Наследство


ЗА НАРОДНИТЕ ЛЕЧИТЕЛИ, ЗА ПРИЗВАНИЕТО ИМ ДА СЛУЖАТ В ИМЕТО НА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ - II част


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

ЗА НАРОДНИТЕ ЛЕЧИТЕЛИ, ЗА ПРИЗВАНИЕТО ИМ ДА СЛУЖАТ В ИМЕТО НА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ - II част

 В многообразната си  дейност самобитните лечители от Врачанско,  в проучвания  период от време, прилагат най-вече онаследените от предхождащи ги лечители знания и лечебни похвати. От съществено значение  за тях е доброто познаване на лекарствените материали, с които им се налагало да боравят,  времето за брането и начините на сушенето им, знанията коя част от тях се използва и за какво заболяване, как се използват за лечение – във вид на отвари, запарки, пресни извлеци, скълцани на кашичка, чрез прилепването им до рани от различно естество, чрез натриване с тях, чрез напушване и т.н. Важни за практиката им са  и знанията за лечебното въздействие на лекарствените средсва от органичен или минерален произход , за да могат в някои случаи да ги комбинират с тях. С прилагането им  самостоятелно или в комбинации с други лекарствени средства,  с  тях местните лечители несъмнено са постигали преследвания от тях лечебен ефект. Затова  и знанията им  за тях  не са забравени и все още се съхраняват в паметта на врачанското население, а от  прякото им лечебно въздействие то продължава да се възползва понякога и до ден днешен.17
    В арсенала на лекарствените материали, използвани от народните лечители, преобладаващо място заемат лекарствените растения, наричани в проучвания регион билки. Те дълбоко оценяват значението им за  човешкото здраве и затова една от тях, на преклонна възраст,  по време на моите срещи с нея, горчиво съжаляваше, че не може   вече да ходи „ да ги бѐре”.  „Сърцето ме боли ,че  га̀зиме по тех, а младите, кои имат крака да ходат – тава вече ги не интересува”.  Задължително е за прибягващите до тяхната лечебна сила  да знаят, че „за сека болка си има билка, ама требва да знаеш коя е, че има и билки отровни!.” – знание, което е заложено в първоосновата и на често  употребяваната в речевото им общуване местна поговорка: „ Ако ма не знаеш – дума тревата, – не кини ме, не суши ме, че яз тебе ша изсуша, яз тебе ша откина!” 18
         С поредните щрихи, които полагам върху рисувания от мен  словесен образ на народните лечители, се надявам да добавя и още две техни отличителни черти – смелостта и решителността им в упражняваната от тях  лечебна дейност. Те са задължителни за тях по време на някои  от магически осмисляните и трудно осъществими лечебни актове, които  предприемат при някои конкретни заболявания / в случая – при „припа̀дливата болес/т/. Обредното време и мястото за провеждането им е определено от традицията:  нощем, в пота̀йна доба, извън селището, при самотно вековито дърво, на кръстопът. След осъществяването им  болният се оттегля в посока към селото, а лечителят му  остава сам на мястото, където е провел лечението,  за да довърши разправата си с болестта му  – „заравя я”  в  изкопана от него дупка в земята, „изпраща я” или  я „прогонва”  вдън гори тилилейски, предлага й, с цел да я благоразположи, донесени за нея дарове…Докато трае това,  според установените от традицията  правила на протичане на лечебния акт, той не трябва да се страхува, „не требва дори да трѐпне”, защото според народното вярване „болеста може него да надвие” – той „ да осакатѐе”, „да оболѐе”, или да започне да припада. 19 
          Обилието от теренни записи по темата, с които разполагаме, предлага информация, според която  макар че във времето на нашето проучване по темата народните лечители разполагат с наследения от предходните поколения богат арсенал от лекарствени средства и познанията  им  за болестите, за начините на лечението им  с тях,  в ежедневната си лечителска дейност те продължават да   полагат  и непрекъснати грижи за  неговото дообогатяване и за своето доусъвършенстване при боравенето с него.18 Вероятно на тези им непрекъснати търсения се дължат  и знанията им за предпазване от някои заболявания. Между тях заслужава да отбележим една твърде рядко срещана обичайна мярка с профилактична насоченост, каквато е т. нар. „нишаняване” на здравите деца с цел предпазването им от шарка.  С острието на ножче някои от народните лечители  пробождат пришка от „чировитата”/”едрата”/ шарка на заболяло от нея  дете и с него надраскват /”нишаня̀ват”, „бележат” /здравото дете  „некъде по гърбето”, „та ако го заразят с болестта, да не се виждат белезите, които могат да останат след отзвучаването й.  Убедени сме, че този лечебен акт заслужава вниманието на историците на съвременната медицинска наука, защото в основата му стои едно отколешно народно знание, на което най-вероятно се базира днешното ваксиниране на децата със същата цел.20   
       Изцяло отдадени на мисията си да се грижат за човешкото здраве, те  продължават да се интересуват от   болните си и след проведеното от тях лечение на заболяванията им, непрекъснато наблюдават здравословното  им състояние, следят за  промените в него и причините, които ги предизвикват. В резултат на това и от продължителната им лечебна практика те  натрупват  определени знания за положителното и отрицателното въздействие при конкретни болестни състояния на   определени храни и напитки. Повсеместно срещана в проучвания регион е строгата им взискателност  към налагания от тях хранителен режим на лекуваните от тях лица.  и преди  да ги отпратят по домовете им, в зависимост от спецификата на заболяванията им,  строго ги „заричат”  от  конкретни  храни и напитки. Това  обяснява  налагането на някои от тях като диетични норми в народната медицина  и в проучвания от нас регион  на страната ни21. 
В хронологичните рамки на нашето изследване – края на ХIХ и първите десетилетия на ХХ в. врачанското население дълбоко осъзнава ролята на народните лечители като единствени лица, към които се отнася с доверие и от които при болестни състояния може да  потърси  помощ за  изцеление.  Основавайки се на „чудесата” , които те са постигали  в битката си с болестите с помощта на магически осмисляните заклинания, билки и всякакви други средства из областта на народната медицина, „общата народна маса” – според Димитър Маринов, –   започва да гледа на тях като на „едно съсловие, отделно от другите хора”, приписва им свръхестествени качества и им  възлага дори ролята на  „посредници между Бога и човека”.  „Всички гледат на такива люде  – пише той, – с някакво уважение, с религиозно почитание, дори със страхопочитание…”22 Петър Любенов също говори за уважението, с което се ползват народните лечители сред съвременниците си. Според него то е такова, „каквото няма свещеника, нито учителя…Затова щом се представят пред тях, от уважение, преди всичко от уважение коленичат и им целуват ръка и коляно”. 23
        Одарени с природната си интелигентност, народните лечители отчитат в последните години на своята лечителска дейност първенствуващата роля  на съвременната медицинска наука и разгърнатите й възможностите  да се справя  със заболяванията..Свидетелка съм на десетки техни признания за постиженията й : „Тава сал докторете го лекуват”, „Нѐкоги какво е било, сеги го нема. Сеги  пръс/т/ да те заболи – веднага тичаш при доктор„Сегѝ дофторѝята ги дѝгат / изправят на крака болните –Й.М./ от мъртви„”, „ …ама има и докторе, които си признават, че некои болести не са за тях, а за баби.”. Затова са категорични в твърдението си, че  „Дофтор не моа да те излекува от страх.”24
       Една от най-изявените народни лечителки в региона – Пена Александрова Филчова от с. Манастирище – не веднъж при  многобройните  ми срещи с нея  с носталгия се връщаше към дните на активната си лечителска дейност, когато „душа и сърце” е давала да помага на болните . В същото време тя твърде  реалистично  и с одобрение гледаше на новото време, в което виждаше и причините за отмирането на лечителската й дейност . „Доажда̀а едно време при мене и болни, и не/в/о̀лни, и с ко̀ла, и с каруци. – казвала ми е тя, – На връволѝца се то̀че/х/а. Ама то̀гива нѐмаше кой да ги лѐчи. А сеги? Сеги докторете са фана̀ле болестѝте у шъ̀па. За сека болка лек ша ти намерат! При мене ша се отбие  човек само от зор и от чудо, ако не е  намерил цер на друго место.  А я – и да вѝда, че не моа да му помогна  ба̀ре с бла̀га дума  душата му ша о̀тлаба /ще я поотпусна –  Й.М./, да се не стѐга, да не чека най-лошото…25
         Увереността на народните лечители в собствените им лечителски способности е силна до началото на ХХ, след което започва да се разколебава. В резултат на  настъпилите в следосвобожденските години динамични промени в бита и културата на местното население започват промени и в светогледните представи на врачанското население. Променя се цялата му мирогледна система, а това води до промени и в мисленето му. То се насочва към все по-пълно преодоляване на религиозното му суеверие и вникване  в законите на природата. Традиционната народна лечителска практика е обречена на постепенно отстъпване от живота на тукашното население, но започналият процес е бавен.  В продължение на няколко десетилетия  тя продължава да съществува едновременно с налагащата се практика на представителите на съвременните медицински заведения, докато се стигне до почти цялостното й отмиране. Ако някъде все още народни лечители практикуват знанията и уменията си, то е  повече в средите на по-непросветеното население в проучвания регион, в селищата, останали без здравни служби или в случаите на пълна безизходица при някои заболявания. /„От чудо доадат хората…Като не намери никъде лек и току доде…”/ Техните знания обаче за болестите и борбата с тях не са загубили значимостта си и до днешните ни дни. Възвръщането към нов живот на онези от тях, в които е заложено здравото рационално зърно на знанието за реалното лечебно въздействие на използваните от тях лекарствени материали не само ще бъде един своеобразен поклон на народните лечители26, които вярно са служили в своето време в името на човешкото здраве.  От заложената в него хилядолетна народна мъдрост и знания съвременната медицинска наука би могла да се  обогати и да спечели. Разбира се, онези от лекарствените материали, които привлекат вниманието й, тя следва да подложи на клинични изпитания и когато се увери в лечебното им въздействие, да разшири с тях обхвата на  знанията си за всички ония  безценни лечебни дарове, от които народът ни се е възползвал във времето на традиционното народолечение  в непрекъснатия си стремеж да опознава природата, която му ги е предлагала и  сред която той е живял като неразделна част от нея.
Бележки:
1 Манкова, Й. Исторически корени на традиционната медицина във Врачанско. – Изв.муз. Северозап. България, с.
2 Теренните записи по проблемите на традиционната медицина са архивизирани във фонда на отд „Етнография” към  Регионален исторически музей –Враца под сиг натура РИМ-Враца, Е-ДК НМ, л.1 – 385.
3 Българска митология. Енциклопедичен речник. С., 1994, с. 67- 68;   РИМ – Враца, Е-ДК НМ, л.л. 21, 46, 76, 84, 132, 178, 246.              
4  РИМ – Враца, Е-ДК НМ, л.л.86, 180, 214, 245, 246, 299, 323.
5 Гоев, А. Образът на баячката в българската народна представа.–В: Първи национален конгрес по история на медицината. Щумен, 1981, с. 127.
6 Манкова, Й. Обредната употреба на водата.Опит за функционална характеристика.–В:Етнографски проблеми на народната духовна култура. С., 1989, с. 154-194.
7  РИМ – Враца, Е-ДК НМ, л.л. 10, 57, 214.
8     Пак там, л. 29.
9   Пак там, л.л. 84, 132. 
10 Манкова, Й. Рационални моменти в лечебната практика при лечението на епилепсия.–В:Сб. Материали от ХХVI международен конгрес по история на медицината. Пловдив, 1978, с.48-49; Средства и похвати  за лечението на болестта епилепсия от народни лечители във Врачанско.– В: Изв муз. в Северозападна България/по-нататък ИМСЗБ/ Т. IV, 1980, с.129-148.; Традиционни средства и похвати за лечението на някои кожни заболявания в лечебната практика на населението във Врачанско. –В:Сб. Доклади от I национален конгрес по история на медицината. Т I, Шумен, 1981, с. 159- 163; Народолечебното изкуство в манастирите от Врачанско през ХVIII–ХХ век– В: Сб. Доклади от II националлен конгрес по история на медицината.Търново, 1985, с.54-56.;Към въпроса за органотерапията в традиционната медицина на българите.По материали от Врачанско. –Част I –ИМСЗБ, Т. 22, Враца, 1994, с.97-134; Част I I – ИМСЗБ, Т.?+, Враца, 1995, с. 127-196; Народни знания и лечебен опит за опазване здравето на жената във фертилна възраст.– ИМСЗБ, т.30, Враца, 2004, с. 11-40.
11    РИМ – Враца, Е-ДК НМ,  л.л. 38, 178, 192-193, 201 и 214.
12  Пак там, л. 46.
13  Пак там, л.л.23,55,175,179,180.
14    Пак там, л. л. 127, 138, 225.
15    Пак  там, л.л. 76, 79, 84, 229, 243.  
16    Пак там, л.л. 8, 87,  90, 106, 107, 144,  182, 196,  227
17   Манкова, Й. Към въпроса за традиционната  оганотерапия в традиционната медицина на българите, част. I и I I ….
18 Пак там.        
19    Пак там, л. 262.
20     Пак там.
21      Пак там, л.л. 84 и 132.
22  Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи.– Сб.НУ,кн.28, с.238-242.
23   Любенов, П.Самовили и самодиви. С.,1981.
24    Пак там, л.л. 34, 117, 201, 239, 292. 
25    Пак там, л. 38.
26  С чувство на дълбока признателност за споделените народни знания за болестите, за предпазването от тях и лечението им през  годините, затворени в хронологичната рамка на нашето проучване,  привеждаме имената на по-известните с лечителската си практика народни лечители от Врачанския край, с повечето от които сме се срещали по време на нашата работа на терен. В многобройните ни разговори по темите из областта на традиционното народолечение те не пропускаха да отбележат, че дължат лечебните си знания и опит  на техни предходници в народолечебното изкуство, имената на които / макар  понякога и непълни / и спомените за  лечителската им дейност все  още пазеха в поетичната си памет. Добавихме и тях към този списък, за да продължат „да живеят” с делата си и в дните на нашето съвремие и за да отдадем и на тях  нашата почит и признание, при това не само заради  лечителската им дейност в по-ранните периоди на традиционното народолечение, но и заради ролята им на приемници, пазители и преносители на здравните познания на народа ни през вековете.

Информатори / Автори
Доц. д-р Йорданка Манкова / Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019
Споделяне

Истории от Наследство

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa