Враца - родове и личности
Никодим Ненов – Плакатистът, който с багри пречиства душата
Категория : Моята история / нашата история
Никодим Ненов – Плакатистът, който с багри пречиства душата
Пиперлия човек и безспорен фаворит сред приложниците; изкусен, талантлив майстор на плаката - така съвременниците определят художника Никодим Некулов Ненов. Творец със свободно и нестандартно поведение, често обърква и шокира околните. Обича шегите и понякога си навлича гнева на близките, колегите и приятелите си, но винаги търси начин да заглади лошото впечатление.
Ненов е роден на 3 юни 1940 г. в село Габаре, Белослатинска околия. Той е първото дете в семейството на Некул Ненов Милов – Навущански и Иванка Петкова Милова. Кръстен е на баба си Ненка (майката на баща му).
Родителите на Никодим са работливи и средно заможни земеделски стопани. Баща му е един от последните частници в селото, влезли принудително в ТКЗС (1955 г.) и то след като току-що се е върнал от Белене, където излежавал политическа присъда - като член на БЗНС „Никола Петков“. По времето на неговото отсъствие (1953-1955г.) Никодим е мъжа в семейството, учи и обработва наравно с майка си земите им. Три години след него се ражда сестра му Цветана.
През 1958 г. Никодим завършва средното си образование в Габаре. Името му се свързва и със самодейната театрална дейност в селото през 60-те години. За това свидетелства една дописка в окръжния вестник „ Отечествен зов“: „Самодейният театрален колектив при читалището в с. Габаре с успех представи пиесата „Фараоните“. Хубави образи изградиха Й. Начева, Н(икодим) Некулов, В. Драганов, Г. Иванов и др. Със същата пиеса самодейците посетиха и селата Тлачене, Върбица, Вировско, Камено поле и др.“ „Фараоните“ е съветска пиеса от Алексей Коломиец. Габрешките театрали я „побългаряват“ като дават на действащите лица български имена. Песните в пиесата заменят с българската „Дуде моме“, вмъкват в сценария и български пословици и поговорки, заменят думата колхоз с ДЗС.
Показал още от малък склонност към рисуване, в казармата в Момчилград, където служи като мотострелковак, става и неофициално художник на полка.
След уволнението си през есента на 1960 г., Никодим Ненов кандидатства в Художествената академия. Въпреки, че се справя добре на изпитите, не е приет заради лошата характеристика, дадена му от Народния съвет в Габаре, в която пише, че е „син на кулак“, „дете на враг на народната власт“. Баща му Некул напразно пише писма до различни институции, че той вече си е изкупил вината в Белене и не бива да се пречи на децата му да учат. Нищо не помага. За да се сдобие с добра характеристика Никодим е принуден да постъпи на работа в медодобивния комбинат в Пирдоп. Тук се запознава с с художника Георги Златанов, който го подготвя за кандидат–студентските изпити.
С добра работническа характеристика и втори по успех в класирането на приемните изпити, през 1964 година Никодим е приет за редовен студент в Художествената академия, специалност „Приложна графика (плакат)”. Преподават му професорите Иван Петров и Петър Петров по рисуване, доцент Симеон Халачев по живопис, професор Александър Поплилов и доцент Димитър Серезлиев по плакат, Венета Иванова и Мара Цончева по история на изкуството, Богомил Райнов по естетика и др. За отличен успех получава стипендиите „Борис Ангелушев“ и от Съюза на българските художници.
Синът му Ивайло Никодимов си спомня, че баща му обичал да казва, „Академията ме научи не само да гледам, но и да виждам“. Да вижда същността на видимия свят в цветове, форми, детайли и да я пресъздава в картините си по начин, че да може да се съпреживее, усети, почувства... И да ни въздейства, да ни развълнува, да ни потопи в себе си… И до самия си край не престава да създава красота.
