...

Враца - родове и личности


Войните в творчеството на писателя Илия Мусаков


Категория : Моята история / нашата история
photo

Войните в творчеството на писателя Илия Мусаков

В летописа на всеки народ има исторически събития и забележителни личности с непреходна стойност. Историята ражда личностите, а те я сътворяват доколкото и както могат при определени обстоятелства. Събитията, свързани с Балканската война остават незабравими в историческата памет на българския народ.
            Една от най-известните и уважавани личности е военният писател Илия Мусаков. Той е роден на 11 юли 1894 г. в град Враца. Завършва кадетски корпус в Русия. Следва в юридическия факултет на Софийския университет и в дипломатическия консулски отдел при Свободния университет. Възпитаник е на Военното училище в София и следва във висшето военно-инженерно училище в Петроград (Санкт-Петербург). Назначен е да изпълнява постоянна военна служба, като през Първата световна война 1915–1918 г. е командир на картечна рота. Заема и длъжност адютант при началника на Военното училище в София. Владее отлично руски, ползва немски и френски език. Първият му разказ със заглавие „Неудачный ден“ е отпечатан през 1911г. в руската списание „Кадет“. За първи път негов разказ излиза във военния печат през 1920 г.
            След Първата световна война се включва активно в дейността на военните печатни комуникации – от 1922 до 1923 г. работи във в. „Народна отбрана“, а през 1923 г. става редактор – основател на списанието „Български воин“ (Георгиев 2011: 1).
            В мемоарно-документалната книга „50 години българска военна книжнина 1888–1938“ с автор Илия Мусаков, под редакцията на Илия Илиев, са посочени първите стъпки на военните печатни комуникации непосредствено след края на войната. В нея авторът отбелязва, че:
„в. „Народна отбрана“ започва да излиза. Издателството „Военен журнал“ се преименува отначало във Военно-издателски фонд, после в. „Армейски военно-издателски фонд“ и най-сетне окончателно във „Военно-издателски фонд“. Вестникът става „независим“. Начело на фонда е г.Григор Кантарджиев – дългогодишен управител на печатница „Военен журнал“ (Мусаков 1939: 54). През октомври 1921 г. капитан Илия Мусаков е назначен в новоучредената структура Военноиздателски фонд като помощник-редактор на редакцията „Военни издания“. Редакцията е оглавявана от майор Йордан Пеев (вж. Мусаков 1939: 55–58). Година по-рано той възстановява списание „Военен журнал“, след петгодишно спиране, но все още редакцията се помещава във войсковия щаб в столицата и касата му е отделена от тази на Фонда. Но през 1921 г. по заповед на началник-щаба на войската наличността на касата е предадена на Военноиздателския фонд и списанието става част от редакцията военни издания, обединявайки дейността си със започналия да излиза вестник „Народна отбрана“ (март 1919–8 септ. 1944), продължение на спрелия в. „Военни известия“.
            Важни книговедски сведения с историографски характер се съдържат в споменатата мемоарно-документална книга на Илия Мусаков, във връзка с организиране на списанието „Български воин“. В екипа на щатната редакция,  са главният редактор майор Йордан Пеев и капитан Илия Мусаков. От името на редакцията те изпращат мотивирано предложение за издаване на списание по модела на великолепно илюстрираното и отлично списвано военно литературно сп. „Отечество“, публикувано по време на Първата световна война. След много усилия редакторите се добират до желаното разрешение от началник - щаба на войската, като условието е сами да внесат лични средства за банкова гаранция. Първият брой на „Български воин“ излиза под редакцията на Илия Мусаков на 1 март 1923г. В програмната статия на „Български воин“ се изтъква, че списанието ще се превърне в издание преди всичко за войника, но ще се радва на прием и в училищата, и в обществото; списанието ще издири героите от българската войска и ще опише техните подвизи, ще бъде проникнато от дълга към род и Отечество (вж. Мусаков 1939: 55–58). 
            Малкият редакционен екип на „Военни издания“ непосредствено след Първата световна война обаче не се ограничава с издаването на периодични издания. През 1921 г. създава и поредицата „Военна библиотека“, която е замислена отначало като списание за военните трудове с голям обем, които не могат да бъдат публикувани в сп. „Военен журнал“ (вж. Мусаков 1939: 63).   Сред най-изявените автори редакторът Илия Мусаков отбелязва авторитетни имена на запасни генерали като Ат. Христов, К. Соларов, Г. Георгиев, И. Русев, Н. Иванов, Хр. Луков, М. Друмев,, Г. Абаджиев, К. Найденов, Й. Пеев, Г. Радев, М. Йовов, Ал. Кисов, К. Панов, Р. Атанасов, Ив. Вариклечков, Н. Жеков, Мл. Филипов, Св. Попов, Ив. Тодоров, Т. Даскалов, проф. Геза Фехар, запасните полковници П. Дървингов, К. Янчулев, Ал. Ганчев, д-р Д. Донков, д-р С. Кашев и други дейни сътрудници на библиотеката (вж. Мусаков 1939: 66). Илия Мусаков редактира двуседмичното илюстровано списание „Родолюбие“ (1933–1941) и библиотека „Родолюбие“. През 1933–1934 г. е началник на учебния отдел в щаба на армията и председател на редакционния комитет на военните издания. Главен редактор (1935–1938) е на в. „Татковина“ (1935–1941) – орган на Съюза на бойците от фронта в България. Участва активно в редактирането и издаването на списание „Прослава“ (1941–1942) и Библиотека „Прослава“. Сътрудничи на сп. „Завети“, сп. „Нашата конница“, сп. „Морски сговор“, сп. „Прослава“, в. „Завой“ и др. Член e на Дружеството на военните писатели и публицисти в България (1942), Задругата на писателите-историци (1944) и др. В периода 1923–1947 г. публикува 31 книги: „Пред долината на смъртта“ (художествена документалистика, 1923, под псевдонима И. Кипарисов), „Кошмарът“ (роман, 1927), „Причините за трагедията ни“ (Скици, 1928), „До телените мрежи и в мир“ (разкази, в два тома, 1933–1935), „При Дойран“ (художествена документалистика, 1934), „Тутракан“ (художествена документалистика, 1934), „Черешовите води“ (разкази, 1935, 1937, 1939), „В дните на цар Симеон. Героят от Ахелое“ (роман, 1936, 1994), „50 години българска военна книжнина 1888–1938“ (мемоарна документалистика, 1939), „Полувековният път на 15-и пехотен Ломски полк“ (1939), „Генерал от пехотата Васил Кутинчев“ (1939), „Генерал от пехотата Георги Тодоров“ (1939), „През огън и кръв“ (романова трилогия, в 3 т. 1939–1943), „Огненият път на търновци“ (1940), „Бойна прослава на пети артилерийски полк“ (1941), „Генерал от пехотата Стилиян Ковачев“ (1941), „Генерал-лейтенант Климент Бояджиев“ (1941), „Генерал-лейтенант Христо Недялков“ (1941), „Генерал от пехотата Пантелей Киселов“ (1941), „Генерал-лейтенант Георги Вазов“ (1942) „Двамата другари“ (повест, 1942), „Дойран. 1915–1918“ (1943), „Стара Загора, Шипка, Шейново 1877–1878“ (1943), „Червената стена 1916–1918“ (1943), „Петко Р. Славейков“ (1943), „Григор Начевич“ (1944), „Д-р Георги Странски“ (1944), „Д-р Димитър Моллов“ (1944), „Д-р Васил Берон“ (1944). През 1946–1947 г. Илия Мусаков публикува няколко книги за деца и юноши: „Вълшебната брадва“ (1946, издание на Библиотека „Наши времена“ – продължила дейността на библиотека „Прослава“, „Заешко училище“ (1946), „Мишоците на Вальо“ (1946), „Хайдушката пещера“ (1947), „Сребърният кинжал“ (1947) (вж. http: // literaturensviat. com).
            Голяма част от произведенията на Илия Мусаков са с военна тематика, поради което в тях наблюдаваме честа употреба на военна терминология.  
            Както е известно, терминологията е тази информация в езика, която е най-чувствителна към изменение в специални сфери на общуване. Действително военната терминология се формира поетапно под влиянието на определени фактори, условия и закономерности в развитието на езика и обществото. Характерът и степента на интензивност на изменение на военната терминология в различните периоди не са еднакви. Те непосредствено са свързани с многообразните трансформации, обусловени от обществено-политическите промени. В преломните периоди на историята на обществено-политическите отношения развитието на този вид терминология протича интензивно.
Военната терминология е доста мобилна, т.е. непрекъснато мени своята съчетаемост в зависимост от конкретните функции, които изпълнява. Според измененията, ставащи в историческото развитие на езика, постоянно възникват нови понятия, заедно с тях и нови названия, а от друга страна, някои явления и означаващите ги думи изчезват и престават да бъдат активно функциониращи елементи на разглежданата подсистема. Това става, защото означаваните от тях явления загубват своята актуалност.
Терминът е не само езикова форма (звукографичен комплекс) – той е многоаспектна цялост, в която се включва както отношението „понятие-форма“, така и по-сложна конфигурация, „понятие-езиково значение-форма“.
Същевременно обаче тази цялост, тъй като се характеризира с многоаспектност, подлежи на разслоение както в съществен, така и във формалноезиков смисъл (Попова 2012: 34–35).
            Терминът е сложна единица, в чийто състав се включват два слоя – единият, съдържание и значение, другият – ономасиологични компоненти и езикова форма, които структурирани в зависимост от техните позиции и взаимоотношения се трансформират в съотносителните понятийна, ономасиологична и формална структура (Попова 2012: 39).
            В своите исторически трудове като „Причините за трагедията ни“ (Скици, 1928), „В дните на цар Симеон. Героят от Ахелое“ (роман, 1936, 1994), „През огън и кръв“ (романова трилогия, в 1, 2 и 3 т. 1939–1943) Илия Мусаков развива задълбочено и много подробно въпросите за историческата съдба на българите, подчертава величието, героизма, патриотизма, храбростта  на героите, които са готови на саможертва в името на националната свобода.
При разглеждането на тази проблематика (исторически събития, герои) авторът използва богата военна терминология за назоваване на понятия, които можем да отнесем към концептосферата „Военно дело“ и нейните подгрупи – общи названия, военни подразделения, видове войска, военни звания и чинове, оръжие. Отличителна черта на военните текстове е голямото количество военна терминология с различна структура (вж. Кочарян 2012: 1).

Информатори / Автори
Гл. ас. д-р Надежда Николова / 100 години от участието на врачанци в Първата световна война, 2016
Споделяне

Истории от Враца - родове и личности

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa