за просвещение, за поддържане на национални дух и самочувствие, за запазване на традиции и обичаи. Пример за това е и врачанското читалище „Развитие 1869“, което наскоро отбеляза своята 150-годишнина. В неговите основи е вписана родолюбивата и апостолска дейност на на едни от най-будните врачани Симеон Подбалкански, Мито Анков, Николчо Кръстеняков, Кръстьо Новкиришки, Първан Първанов, Мито Орозов, Найчо Анков, Васил Кънчов, Иван Докев, дарителите Тодор и Елена Балабанови.

Много скоро след създаването му към читалището се сформира библиотека с читалня, а по-късно и кино, самодеен театър, лекторска група за просвещение, издава вестник, канят се творчески състави и лектори. То дава началото на всички професионални и културни институции като драматичния театър, филхармонията, историческия музей, картинната галерия, библиотечното дело.

Издържало на всички превратности и изпитания на времето, и днес то е съвременен културно-просветен център със своята голяма библиотека, художествени и творчески състави, сред които хор „Орфей“, духовият оркестър, ръководени дълги години от маестро Бойчо Димов, Ансамбъла за народни песни и танци „Вратица“, музикални и езикови школи.

Както вече споменах, сред апостолите и будителите на врачанското читалище е и Найчо Анков, който свързва 12 години от живота си с неговата просветителска и културна дейност.

НАЙЧО АНКОВ
1 април 1891 – 22 февруари 1975 г.

“Като свалям шапка на стария председател на читалище „Развитие” Найчо Анков, аз свалям шапка на самото читалище, което ми даде толкова много за моето културно оформяне и съзряване... Виждам го понякога из софийските улици в голямата почетна възраст. Одухотвореното лице на човек, който е живял и се е занимавал с активна културна дейност. Колчем го срещна ще го поздравя почтително – точно така, както поздравявам старите си учители”, пише в спомените си писателят Иван Бурин.

Найчо Анков е потомък на известна и многолюдна врачанска фамилия. Той е роден на 1 април 1891 г. Син е на Костаки и Параскева Анкови. След като завършва гимназия в родния си град, ученолюбивият младеж става библиотекар в читалището, което за него още от ученическите години е храм на науката и просветата. В един от спомените си пише, че това е негова сбъдната мечта. Допирът с книгите му дава много знания и интелект, но за него е важно да сподели тези знания с хората.

Когато през 1914 г. влиза в този храм, библиотеката има около 800 книги, десет години по-късно те стават над 10 000 класифицирани тома. Книжният фонд се увеличава главно чрез купуване на книги, но и с дарения от организации, институти и граждани. При едно от своите посещения във Враца академик Михаил Арнаудов споделя: „Библиотеката във Враца със своя добре подбран фонд предоставя пълна възможност за научна работа”. А редакторът на в. „Читалищно дело” Владо Бобошевски пише: „Библиотеката на „Развитие” е едно от най-големите богатства на Враца и Врачанско. Чрез нея мнозина са сторили щастливите си крачки по пътя на културата у нас”.

През 1914 г. читалище „Развитие” става член на Върховния читалищен съюз. По време на войните липсват условия за нормална културно-просветна дейност и единствено библиотеката продължава да работи и да раздава книги.

Найчо Анков е избран за председател на читалището през 1915 г. като редовно е преизбиран до 1936 г., когато напуска Враца. Той пръв въвежда практиката в настоятелството да бъдат включвани млади хора.

По това време, 1915-1917 г., във Врачанската девическа гимназия учителства Елисавета Багряна. Тя се включва в културния живот на читалището и се сближава с неговите дейци и най-вече с Найчо Анков и Анто Бояджиев. Багряна не само обича да рисува и пее, но и да рецитира стихотворения, поставя и театрални постановки в читалището с ученици, участва в празнични утра.

С течение на времето читалищната сграда става тясна и неудобна за разрасналата се културно-просветна дейност и се поставя въпросът за построяване на нова „величествена сграда на дружество „Развитие”, доказало своята жизнеспособност да бъде авангард на просветния и културен напредък”. Решава се това да стане върху терена на дарения през 1920 г. от семейство Балабанови парцел. Но тъй като е недостатъчен, Найчо Анков поема инициативата да се закупят всички незастроени околни места, като призовава гражданството и организациите да потърсят средства.

Със своята инциативност, контактност, действеност Анков сплотява местните интелектуалци, пробужда у младите интерес към науката и добротворчеството. Урежда юбилейно честване на Иван Вазов по повод неговият 70-годишен юбилей на 24 октомври 1920 г. с пиесата му “Хъшове”. На читалището гостува и Антон Страшимиров, който поздравява врачани за смелостта, че “когато се считаше за дързост да се спомене дори името ми, читалище „Развитие” не се убоя да представи няколко пъти моята “Свекърва””. С подобаваща тържественост са чествани годишнини на Матей Икономов - театрален деец и педагог, на учителя по музика Коста Петков и на известния учен и общественик Любомир Милетич.

Със своята активност и контакти Найчо Анков успява да доведе във Враца гостуващата през 1923 г. в България трупа на МХАТ /Московския художествен академичен театър/. За това му помага негов приятел - народният артист Петко Атанасов. Трупата изнася три представления – “Женитба” на Гогол, “На дъното” от Максим Горки и “Щурецът в огнището” от Чарлз Дикенс. На заминаване, водачът на трупата, Павлов, казва: ”След като завършим обиколката си из Европа, ще се завърнем в Съветския съюз. Ако при тази обиколка посетим пак България, без да ни каните, ще дойдем във Враца, защото тук се чувстваме като в своята родина“.

Със своя авторитет Анков успява да убеди по-консервативните членове на настоятелството и да издейства пари за закупуването на първата в района киномашина. Това ново чудно изобретение, кинематограф, което показва движещи се картини и хора, тепърва навлиза в България. Той изтъква не само комерческата страна на киното, но и неговата сила като средство за възпитание. На 1 януари 1924 г. киното е открито тържествено, въпреки съпротивата на някои видни врачани и липсата на средства.. Девизът бил: „Не печалба, а просвета”. Първият кинооператор е Никола Николов - от 1924 г. до 1950 г. Репертоарът на филмите е подбиран много внимателно. Специален човек от управата бил натоварен да следи филмите с най-добри художествено-възпитателни качества, които се прожектират в София, и да ги изисква за Враца.

В архивите са запазени два поздравителни адреса от 1934 г., когато се отбелязва 65-годишнината от читалищната дейност в град Враца, от представителството на Фокс филм и на UFA - американски компании за производство на филми, с които читалищното кино поддържа оживени контакти, както и с руската компания „Мосфилко”. От началото на 1941 г. прожекциите се извършват в новата читалищна сграда. Постепенно киното се превръща в главното доходно перо в читалищния бюджет за многостранния културно-просветен живот.

През 1924 г. Найчо Анков е избран за председател на новообразувания Окръжен читалищен съюз. Заедно с журналиста Владимир Бобошевски издават вестник „Читалищно дело”. В него се поместват материали за културния живот в града и всички по-значими събития. В спомените си Иван Докев пише: „Журналисти и редактори се вземаха пак от дружество „Развитие”. Всичко се вършеше на обществени начала, безкористно, безплатно. Вестникът се четеше масово и се издържаше от абонамента”.

В продължение на десет години Найчо Анков е умът и моторът на този съюз. С апостолски труд, минавайки през много препятствия, той помага за откриването на близо 150 читалища във Врачанско, Белослатинско и Оряховско, като се опира предимно на млади интелигентни хора, учители и адвокати. В публикацията „Почетни и благодетелни членове на читалището” във в. „Мездра” краеведът Мирослав Гетов съобщава: „В цялостната 85-годишна дейност на НЧ „Просвета 1925 г.”- Мездра честта да бъдат удостоени със званието почетни членове е оказана само на две личности, по стечение на обстоятелствата и двамата врачани - Найчо Анков и Владимир Бобошевски, допринесли много със своите заслуги за закрепването и издигането на читалището. Освен че спомагат за създаване на читалището, Анков и Бобошевски редовно гостуват в Мездра, като изнасят лекции по актуални просветни, обществено-политически и социални проблеми”.

Вярно на своята историческа мисия да бъде авангард на всяка културно-просветна инициатива, читалище „Развитие” първо поставя пред българската общественост въпроса за построяване на паметник на Христо Ботев на лобното му място. Така още през 1925 г. се създава инициативен комитет с председател Найчо Анков, който си поставя за задача да съдейства за набиране на средства сред учащата се младеж от цялата страна за построяване на паметника. Той се обръща с пламенен призив в 100 000 екземпляра към всички училища и българи. Благодарение на тази дейност на 2 юни 1936 г. паметникът на връх Околчица е завършен и осветен.

През 1925 г. Найчо Анков е избран за подпредседател на Върховния читалищен съвет. Той обръща голямо внимание на културно-просветната дейност като организира лектории, сказки, просветни събрания. В новооткрития Народен университет във Враца беседи и сказки изнасят проф. Михаил Арнаудов, проф. Христо Негенцов, акад. Евгени Каменов, Стилиян Чилингиров, Николай Ракитин.

На 23 декември 1934 г. се отбелязва тържествено 50-годишнината от учредяването на ученолюбиво дружество „Развитие”. По този повод във Враца гостува театралната трупа на Народния театър, която представя пиесата „Йончови ханове” от Стефан Савов. Издаден е и юбилеен сборник, съставен от редакционна колегия с председател Найчо Анков. По време на тържественото честване, Найчо Анков е провъзгласен за След 12-годишна читалищна дейност, през 1936 г. Анков напуска Враца, за да учи право в Софийския университет. Три години по-късно е избран за председател на Върховния читалищен съвет. Отново като апостол тръгва из страната и възстановява по подобие на читалище „Развитие” дейността на по-изостаналите читалища. Така Враца дава насока на много културно-просветни институти в България.

Когато се дипломира, работи дълги години като съдия и прокурор. В правните среди се утвърждава като високопрофесионален юрист. Избран е за председател на Апелативния съд в Русе и за член на Върховния касационен съд. В 1947 г. е издигнат от Великото нардно събрание за съдия във Върховния съд на НР България. По-късно се пенсионира и адвокатства в столицата още дълги години.

Умира на 84-годишна възраст на 22 февруари 1975 г. в София. Към неговия портрет най-добре прилягат думите на проф. Венци Бузов по повод 100-годишнината на читалище „Развитие” през 1969 г.: „Нйчо Анков имаше извънредно голям авторитет пред властите и като съдия, и като театрален и културен деец, и като читалищен ръководител с големи качества. От друга страна той беше властническа натура, държеше да се изпълни това, което е мислил и изявил като правилно и активно воюване за неговото изпълнение. На трето място трябва да се поставят връзките, които той лично имаше в най-големите върхове на управлението на страната тогава, и които му помагаха да отстоява една прогресивна линия в управлението на читалището. Затова не бива да забравяме уважението, което трябва да отдадем на усилията на неговия дългогодишен ръководител Найчо Анков”.

Използвани източници:

Юбилеен сборник „Сто години народно читалище „Развитие” във Враца – 1869-1969”

Вестник „Мездра” – бр.19 /241/, 22.IX.- 6.X. 2010 г.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева
Пътища към новото време - Градската и селската култура в модерна следосвобожденска България, 2020

Враца - родове и личности

Найчо Анков – апостолът на читалищната дейност

Категория : Моята история / нашата история

Найчо Анков – апостолът на читалищната дейност

Истории от Враца - родове и личности

За проекта

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa