Северозапад
Духовите оркестри във Видинско през ХХ век
Категория : Вярвания и традиции / песни
Духовите оркестри във Видинско през ХХ век
След освобождението на България от османско робство в различни части на българската войска се създали оркестри, ръководени главно от чешки музиканти. Военните оркестри, като единствена музикална институция по това време, се превърнали в общонародни, подпомагали всички културни събития и били неразделна част от живота на хората в селата и градовете. Със своята обществена дейност допринесли много за възхода на музикалния живот в страната, за съхраняването и обогатяването на българския фолклор и са в основата на българската музикална култура. Те били първите професионални състави, въз основа на които били създадени градските и ученическите духови оркестри.
Още през 1882 г. в гр. Видин имало военен духов оркестър към 10-а пеша Бдинска дружина с капелмайстор Сава Станкович. Той е считан за един от първите създатели на музикалните традиции в нашия край. Оркестърът наброявал 40 човека, изнасял 2-3 пъти седмично концерти в специална беседка над „Стамбол капия“. Репертоарът бил разнообразен – маршове, валсове, български песни и др. Той участвал и в различни тържества. Дълги години Видинският духов военен оркестър бил главният музикален фактор в културния и обществения живот на града. След Станкович негови диригенти били чехите Франц Свобода, Франц Фасола и Игнатий Харо. Първият български капелмайстор бил Боньо Кирчев, работил във Видин от 1899 до 1919 г., с определени заслуги в неговия музикален живот. Тук той създал известния марш на 3-ти пехотен Бдински полк „Бдинци, лъвове, титани“. Със своя оркестър, още към 1901 г., съпровождал изпълненията на Видинския граждански хор, имал участие и в други изяви. Боньо Кирчев обучавал ученици по цигулка и след пенсионирането си работил като учител по музика във Видинската мъжка гимназия. От 1919 до 1923 г. диригент на военния духов оркестър бил Петър Михайлов. Тогава концертните изпълнения били на високо художествено ниво. Той ръководел и сборен салонен оркестър, чийто състав увеличил до симфоничен, както и тамбурашки оркестър, който също имал много изяви. Скоро след назначаването му, военният духов оркестър бил съкратен. По инициатива на дружество „Китара“ и читалище „Цвят“ били събрани доброволни вноски и от 1921 г. бившият военен оркестър става Видински градски оркестър. Като военен, той отново бил възстановен през 1924 г. към 3-та пехотна Бдинска дружина. Същата година във Видин бил сформиран още един военен оркестър с диригент Александър Вейнер, който бил и ръководител на оркестрови и хорови състави. Двата военни оркестъра разнообразявали още повече музикалния и културен живот на града. Приемник на Петър Михайлов бил Обретен Евстатиев, диригент на оркестъра от 1928 г., който разширил и обогатил репертоара, и постигнал високохудожествено изпълнение. Продължител на музикалното дело на Петър Михайлов е синът му – Борислав Михайлов. Той създал един военен духов оркестър на много високо художествено ниво. Издигнал на професионално равнище и Видинския симфоничен самодеен оркестър, който развил богата концертна дейност. Борислав Михайлов бил първият диригент на одържавения вече Видински симфоничен оркестър през 1947 г.
Видинският военен духов оркестър бил не само източник на оркестрова музикална култура в града, но и школа за създаване на музикални кадри. Той намерил подражатели и в училищната самодейност със създаването на духов оркестър във Видинската мъжка гимназия през 1927 г. и фанфарна музика във Видинската девическата гимназия през 1939 г. През 1955 г. били закрити симфоничните оркестри в редица градове, сред които и Видин. На тяхно място били създадени популярните граждански професионални духови оркестри. Градският духов оркестър в гр. Видин е създаден през 1962 г. към отдел „Отдих и култура“ при Градския народен съвет с участието на бивши военни музиканти и оркестранти от Държавния симфоничен оркестър, с диригент Борис Георгиев – Чиняка. Съставът е наброявал 25 човека, които използвали нотния архив на бившата военна музика от поделението, а инструментите били набавени от бившия 3-ти пехотен Бдински полк. С него са работили диригентите Кръстьо Кичашки, Ромил Петров, Венелин Георгиев, Аспарух Лисов, Александър Спиридонов, Иван Николов. През 1966 г. на Първия преглед на професионалните духови музики в София оркестърът е награден с диплом за много добро представяне. Същата година станал напълно щатен оркестър към Градски народен съвет – отдел „Комунални услуги“. В началото на 1977 г. се състоял премиерният концерт на духовия оркестър с диригент Венелин Георгиев. Репертоарът бил разнообразен – български и чужди произведения, интерпретирани с висока художествена стойност. От 1983 г. оркестърът участва в подготовката и организирането на ежегодните Празници на духовите оркестри – Видин ‘83, организирани от Съюза на музикалните дейци в България и Общинския съвет за култура, които се превърнали в традиция. Градският духов оркестър обогатил културния живот на Видин, така градът се формирал като един от центровете за изява на духовите оркестри от страната.
От 1985 г. диригент станал Иван Николов, като оркестърът се представял успешно у нас и в чужбина, участвал редовно в Празниците на духовите музики, посветени на Дико Илиев и спечелил редица отличия. През 1986 г. оркестърът гостувал в гр. Уничов, Чехословакия, под диригентството на Иван Николов и главния художествен ръководител проф. Николай Тонев. Това било първото гостуване на Видинския духов оркестър извън страната. Същата година участвал и в V национален преглед на професионалните духови оркестри – Сливен,86, където бил обявен за най-добрия оркестър от тези в крайдунавските градове. През 1988 г. оркестърът взел участие в ХII Международен фестивал на духовите оркестри в гр. Шиклош, Унгария, под диригентството на Иван Николов и Андрей Андреев, където получил наградата на публиката. Видинските музиканти били обявени от журито за най-добрия български състав в досегашните издания на фестивала и отличени със специална купа. До 1989 г. Градският духов оркестър участвал във всички празници при откриването на традиционния Видински панаир, на който гостували състави от страната и чужбина. През 1991 г. изнесъл концерт в гр. Бъйлещ, Румъния, с голям успех. На следващата година оркестърът се представил на традиционните празници на Дико Илиев в гр. Монтана, с програма, изцяло от произведения на големия музикант. От 2012 г. диригент е Диляна Цанкова. Оркестърът продължава да има редица изяви в национални и местни инициативи.
Стремеж към създаване на духови оркестри след Освобождението имало и в други села и градове на Видинско.
В гр. Кула такъв оркестър бил образуван в края на ХIХ век, повлиян от общуването между българи и сърби чрез прохода Връшка чука и проникналото сред сърбите унгарско влияние. След 9 септември 1944 г. оркестрантите се регистрират като професионални музиканти. Започват да свирят във Видин, Враца и в други градове на страната. Репертоарът им се разраствал с изпълнения не само на българска, но и на чуждестранна музика. В началото на 1960 г. към читалище „Васил Живков” (дн. „Просвета”) бил сформиран духов оркестър. През 1966 г. диригент на оркестъра бил Петко Генов Станков, който подготвил състава за прегледа на духовите оркестри във Видинско. Кулският оркестър се представил с увертюра към операта „Гергана” от маестро Атанасов и с няколко марша.
В гр. Грамада през 1925 г. бил създаден първият духов оркестър от Йоцо Вълчов Димитров, който закупил музикални инструменти със собствени средства. Този оркестър продължил да свири до 1975/1976 г., когато преустановил дейността си. През 1983 г. към читалище „Мико Нинов” (дн. „Пробуда“) бил създаден духов оркестър с около 30 участници, с художествен ръководител Марин Антов Начов от с. Буковец. Скоро след началото на обучението им, започнали и техните концертни изяви. Репертоарът им бил разнообразен – маршове, народни хора, танга и валсове. Те присъствали на всички празници и събития по различни поводи, организирани на територията на Община Грамада. През 1986 г. Грамадския духов оркестър преустановил дейността си.
На 27 септември 1920 г. в гр. Димово бил открит за първи път панаир, който се превърнал в традиционен есенен. На откриването свирил целият състав на селската музика, наречена по-късно „Старата музика“. Същата била образувана от Марин Стоянов Зилин, първи солист и флигорнист във военния оркестър на 1-ви пехотен Софийски полк. Едновременно с този, възникнали още два оркестъра: оркестър, наречен „Палината музика“, с капелмайстор и кларнетист Иван Симеонов Палин и оркестър, наречен „Мокър марш“, с капелмайстор Иван Станков Пейчев. Към тогавашната политехническа гимназия бил създаден и ученически духов оркестър. През 70-те години на ХХ век оркестърът бил само един, събрал музиканти от някогашните три състава. Едновременно с това, към училището и техникума имало и два фанфарни състава.
В с. Буковец съществувала традиция, поддържана от музикантите от духовата музика в селото, с ръководител Тодор Начев. Съставът води началото си от 1929 г. Със своите изпълнения те станали известни и търсени за различни събития. Освен тази, тогава съществувала и друга духова музика – на Камен Генов. През 80-те години на ХХ век в селото имало и детска духова музика, ръководена от военния музикант Марин Антов Начев, който създал първия детски духов оркестър във Видинския край, с множество изяви. Заедно с хореографката Надежда Станева създали към детската духова музика мажоретен състав. Марин Начев работил и с детските духови оркестри в градовете Грамада и Видин След смъртта си оставил богата музикална библиотека, която събирал от 1940 г. В нея има ценни партитури за духов оркестър, писани на ръка, много издания от 50-те години, репертоар за духов оркестър, писан от него през всичките години на активна дейност. Съхранил е много музикална литература за начинаещи, инструменти и пособия. Цялата му музикална библиотека, инструменти и пособия била дарена на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ във Видин.
В с. Стакевци музиканти от Стакевската духова музика също били продължители на традициите на народния фолклор. Със своето самобитно изкуство, участвали на многобройни прегледи на художествената самодейност, на събори и надпявания, с богат репертоар.
В с. Салаш духов оркестър бил сформиран през 1928 г. от учителя и музикант Тодор Кръчков, който обучавал музикантите в нотна грамотност. Репертоарът на духовата музика бил разнообразен – народни хора, маршове, валсове, танга, джаз. Те станали известни и започнали да се изявяват на различни събития. Салашката духова музика била популярна и след 1944 г. Те изнасяли концерти по повод различни местни и национални изяви. През 1958 г. броят на музикантите бил 25. Последната изява на Салашката духова музика била през 1966 г., когато починал нейният създател Тодор Кръчков. Чрез дейността си той възпитал у салашчани интерес към музиката и към нейното жанрово разнообразие, допринесъл съществено за музикалната култура в селото.
В с. Плешивец имало няколко духови оркестъра. Най-старият бил на Младен Минков. Следващият бил създаден от Яким Николов (Пункин), които свирели по ноти. Учител на тази група бил дядо Марин, военен музикант от гр. Димово. Третата музика не била постоянна, събирала се когато се налага. Нейни водачи били Неко Кърнеджията и Камен Дудов – флигорнист. Днес към местното читалище „Славяна” съществува Младежки духов оркестър с диригент Тодор Тодоров, който има разнообразен репертоар.
В с. Антимово смятат за създател на духовата музика Димо Манчев, който пристигнал като тухлар от Силистра. През 2005 г. оркестрантите възстановили стария състав на Антимово от 80-те години на ХХ век. Ръководител на оркестър „Дунавски ритми“, както и на танцовия състав на читалището в селото, станал музикантът Пламен Димитров Станев. Така започнали и продължават изявите им на различни събития. Благодарение на Антимовската духовата музика се възродили музикалните традиции в селото. През 2010 г. тук се провело I издание на Международния фолклорен фестивал „Гергьовден”, станал традиционен, в който взели участие духови оркестри от страната и чужбина През 2012 г. духовият оркестър „Дунавски ритми“ бил вписан в Националната представителна листа на елементите на нематериалното културно наследство по Националната система „Живи човешки съкровища – България“ за 2012 г.
През 1960 г. в гр. Белоградчик била завършена новата читалищна сграда. Тогава бил създаден духов оркестър с ръководител Милко Дафинин. През 1962 г. към училището в града била създадена ученическата фанфарна музика с ръководител учителят Ангел Трифонов, а по-късно – учителят Илко Гюверски. След 1970 г. възникнала необходимостта от създаване на постоянен духов оркестър към читалището. Ръководител бил Кирил Петров. От 1996 г. преустановил своята дейност. През 1979 г. към читалището била създадена Детска музикална школа за изучаване на духови и ударни инструменти. В нея преподавали специалистите Ангел Джунински, Филип Куртев, Деян Василев, Александър Коцев, Арман Сарафян, Никола Николов, Венцислав Арсов, Стефан Велев, Станислав Ангелов, Петър Костов, Любомир Проданов, Васил Василев. Няколко месеца след това бил създаден Младежкият духов оркестър с диригент Ангел Джунински. Характерно за оркестъра било жанровото разнообразие в репертоара – от традиционните пиеси за духов оркестър, хора и маршове, до класически симфонични пиеси и поп, и джаз музика. За художествено-творческите си постижения съставът бил удостояван със златни медали и звания „лауреат“ от националните прегледи на художествената самодейност. Ученическият духов оркестър и днес продължава да има участия на различни събития.
В гр. Брегово, още при откриването на Бреговската гимназия през 1945 г., тогавашният учител по пеене и голям музикален талант Иван Бърдаров създал духов оркестър от изпълнители нотисти. От 1971 г. ръководител на оркестъра станал Страхил Ангелов, тромпетист, ученик на Иван Бърдаров, а до тогава ръководител бил Велизар Барчев.
Ученическата духова музика и мажоретен състав била създадена през 1979 г. от художествения ръководител Валентин Топчиев, по подобие на читалищната, чийто ръководител бил Велизар Барчев. И двата оркестъра участвали и продължават да се изявяват на всеки празник. Към днешна дата, ученическият духов оркестър „Иван Бърдаров“ при СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Брегово, се ръководи от Иван Борисов, преподавател по музика в училището, тромпетист от 27 години, който обучава 25 деца. Към училището има и мажоретен състав. Имат множество изяви на различни събития.
През 60-те години на миналия век в Брегово започнали да се отбелязват Празниците на самодейното изкуство и таланти „Тимошка пролет“, станали традиционни, целта на които била да се съхрани самобитната култура на Тимошкия край. В рамките на тези празници, през 2008 г., в Брегово се провел Първи фестивал на духовите оркестри, в които се представили духови оркестри от общината и страната.
В заключение – чрез духовите оркестри, чрез общодостъпното им музикално изкуство, се възраждат и се предават на поколенията традициите на духовата музика, съхранила темперамента и душевността на българския народ.
Още през 1882 г. в гр. Видин имало военен духов оркестър към 10-а пеша Бдинска дружина с капелмайстор Сава Станкович. Той е считан за един от първите създатели на музикалните традиции в нашия край. Оркестърът наброявал 40 човека, изнасял 2-3 пъти седмично концерти в специална беседка над „Стамбол капия“. Репертоарът бил разнообразен – маршове, валсове, български песни и др. Той участвал и в различни тържества. Дълги години Видинският духов военен оркестър бил главният музикален фактор в културния и обществения живот на града. След Станкович негови диригенти били чехите Франц Свобода, Франц Фасола и Игнатий Харо. Първият български капелмайстор бил Боньо Кирчев, работил във Видин от 1899 до 1919 г., с определени заслуги в неговия музикален живот. Тук той създал известния марш на 3-ти пехотен Бдински полк „Бдинци, лъвове, титани“. Със своя оркестър, още към 1901 г., съпровождал изпълненията на Видинския граждански хор, имал участие и в други изяви. Боньо Кирчев обучавал ученици по цигулка и след пенсионирането си работил като учител по музика във Видинската мъжка гимназия. От 1919 до 1923 г. диригент на военния духов оркестър бил Петър Михайлов. Тогава концертните изпълнения били на високо художествено ниво. Той ръководел и сборен салонен оркестър, чийто състав увеличил до симфоничен, както и тамбурашки оркестър, който също имал много изяви. Скоро след назначаването му, военният духов оркестър бил съкратен. По инициатива на дружество „Китара“ и читалище „Цвят“ били събрани доброволни вноски и от 1921 г. бившият военен оркестър става Видински градски оркестър. Като военен, той отново бил възстановен през 1924 г. към 3-та пехотна Бдинска дружина. Същата година във Видин бил сформиран още един военен оркестър с диригент Александър Вейнер, който бил и ръководител на оркестрови и хорови състави. Двата военни оркестъра разнообразявали още повече музикалния и културен живот на града. Приемник на Петър Михайлов бил Обретен Евстатиев, диригент на оркестъра от 1928 г., който разширил и обогатил репертоара, и постигнал високохудожествено изпълнение. Продължител на музикалното дело на Петър Михайлов е синът му – Борислав Михайлов. Той създал един военен духов оркестър на много високо художествено ниво. Издигнал на професионално равнище и Видинския симфоничен самодеен оркестър, който развил богата концертна дейност. Борислав Михайлов бил първият диригент на одържавения вече Видински симфоничен оркестър през 1947 г.
Видинският военен духов оркестър бил не само източник на оркестрова музикална култура в града, но и школа за създаване на музикални кадри. Той намерил подражатели и в училищната самодейност със създаването на духов оркестър във Видинската мъжка гимназия през 1927 г. и фанфарна музика във Видинската девическата гимназия през 1939 г. През 1955 г. били закрити симфоничните оркестри в редица градове, сред които и Видин. На тяхно място били създадени популярните граждански професионални духови оркестри. Градският духов оркестър в гр. Видин е създаден през 1962 г. към отдел „Отдих и култура“ при Градския народен съвет с участието на бивши военни музиканти и оркестранти от Държавния симфоничен оркестър, с диригент Борис Георгиев – Чиняка. Съставът е наброявал 25 човека, които използвали нотния архив на бившата военна музика от поделението, а инструментите били набавени от бившия 3-ти пехотен Бдински полк. С него са работили диригентите Кръстьо Кичашки, Ромил Петров, Венелин Георгиев, Аспарух Лисов, Александър Спиридонов, Иван Николов. През 1966 г. на Първия преглед на професионалните духови музики в София оркестърът е награден с диплом за много добро представяне. Същата година станал напълно щатен оркестър към Градски народен съвет – отдел „Комунални услуги“. В началото на 1977 г. се състоял премиерният концерт на духовия оркестър с диригент Венелин Георгиев. Репертоарът бил разнообразен – български и чужди произведения, интерпретирани с висока художествена стойност. От 1983 г. оркестърът участва в подготовката и организирането на ежегодните Празници на духовите оркестри – Видин ‘83, организирани от Съюза на музикалните дейци в България и Общинския съвет за култура, които се превърнали в традиция. Градският духов оркестър обогатил културния живот на Видин, така градът се формирал като един от центровете за изява на духовите оркестри от страната.
От 1985 г. диригент станал Иван Николов, като оркестърът се представял успешно у нас и в чужбина, участвал редовно в Празниците на духовите музики, посветени на Дико Илиев и спечелил редица отличия. През 1986 г. оркестърът гостувал в гр. Уничов, Чехословакия, под диригентството на Иван Николов и главния художествен ръководител проф. Николай Тонев. Това било първото гостуване на Видинския духов оркестър извън страната. Същата година участвал и в V национален преглед на професионалните духови оркестри – Сливен,86, където бил обявен за най-добрия оркестър от тези в крайдунавските градове. През 1988 г. оркестърът взел участие в ХII Международен фестивал на духовите оркестри в гр. Шиклош, Унгария, под диригентството на Иван Николов и Андрей Андреев, където получил наградата на публиката. Видинските музиканти били обявени от журито за най-добрия български състав в досегашните издания на фестивала и отличени със специална купа. До 1989 г. Градският духов оркестър участвал във всички празници при откриването на традиционния Видински панаир, на който гостували състави от страната и чужбина. През 1991 г. изнесъл концерт в гр. Бъйлещ, Румъния, с голям успех. На следващата година оркестърът се представил на традиционните празници на Дико Илиев в гр. Монтана, с програма, изцяло от произведения на големия музикант. От 2012 г. диригент е Диляна Цанкова. Оркестърът продължава да има редица изяви в национални и местни инициативи.
Стремеж към създаване на духови оркестри след Освобождението имало и в други села и градове на Видинско.
В гр. Кула такъв оркестър бил образуван в края на ХIХ век, повлиян от общуването между българи и сърби чрез прохода Връшка чука и проникналото сред сърбите унгарско влияние. След 9 септември 1944 г. оркестрантите се регистрират като професионални музиканти. Започват да свирят във Видин, Враца и в други градове на страната. Репертоарът им се разраствал с изпълнения не само на българска, но и на чуждестранна музика. В началото на 1960 г. към читалище „Васил Живков” (дн. „Просвета”) бил сформиран духов оркестър. През 1966 г. диригент на оркестъра бил Петко Генов Станков, който подготвил състава за прегледа на духовите оркестри във Видинско. Кулският оркестър се представил с увертюра към операта „Гергана” от маестро Атанасов и с няколко марша.
В гр. Грамада през 1925 г. бил създаден първият духов оркестър от Йоцо Вълчов Димитров, който закупил музикални инструменти със собствени средства. Този оркестър продължил да свири до 1975/1976 г., когато преустановил дейността си. През 1983 г. към читалище „Мико Нинов” (дн. „Пробуда“) бил създаден духов оркестър с около 30 участници, с художествен ръководител Марин Антов Начов от с. Буковец. Скоро след началото на обучението им, започнали и техните концертни изяви. Репертоарът им бил разнообразен – маршове, народни хора, танга и валсове. Те присъствали на всички празници и събития по различни поводи, организирани на територията на Община Грамада. През 1986 г. Грамадския духов оркестър преустановил дейността си.
На 27 септември 1920 г. в гр. Димово бил открит за първи път панаир, който се превърнал в традиционен есенен. На откриването свирил целият състав на селската музика, наречена по-късно „Старата музика“. Същата била образувана от Марин Стоянов Зилин, първи солист и флигорнист във военния оркестър на 1-ви пехотен Софийски полк. Едновременно с този, възникнали още два оркестъра: оркестър, наречен „Палината музика“, с капелмайстор и кларнетист Иван Симеонов Палин и оркестър, наречен „Мокър марш“, с капелмайстор Иван Станков Пейчев. Към тогавашната политехническа гимназия бил създаден и ученически духов оркестър. През 70-те години на ХХ век оркестърът бил само един, събрал музиканти от някогашните три състава. Едновременно с това, към училището и техникума имало и два фанфарни състава.
В с. Буковец съществувала традиция, поддържана от музикантите от духовата музика в селото, с ръководител Тодор Начев. Съставът води началото си от 1929 г. Със своите изпълнения те станали известни и търсени за различни събития. Освен тази, тогава съществувала и друга духова музика – на Камен Генов. През 80-те години на ХХ век в селото имало и детска духова музика, ръководена от военния музикант Марин Антов Начев, който създал първия детски духов оркестър във Видинския край, с множество изяви. Заедно с хореографката Надежда Станева създали към детската духова музика мажоретен състав. Марин Начев работил и с детските духови оркестри в градовете Грамада и Видин След смъртта си оставил богата музикална библиотека, която събирал от 1940 г. В нея има ценни партитури за духов оркестър, писани на ръка, много издания от 50-те години, репертоар за духов оркестър, писан от него през всичките години на активна дейност. Съхранил е много музикална литература за начинаещи, инструменти и пособия. Цялата му музикална библиотека, инструменти и пособия била дарена на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ във Видин.
В с. Стакевци музиканти от Стакевската духова музика също били продължители на традициите на народния фолклор. Със своето самобитно изкуство, участвали на многобройни прегледи на художествената самодейност, на събори и надпявания, с богат репертоар.
В с. Салаш духов оркестър бил сформиран през 1928 г. от учителя и музикант Тодор Кръчков, който обучавал музикантите в нотна грамотност. Репертоарът на духовата музика бил разнообразен – народни хора, маршове, валсове, танга, джаз. Те станали известни и започнали да се изявяват на различни събития. Салашката духова музика била популярна и след 1944 г. Те изнасяли концерти по повод различни местни и национални изяви. През 1958 г. броят на музикантите бил 25. Последната изява на Салашката духова музика била през 1966 г., когато починал нейният създател Тодор Кръчков. Чрез дейността си той възпитал у салашчани интерес към музиката и към нейното жанрово разнообразие, допринесъл съществено за музикалната култура в селото.
В с. Плешивец имало няколко духови оркестъра. Най-старият бил на Младен Минков. Следващият бил създаден от Яким Николов (Пункин), които свирели по ноти. Учител на тази група бил дядо Марин, военен музикант от гр. Димово. Третата музика не била постоянна, събирала се когато се налага. Нейни водачи били Неко Кърнеджията и Камен Дудов – флигорнист. Днес към местното читалище „Славяна” съществува Младежки духов оркестър с диригент Тодор Тодоров, който има разнообразен репертоар.
В с. Антимово смятат за създател на духовата музика Димо Манчев, който пристигнал като тухлар от Силистра. През 2005 г. оркестрантите възстановили стария състав на Антимово от 80-те години на ХХ век. Ръководител на оркестър „Дунавски ритми“, както и на танцовия състав на читалището в селото, станал музикантът Пламен Димитров Станев. Така започнали и продължават изявите им на различни събития. Благодарение на Антимовската духовата музика се възродили музикалните традиции в селото. През 2010 г. тук се провело I издание на Международния фолклорен фестивал „Гергьовден”, станал традиционен, в който взели участие духови оркестри от страната и чужбина През 2012 г. духовият оркестър „Дунавски ритми“ бил вписан в Националната представителна листа на елементите на нематериалното културно наследство по Националната система „Живи човешки съкровища – България“ за 2012 г.
През 1960 г. в гр. Белоградчик била завършена новата читалищна сграда. Тогава бил създаден духов оркестър с ръководител Милко Дафинин. През 1962 г. към училището в града била създадена ученическата фанфарна музика с ръководител учителят Ангел Трифонов, а по-късно – учителят Илко Гюверски. След 1970 г. възникнала необходимостта от създаване на постоянен духов оркестър към читалището. Ръководител бил Кирил Петров. От 1996 г. преустановил своята дейност. През 1979 г. към читалището била създадена Детска музикална школа за изучаване на духови и ударни инструменти. В нея преподавали специалистите Ангел Джунински, Филип Куртев, Деян Василев, Александър Коцев, Арман Сарафян, Никола Николов, Венцислав Арсов, Стефан Велев, Станислав Ангелов, Петър Костов, Любомир Проданов, Васил Василев. Няколко месеца след това бил създаден Младежкият духов оркестър с диригент Ангел Джунински. Характерно за оркестъра било жанровото разнообразие в репертоара – от традиционните пиеси за духов оркестър, хора и маршове, до класически симфонични пиеси и поп, и джаз музика. За художествено-творческите си постижения съставът бил удостояван със златни медали и звания „лауреат“ от националните прегледи на художествената самодейност. Ученическият духов оркестър и днес продължава да има участия на различни събития.
В гр. Брегово, още при откриването на Бреговската гимназия през 1945 г., тогавашният учител по пеене и голям музикален талант Иван Бърдаров създал духов оркестър от изпълнители нотисти. От 1971 г. ръководител на оркестъра станал Страхил Ангелов, тромпетист, ученик на Иван Бърдаров, а до тогава ръководител бил Велизар Барчев.
Ученическата духова музика и мажоретен състав била създадена през 1979 г. от художествения ръководител Валентин Топчиев, по подобие на читалищната, чийто ръководител бил Велизар Барчев. И двата оркестъра участвали и продължават да се изявяват на всеки празник. Към днешна дата, ученическият духов оркестър „Иван Бърдаров“ при СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Брегово, се ръководи от Иван Борисов, преподавател по музика в училището, тромпетист от 27 години, който обучава 25 деца. Към училището има и мажоретен състав. Имат множество изяви на различни събития.
През 60-те години на миналия век в Брегово започнали да се отбелязват Празниците на самодейното изкуство и таланти „Тимошка пролет“, станали традиционни, целта на които била да се съхрани самобитната култура на Тимошкия край. В рамките на тези празници, през 2008 г., в Брегово се провел Първи фестивал на духовите оркестри, в които се представили духови оркестри от общината и страната.
В заключение – чрез духовите оркестри, чрез общодостъпното им музикално изкуство, се възраждат и се предават на поколенията традициите на духовата музика, съхранила темперамента и душевността на българския народ.
Използвани източници:
Ведрина (Видин), № 3, 29 юни 1985, с. 7.
Видин (Видин), № 16, 28 февруари – 2 март 2008, с. 4; № 40, 26-28 май 2008, с. 8; № 96, 22-28 дек. 2008, с. 8.
Видин (Видин), № 22, 19-22 март 2009, с. 6; № 52, 9-12 юли 2009, с. 6; № 92, 17-20 дек. 2009, с. 5; № 93, 21-27 декември 2009, с. 3.
Видинска митрополия. Първи международен фолклорен фестивал в с. Антимово. // bg-patriarshia.bg, 7 май 2010.
Генов, Петко. Приносът на музикалната дейност в гр. Кула към националната ни музикална съкровищница / Петко Генов – Кула, б. г. – 190 с.
Димовска искра (Димово), № 8, 10 септ. 1976, с. 2.
Държавен архив – Видин. Снимки: ДА-Видин, ф. 279, оп. 1, а. е. 2; ДА-Видин, ф. 878, оп. 2, а. е. 16, л. 1; ДА-Видин, ф. 1302, оп. 1, а. е. 154, л. 1; ДА-Видин, ф. 954, оп. 1, а. е. 19, л. 17; ДА-Видин. ф. 1042, оп. 1, а. е. 24, л. 1; ДА-Видин, ф. 954, оп. 1, а. е. 19, л. 9; ДА-Видин, ф. 878, оп. 2, а. е. 16, л. 4; ДА-Видин, ф. 1311, оп. 1, а. е. 3, л. 32; ДА-Видин, ф. 878, оп. 2, а. е. 16, л. 6; ДА-Видин, ф. 1311, оп. 1, а. е. 3, л. 31
Живкова, Любка. Салаш и салашчани в миналото : Разказано по исторически източници, архив, спомени и документи / Любка Живкова, Емил Миланов – Видин : Паралел 44, 2016 – 276 с. : с ил. ; 20 см
Иванов, Атанас. Исторически корени и традиции на духовните оркестри в България / Атанас Иванов ; Ред. Юрий Георгиев – София : Жарава, 2014 – 560 с. : с ил. ; 20 см
Министерство на културата на Република България. В Министерството на културата днес бяха обявени новите 5 кандидатури, вписани по националната система „Живи човешки съкровища – България“ за 2012 г. // mc.government.bg, 26 юни 2012. mc.government.bg./news
Ние (Видин), № 30, 14 февруари 2008, с. 4.
Ние (Видин), № 63, 1-7 септември 2011, с. 5.
Огнище в скалите: 110 години народно читалище „Развитие“ – Шумен: Сл. Николов и сие, 2003 – 80 с.
Септемврийско дело (Михайловград), № 129, 1988, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 3, 11 януари 1963, с. 2.
Червено знаме (Видин), № 46, 12 юни 1965, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 71, 17 юни 1974, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 20, 16 февруари 1977, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 7, 17 януари 1981, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 104, 1 септември 1983, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 110, 16 септември 1986, с. 4; № 131, 4 ноември 1986, с. 4.
Читалище, 1985, № 2, с. 10-11.
Читалище „Пробуда“ гр. Грамада – средище на родолюбие и духовност: 1908-2008 : Юбилеен сборник / Състав. Надка Иванова – Видин : Експрес ЗМ, 2008 – 74 с. : 8 л. снимки
Информатори / АвториВедрина (Видин), № 3, 29 юни 1985, с. 7.
Видин (Видин), № 16, 28 февруари – 2 март 2008, с. 4; № 40, 26-28 май 2008, с. 8; № 96, 22-28 дек. 2008, с. 8.
Видин (Видин), № 22, 19-22 март 2009, с. 6; № 52, 9-12 юли 2009, с. 6; № 92, 17-20 дек. 2009, с. 5; № 93, 21-27 декември 2009, с. 3.
Видинска митрополия. Първи международен фолклорен фестивал в с. Антимово. // bg-patriarshia.bg, 7 май 2010.
Генов, Петко. Приносът на музикалната дейност в гр. Кула към националната ни музикална съкровищница / Петко Генов – Кула, б. г. – 190 с.
Димовска искра (Димово), № 8, 10 септ. 1976, с. 2.
Държавен архив – Видин. Снимки: ДА-Видин, ф. 279, оп. 1, а. е. 2; ДА-Видин, ф. 878, оп. 2, а. е. 16, л. 1; ДА-Видин, ф. 1302, оп. 1, а. е. 154, л. 1; ДА-Видин, ф. 954, оп. 1, а. е. 19, л. 17; ДА-Видин. ф. 1042, оп. 1, а. е. 24, л. 1; ДА-Видин, ф. 954, оп. 1, а. е. 19, л. 9; ДА-Видин, ф. 878, оп. 2, а. е. 16, л. 4; ДА-Видин, ф. 1311, оп. 1, а. е. 3, л. 32; ДА-Видин, ф. 878, оп. 2, а. е. 16, л. 6; ДА-Видин, ф. 1311, оп. 1, а. е. 3, л. 31
Живкова, Любка. Салаш и салашчани в миналото : Разказано по исторически източници, архив, спомени и документи / Любка Живкова, Емил Миланов – Видин : Паралел 44, 2016 – 276 с. : с ил. ; 20 см
Иванов, Атанас. Исторически корени и традиции на духовните оркестри в България / Атанас Иванов ; Ред. Юрий Георгиев – София : Жарава, 2014 – 560 с. : с ил. ; 20 см
Министерство на културата на Република България. В Министерството на културата днес бяха обявени новите 5 кандидатури, вписани по националната система „Живи човешки съкровища – България“ за 2012 г. // mc.government.bg, 26 юни 2012. mc.government.bg./news
Ние (Видин), № 30, 14 февруари 2008, с. 4.
Ние (Видин), № 63, 1-7 септември 2011, с. 5.
Огнище в скалите: 110 години народно читалище „Развитие“ – Шумен: Сл. Николов и сие, 2003 – 80 с.
Септемврийско дело (Михайловград), № 129, 1988, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 3, 11 януари 1963, с. 2.
Червено знаме (Видин), № 46, 12 юни 1965, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 71, 17 юни 1974, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 20, 16 февруари 1977, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 7, 17 януари 1981, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 104, 1 септември 1983, с. 4.
Червено знаме (Видин), № 110, 16 септември 1986, с. 4; № 131, 4 ноември 1986, с. 4.
Читалище, 1985, № 2, с. 10-11.
Читалище „Пробуда“ гр. Грамада – средище на родолюбие и духовност: 1908-2008 : Юбилеен сборник / Състав. Надка Иванова – Видин : Експрес ЗМ, 2008 – 74 с. : 8 л. снимки
Н.Николова, Г.Стоянова / Духовата музика - ХХ век- Емблемата на Северозападна България, 2017
Истории от Северозапад
-
Палилула: В дома на Христо Дяволски с неговата внучка Валентина Христова
- Моята история / нашата история
-
Палилула: Къща на гола поляна - баба Спаса и дедо Тасо от Белгийците си спомнят младостта
- Моята история / нашата история
-
Палилула: Спомен за училището и воденицата
- Откак се е село заселило
-
ДЪРЖАВНАТА ГОРА *ПЕТРОХАНСКИ ПРОХОД* - С. КЛИСУРА. ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРК (1878-1920 Г.)
- Моята история / нашата история
-
Карлуково: Пещерата *Проходна* - *Очите" и скалният манастир *Св. Марина*
- Фотоархив
-
ОБРАЗЪТ НА ГОРАТА В ПЕСНИТЕ НА СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
- Вярвания и традиции / песни