Из кореспонденцията на госпожиците Стефана и Павлина Хаджитошеви
Категория : Моята история / нашата история
Из кореспонденцията на госпожиците Стефана и Павлина Хаджитошеви
Сестрите Стефана и Павлина са съответно 3-тото и 4-тото дете на Владимир Тодоров Димитров - Хаджитошев. Вж: "Враца - родове и личности": "Владимир Тодоров Димитров - Хаджитошев и неговите потомци".
Писмо от г-ца Нева (Невена) подполковник Тодорова, студентка в Историко-филологическия факултет в София до г-ца Павлина Владимирова от гр. Враца (15 септември 1914 г.)
„ Драга Павлино,
… Онзи ден и аз се разпъргавих да готвя и рекох да направя една торта. Разбих яйцата, пресех брашното, всичко стана чудесно. Аз възхитена от това всичко, турих един пакет ванилия (а то било хинин). Отгоре на плика не пишеше нищо, а още повече тоя хинин бил турен между другите прахове ванилия. И аз хоп, та в тортата. Нейсе, аз все си мислех, че е ванилия и с нетърпение чаках, да я донесе войника, за да я ядем. Опекла се чудесно. Когато я хапнахме – жива отрова!!! Всички почнаха да се смеят и да плюят, а даже Федя се обърна и ми рече: Нека стои. Когато втресе някого, ще си хапне торта, за да му мине. Баща ми се закани, да даде обявление в „Утро”, че пристигнала нова готвачка, която знае да прави горчива торта и пр. Понастоящем готвачката се храни вече в гостилница…“
Писмо от г-ца Невена Тодорова, студентка в Историко-филологическия факултет в София до г-ца Павлина Владимирова от гр. Враца (19 октомври 1914 г.)
„ Драга Павлино,
… Току-що се завърнах от погребението на Яворов. Покъртена и отвратена. Покърти ме факта, че погребението стана твърде мизерно, поради това, че нещастния немаше средства, а отврати ме това, че тъй като малко са тия, които го разбират, не са се заинтересували да му отдадат честта, която той заслужава, като му наредат тържествено погребение. Некои само актьори, като коленичиха пред мрътвите останки на горкия поет, съзнавайки, че в лицето на Яворова, губят най-блестящата звезда в театралното изкуство, скубаха си косите и ридаеха неутешно. Действително, че той е убиец, както много го осъждат, но тоя благороден убиец, е убиец на разврата, убиец на калното, нищожното в живота. Надгробната реч, която се държа от един професор, покърти всички и накара много да помислят върху това. Не можеш си представи колко ми е жалко за тоя нещастник, който стана жертва на любовта си…“
Писмо от г-ца Олга, гр. Русе
до г-ца Павлина Владимирова от гр. Враца (12 март 1913 г.)
Пише й:
„ Днес тържествено посрещнахме новината за Падането на Одрин, каква пък радост беше за нас ученичките. Само два часа учихме, а другите употребихме за една разходка по алеите. Града е обкичен с флагове и на всека крачка се чува да говорят за падането на Одрин и да се поздравяват с тая интересна за всички новина. Пък да видиш какви войничета идат по булеварда и каква Амурлогия се развива…“
По нататък съветва Павлина да даде зор на техните да я изпратят и нея в Немско-френския пансион в Русе, защото ще научи езици и „да работи най-хубаво“. Един ден като излезела от него „ще е възпитана добре и подготвена на всичка в живота“.
Картичка от подпоручик Иван Спасов, 15 пехотен Ломски полк, фронта (8 март 1917 г.) Получател не е написан, но вероятно е г-ца Стефа (Стефана) Владимирова.
„Текат, влекат се бавно моите дни,
и всеки миг в сърце увеличава,
на любовта ми вси горчивини,
и тежко ме безумие смущава.
Но аз мълча, ни ропот съм издал.
Сълзи лея - те са утешение.
Душа ми обзета от печал,
в тех намира горко наслаждение.
О, сън – живот! Лети, не ще те спра!
Иди в тъмата, грозно привидение!
Мен скъпо е любовното мъчение,
нек умра, но влюбен да умра.“
Вася
Из семейният архив на семейство Елка и Тома Дряновски от гр. Враца. Издирил: Ивайло Никодимов (2015 г.)