Едно писмо: Иван Докев до Елисавета Багряна

През 1915/1916 г. известната поетеса Елисавета Багряна – тогава  госпожица Елисавета Белчева или както я наричали всички Лиза Белчева, е учителка в Девическата гимназия във Враца, а по-късно замества и свои колеги, заминали за фронта в Мъжката гимназия. За учителските си години тя си спомня с радост, а учителския труд определя като сбор от „доброта, дълбоко разбиране и умно проявен демократизъм”:

„След завършване на университета бях веднага разпределена като учителка по български език и литература във Врачанската девическа гимназия… …Незабравими за мен ще останат излетите с моите ученици сред красивите околности на града. Там ние пеехме, рисувахме и се веселяхме не само като на „тифирич”, както казват врачани, но и установявахме най-съдържателен духовен обмен помежду си. Аз никога няма да забравя и до днес, как успях с доброта, дълбоко разбиране и умно проявен демократизъм да овладея момчетата от моя клас в мъжката гимназия, където замествах заминалите на фронта мъже – учители. С най-голяма обич си спомням за четирима от моите ученици: Димитър Ненов – пианист и един от най-талантливите български композитори, Иван Табаков – художник, от който имам може би най-хубавия си портрет, Пенчо Георгиев – известен български художник,… …Арсени Лечев – цигулар, основател на един от първите квартети в България…”

Някои от нейните ученици стават известни личности, с които, видно е от спомените й, тя се гордее, а те пазят жива искрата към творчество, към знание и частицата „доброта”, които г-жица Белчева оставя у всеки от тях. Напътствията пък, които дава след години, когато вече е известна и оценена, на младите творци при едно от посещенията  си в града под Околчица, са истинска и искрена заръка към „учениците” й в областта на литературното творчество:

„Да се стремят към непреходната красота и голямото изкуство. Съвсем младите да не бързат, да не пишат бързо и лесно, да имат мъката на творчеството, да не търсят лесната слава. Също така не бива да пишат самоцелно за пари, това убива таланта”.

Неколцина от нейните възпитаници, подобно на нея самата, се оказват дълголетници. И след повече от... 70 години се връщат към своите младежки години, към своята незабравима обаятелна учителка, за да ѝ дадат трогателен „отчет” за постигнатото и дори да споделят за бъдещи начинания. В архива на библиотеката при врачанското читалище „Развитие” се съхранява любопитно писмо, писано през 1990 г. от незабравимия библиотекар и общественик Иван Докев по повод рождения ден на Багряна. От него научаваме както за творческите постижения и намерения на самия автор, така и за „приноса” на младата тогава учителка  за „интелектуалното развитие” на врачанските младежи, реализирали се в различни области на обществения живот.

„Уважаема другарко БАГРЯНА, приемете нашите искрени поздрави и благопожелания по случай деветдесет и седмият Ви рожден ден! От бившите Ви ученици във Враца останахме живи само четима: Иван Докев, Димитър Манчев, Ангел Миков и Цвятко Мушичков. Днес ние сме на деветдесет години! За 90-годишния Ви юбилей бяхме останали живи 12 души – събрахме се, изживяхме вълнуващи спомени за приноса Ви за нашето интелектуално развитие и Ви изпратихме топло, сърдечно поздравление” – пише вече пенсионираният библиотекар. През годините, в които е отговарял за книжовните съкровища на врачанското читалище и част от които успява да събере и спаси след бомбардировката над града през 1944 г., той грижливо е събирал краеведски материали за личности, свързани с Враца и решил да ги издаде в сборник. За това свое намерение пише по-нататък в писмото.

„Сега аз съм щастлив да Ви осведомя, че продължавам скромен интелектуален труд и изготвих материал за издаването на една книга – „Сборник очерци на забележителни дейци на просветата и културата”, врачани и врачански възпитаници и такива, пребивавали във Враца, израснали във Враца.  Аз бях 30 години библиотекар на читалището в града, живях дружески с повечето от тези обекти и ги подпомагах чрез книгата!” Интересно е началото на следващия абзац, в който авторът на писмото разкрива себе си като добър неин ученик и по отношение моралните ценности и етиката на пишещия – „истинско и изстрадано”, „безкористно”: „Работя безкористно и ще подаря материалите на общинския народен съвет за издаване или на някой друг институт. В сборника досега съм изготвил 132 очерци и 32 мои отбрани разкази. Вие сте от обектите ми с очерк и снимка. Обхванати са 30 професори, 34 писатели, художници, музиканти, учители, читалищни и други дейци на културата, на просветата.” Иван Докев умира шест години по-късно на 95-годишна възраст и за съжаление не успява да издаде своя ръкопис.

Някои от очерците библиотекарят публикува във в. „Отечествен зов” и така до нас достига въпросният текст, посветен на Багряна, озаглавен „На урок по вълнение при Елисавета Багряна”. В него с нескрито умиление авторът разказва случки от ученическия си живот и спомени на свои съученици за обаятелната Лиза Белчева. „На нейната външна хубост отговаряше една изключително богата, вълнуваща и пленяваща душевност. При нея нямаше слаби ученици и отсъствия от урок. От нейните уста всяка лекция беше поезия… С цялото си същество излъчваше очарование…” – пише Докев, пленен за цял живот от онзи „най-съдържателен духовен обмен”, който остава незабравим и за учителката.

Информатори / Автори
Калина Тодорова / Изложба „В ученическата чанта на прабаба” на ДА и Регионална библиотека, 2010