След като завършва Академията през 1969 г. е поканен за асистент, но предпочита да се върне в родния край. От 1970 г. е художник на свободна практика и живее известно време в град Роман, а от 1975 г. живее и работи като художник на свободна практика във Враца. От завършването на Академията до 1989 г. Никодим Ненов работи само в областта на приложната графика, като създава много плакати, значки, запазени марки, проекти за временна украса, музейни експозиции и др. Утвърждава се като един от най-добрите приложници, с характерен почерк и усет за немногословно звучене на плаката. Името му се свързва главно с плакатите, посветени на Ботевите дни и на Националния фестивал на малките театрални форми. Постига изключително съвършенство в графичния портрет, утвърждавайки чрез своите творби представата за личностите от нашата история. Към съвременността Ненов се обръща с поредица от сатирични рисунки, голяма част от които са публикувани в печата. Негови творби са показвани в почти всички общи художествени изложби и специализирани представяния на приложната графика в страната.
През 1973 година участва в Първата национална изложба на плаката, с творбата си „Спрете, агресори!“ – посветена на войната във Виетнам. Тя е включена в каталога на изложбата , както и в книгата на Светлин Босилков „Българският плакат“ (Изд. „Български художник“, София, 1973).
Едва след 1990 г. Никодим Ненов започва да се занимава и с живопис, тъй като дотогава с неписани закони е забранено плакатист да представя на изложби свои работи от други жанрове. Предпочита топлите, чистите, грижливо забърквани от него цветове, а картините му се различават по маниера на изпълнение. „Изкуството трябва да създава радост у човека, да събужда любов към другите хора и към природата. Само такова изкуство може да пречиства душата”, споделя Ненов.
През 1999 г., Никодим Ненов издава албума „Плакати, шаржове, запазени марки, карикатури“, за която Владимир Петков пише във в. „Зов за истина”: „Ако разтворим книгата му, ние ще видим не само един изкусен, талантлив майстор, но ще забележим личното му участие и присъствие в едни от най-важните празнични и делнични изяви на врачанския дух. Той участва в най-важните „събития“ на врачанската земя, придава им нужния естетически вид, кара ни да бъдем близко до красотата и в делника си. Той бавно, но сигурно увеличава своето прецизно художествено дело. Което и без това не е малко…”
Едни от любимите поговорки на Никодим Ненов, по спомени на неговия син са: „Магаре ли си, самари колкото щеш“, „Тежка е царската корона, даже от мукава да е“ и „Отвън кукла, отвътре панукла (дрипла)“, а любимата му песен „ Я кажи ми облаче ле, бяло“.
През 1969 година Никодим се жени за Цветана Василева Нинова Бенчовска от с. Сухаче (агроном), с която се запознават в София и живеят съвместно до 1980 г. Имат три деца: Ивайло (роден 1969 г.) и близначките Николина и Христина (родени 1975 г.). Дядо е на пет внучки – Никол (кръстена на него, от брака на сина му Ивайло), Зорница и Цветелина (от брака на дъщеря му Николина) и Елица и Мария (от брака на дъщеря му Христина).
Земните му дни свършват през нощта на 5 срещу 6 юни 2018 г. във Враца, на 78 годишна възраст, покосен от инфаркт.
Като че ли за него е писала своето стихотворение поетесата Яна Николова „ Песен за художника“:
„Художникът си тръгва уморен,
но с опияняващото чувство,
че слънчев лъч е сътворен
от човешкото изкуство”.
Синът му Ивайло Никодимов до голяма степен продължава творческия път на своя баща. Въпреки че по професия е ветеринарен лекар, той отдава сърцето си на карикатурата. Негови творби са печатани във вестниците „Стършел”, „Смях”, „200 вица” и „Пардон”. Карикатурите му излъчват тънък хумор и имат точни попадения. Има няколко самостоятелни изложби и участва в национални и международни изложби в Португалия, Куба, Италия. Носител е на престижни награди в национални конкурси. Убеден е, че карикатурата е едно от малкото неща, създавани в България, което се цени в цял свят.
Информатори / АвториЦветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА
