ЗВЕЗДА ОТ ЗОРАТА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО

Борованската перла Мара Нонинска, родена на 13 декември 1883 г., е първата жена, прекрачила всички условности и предразсъдъци, за да повярва и да се посвети на едно прохождащо в България изкуство – киното. Името и талантът й се свързват с първия български филм “Българан е галант”, с първите театрални постановки в началото на XX век.

     Съдбата помага на будното селско момиче като я среща с други няколко жени, които до голяма степен определят бъдещето й развитие- Гинка Менканджиева от Враца и актрисите Роза  Попова и Адриана Будевска.

     Според проф. Младен Григоров, трето поколение лекар и внук на Мара Нонинска /тя е сестра на неговата баба по майчина линия/, въпреки че били по-заможни, Петър Вълов трудно успявал да изхрани многолюдната си челяд с 18 деца. Но когато идва време Мара да продължи образованието си във врачанската гимназия, той не се възпротивява на желанието на дъщеря си да учи. Учителите от основното училище също настоявали будното и с отличен успех момиче, показало на сцената на борованското читалище и артистични умения, да замине за Враца. Но никой не дръзвал и да помисли, че Мара ще развие своя талант до професионална актриса.

    Когато завършва десети гимназиален клас, хазайката й Гинка Менканджиева решава да се премести да живее в родния Велико Търново и предлага на Мара да замине с нея. Трогнато от добротата и грижите, които полага за нея, момичето приема и завършва гимназия в старата българска столица. Тук преминава през социалистическите кръжоци в училището, ръководени от Вела Благоева. Искрата на тези изключително модни по онова време социалистически идеи до такава степен я запалва, че когато се връща в Борован като учителка в основното училище, “заразява” с тях много от своите колеги и от съседните села.

      Наред с това Мара Нонинска се захваща и с театрална дейност. Събира около себе си ентусиазирани самодейци и след няколко репетиции през зимата на 1906 г. завесата на читалищния салон се вдига за първото представление - “Нора” от Ибсен, в което младата актриса изпълнява главната роля. ”Театрото” жъне невероятен успех и ентусиастите тръгват да обикалят Белослатинска околия. Насякъде ги приемат възторжено. Големият успех окуражава артистите и те подготвят нова пиеса - “Многострадалната Геновева”.

     Властниците, все повече обезпокоени от социалистическата дейност на Мара Нонинска, решават да се освободят от нея и я изпращат учителка в с. Девене. Но и тук остава само една година. “Белязана” от властта, тя не може да си намери учителско място във Врачанско и е принудена да замине за София, като оставя с мъка родното си село, самодейния театър и близките си.

    Търсейки си работа, среща случайно актрисата Роза Попова, с която са учили в Търновската гимназия. Приема веднага предложението й да отиде на нейното място в Пловдивския театър, което е освободила с идването й на щат в Народния. С препоръчително писмо от Попова, Мара Нонинска се представя на директора на общинския театър в Пловдив Георги Миятев. Той е поразен и завладян от нейната миловидна и изящна хубост и само след няколко месеца й предлага да се оженят. Семейният и творческият синхрон между двамата помага на сцената на театъра да се поставят такива пиеси като “Вуйчо Ваньо” от Чехов, “Нов живот” от Потапенко, “Дяволът”, “Мис Хайс”, “Свети, но не сгрява”. В това време Мара, вече известна като Миятева, репетира и ролята на Маргарита Готие в ”Дамата с камелиите”. Скоро става любимка на пловдивската публика и критиката дава все по-ласкави отзиви за нея.

    За киното я открива известната актриса Адриана Будевска. През 1910 г. я препоръчва на режисьора Васил Гендов, който замисля да направи първия български филм “Българан е галант”, но никоя от неговите познати в Народния театър не се съгласява да участва, за да не си подбие реномето на драматична актриса. Коя дама в храма на Мелпомена би се „орезилила” в такова чудо? В очите на културния елит киното все още се смята за нещо долнопробно.

    Срещата им става на тавана на столичния “Модерен театър”, където е подготвено всичко за началото на снимките. Още когато я вижда, големият творец усеща, че това е търсената изпълнителка на главната роля. “Външният й вид беше много изискан, лицето одухотворено, погледът уверен, а усмивката, която играеше постоянно на устните й, я правеше невероятно приятна и желана събеседничка” - пише за нея Гендов. В друг спомен той разказва, че случайно пребиваващата тогава в София актриса от Пловдивския общински театър  Мара Миятева се съгласила  да стане героиня на филма, пренебрегвайки одумките на колегите си да играе в “този циркаджилък”.

       На 16 май 1910 г. от "Модерен театър" в София потегля файтон със странен екипаж от млади хора, облечени екстравагантно като членове на циркова трупа. Това е снимачният екип на бъдещия игрален филм "Българан е галант". Сред тях е Мара Нонинска-Миятева, която изпълнява ролята на младата дама под псевдонима Липина. Васил Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Завършилият висша театрална школа във Виена и спациализация в Берлин творец влага целия си талант в този филм със съзнанието, че прави първата и най-важна крачка към онова изкуство, което занапред ще създава културни стереотипи и примери за подражание. В ролята на съпруга на младата дама е театралният актьор Ангелов, първи и втори минувач са Методи Станоев и Тодор Стамболиев, а клиентът в ресторанта играе Антон Делбело.

      Ръчката на камерата се завъртва пред къщата на богатия търговец Съселов на ул. "Славянска" 9. Гендов излъгва слугинята му, че господарят й е разрешил да се правят снимки в къщата му, докато той спи. Силно гримираните лица на актьорите предизвикват любопитство и недоверие у минувачите. Вече към края на снимките Съселов се събужда, вижда „маскарлъците” в дома и двора си и изгонва кинаджиите. Снимките продължават на улица „Леге”, където насъбралата се тълпа ги гледа като стадо мечки.
     Мара спокойно понася хулите и ругатните на минувачите: "бостанско плашило", "карагьозчийка", "мъжка Гана", "безсрамница”. Наоколо гаменчетата дори ги замерват с камъни. Но Мара Миятева се държи геройски. Гримира се в кьошетата, преоблича се, където свари, реагира бързо на изискванията на режисьора и оператора. Връх на срама е, когато един мъж разблъсква тълпата, изпречва се пред актрисата и грубо сваля шапката й от главата с крясък: "Защо не казахте, че шапката на жена ми, която ви дадох под наем, ще се използва за такива маскарлъци?".
    „Една шапка можеше да осуети всичко” - пише в спомените си Гендов. Мара Миятева си харесва великолепна шапка на главата на непозната, срещната на улицата. Проследяват я и с молби успяват да я склонят да им я отстъпи. Но ето че освирепелият съпруг се нахвърля върху нея на снимачната площадка. Отде да знае човекът, че тази скъпоценна шапка ще се използва за такива “мискинлъци”!

   Снимките продължават около 20 дни. Актьорите издържат докрай хулите и ругатните. Целият екип е възхитен от Мара Миятева, която надскача с десетилетия колегите си, разбирайки, че киното е изкуство с бъдеще.

    Премиерата на филма се забавя доста. На 13 януари 1915 г.  зрителите в софийския Модерен театър влизат в ролята на акушери при раждането на едно забележително отроче, наречено… българско кино! Филмът е черно-бял, ням и трае само 15 минути.

Комедията е в стила на много популярния в ония години френски комик Макс Линдер. Разказва за любовните трепети на неумел бонвиван, който среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя обаче решава да му даде добър урок и му предлага да я придружи из пазара. Прави покупки, а накрая моли ухажора си да й даде пари назаем. После го води в луксозно заведение и за негова сметка поръчва напитки и закуски. Натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. Но по пътя среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон, за да освободят "носача". Двамата потеглят пред смаяния Българан, който получава дребна монета за услугата.
    Миятева не присъства на премиерата. Може би защото вече има големи неприятности с колегите си, които я обвиняват, че излага театралното съсловие. Макар във филма да е подписана като Липина, всички знаят, че това е Мара Миятева. Васил Гендов обаче прави невероятен жест. Когато най-сетне тя успява да дойде в София, организира прожекция само за нея. Красивата и талантлива актриса се радва като дете, на което са поднесли нова играчка. Пляска с ръце, задавя се от смях и непрекъснато повтаря: „Колко е хубаво! Не вярвам, че гледам себе си! Това е чудо!”
     По този повод Гендов пише в спомените си: ”Материалният успех на филма, който по изключение продължи 8 дена, затвърди в мен убеждението, че българският филм трябва да продължи своя път!” Смята се, че филмът е загубен и са останали едва 1–2 кадъра от него. Много по-късно, в 1933 г., Гендов снима първия български звуков филм

– „Бунтът на робите”.
       Но участието на Мара Миятева в “Българан е галант” й създава толкова много неприятности, че е принудена да напусне Пловдив. Постъпва с конкурс в Народния театър, където е назначена на щат и играе до 1919 г. Много успешни са ролите й в "Хамлет", "Ревизор", "Вампир". Скоро става любимка и на софийската публиката. През това време се снима в още един филм - „Баронът” на режисьора Кеворк Куюмджиян, където играе ролята на Милионерката. Според киноведа Пламен Анев за съжаление бедността и балканските нрави не й позволяват повече да се изявява в киното, докато в Европа и света актриси от нейния ранг са звезди.

     Стремежът към самоусъвършенстване и волята й за развитие, подтикват Мара Миятева да замине за Рим през 1919 г, където две години учи сценично майсторство. Професор Григоров пази сред реликвите в дома си една уникална фотография на актрисата от 1921 г. Магнетичната дама позира между патриарха на българската скулптура Андрей Николов и земеделския водач Александър Стамболийски, който е в Рим по повод Генуезката конференция за резултатите от Първата световна война. Мустакатият политик напразно въздишал по Мара. По това време, според проф. Григоров, тя изживява бурен роман със знаменития актьор Сава Огнянов.

   В България Мара Нонинска-Миятева се връща в края на 1921 г. и се включва в трупата на работническия театър “Ренесанс”. От 1923 г. отново е в състава на Народния театър. Героините й в “Химн на нищетата” и “Клубът на ергените” са сред най-добрите драматургични роли на актрисата.

    Първата българска киноактриса умира в разцвета на своя талант, на 25 декември 1926 г.- 12 дни преди да навърши 43 години.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019