Северозапад
Баения и наричания от Видинско
Категория : Вярвания и традиции / песни
Баения и наричания от Видинско
В настоящия текст ще ви представя няколко баения от Видинско. Тези толкова архаични практики са се съхранили през вековете и могат да се наблюдават и днес като неделима част от живите традиции в българската култура. Вярата в магията и знанието за нея е въпрос, който си задава всеки един от нас. В миналото вярата в силата на магичния обред е била неоспорима, ние днес, притежавайки повече познание, имаме нужда от потвърждение на действието на магията. Днес търсим свидетелства, доказващи влиянието на магичната практика, наричане или амулет.
Разглеждайки процеса на магичния обред виждаме, че в него са вплетени вяра, знание и ценности характерни за всеки период от културното развитие. Старото и новото съжителстват в обредната структура, макар и невинаги осъзнати като възникнали в различно време. Магията се възприема, като древна практика, която се наследява и новите елементи незабелязано се появяват. Ядрото на обредната структура винаги остава непроменено, а словестната формула пази множество архаични композиции. Магията е наследено, а не академично знание. Много често на терен чуваме: Откраднала съм наричането от бабата на съпруга ми. (баячка от Покрайна) Ето и нейната практика: На когото съм баяла, на всеки е помогнало. Бабата на съпруга ми баеше, масажираше, израждаше деца. Беше една дребна баба, но можеше и знаеше всичко. На цяло село е помагала. Не зная тя откъде е научила да бае.
Знаеше да бае за болки в главата. О, това беше друго наричане. А така на главата. Ето така. Прекръствах се и така. „Както си ближе котката котето, овцата агнето, кравата телето, така ще близна Десислава от лоши очи, от уроки. Който е урочасал, да му се цепнат очите, който е погледнал с лошо, да му се пръснат очите. Десислава да остане чиста и светла, като звездата в небето и като росата в полето.Ако е урочасана от войник, да му се пръснат тестисите, да му изтече урината. Да му се чудят хората по света и държавата така, както той се е учудвал на Десислава.Ако е урочасана от жена да и се пръснат гърдите, да ѝ изтече млякото, да ѝ умре бебето от глад. Да ѝ се чудят хората по света и държавата така, както се е учудвала на Десислава. Ако е от мома, да й окапе косата, да остане плешива. Да ѝ се чудят хората по света и държавата така, както се е учудвала на Десислава. Десислава да остане чиста като звезда в небето, като майката господна. Нека има лек от мене, Богородица и Господ“ И така три пъти.
Разтривах ѝ сърцето с яйце.
За разтриване на сърце. Взимам яйце. Ето така меря с червен конец ръста на човека от челото, от темето до петите и с босилек. Увивам червения конец на стръка босилек. Близките ми носят едно яйце и чаша вода. И вечер на пълнолуние. Така правеше и бабата. Излизам навън при луната и звездите и наричам „Както е хваната тревата за земята и земята за тревата, така да се хване и моето наричане за Десислава. Както се оформя яйцето в кокошката и зелето в градината, така да се оформи сърцето на Десислава. Ако е урочасана от войник, да му се пръснат тестисите, да му изтече урината. Да му се чудят хората по света и държавата така, както той се е учудвал на Десислава. Ако е урочасана от жена да и се пръснат гърдите, да й изтече млякото, да й умре бебето от глад. Да ѝ се чудят хората по света и държавата така, както се е учудвала на Десислава. Ако е от мома, да ѝ окапе косата, да остане плешива. Да ѝ се чудят хората по света и държавата така, както се е учудвала на Десислава. Десислава да остане чиста като звезда в небето, като майката господна. Нека има лек от мене, Богородица и Господ“. И така три пъти. „Счупвам яйцето въ водата и го оставям отвън. Ако яйцето побелее, значи човека е много урочасан. Изяли му сърцето – така казвам. Яйцето, ако е малко дете, го оставям навън, идват майката или бащата да го вземат преди изгрев слънце и го къпят с яйцето, мажат го по главата, тялото и му дават да пийне малко от водата. Ако е по-голямо му го варят и му дават да яде от яйцето.
Така лекувам душата.“
Баяния от село Делейна, община Брегово, област Видин.
(Пасарика, пасаря, пика аич, пика коля. Пикъ ън пятра бластамата, крапъ ойки ла строгоайче, ла мороайче, ла деойкятоаре, дака ор фи... деойкята дин фатъ дин муере, съй пиче косъца, съй рамъе троака гоала. Дакъ ор фи деойкята дин копил дин ом съй кръпе коаили съй куре пишацъ. Съ съ лилие лумя ши цара де ий, да пе... съ о ласац куратъ, луминатъ, ка стяуа дин черь, ка роо дин къмп ка арджинтул стрикорат, ка Майка Пречеста де а ласат. Ляку дила мине дила Думнезъу, дила Майка Пречеста, къ я щие мъй бине декът мине. Каря а деойкят а крапат, каре а ръгнит а плезнит.) в превод: (Птиче, птиченце, кацни тук, кацни там. Кацни на прокълнат камъкотвори/цепни очите на стригоите на вампирите на урочасващите. Ако е ... урочасан от момиче, от жена да й окапе косата да остане черепа й гол. Да им се чудят хората и царството. А ... да го оставите чист и светъл като звездата в небето, като росата в полето, като прецедено/чисто сребро, така както го е оставила Богородица. Ако е... урочасан от мъж от момче да му се сцепят тестисите, да му изтече урината. Да им се чудят хората и царството. А ... да го оставите чист и светъл като звездата в небето, като росата в полето, като прецедено/чисто сребро, така както го е оставила Богородица. Лекът от мен, от Господ, от Богородица, от Дева Мария, че тя знае по-добре от мен. Който е урочасал се сцепил, който е завидял се е спукал.)
Това се повтаря три пъти и с плюнка се прави кръстен знак на челото на болния. Френските селяни от областта Перш например живеят с илюзията, че продължителни пристъпи на повръщане се дължат на това, че стомахът на пациента се е откачил и пада. Затова викат баяч да върне органа на мястото му. (Фрейзър, 28 стр.) При власите от село Делейна също съществува вярването, че стомашното було „рънза“ се е отлепило и има баяне чрез, което да се залепи отново. Лечението е следното: Болният ляга по гръб, разтрива се корема, сякаш се меси хляб, сякаш се събира вързоп, и се нарича „Кокоши кънтаръ, рънза... о адунаръ ши ла лок о пусъръ, ши ла лок ка апа ън трок, ка порчи ън бърлог.“ (Петлите пропяха, булото на... събраха и на място го сложиха, на място като вода в чаша, като прасета в кочина.) След това се слага голяма кърпа, която да придържа вързопа, а пациента се обръщо по корем, натиска се гърба и се потупва по ходилата като се нарича „Съ вий рънзъ яр ла лок унде ай фост“ (Ела було пак на място, където си си било.). Всичко се повтаря три пъти.
Когато детето е яло нещо, от което му се е сгадило и му е тежко и лошо, го водят при баячка. Баячката извършва следното: поставя ръката си върху ръката на болния, потърква с плюнка точно над палеца и нарича: „И са аплекат ..., дин брънзъ, дин лапте, дин оао, дин карне, дин фасуй дин ноозъч ши ноо де аплекате, съ ешиц дила ..., дин жунгу гътулуй, дин капу тептулуй, дин фаца образулуй. Съ въ дучец ла коадили мъри, ла коадили църи, къ аколо въ адастъ ку месъли ънтинсъ, ку факлиили апринсъ, да пе ... съ о ласац куратъ, луминатъ, ка стяуа дин черь, ка роо дин къмп ка арджинтул стрикорат, ка Майка Пречеста де а ласат. Ляку дила мине дила Думнезъу, дила Майка Пречеста, къ я щие мъй бине декът мине. (Сгадило й се е на ... от сирене, от мляко, от яйца, от месо, от боб, от деветдесет и девет гадения, излезте от ...., от болката в гърлото, от средата на гърдите, от цвета на лицето, да отидете на края на моретата, на края на царствата, че там ви чакат с отрупани маси и запалени факли, а да я оставите чиста и светла като звездата в небето, като росата в полето, като прецедено/чисто сребро, така както я е оставила Богородица. Лекът от мен, от Господ, от Богородица, от Дева Мария, че тя знае по-добре от мен.) Баячката подръпва всеки пръст, а между пръстити прави кръст с нокът. Когато действието се изпълни на двете раце, първо на лявата, а след това на дясната ръка, този когото са лекували си близва дланите и казва „Дин вой ми са аплекат, дин вой съм трякъ.“ В превод (от вас ми се сгадило, от вас да ми мине) и отстъпва крачка назад и така три пъти.
Ако детето го боли крак, отива при жена, която има близнаци, стъпва на прага и жената га пита „Че врей ди ла мине, пичор дрес ор дой джемень?“ в превод (Какво искаш от мен, здрав крак или близнаци?) отговорът е „Пичор дрес.“ (Здрав крак.) и така три пъти се повтаря диалогът.
Информаторът, от който записах наричанията се казва Милка Илиева Иванова от село Делейна, община Брегово. Това, което си спомни жената го е научила от своята баба, която била баячка в селото.
До тук ви представих някои практики от влашките села в региона, а ето и няколко примира от Стакевци, Белоградчишко.
„Едномесече“ е дете, което е родено в един месец с друг от същия дом. То започва да слабее, „линее“ и му се бае:
„Три углена“ (въглени) се наричат на трима умрели в къщата и четвъртият се нарича с името на детето. „У земльену паницу се сипуе студена вода и у ньу се метаю угленьете кои су наречени да се угасе. А четвъртиа с името на детето е угасен и с ньега се удари първо детето, тека, че да падне у паницуту при ониа угленье“. Гледа се в паницата, кой от трите преди въглени, ще се залепи с тоя на детето. Тоя въглен, който се е залепил, е че тоя умрел е роден в един месец с болното дете – „оно с ньега е едномесече“. Три поредни сутрини, най-старата жена в къщата, ходи на гроба на тоя умрял и при главата му оставя една ябълка и една глава „цръвени лук“ (кромид), да преспят в гробището. На втората и третата сутрини, оставя нови, а старите връща. Ябълката рендосва, изстисква я и сока изпива детето, а лука изяжда майка му, за да има кърма. Когато сменя ябълката и главата лук, бабата отрязва по „тресчицу от кръса на умрелиа“. Три поредни дни вари по една тресчица и във водата къпе детето и … „оно се опраило“.
Друго баяне на едномесече: Ако детето е родено в един месец с някого от семейството си и той е още жив, майката сварява яйце с два жълтъка. Преди да счупи и обели яйцето, ги завежда в две стаи, или стая и коридор, така че прага да ги разделя, тогава чупи и обелва яйцето, вади двата жълтъка и едновременно ги поставя в устата на двамата. Напускат местата си, след като са изяли жълтъците.
Баене при безсъние на малко дете: (бае се сас сламка от метла): „Страшке, сиромашкье, сърце ви опичам, очи ви увличам, сън ми пущете!“ (3 пъти)
Баяне от /червен вятър/: „баенье от цръвенку“:„Оздол иде цръвен човек с цървенога коньа, с цървену юзду, с цървено седло, с цървени дисаге, право на /името но болния се казва/ на портете на /отново името на болния/, иде и му се чудом чуди. назад, цръвен човек, с цръвенога коньа, с ръвену юзду, с цръвено седло, с цръвени дисагье. я немам ьер за коньатога, немам зоб да га назобим. иди у гору зелену, там има ьер за коньатога и трава да се напасе, и сенкьа дебела“. (3 пъти)
Баяне от устрел „Пошъл … (името) из пут, низ пут у сречу му Божьа макьа Богородица. Що тужиш … (името), що плакаш (плачеш)? Како да не тужим, како да не плакам, убол съм се на трън, на глог, на змийн кос, па смуца, па, кльуца, па, не мог да седим, па, не мог да ьедем, не мог нища (името), не тужи, не плакай, иди доле, по-доле. Доле има три до девет девокье, три до девет момчета, три до девет невесте. Момчета че га откопаю, девокье че га отрину, невесте че га отмету и оно че ти олъкне, како лъко перо, како пресно млеко, па, че заспиш, како ягнье на зелену траву“. (3)
Не само жени, са правели магии, разваляли магии, баели, обирали млеко… Има сведения и за мъже, практикували магия.
Йован Кръстин (от Г. Чифлък): Когата виждал животни да пасът, изнасял празно котле, покривал го с бяла кърпа, коленичел пред него, с лице към животните, затвалял очи, шепнел магията и мърдъл пръстите на двете си ръце, все едно че дои животно. Повтарял три пъти шепненето и мърдането с ръцете. Свършвал, прибирал кърпата и в котлето „обраното“ (откраднатото) млеко и се прибирал дом си. Ходел и в с. Плешивец и там „Обирал“ млекото. Лъгал хората, че са много грешни, щом от виметата на животните им тече кръв, а не млеко.
Павел от Дубраву, турал земленьу паничку с воду и босильак у ньу. Покривал ю с белу кръпицу и познавал, че „руса жена обирала млекото на доилкьете и развальал маджиуту.
Петко Тошкин – Стакевци, по време на коситбу у Голаж, видел чупренски овце да пасу и питал другити косьаче, очу ли млеко да кусаю. Турил празну паницу, покрил ю с белу кръпу, наколеничил до ньу, към овцете, зажмал и заванул да шушня нещо и мърдал с пръстити си на рукьете, све едно че дой овцу. Тека наприл три пути, манул кръпуту, а у паницуту – кръв. Казал че овцете биле ялове, кои издоил.
Йована Митова Спасова от Г. Чифлик, научила всички как да предпазват кравите си: „Кът се отели крава, чжорбаджията се соблече чисто гол и три пути обиколи кравуту. После се посере до ньу и с говното намаже вимето и дума: Деда Петко, вместо млекото, да обере говното. Разказът е на Елена Нешева от с. Стакевци.
Това се само няколко примера за ролята, която играе в живота ни магията. Разказите, устни или писмени, за чудеса , чудни изцеления, спасения на села от болести или други беди, за лечебната сила на сакрални предмети, оброчни дървета, целебни извори и т.н. се интерпретират, като преки свидетелства, че магията съществува.
Информатори / АвториРазглеждайки процеса на магичния обред виждаме, че в него са вплетени вяра, знание и ценности характерни за всеки период от културното развитие. Старото и новото съжителстват в обредната структура, макар и невинаги осъзнати като възникнали в различно време. Магията се възприема, като древна практика, която се наследява и новите елементи незабелязано се появяват. Ядрото на обредната структура винаги остава непроменено, а словестната формула пази множество архаични композиции. Магията е наследено, а не академично знание. Много често на терен чуваме: Откраднала съм наричането от бабата на съпруга ми. (баячка от Покрайна) Ето и нейната практика: На когото съм баяла, на всеки е помогнало. Бабата на съпруга ми баеше, масажираше, израждаше деца. Беше една дребна баба, но можеше и знаеше всичко. На цяло село е помагала. Не зная тя откъде е научила да бае.
Знаеше да бае за болки в главата. О, това беше друго наричане. А така на главата. Ето така. Прекръствах се и така. „Както си ближе котката котето, овцата агнето, кравата телето, така ще близна Десислава от лоши очи, от уроки. Който е урочасал, да му се цепнат очите, който е погледнал с лошо, да му се пръснат очите. Десислава да остане чиста и светла, като звездата в небето и като росата в полето.Ако е урочасана от войник, да му се пръснат тестисите, да му изтече урината. Да му се чудят хората по света и държавата така, както той се е учудвал на Десислава.Ако е урочасана от жена да и се пръснат гърдите, да ѝ изтече млякото, да ѝ умре бебето от глад. Да ѝ се чудят хората по света и държавата така, както се е учудвала на Десислава. Ако е от мома, да й окапе косата, да остане плешива. Да ѝ се чудят хората по света и държавата така, както се е учудвала на Десислава. Десислава да остане чиста като звезда в небето, като майката господна. Нека има лек от мене, Богородица и Господ“ И така три пъти.
Разтривах ѝ сърцето с яйце.
За разтриване на сърце. Взимам яйце. Ето така меря с червен конец ръста на човека от челото, от темето до петите и с босилек. Увивам червения конец на стръка босилек. Близките ми носят едно яйце и чаша вода. И вечер на пълнолуние. Така правеше и бабата. Излизам навън при луната и звездите и наричам „Както е хваната тревата за земята и земята за тревата, така да се хване и моето наричане за Десислава. Както се оформя яйцето в кокошката и зелето в градината, така да се оформи сърцето на Десислава. Ако е урочасана от войник, да му се пръснат тестисите, да му изтече урината. Да му се чудят хората по света и държавата така, както той се е учудвал на Десислава. Ако е урочасана от жена да и се пръснат гърдите, да й изтече млякото, да й умре бебето от глад. Да ѝ се чудят хората по света и държавата така, както се е учудвала на Десислава. Ако е от мома, да ѝ окапе косата, да остане плешива. Да ѝ се чудят хората по света и държавата така, както се е учудвала на Десислава. Десислава да остане чиста като звезда в небето, като майката господна. Нека има лек от мене, Богородица и Господ“. И така три пъти. „Счупвам яйцето въ водата и го оставям отвън. Ако яйцето побелее, значи човека е много урочасан. Изяли му сърцето – така казвам. Яйцето, ако е малко дете, го оставям навън, идват майката или бащата да го вземат преди изгрев слънце и го къпят с яйцето, мажат го по главата, тялото и му дават да пийне малко от водата. Ако е по-голямо му го варят и му дават да яде от яйцето.
Така лекувам душата.“
Баяния от село Делейна, община Брегово, област Видин.
(Пасарика, пасаря, пика аич, пика коля. Пикъ ън пятра бластамата, крапъ ойки ла строгоайче, ла мороайче, ла деойкятоаре, дака ор фи... деойкята дин фатъ дин муере, съй пиче косъца, съй рамъе троака гоала. Дакъ ор фи деойкята дин копил дин ом съй кръпе коаили съй куре пишацъ. Съ съ лилие лумя ши цара де ий, да пе... съ о ласац куратъ, луминатъ, ка стяуа дин черь, ка роо дин къмп ка арджинтул стрикорат, ка Майка Пречеста де а ласат. Ляку дила мине дила Думнезъу, дила Майка Пречеста, къ я щие мъй бине декът мине. Каря а деойкят а крапат, каре а ръгнит а плезнит.) в превод: (Птиче, птиченце, кацни тук, кацни там. Кацни на прокълнат камъкотвори/цепни очите на стригоите на вампирите на урочасващите. Ако е ... урочасан от момиче, от жена да й окапе косата да остане черепа й гол. Да им се чудят хората и царството. А ... да го оставите чист и светъл като звездата в небето, като росата в полето, като прецедено/чисто сребро, така както го е оставила Богородица. Ако е... урочасан от мъж от момче да му се сцепят тестисите, да му изтече урината. Да им се чудят хората и царството. А ... да го оставите чист и светъл като звездата в небето, като росата в полето, като прецедено/чисто сребро, така както го е оставила Богородица. Лекът от мен, от Господ, от Богородица, от Дева Мария, че тя знае по-добре от мен. Който е урочасал се сцепил, който е завидял се е спукал.)
Това се повтаря три пъти и с плюнка се прави кръстен знак на челото на болния. Френските селяни от областта Перш например живеят с илюзията, че продължителни пристъпи на повръщане се дължат на това, че стомахът на пациента се е откачил и пада. Затова викат баяч да върне органа на мястото му. (Фрейзър, 28 стр.) При власите от село Делейна също съществува вярването, че стомашното було „рънза“ се е отлепило и има баяне чрез, което да се залепи отново. Лечението е следното: Болният ляга по гръб, разтрива се корема, сякаш се меси хляб, сякаш се събира вързоп, и се нарича „Кокоши кънтаръ, рънза... о адунаръ ши ла лок о пусъръ, ши ла лок ка апа ън трок, ка порчи ън бърлог.“ (Петлите пропяха, булото на... събраха и на място го сложиха, на място като вода в чаша, като прасета в кочина.) След това се слага голяма кърпа, която да придържа вързопа, а пациента се обръщо по корем, натиска се гърба и се потупва по ходилата като се нарича „Съ вий рънзъ яр ла лок унде ай фост“ (Ела було пак на място, където си си било.). Всичко се повтаря три пъти.
Когато детето е яло нещо, от което му се е сгадило и му е тежко и лошо, го водят при баячка. Баячката извършва следното: поставя ръката си върху ръката на болния, потърква с плюнка точно над палеца и нарича: „И са аплекат ..., дин брънзъ, дин лапте, дин оао, дин карне, дин фасуй дин ноозъч ши ноо де аплекате, съ ешиц дила ..., дин жунгу гътулуй, дин капу тептулуй, дин фаца образулуй. Съ въ дучец ла коадили мъри, ла коадили църи, къ аколо въ адастъ ку месъли ънтинсъ, ку факлиили апринсъ, да пе ... съ о ласац куратъ, луминатъ, ка стяуа дин черь, ка роо дин къмп ка арджинтул стрикорат, ка Майка Пречеста де а ласат. Ляку дила мине дила Думнезъу, дила Майка Пречеста, къ я щие мъй бине декът мине. (Сгадило й се е на ... от сирене, от мляко, от яйца, от месо, от боб, от деветдесет и девет гадения, излезте от ...., от болката в гърлото, от средата на гърдите, от цвета на лицето, да отидете на края на моретата, на края на царствата, че там ви чакат с отрупани маси и запалени факли, а да я оставите чиста и светла като звездата в небето, като росата в полето, като прецедено/чисто сребро, така както я е оставила Богородица. Лекът от мен, от Господ, от Богородица, от Дева Мария, че тя знае по-добре от мен.) Баячката подръпва всеки пръст, а между пръстити прави кръст с нокът. Когато действието се изпълни на двете раце, първо на лявата, а след това на дясната ръка, този когото са лекували си близва дланите и казва „Дин вой ми са аплекат, дин вой съм трякъ.“ В превод (от вас ми се сгадило, от вас да ми мине) и отстъпва крачка назад и така три пъти.
Ако детето го боли крак, отива при жена, която има близнаци, стъпва на прага и жената га пита „Че врей ди ла мине, пичор дрес ор дой джемень?“ в превод (Какво искаш от мен, здрав крак или близнаци?) отговорът е „Пичор дрес.“ (Здрав крак.) и така три пъти се повтаря диалогът.
Информаторът, от който записах наричанията се казва Милка Илиева Иванова от село Делейна, община Брегово. Това, което си спомни жената го е научила от своята баба, която била баячка в селото.
До тук ви представих някои практики от влашките села в региона, а ето и няколко примира от Стакевци, Белоградчишко.
„Едномесече“ е дете, което е родено в един месец с друг от същия дом. То започва да слабее, „линее“ и му се бае:
„Три углена“ (въглени) се наричат на трима умрели в къщата и четвъртият се нарича с името на детето. „У земльену паницу се сипуе студена вода и у ньу се метаю угленьете кои су наречени да се угасе. А четвъртиа с името на детето е угасен и с ньега се удари първо детето, тека, че да падне у паницуту при ониа угленье“. Гледа се в паницата, кой от трите преди въглени, ще се залепи с тоя на детето. Тоя въглен, който се е залепил, е че тоя умрел е роден в един месец с болното дете – „оно с ньега е едномесече“. Три поредни сутрини, най-старата жена в къщата, ходи на гроба на тоя умрял и при главата му оставя една ябълка и една глава „цръвени лук“ (кромид), да преспят в гробището. На втората и третата сутрини, оставя нови, а старите връща. Ябълката рендосва, изстисква я и сока изпива детето, а лука изяжда майка му, за да има кърма. Когато сменя ябълката и главата лук, бабата отрязва по „тресчицу от кръса на умрелиа“. Три поредни дни вари по една тресчица и във водата къпе детето и … „оно се опраило“.
Друго баяне на едномесече: Ако детето е родено в един месец с някого от семейството си и той е още жив, майката сварява яйце с два жълтъка. Преди да счупи и обели яйцето, ги завежда в две стаи, или стая и коридор, така че прага да ги разделя, тогава чупи и обелва яйцето, вади двата жълтъка и едновременно ги поставя в устата на двамата. Напускат местата си, след като са изяли жълтъците.
Баене при безсъние на малко дете: (бае се сас сламка от метла): „Страшке, сиромашкье, сърце ви опичам, очи ви увличам, сън ми пущете!“ (3 пъти)
Баяне от /червен вятър/: „баенье от цръвенку“:„Оздол иде цръвен човек с цървенога коньа, с цървену юзду, с цървено седло, с цървени дисаге, право на /името но болния се казва/ на портете на /отново името на болния/, иде и му се чудом чуди. назад, цръвен човек, с цръвенога коньа, с ръвену юзду, с цръвено седло, с цръвени дисагье. я немам ьер за коньатога, немам зоб да га назобим. иди у гору зелену, там има ьер за коньатога и трава да се напасе, и сенкьа дебела“. (3 пъти)
Баяне от устрел „Пошъл … (името) из пут, низ пут у сречу му Божьа макьа Богородица. Що тужиш … (името), що плакаш (плачеш)? Како да не тужим, како да не плакам, убол съм се на трън, на глог, на змийн кос, па смуца, па, кльуца, па, не мог да седим, па, не мог да ьедем, не мог нища (името), не тужи, не плакай, иди доле, по-доле. Доле има три до девет девокье, три до девет момчета, три до девет невесте. Момчета че га откопаю, девокье че га отрину, невесте че га отмету и оно че ти олъкне, како лъко перо, како пресно млеко, па, че заспиш, како ягнье на зелену траву“. (3)
Не само жени, са правели магии, разваляли магии, баели, обирали млеко… Има сведения и за мъже, практикували магия.
Йован Кръстин (от Г. Чифлък): Когата виждал животни да пасът, изнасял празно котле, покривал го с бяла кърпа, коленичел пред него, с лице към животните, затвалял очи, шепнел магията и мърдъл пръстите на двете си ръце, все едно че дои животно. Повтарял три пъти шепненето и мърдането с ръцете. Свършвал, прибирал кърпата и в котлето „обраното“ (откраднатото) млеко и се прибирал дом си. Ходел и в с. Плешивец и там „Обирал“ млекото. Лъгал хората, че са много грешни, щом от виметата на животните им тече кръв, а не млеко.
Павел от Дубраву, турал земленьу паничку с воду и босильак у ньу. Покривал ю с белу кръпицу и познавал, че „руса жена обирала млекото на доилкьете и развальал маджиуту.
Петко Тошкин – Стакевци, по време на коситбу у Голаж, видел чупренски овце да пасу и питал другити косьаче, очу ли млеко да кусаю. Турил празну паницу, покрил ю с белу кръпу, наколеничил до ньу, към овцете, зажмал и заванул да шушня нещо и мърдал с пръстити си на рукьете, све едно че дой овцу. Тека наприл три пути, манул кръпуту, а у паницуту – кръв. Казал че овцете биле ялове, кои издоил.
Йована Митова Спасова от Г. Чифлик, научила всички как да предпазват кравите си: „Кът се отели крава, чжорбаджията се соблече чисто гол и три пути обиколи кравуту. После се посере до ньу и с говното намаже вимето и дума: Деда Петко, вместо млекото, да обере говното. Разказът е на Елена Нешева от с. Стакевци.
Това се само няколко примера за ролята, която играе в живота ни магията. Разказите, устни или писмени, за чудеса , чудни изцеления, спасения на села от болести или други беди, за лечебната сила на сакрални предмети, оброчни дървета, целебни извори и т.н. се интерпретират, като преки свидетелства, че магията съществува.
Десислава Божидарова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019
Истории от Северозапад
-
Шареното оро - сватбите в Охирид
- Вярвания и традиции / песни
-
Баба Янка и баба Милка: Спомените на двете етърви за старото село и младостта
- Моята история / нашата история
-
Народна вяра и религиозни народни обичаи / Димитър Маринов
- Вярвания и традиции / песни
-
Каменно-пластичната украса на църковния ансамбъл в село Живовци
- Откак се е село заселило
-
УСТРОЙСТВО НА МЕЖДУСЕЛСКАТА ПОЩА
- Моята история / нашата история
-
ЦЕНЗУРА НА ПОЩЕНСКИТЕ ПРАТКИ И КОРЕСПОНДЕНЦИЯ ВЪВ ВОЕННО ВРЕМЕ
- Моята история / нашата история
-
Спасовден в Палилула
- Вярвания и традиции / песни
-
Палилула: Спомени в старите снимки
- Откак се е село заселило
-
Палилула: От селото при Чирепните до наследниците на седемте рода днес
- Откак се е село заселило
-
Палилула - ХХ век - Фотоархив
- Фотоархив