Омъжих през м. януари 1971 г. в с. Борован. Времето беше хубаво, но кално. Трапезите бяха подредени на два реда на полянката пред къщата. Тъй като от Бяла Слатина тръгнахме с автобус, на него бяха натоварени и подаръците за свекър и свекърва и „рубата”, с която ме изпрати майка ми. Сватовете бяха посрещнати с духовата музика на селото, която остана да свири и на трапезата. Когато ме посрещната свекъра и свекървата пред къщата с прясна погача и паничка с мед, трябваше на намажа с меда вратата на къщата. А свекървата отчупи по един залък от погачата, потопи я в меда и ни „захрани” мен и съпруга ми – да ни е сладък живота като мед. От вратата на къщата до вратата на „нашата стая”, където влязохме, беше постлано бяло платно, по което бяха наслагани дребни пари и стръкчета от чимшир и здравец. В стаята бяха семейството на мъжа ми – свекър, свекърва и двете му сестри. Вратата на четирикрилния гардероб беше разтворена, за да видят всички какво свекървата дава на младото семейство. Освен одеала и домашно тъкани завивки, имаше и тъкани от нея чаршафи „наводка”, китеник, и черги („парцалени” за всекидневна употреба и вълнени, „за по-така”). Моята свекърва много тъчеше черги и китеници, тъй като имаше три деца и 6 внука. За всеки от внуците изтъка вълнена черга и китеник, но никой никога не ги постла.
При посрещането ми в стаята, свекървата ми даде красива найлонова розова нощница с наметало (тогава такива бяха на мода). Свекърът ми отвори портфейла си, в който имаше солидна пачка пари, но всички по един лев. По това, колко пари ще взема щяха да разберат дали съм „лакома”или не. Отначало се смутих и поколебах, защото не знаех това, а и изключително много го обичах и уважавах. Чуха се гласове „вземай, вземай като ти дават, защото може и само с това да си останеш”. Изпитах силно притеснение, защото всички гледаха в мен, а той ме гледаше право в очите. Взех само един лев, а той въздъхна облекчено. Тогава разбрах, че навярно точно това му се е искало и аз оправдах желанието му. От тогава остана и уважението ми към него и до края на живота му го наричах само „татко”.
На трапезата на „пристанушата” беше като на сватба – поздравявахме гостите с чаша вино в ръка и „добре дошли”, а те ни даруваха кой с каквото беше намерил да добре – тенджери, чинии, чаши и пари. Трапезата беше богата – месо, пресни „турти”, баници, вино и ракия.
Информатори / Автори Спомените на Блага Атанасова Риджалска, която от Бяла слатина дошла в Борован през 1971 г.