Наследство


Названия на духови инструменти в българския език: дървени и медни


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Названия на духови инструменти в българския език: дървени и медни

10. Кларинет е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Създаден е през 1690 г. от видния майстор на музикални инструменти Йохан Крис­тоф Денер в Нюрнберг въз основа на старинния френски инструмент шалюмо (chalumeau). Изобретеният от Денер кларинет отначало бил много просто устроен, със 7 пръсто­ви отвора и 2 клапи. След това кларинетът изминава дълъг път на развитие, за да достигне до днешния си усъвършен­стван вид.
Май единствено в кларинета духаше сам, но и там не хабеше излишна енергия.
11. Любовната флейта (на итал. език „flautod,amore“, на фр. език „flûted,amour“) е музикален инструмент от се­мейството на флейтите и е малко по голяма от обикновената флейта. Тя е ниско траспониращ инструмент и заема място­то на мецосопран. Тоновият ѝ обем е като този на обикнове­ната флейта, но звучи малка терца по-ниско от написаната нота. През XVIII век се употребява най-вече заради ниския регистър. Днес не се среща в музикалната практика.
12. Обоят е дървен духов инструмент с двойна тръс­тикова пластинка. Тоновият му обем е от си бемол на мал­ка до сол на трета октава. За обой се нотира на сол ключ. Тембърът на обоя е наситен, пронизителен, с носов оттенък.Обоят като народен инструмент води началото си още от най–стари времена. В Европа е пренесен от и Изтока. В стара Гърция е познат като народен инструмент под името „авлос“.
Тя чете много, води си дневник, който не показва на ни­кого, свири на пиано и обой (дори понякога ходи на турне­та с малкия младежки оркестър „Оверн“), говори перфект­но немски и английски и знае малко руски, който е учила в училище.
13. Саксофонът (от фр. език „saxophone“, създадено от личното име Sax и гръцката дума φωνή „звук“) е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Още от самото си създаване е бил изработван от метал — пакфонг (сплав от мед, никел и цинк) или томлак — томпа­кова мед (сплав от цинк и мед или от месинг).
По едно време исках да свиря на саксофон и веднага ми купиха инструмент. Три години се пробвах отчаяно преди да установя, че това не е за мен.
14. Устната хармоника е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Хармониката се използва основно в блуса, но намира широк прием и в кън­три музиката, джаза, рокендрола и други. Използва се често като солов от музиканти, които свирят на китара, като спе­циално приспособление държи хармониката пред устата, а ръцете остават свободни.
Като търсеше напрегнато начин да развърже метна­тата му от Папке примка, Вайс спусна крак от пейка­та и, клатейки глава, засвири на устна хармоника една тиролска песничка, думите на която всички мъже знаеха отлично, но не бе прието да се казват в присъствието на дами.
15. Фаготът е музикален инструмент от групата на дър­вените духови инструменти, чието име (итал. fagotto „връз­ка“, „сноп“) произлиза от вида на конструкцията му, тъй като фаготът е съставен от няколко части или сегмента. Духов музикален инструмент от дърво, съставен от четири сегмента тръби, които се съединяват в краищата.
Артистите, които щяха да пеят партиите на кукли­те, трябваше да бъдат поместени според желанието на Адриан сред инструментите в оркестъра – един твърде пес­теливо съставен оркестър от цигулка и контрабас, клар­нет, фагот, тромпет и тромбон, ударни инструменти за един човек и един металофон, като в числото на тези артисти се предвиждаше и един говорител, който, подобно на свидетеля в ораториума, да резюмира действието в ре­читатив и повествование.
16. Флейтата е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Звукът се произвежда чрез вкарването на въздушна струя през отвора на наустника. Нейният тонов обем е от „до“ на първа октава до „ре диез“ на четвърта. Но този обем може да се разшири с помощта на допълнителните клапи до си-си бемол на малка октава.
От две години не сме слушали музика. Свиря малко на флейта – Аран, флейтистът на покойния Лот, ме учеше да свиря на флейта от рог на лос – ето я къде виси на стената.
17. Цафàрата е малък балкански едноставен дървен духов народен музикален инструмент от рода на кавала и овчарската свирка. В началото са го изработвали от млад бъз, а по-късно се изработва от по-качествена дървесина – ясен, дрян, явор, габър и др. Цевта се изработва от дърво, метал или пластмаса. Металната цев е устойчива на меха­нични повреди и атмосферни влияния, но е доста по-теж­ки и по-трудно се обработва. Цафарата е разпространена в няколко балкански страни – България, Гърция, Република Македония, Албания и югоизточните територии на Сърбия.
В българските диалектни говори се срещат и следните наименования на цафарата: цавàра (Софийско), цафàра, цафàрка (Ихтиманско), цифàра, цуфàра (Врачанско), цвòрче (Мламолово, Кюстендилско).
От изкуствата ме трогва само музиката – от свир­нята на някое хлапе на дървена цафара до певеца, аком­паниращ си сам на струнен инструмент или сложната дворцова симфония.
II. Медни духови музикални инструменти:
1. Баритонът е средно голям музикален инструмент от групата на медните духови инструменти. Инструментът често е използван в духовите оркестри, както професионал­ни, така и любителски – училищни и др.
2. Буцина (на лат. език: buccina или bucina, от bucca „буза“) е римски духов меден инструмент със значителна дължина. Буцината е извита в формата на кръг. От буцина­та произлиза съвременния тромбон. Медният духов инстру­мент е използван в римската армия. Войникът, свирещ на буцина, се нарича „буцинатор“ (bucinātor). Има описания на буцината в античната литература, като например на поета Овидий, където в своите „Метаморфози“ пише за тритони, които свирят на буцина.
3. Валдхорната е музикален инструмент от групата на медните духови инструменти. Наименованието му идва от немски език: разделено на две части: „валд“ и „хорн“ озна­чава съответно горски рог. Ловджийският рог е предшест­веник на натуралната валдхорна. За натурални валдхорни е написана музика от предкласиците – Бах и Хендел, кла­сиците Хайдн, Моцарт, Бетховен. Даже след изобретяването на вентилната система композиторите от XIX век дълго вре­ме са писали за натурални валдхорни.
Да имаше една валдхорна да надуя, ще я изправя до последната извивка.
4. Сарюсофон (от фр. език sarrussophone, от името на изобретателя си – френския капелмайстор Sarrus и гръцка­та дума за звук phone) е меден духов музикален инструмент 200 201
с клапи, подобни на тези при саксофонa, с конична форма и двойно тръстиково езиче (стройка). Инструментът е кон­струиран през 1856 г. от парижкия майстор на музикални инструменти Готро, по инициатива на Сарюс. Сарюсофонът се използва в 7 големини – от сопранова до контрабасова. Влиза в състава предимно на духовите оркестри, но басова­та разновидност (S. Bass) намира приложение и в симфо­ничните оркестри, където замества контрафагота.
5. Тромбонът е музикален инструмент от групата на медните духови инструменти. Името му идва от италиан­ската дума tromba (тромпет) и one (голям), или буквално преводът му означава голям тромпет. Той е известен от XV век. Отличава се със сплесканата си S-образна тръба, с помощта на която музикантът изменя обема на въздуха в инструмента и може да изсвири различни ноти.
Джон и Линда Бърнс. Джон свиреше на тромбон в Чи­кагския симфоничен оркестър.
6. Тромпетът (на фр. език trompette, от итал. език tromba – „тръба“) е музикален инструмент от групата на медните ду­хови инструменти. Това е инструментът с най-висок регис­тър сред медните духови инструменти – тоновият му обхват най-често е от „ми“ на малка „до“, до на четвърта октава. Тромпетите са сред най-старите музикални инструменти, датиращи от поне 1500 г.пр.н.е. Хр. Те са използвани като в тръба е продухван въздух през затворени устни, при което се създава бръмчащ звук. Тромпетът е инструмент, който се използва при изпълнението на различни видове музика и най-вече класическа музика и джаз. Изпълнителите, които свирят на този инструмент, се наричат тромпетисти.
Данчо редува едни срички и свири на тромпет. Напи­са и една инструментална пиеса „Йордановден“, в стила на традициите на духовата музика от Северна България. Особеното е, че Гъмзата седна и изсвири всички партии на всички духови инструменти.
7. Тубата е музикален инструмент от групата на мед­ните духови инструменти, най-ниският по звучене в духо­вия оркестър. Направен е от цилиндични и конични навити тръби, мундщук (наустник) и вентилни механизми. Най-из­вестните разновидности са: туба-бас (в тон ми-бемол) и ту­ба-контрабас (в тон си-бемол). Третира се като нетранспо­ниращ музикален инструмент. Съществуват 3 основни вида туби – висока, басова и контрабасова.
Прегледах диагонално списъка. Тънък участък с дами­те, обхващащи диапазона от Б1 до Б4. Органистка, едва ли, хармоника, туба… и една певица.
8. Флигорната е музикален инструмент от групата на медните духови инструменти, която наподобява тромпета, свири се с три пръста и има същия регистър. Някои го считат от семейството на саксофоните. Предполага се, че в началото флигорната е използвана на бойното поле. Един от най-из­вестните джаз изпълнители на флигорна е Майлс Дейвис.
Една музика, съставена от двама или трима кларне­тисти (когато не са зурли), една флигорна и един тъпан, безспирно оглушават улицата с тогавашния моден марш. Тя предшестваше сватбарите.
Литература:
Андреев, А. Приноси към музикалната история на нашите земи. – В: Известия на института за музика, 1955, кн. II – III, 443–491.
Анкова- Ничева, К. Нов фразеологичен речник на българския език. УИ „Св. Кл. Охридски“, София, 1993.
Атанасов, В. Български традиционни народни музикални инстру­менти. София, Издателство „Фондация за българска етноорганология“, 2015.
БЕР: Български етимологичен речник. Издателство на БАН, „Проф. М. Дринов“, София, Т. I, 1971.
БЕР: Български етимологичен речник. Издателство на БАН, „Проф. М. Дринов“, София, Т. VI, 2012.
Вакарелски, Хр. Етнография на България. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1977.
Геров, Н. Речник на българския език. Изд. „Български писател“, София, Т. I, 1975.
Кепов, Ив. Народописни, живописни и езикови материали от с. Бобошево, Дупнишко // СбНУ, Кн. 42, София, 1936, с. 82.
Пейчева, Л. Кавалът – познат и образ, нови идентичности, или глобални пътешествия на локална музика от България. – В: Изкуство­ведски четения, Институт за изкуствознание, София, 2006.202 203
РБЕ: Речник на българския език, София, http://search.dcl.bas.bg/
Тодоров, М. Български народни музикални инструменти. Изда­телство „Наука и изкуство“, София, 1973.
Четриков, Св. Музикален терминологичен речник. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1979.
Lokotsch, K. Etymologisches Wörterbuch der europäischen (germanischen, romanischen und slavischen) Wörter orientalischen Ursprungs, Heidelberg, 192

Информатори / Автори
Надежда Николова / Духовата музика - ХХ век- емблемата на Северозападна България, 2017
Споделяне

Истории от Наследство

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa