Враца


АЯНИНЪТ СТАНКООГЛУ


Категория : Моята история / нашата история
photo

АЯНИНЪТ СТАНКООГЛУ

Осман Пазвантоглу бързо скочи от коня си и пое по калдъръма из крепостта. Няколко приближени от свитата му - Хюсайн ага и Капудан паша го последваха. Една от дъбовите врати, обкована с желязо, се разтвори и заптиетата се поклониха ниско до земята. Като мина през двора, Пазвантоглу се спря при затворническите килии и заповяда на ключаря да отвори тежките катинари. В двете тъмни и влажни килии се мяркаха двадесетина брадясали мъже, някои от които лежаха на земята върху черги и наметала. Все разбойници бяха, противници на султанската власт и падишаха. И крадци! Преди десетита дни най-после Пазвантоглу  получи от Високата порта ферман за васал, с който бе признат за законен паша на Видинския саджак. Омръзна му кръв да пролива, села да бастисва и невинни хора да ограбва. И  пожела в каазите мир и спокойствие да зацари, ръката му къдрави коси да милва… Дори бе намислил в австрийските монетарници пари да сече.

          Затворниците се размърдаха и станаха на крака. Пашата мина веднъж, дваж  покрай тях… Десетки погледи със страх и любопитство следяха всяко негово движение. Пазвантоглу спря и с дрезгав глас каза:

          - Гяури, между вас има храбри мъже, искам да кажа - за войници и началници. Желая аянин във Враца да пратя, заплата ще му дам, но българите и поданиците на султана на мирен труд да се отдадат! Какво, има ли?

          - Прати нас! - обадиха се Конде и Корче.

          - Не, моята конница ще водите!

          - Прати нас! - излязоха няколко крачки напред Станко и Коло.

          - Откъде бяхте?

          - От искърските села, паша ефенди, от Люти брод край Черепиш. Кърджалийски орди из дефилето гонехме, твои войници…

          - Спомних си, спомних си… Приемам. Станкооглу аянин ще бъде, а ти, Коло, негов пръв помощник.

          Бръкна в скъпоценната си кесия, извади няколко жълтици и заръча:

          - Сърмени дрехи да си вземете, хубаво в Дунав да се изкъпете и след два дни при мене да се явите! Ферман ще ви дам и с десет заптиета ще ви проводя.

          В уречения ден малката дружина потегли по стария кервански път за Враца. След две денонощия стигнаха край града и на една височина опънаха шатра. Наоколо градът бе заграден с дълбок ров и високи каменни зидове. Двете махали наброяваха не повече от две хиляди къщи, от които почти половинота турски. Шестте дъбови врати бяха здраво залостени. Никой не напусна града, страх и ужас споходи всеки дом. Така пет дни. На шестия Коло и три заптиета яхнаха своите коне и спряха пред Визинската капия. На бойницата й се разхождаше стража. Портата се отвори и в средата й застана стар войн. Коло размени няколко думи с него и извади из пояса си желязна тръба, обвита в кожени ремички. От едната й страна висеше пискюл.

          - Султански ферман е това, от утре Враца нов аянин има! - рече Коло и възседна коня си.

          На другия ден централната капия, Стамбул - капия, се отвори и всички старейшини и първенци на града, българи и турци излязоха да посрещнат високия гост - новия управител. Пръв Омер бей разпери ръце и се спусна метан да направи. Хитър и коварен бе, същинска лисица. Със своята лукава усмивка и подла душа много богатство бе натрупал, много ливади и ниви купи… И две воденици на река Лева. Станкооглу махна с ръка и две заптиета слязоха от конете си,  хванаха Омер бей за ръцете и го привързаха с въжета. Всички се стъписаха. Името на Пазвантоглу само да се чуе и се плашеха, а този човек с копринени дрехи, извезани със сърма е негов пратеник…

          Малката дружина се отправи по главната улица към конака. Омер бей тичаше след конете, падаше на колене, влачеше се по корем… Не му провървя. Цял ден лежа на калдъръма пред конака и мухи лазеха по тялото му. Привечер една от ханъмите в неговия дом го прибра и шест месеца в дървено корито лежа и лекува раните си.

          За един месец новият управител на града Станкооглу и неговият пръв помощник Коло въдворяваха ред в каазата и назначиха старейшини и свещеници по селата, събраха данъците. Търговци и лихвари не безчинстваха, разбойници тръгнаха след стада и рала. Запяха кавали и момински гласове по нивите. Но нещо все недоволен бе Станкооглу, по цели нощи не спеше, тежка мъка на сърцето му тежеше. Една сутрин изпрати няколко заптиета с кола в Люти брод - Елица, най-хубавата мома от селото в конака да доведат. Дойде тя и в краката на Станкооглу падна.

          - Милост, паша, милост! Нищо не съм ти сторила.

          Когато повдигна очи, погледите им се срещнаха. Под аления фес две черни очи следяха всяко нейно движение. Къде бе виждала този човек?…

          - Милост, паша, милост, нищо не съм ти сторила!

          - Слушай, девойко! - пред конака се бяха събрали много хора - С менци за вода на Дунав ще идеш, вода оттам да донесеш!

          Елица бързо се изправи и пое двата медени котли. Сложи кобилица на рамо и запя песента на Станко войвода. Ден и нощ  по стария път за Оряхово вървя, срещаха я овчари, срещаха я колари, орачи , копачи …   На третия ден по обяд във Враца пристигна с пълни менци, закичени с полски цветя. Станкооглу я чакаше пред Болмуджи капия. Като я видя, краката му се подкосиха и едва не падна. Облегна се на зида и въздъхна. Когато тя спря край него, той пое менците от рамото й и нежно я прегърна…

Автори/Информатори:

Кирил Андровски/ В "Крал-Баир", 2000