История от Наследство

Наследство

ДАР ОТ ЗЕМНИТЕ НЕДРА – МИНЕРАЛНИТЕ БАНИ ВЪВ ВЪРШЕЦ. НАЧАЛОТО

Категория : Моята история / нашата история

ДАР ОТ ЗЕМНИТЕ НЕДРА – МИНЕРАЛНИТЕ БАНИ ВЪВ ВЪРШЕЦ. НАЧАЛОТО - I

Минералната вода е живот, минералната вода е здраве, минералната вода е чистота – духовна, морална, телесна! България е една от трите най-богати територии на минерална вода на планетата Земя. На второ място е след Исландия по дебит - всяка секунда около 5000 литра вода бликат от земните недра на нашата родина.[1]

Още от дълбока древност лечебната и духовна сила на водата е добре известна по нашите земи. Съществуват интересни данни за използването на минералната вода като балнеотерапия през Средновековието, по времето на Първото и Второто българско царство. На територията на България са известни около 200 находища с над 520 минерални извора, с представители на всички познати класове минерална вода.[2]

Когато говорим за балнеологията в България, няма как да не споменем и минералните бани във Вършец, а когато говорим за минералните бани във Вършец, няма как да не споменем името на д-р Дамян Иванов, първият официално назначен бански лекар, с европейско образование.

Предмет на научното съобщение е да се разкрият първите стъпки от израстването на Вършец като курорт, както и да се покаже ролята на д-р Дамян Иванов за формирането на селището като курортен център.

За Вършец като курортно селище и за неговите минерални бани има десетки публикации в сборници, монографии, периодични и електронни медии, но за съжаление цялостно изследване за ролята на д-р Дамян Иванов за формирането на селището като курортен център на този етап няма. Мимоходом, в по-голяма част от публикациите, се споменава и за д-р Иванов, но тези податки не разкриват достатъчно неговата дейност.

Настоящето съобщение не претендира за изчерпателност. То е само основата за едно бъдещо по-сериозно цялостно изследване.

Селището Вършец е с древна история. Според изследването на геолога проф. Лазар Ванков, вършечките извори съществуват от „незапомнени времена, но няма писмени доказателства, от които да се съди, че същите са били използвани за лечебни цели през римско време.”[3] Намерените останки от римски балнеологични съоръжения и предмети в града свидетелстват за използването на лековитите минерални води още от древността.

По разкази на стари хора, предавани от поколение на поколение, местният жител Димитър Лучков през 1850 г. пада от дърво и получава натъртвания, които за дълго време го оставят на легло. Въпреки проведеното лечение, състоянието му не се подобрява. Тогава старейшините решават да изкопаят и изчистят топлия гьол и скришом, предимно нощем, да потапят болния. След 15-20 къпания той се привдига и започва да ходи. Все пак селяните решават да не разгласяват случая, страхувайки се, че турците, ако научат, ще наложат нови данъци за селището. Изворът е затрупан с пръст и камъни. Така изминават десетина години, докато през 1860 г. врачанският първенец Христо Савов, баща на Ботевия сподвижник Стефанаки Савов и дядо на Димитър Савов, страдащ от ревматизъм и движещ се с патерици, научава за този извор. Той пристига във Вършец, разпорежда да се изчисти изворът и започва да се къпе в него. След 20-25 къпания хвърля патериците. От признателност за изцелението, прави щедро дарение на черквата и заповядва при извора да се постави икона, и да се назначат двама старци да прибират лептата, която къпещите се ще дават. Съветва старейшините да не крият извора, а да го почистят и пригодят за къпане, като позволят използванeто му от всички нуждаещи се, независимо от вяра и народност.

След заминаването си, врачанският първенец разгласява в турските вестници за лековия извор и започва неговото по-масово използване. Посетителите се увеличават. Черквата започва да дава извора под наем – пръв наемател е местният предприемач Илия Попов, който плаща наем от 500 гроша.[4] Илия Попов издига над извора колиба, покрита с шума, която да запазва къпещите се от слънцето и хорски погледи. В близост построява втора колиба, в която продава напитки и закуски.
Известността на баните започва да расте. Мълвата за тях достига до Мидхад паша, валия на Дунавския вилает. С комисия, в която влизат и лекари, през 1867 г. пристига във Вършец, за да види и проучи изворите и евентуално да ги отчужди в полза на държавата. Вършечките старейшини молят за съдействие берковските първенци и чорбаджии, които да се застъпят пред пашата да не отчуждава баните. Всички те настояват, че изворите са черковни. Пашата обещава да ги остави на черквата, като настоява да се построи за извора прилична сграда, да се поддържа чистота и да се взема определена такса за къпане.

В своето изследване „Материали за санитарната етнография на България. Ломският окръг (1880-1889)” д-р Иван Басанович отделя място и на топлия извор във Вършец: „...Изворът, който се експлоатира за лекуване на болните, е в самото корито на р. Ботуня и се представлява във вид на един четириъгълен басейн, издълбан в синеватозелен едрозърнест конгломерат. Басейнът е около 2 м. широк, 3 м. дълъг и 1 м. дълбок; крайщата на басейна са намазани с цимент, дъното е неравно и състои от натурален, даже неравнен конгломерат, така щото при ходенето краката могат твърде лесно да се нараняват на острите парчета камъни. Водата извира от една пукнатина в дъното на басейна и е твърде бистра... ...топлата вода постоянно протича и в един ъгъл на басейна истича, излива се в реката... В[ъв] време на къпалния сезон басейнът се испразня два пъти на ден и пак се напълва. Над басейна е направено от дъски малко здание с един прозорец, с една тясна платформа и място за събличане на дрехите. Дъските на дюшемето и стените са постоянно влажни, на някои места вече гнили и обрасли с гъби; при влизането в къпалнята се осеща плесен и мирише на гнило...”[5] Той подчертава, че освен топлите извори с. Вършец може да се приеме и като „климатически курорт” , защото климатът оказва благоприятно влияние върху редица заболявания. Според статистиката, направена от него, през 1888 г. баните във Вършец са посетени от около 1000 семейства от цялата страна, което говори, че славата на минералния извор се разнася. Д-р Басанович е убеден, че ако „баните при благоприятни обстоятелства, се уреждат според образеца на европейските, бъдещността на с. Вършец ще бъде блестяща.”[6]

Свои впечатления за минералния извор във Вършец споделя и геологът-минералог проф. д-р Лазар Ванков в изследването „Геоложко устройство на местността около Вършец и топиката на Вършечките минерални бани” от 1901 г.: „…Като имаме предвид големия брой гости, които спохождат всяка година през сезона вършецките бани при сегашните несгоди на банята и помещенията за живеене, като имаме обилната и чиста речна вода, която протича край баните и която може да се оползотвори хидротерапевтически, като имаме пред вид прекрасната и хубаво залесена околност около Вършец, можем да очакваме, че след направата на нови бани и подобрение на помещенията за живеене Вършец ще стане център за летна почивка на много повече гости и изворите му ще принасят много по-голяма полза, отколкото сега...”[7]

Строежът на нова баня не закъснява. С Указ № 5 от 10 ян. 1906 г. на Княз Фердинанд е утвърден Закон за извънреден свръхсметен кредит от 1000000 лева за посторяване бани при държавните минерални извори при с. Вършец, с. Банкя, с. Хисар и с. Меричлери и отчуждаване места за нуждите на поменатите бани, в чл. 1 на който четем: „Разрешава се на Министъра на търговията и земеделието извънреден свръхсметен кредит от 1 000 000 лева за построяване на една баня при държавните минерални извори при село Вършец... както и за отчуждаване на места за нуждите на поменатите бани...”[8]

На следващата година с Указ № 37 от 4 март 1907 г. на княз Фердинанд е утвърден нов Закон за извънреден свръхсметен кредит от 1 000 000 лева. Част от кредита е за залесяване и подобряване местата около държавните бани при селата Банкя, Вършец, Меричлери и Хисар.[9]

В началото на 1910 г. Царят утвърждава Закон за свръхсметен кредит от 370000 лева с Указ № 30 от 21 март 1910 г. за довършване постройките с необходимите съоръжения на държавните минерални бани в селата Вършец и Банкя, за тяхната мебелировка, за персонал и други разходи по експлоатацията им през 1910 и 1911 г. [10]

Проектът на банската сграда е възложен на архитект Никола Нешов. Роден във Видин той е възпитаник на Кралското висше техническо училище в Щутгард, Германия. Дипломира се през 1894 г. и веднага се завръща в България. Постъпва на работа в Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията и се включва във възстановяването на Котел от опустошителния пожар през 1894 г. През 1895 г., след покана от Община Видин, поема техническото управление на града до 1904 г. Реализира множество архитектурни и инженерни проекти, с което допринася за цялостното изграждане и благоустрояване на града. Отново е назначен за архитект в Минния отдел на Министерството на земеделието, търговията и промишлеността, под чието ведомство по това време са мините и минералните води, където проектира и строи банските сгради в много градове, които поставят началото на курортното дело в страната ни.[11]

Именно, тук, в министерството арх. Никола Нешов се среща с д-р Дамян Иванов, който е основният двигател за изграждането на Вършец като курорт. Резултатът не закъснява. Идеите на доктора, реализирани от архитекта, водят до драстични промени в малкото планинско селище.

Д-р Дамян Иванов е роден на 15 юли 1874 г. в с. Балювица, Берковско, в многочленното семейството на селяни земеделци.

Първоначално образование получава в родното село, а след завършване на четвърто отделение, бащата изпраща Дамян да учи в третокласното училище в Берковица. След завършване на втори клас продължава образованието си в гимназия в София.

Годините, които учи в София са трудни за младия мъж. В началото, единствен той, в цялата гимназия, ходи облечен в селска носия – „дълго бяло касаче, отдолу с бяла джамаданка, с червен пояс и бели беневреци...”[12] Заради облеклото, съучениците му го наричат „селския кмет”.

Дамян Иванов не разчита само на парите, изпращани от семейството за издръжка. Търси начини сам да си набавя средства – започва да преподава български език на едно дете – немско еврейче; преписва, вечер, лекциите, които води през деня, в коли, които неговите съученици копират, срещу заплащане. След завършване на гимназията с отличен успех, заминава за гр. Грац, Австрия, за да учи медицина. На втората година, през четвъртия семестър, Дамян Иванов се прехвърля да учи в Медицинския факултет във Виена. 100-те франка, които получава от семейството си, са недостатъчни да се издържа и затова започва работа в една кантора, където пише писма на български език. Едновременно с това преподава немски език на новопристигнали българи, получава понякога и писателски хонорари за публикувани статии в сп. „Училищен преглед”.

През 1900 г. завършва медицина, отхвърля предложението на своите преподаватели да остане допълнително, за да специализира педиатрия. За кратко специализира хирургия и зъбна хирургия, необходими за работата на един общопрактикуващ лекар и се завръща в България.

Отбива едногодишна военна служба в планинското военно отделение в Берковица, където е назначен за военен лекар. След година служба, полага изпит в дивизията във Враца за кандидат санитарен офицер и заминава за София, където няколко месеца чака назначение. След положения изпит по военна хигиена е назначен за младши полкови лекар в Трети пехотински видински полк.

През 1908 г. д-р Дамян Иванов, заедно със семейството си, напуска Видин и се установява в София, където започва работа като секретар на Върховния медицински съвет. В началото на 1909 г. с него се случва инцидент, който оставя отпечатък върху здравето му за цял живот. След гостуване в Цариброд, при приятели, д-р Дамян Иванов получава хранително натравяне от развалено месо. Дълго време е на легло, от 85 кг отслабва до 38, на няколко пъти се събира и медицински консилиум, за да определи как да се лекува. Благодарение на грижите на съпругата му, както и силата на духа му, постепенно започва да се възстановява и след около 4-5 месечно лечение се изправя на крака. Като последствие от това натравяне му остава миокардит, който не му позволява да върви на дълги разстояния.

Започва работа в Александровска болница като старши ординатор, но все още се чувства слаб и не достатъчно укрепнал, поради което моли да бъде командирован през лятото като лекар на баните в с. Вършец, с надежда, че баните и климатът ще повлияят на организма му да се засили. Молбата му е удовлетворена.

След едномесечен престой, той, по-укрепнал, се завръща в София. Дирекцията на народното здраве иска от него да представи отчет за дейността си. Отчетът е изготвен, приет от Върховния медицински съвет. Впечатлен от отчета е и министърът на Министерството на земеделието, търговията и промишлеността, под чието ведомство по това време са мините и минералните води, който изисква от Дирекцията на народното здраве да определи един лекар, за включване в комисия, чията задача е да реши как да се експлоатира новата баня във Вършец. За член на тази комисия е определен д-р Дамян Иванов. Към средата на юни 1910 г. комисията заминава за Вършец. Тя приема единодушно решение, че новопостроената баня трябва да се експлоатира от държавата, а не да се отдава под наем, както е до сега. На втория въпрос – кой да управлява банята се появяват разногласия. Според председателя на комисията, банята трябва да бъде управлявана от домакин-касиер, един машинист и един лекар, който да отговаря за прегледа на болните, и като цяло за санитарен надзор, а Дирекцията от своя страна да командирова по 1 лекар за сезона, както досега.

Д-р Дамян Иванов е на друга позиция. Той излага своето становище, че „в управлението на една модерна баня, каквато е сега тази във Вършец трябва да стои лице, което има съзнанието за важността на банята като лечебно място...”[13]

Изтъква ролята не само на водата, но и на климата, залесяването, разходките и пр. и подчертава, че е необходимо създаване на „цял един комплекс от средства”. Д-р Иванов е категоричен, че за отговорник трябва да бъде назначен човек с висше образование, който да е отчасти запознат с уредбата и на други курорти в чужбина. Позицията на доктора е подкрепена единствено от архитект Никола Нешов, който е проектирал сградата на банята.

Тъй като не се стига до единомислие, въпросът е отнесен пред Министерството на земеделието, търговията и промищлеността. Няколко дни по-късно д-р Дамян Иванов е извикан от министъра и му е предложено да бъде назначен за управител на баните във Вършец, на което предложение той отказва. След още няколко дни отново е извикан, този път от началника на минното отделение, и отново е увещаван да приеме поста. В крайна сметка д-р Дамян Иванов приема и става първият назначен бански лекар. В сп. „Летописи”, орган на лекарския съюз, кн. 7 и 8, юли и август, 1910 г. е отбелязано, че „..се захваща нова ера в банското дело...”[14]

Когато д-р Дамян Иванов пристига във Вършец, все още не е приключена строителната дейност по обекта, не са доставени и мебелите. Докторът бърза, за да може банята да бъде отворена още за този сезон. Той е наясно, че снабдяването с мебели – канапета, няма да стане толкова бързо, затова, съвместно с архитекта поръчват дървени столове, на които посетителите да се събличат и чаршафи, с които да се бършат. Едновременно с това поръчва и мебелите, които да бъдат готови за следващия сезон. Веднага след като столовете са доставени д-р Иванов получава разрешение от Министерството на 10 юли 1910 г. и банята е отворена за посетители. Първият щат на минералните бани е от 3 души – управител, домакин и машинист. През 1911 г. техният брой нараства на 5.

Самата баня е нова и удобна, но инфраструктурата около нея е в плачевно състояние. Край сградата има камари от пръст и чакъл, дълбоки изкопи и пр. За да се влезе в банята се преминава по изкуствено създадени пътеки. Старите „хотели” около банята, след отчуждаване са съборени и в близост до самата баня няма никаква сграда за посетители, които се налага да търсят квартири в примитивните селски къщи. Както сам д-р Иванов се изразява: „..външната обстановка и изящната, и модерна баня, бяха в пълен контраст.”[15]

До банята няма и сносен път. Големият проблем за разрешаването на много от въпросите е липсата на финансови средства. През тази първа година банята няма собствен бюджет, а се издържа от парите, отпуснати за нейния строеж, които постепенно привършват.

Д-р Дамян Иванов не бездейства – иска от Министерството да се отчужди баирът на югоизток от банята, за да се залеси през следващата година. Но не получава разбиране – повтаря и потретя молбата си, докато накрая и самият Министър идва във Вършец, но проблемът остава неразрешен. Докторът не спира и не се отчайва. Влиза във връзка с архитекта, изготвил скицата на отчуждените преди това места, за строежа на банята, и го уговаря да включи в тази скица и баирът, за който не получава разрешение. Скицата е приета принципно, но самото отчуждаване се бави. Д-р Дамян Иванов се обръща с молба до Окръжния инженер за направа на път до банята, който след множество протакания и молби се съгласява. По случайно стечение на обстоятелствата, на бани във Вършец, е и началникът на пътищата в Министерството на благоустройството, с когото д-р Иванов се среща на кафе и в разговора разбира какъв е неговия събеседник. Не изпуска момента да се възползва и увещава началника в знак на благодарност, че се е излекувал, да построи един път, който да започва от кафенето в центъра и стига до с. Заножене. Пътят е включен в плана за строеж на пътища през 1911 г.

В кратки срокове е направена укрепителна стена на реката, за да се запазят изворите и банята. В плана за следващата година е включено и залесяването на голите баири на югоизток от банята.

[1]Максимов, д-р Георги. Минералните извори на България – познатото непознато богатство. https://www.obekti.bg/zemya/mineralnite-izvori-na-blgariya-poznatoto-nepoznato-bogatstvo

[2] Пак там

[3] Момчилова, Л. Вършец - здравницата на България. < https://zdrave.to/7/vyrshec-zdravnicata-na bylgariq >

[4] Пак там

[5] Басанович, И. Материали за санитарната етнография на България. Ломският окръг (1880-1889). София, 1890, с. 176

[6] Пак там, с. 178

[7] Ванков. Л. Геоложко устройство на местността около Вършец и топиката на Вършечките минерални бани. София, 1901

[8] ДВ, бр. 19, 1906, л. 1

[9] ДВ, бр. 55, 1907, л. 1

[10] ДВ, бр.71, 1910

[11] Веков, Ст. Европейски стилови преноси и начало на българския архитектурен модерн. В: Сборник с доклади от Втора международна конференция “Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко (ХVІІІ–ХХ век)”, Видин, 2014, с. 74-75

[12] Иванов, Д. Автобиография и спомени. Вършец, 2014, с. 10

[13] Пак там, с. 39

[14] Пак там, с. 42

[15] Пак там, с. 44

Информатори / Автори
Ангелина Емилова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019

Наследство

ДАР ОТ ЗЕМНИТЕ НЕДРА – МИНЕРАЛНИТЕ БАНИ ВЪВ ВЪРШЕЦ. НАЧАЛОТО

Категория : Моята история / нашата история

ДАР ОТ ЗЕМНИТЕ НЕДРА – МИНЕРАЛНИТЕ БАНИ ВЪВ ВЪРШЕЦ. НАЧАЛОТО - I

Истории от Наследство

За проекта

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa