В едно с преданията за Кървавата скала и Радан войвода, за Болярската църква, Сюзан и Колесницата, за Ботевите юнаци, преданията от турско време, сладкодумците на Враца разказват и преданието за Стамбулския дуд. Нашествениците донесли страх и друга вяра, оставили отпечатък в бита, културата, традицията на местните, оставили кървав спомен в града под Околчица, но след тях останало и нещо добро, с което да ги споменаваме. Дали преди на това място растяла друга черница и тази е от нея издънка, дали пък преди век и половина Стамбулският дуд е донесен като малко дръвче от Стамбул град, Цариград – това никой не може да каже, но дървото все още ражда лековити плодове и помага на хората. Разказ на Перса Костова, фелдшер, която приготвя и днес лекарство против афти и рани в устата, познато във Врачанско под името "шадудия".