Галиче


ДАНФОРОВ ГОРУН


Категория : Моята история / нашата история
photo

ДАНФОРОВИЯТ ГОРУН

         Тясната линия на река Скът разрязва на две югозападната част от землището на село Галиче и е отхвърлила от дясната страна насипен хълм. Току в самия му край няма нищо друго, освен един кръст и името на местността. Отървали са се и няколко вековни дъбови дървета с кичести клони, които прибират на почивка през знойните летни дни много хора и добитък.
          На лявата страна на около километър е извисил снага огромен дъб, чийто връх се къпе някъде високо сред слънчевите лъчи. “Данфоров горун” му казват галичани. Не се знае кога за пръв път е изправил снага той за простор и живот. Оттогава са минали може би години и столетия. Много разговори е чул той за себе си и за хората, които е запазил в тайна. Много млади и стари е приел под сянката си за сън и отмора, много радости и скърби е видял. На мнозина ще напомня хилядолетната история на селото. Най-скъп им остава споменът за Данфоровата дъщеря, защото тя е спасила живота му и е осигурила величието му.
          Някога с Данфоровия горун е завършвала гората, която се простирала по цялата низина и покривала със своето многовековие хълма над манастира. Чудната песен на славеи сутрин е събуждала всичко в околността. Навсякъде се чувал весел птичи глъч. А вечер късно совата е успокоявала тази размирица и е осигурявала тишината в гората. Но турците и на горските обитатели не дали мира, да живеят в щастие. Потрябвала им гора за строеж на складове в Рахово. Харесала им гората при манастира. Чудели се галичани как да отърват гората и измислили хитрост.
          …Събрали се чорбаджиите, взели със себе си даскал Милко Кунов и отишли при каймакамина. Той бил вече престарял, осемдесет годишен. Очите го болели, целите потънали в кървава червенина. Години наред ги лекувал, но все не можел цер да им намери. Започнал разговор хитрият даскал с него:
          - Ефенди - казал той - в нашата гора при манастира има изворче, бълбука си то от сътворението на света и ни дава церовна вода. Виждам, че нещо очите ти не са добре, та не е зле да опиташ. Ако ги умиеш с тази вода, може и да оздравееш. Ще ти изпратим вода с голям ибрик от Мека донесен, та да ги миеш.
          - Йок - хванал се каймакаминът- самият аз ще дойда в това ваше село да се измия направо от извора. Инак докато дойде водата в Рахово, може да изветрее целеблъка й.
          Като се върнали галишките първенци, извикали Дамян Дафронов и му рекли:
          -Дамяне, не си богат, ни си беден, но си умен и ще ни разбереш. Като дойде каймакамина в селото, ще го настаниме в твоя дом на конак. Ще приготви цялото село такова ядене и пиене, само за салтанатлък на каймакамина и хатър на гората. Всичкото село ще дойде. Само едно нещо искаме от тебе- на гостенина ще прислужвате вие с дъщеря ти. Тя ще му стои диван чапраз. От твойта Милка по- хубава в селото няма.  Тя ще спаси гората ни в Манастира.
          Скочил оня ми ти Данфор и ревнал.
          - Стой бре, чоджум!- казал му даскалът - турчинът е над осемдесетте, едва крета и едва вижда. А ние всичко в тайна ще запазим и селото завинаги ще те помни.
          Така и станало. Дошъл каймакамининът. Прекарали го по пътя през цялата гора, та се умил на извора. Видял турчинът едно дърво, което много му харесало за кюприя и все за него си говорел из пътя. Вечерта го посрещнали и нагостили така, както и Байрям не бил ял.
          -Е, чорбаджи, сичко ти бе хубаво, ашкулсун. Но много ми хареса щерка ти, да ти е жива и здрава. Дано водата на вашия манастир ми изцери очите, та да гледам в света все такива хубави моми като твоята Милка! Чевръста и дяволита е момата, Аллах да я поживи. Кажи сега каква награда искаш за салтанъклъкът и хубавата си щерка. Каквото поискаш, ще стане, стига власт да имам.
          -Гората при Манастира, аго, не ни я изсичай!- замолил Данфора.
          -Йок, чорбаджи, - дръпнал се турчинът. Замислил се малко и отсекъл:
          -Добре, дума съм дал. Гората от дясната страна на Скъта не ще сечем. Светла вода има тя. Но другата ще изсечем. За спомен ще оставя само големия горун. За кюприя го бях харесал, ама хайде зарад щерка ти- халал да е.
          Отсекли турците гората и оставили да стърчи единствен най-високият дъб. Спасили част от гората Данфора и дъщеря му Милка. В тяхна чест галичани го нарекли “Данфоров горун”.

Информатори / Автори
Васил Харизанов / Из "Крал-баир", 2000

Истории от Галиче